Метод SQ3R за четене, разбиране и запомняне на Робинсън

В наши дни няма проблем, ако искаме да четем. Имаме широк избор да четем най-различни книги, вестници и списания, но така също и учебници, наръчници и помагала… Можем да четем на хартиен носител, но също и на екрана на нашия компютър, лаптоп, таблет или мобилен телефон…

Проблемът с четенето е, че не е лесно да се разбере и запомни цялата информация, особено ако четем с някаква учебна или професионална цел, а не просто между другото, за убиване на време. Ако в края на четенето на някакъв текст не сме в състояние да извлечем и вземем за себе си най-важното и по този начин да повишим компетентността си, то това е равносилно на изгубено време.

Известни са различни методи за четене, като един от популярните сред тях е т.нар. “Метод SQ3R”, с чиято помощ можем да се научим да четем по-ефективно. Нека го разгледаме.

Метод SQ3R

Методът SQ3R за четене, разбиране и запомняне е откритие на Франсис Робинсън (1906 – 1983), изтъкнат специалист в сферата на образованието от САЩ. През 1946 г. той публикува своя метод в книгата си “Effective Study” (“Ефективното учене”).

Първоначално идеята на Робинсън е била методът да е в помощ на ученици и студенти, но дори и в наши дни той може да се използва в практически всякакви ситуации, свързани с четене на текст и неговото по-добро разбиране и запомняне.

“SQ3R” е акроним, който съдържа в себе си наименованията на пет стъпки, които следва да се преминат при четене на текст, който искаме да запомним. Тези пет стъпки са:

1. Проучи (Survey);
2. Питай (Question);
3. Прочети (Read);
4. Припомни си (Recall);
5. Прегледай (Review).

На практика, името на метода е от английски думи, които започват със S, Q и три пъти R, поради което името му е SQ3R. Някъде може да се срещне и като SQRRR.

Според Франсис Робинсън, ако човек използва метода SQ3R, той може по-ефикасно да използва времето си за четене на определен текстов документ, като изучава подходящите части на документа с подходящата степен на внимание към детайла.

В резултат на това, читателят може да разбере текста по-задълбочено, да комбинира по-добре придобитото ново познание с досегашното си познание и да запомни информацията в дългосрочен план.

Нека разгледаме малко по-подробно всяка от петте стъпки на метода SQ3R.

1. Проучи

Първата стъпка при среща с нов текст е да се направи едно предварително (кратко) проучване на това какво съдържа той.

Проучването може да започне с бърз преглед в рамките на 3-5 минути, за да се установи дали текстът ще е от полза за целите на читателя или не.

Например, ако текстът е в книга (учебник), може да се проучи накратко нейното съдържание, въведение, структура на отделните глави, резюмета в края на всяка глава. Всичко това ще помогне да се разбере дали има смисъл да се инвестира време в по-задълбочено изучаване на текста.

Ако се чете текст в уебсайт, може да се проучи навигацията на сайта и мястото на статията в него, както и тематичната категория на статията и етикетите, с които е отбелязан. Може да се проучи структурата на статията, областите, отбелязани с курсив (italic) или удебеляване (bold), заглавия и подзаглавия, илюстрации, диаграми, графики, наличие на вградена медия и др.

Наблюденията, събрани в резултат на подобно кратко първоначално проучване дават представа дали текстът е именно това, което читателят търси. Ако проучването покаже, че текстът не съдържа полезна информация, няма смисъл да се губи време в неговото четене и вместо това следва да се потърси друг източник на информация.

2. Питай

Втората стъпка при четенето на нов текст е да се формулират няколко въпроса към неговото съдържание.

Това може да са въпроси, свързани с нуждата да се прочете самият текст или въпроси, изникнали по време на проучване на текста.

Ето няколко примерни въпроса:

• За какво става дума в този текст? За какво става дума в тази глава?
• На какви въпроси се опитва да отговори този текст? На какви въпроси се опитва да отговори тази глава?
• Как ми помага тази информация? По какъв начин тя е полезна за моите цели?

Когато си задава подобни въпроси, читателят ангажира мозъка си да мисли и да се подготви за предстоящото четене и учене. Вероятността да се разбере и запомни една информация е много по-голяма, ако човек проактивно се подготвя за нея.

3. Чети

Третата стъпка при четенето на текст е да се започне със същинската дейност, т.е. с четене на текста.

Правилно е да се чете последователно, по една част от текста във всеки конкретен момент. Следва да се отбелязват всички пасажи, които остават недостатъчно добре разбрани, като за целта е полезно да се водят записки или бележки.

Внимателният прочи на текст изисква концентрация и обикновено отмена повече време, особено ако информацията е нова или сложна.

Докато се чете текста, читателят следва да се опитва да открие отговорите на въпросите, които е формулирал към себе си в предишната стъпка. Това е важно, тъй като ще направи четенето активно, а не пасивно.

Пасивното четене, на свой ред, означава просто четене на текста, без ангажиране в изучаването на материала.

По време на четене могат да се водят записки, свързани с най-важните части от текста, ключови термини, изводи, поуки. Подобна роля изпълнява и подчертаването на ключови пасажи и места в текста.

4. Припомни си

Четвъртата стъпка при четене на текст е той да бъде припомнен няколко пъти.

Например, ако току що е прочетена някаква част от учебник или книга, читателят може мислено да прехвърли в главата си най-важните моменти. Може да помисли как тази нова информация ще му свърши работа и как тя пасва на досегашните му знания по темата.

След това, читателят следва да се върне към втората стъпка, свързана с въпросите… и да им отговори. Трябва да се продължи напред само ако въпросите, формулирани преди старта на четенето, са намерили своите отговори.

5. Прегледай

Петата и последна стъпка от метода SQ3R е да се направи финален преглед на цялата събрана информация от съответния пасаж или глава на текста.

Може да се започне с нов преглед на текста или на записките към него. Това е много важно, ако читателят не се чувства достатъчно уверен, че разбира добре новата информация, която е получил.

От съществена полза би било, ако новата информация се обсъди с някой друг. Подобна двупосочна дискусия е много ефективен метод за обзор на информацията. Подобно обсъждане може да стане с друг човек и дори с група колеги (от университета, от фирмата и т.н.)

Полезно е да се прави регулярен преглед на информацията от текста, с някаква предварително определена честота, до пълното й разбиране и заучаване.

Например, може да се направи преглед три дни след прочита на текста, седмица след това, един месец след това, три месеца след това и т.н. Подобни повторения спомагат информацията да се запамети по-осезаемо в дългосрочната памет на мозъка.

В резюме

Методът SQ3R за четене, разбиране и запомняне на текст на Робинсън съдържа пет стъпки:

1. Проучи;
2. Питай;
3. Прочети;
4. Припомни си;
5. Прегледай.

На пръв поглед изглежда, че изполването на подобна система е по-времеемко усилие от простото стандартно четене, но ако методът се превърне в навик, би могъл да увеличи ефективността на времето, прекарано в четене.

Прочети повече: 9 мита за четенето на бизнес книги.