Как продуктовите мениджъри да решават кои да са новите и приоритетни идеи за продуктово развитие, върху чието внедряване да се работи?
Известен е т.нар. “Метод RICE”, който посочва главните фактори за определяне на приоритети в продуктовото развитие.
Да разгледаме този модел.
Метод RICE
Методът RICE е система за определяне на приоритети за продуктово развитие. Първоначално е създаден за нуждите на продуктовите мениджъри в софтуерната фирма за онлайн съобщения Intercom, но след това започва да се използва от всякакви компании по света.
Методът RICE представлява точкова система за оценка на четири фактора:
- Обхват;
- Въздействие;
- Увереност;
- Усилия.
Тези четири фактора се оценяват по формула, която извежда крайна оценка, с която се остойностява всяка отделна идея за развитие на продукта.
Формулата е:
Крайна оценка RICE = (Обхват x Въздействие x Увереност) / Усилия.
Подобна оценка е обективен ориентир доколко една или друга идея е добра и дали трябва да се заложи в пътната карта за развитие на продукта.
Методът RICE за продуктово развитие е представен на диаграмата по-долу:
Нека разгледаме по-подробно четирите фактора от формулата на метода RICE и разберем как работи всичко.
1. Обхват
Обхватът е първият фактор от метода RICE за определяне на приоритети за продуктово развитие.
“Обхват” означава да се определи колко потребители ще узнаят за нововъведението в продукта за определен период от време. Това означава продуктовият мениджър да дефинира какво точно значи “обхват” в неговия случай и какъв ще е периодът от време, който ще използва за отправна точка.
Например, под “обхват” може да се има предвид брой потенциални нови клиенти или брой текущи клиенти, които ще узнаят или тестват новата продуктова характеристика за период от един месец, тримесечие или др.
Оценката за фактора “обхват” ще е общото количество на потребителите. Например, ако се очаква 500 нови клиента да разберат за продуктовото нововъвъведение през следващия 1 месец, оценката за обхват е именно 500.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Въздействие
Въздействието е вторият фактор от метода RICE за определяне на приоритети за продуктово развитие.
“Въздействие” означава да се определи колко потребители ще бъдат реално засегнати от нововъведението в продукта, т.е. не просто ще узнаят за новата продуктова характеристика, а реално ще бъда повлияни от нея по някакъв начин.
“Колко хора ще купят продукта, когато разберат за новата му характеристика?” е въпрос, с който се определя въздействието на новата характеристика върху целевия пазар.
Тъй като подобна оценка понякога може да е твърде относителна и субективна, от Intercom са разработили следната скала за оценка на въздействието:
- 3 точки – масивно въздействие;
- 2 точки – силно въздействие;
- 1 точка – средно въздействие;
- 0,5 точки – слабо въздействие;
- 0,25 точки – минимално въздействие.
3. Увереност
Увереността е третият фактор от метода RICE за определяне на приоритети за продуктово развитие.
“Увереността” е свързана със ситуации, в които продуктовият мениджър разполага само с част от данните, на основа на които може да направи обективни прогнози, но за друга част от данните се налага да разчита главно на своята интуиция.
Например, ако обхватът е точно изчислен, но въздействието е малко или много оценено по чисто субективен и интуитивен начин, факторът “увереност” идва на помощ и коригира крайната оценка по метода RICE.
От Intercom предлагат следния начин за оценка на увереността:
- 100% – висока увереност;
- 80% – средна увереност;
- 50% – ниска увереност.
Ако увереността относно прогнозите за успех на определена нова характеристика на продукта са под 50%, това означава прекалено поемане на прекалено голям пазарен риск и вероятно е по-добре да се избере друг приоритет за продуктово развитие.
4. Усилия
Усилията са четвъртият фактор от метода RICE за определяне на приоритети за продуктово развитие.
Трите фактора, които изброихме дотук – обхват, въздействие и увереност, спадат условно към “приходна част” на формулата по метода RICE и ще донесат определени позитиви на организацията. Те са в числителя на формулата.
Четвъртият фактор – усилията – условно спада към “разходната част”, т.е. той ще коства на организацията определени материални, финансови и/или човешки ресурси. Този фактор се намира в знаменателя на формулата.
Остойностяването на усилията се прави по сходен начин с остойностяването на обхвата – определят се общите ресурси по внедряване на продуктовата характеристика (дизайн, производство, тестване и др.) за определен период от време. Оценката обичайно се прави с мерна единица за производителност “човекомесец”.
Например, ако за внедряването на нова характеристика за един продукт се налага работата на двама специалисти за период от един месец, усилията ще са равни на 2 човекомесеца.
От Intercom оценяват всичко под един човекомесец с оценка 0,5.
Приложение
Нека направим оценка на две различни идеи за продуктово развитие по метода RICE, по които работи даден продуктов мениджър в един типичен B2B пазар.
Да си представим, че първата идея има обхват от 1000 фирми, средно въздействие, висока увереност и за да се внедри изисква 3 човекомесеца.
Крайната оценка на първата идея по метода RICE ще е (1000 x 1 x 100/100)/3 = 333,33 точки.
Да си представим също, че втората идея има обхват отново от 1000 фирми, масивно въздействие, средна увереност и за да се внедри изисква 4 човекомесеца.
Крайната оценка на втората идея по метода RICE ще е (1000 x 3 x 80/100)/3 = 600 точки.
В резултат на сравнението на двете оценки става ясно, че втората идея, която е с оценка 600 точки, следва да е далеч по приоритетна в пътната карта за развитие на продукта пред първата идея, която е с оценка 333,33 точки.
В резюме
Методът RICE предлага проста формула за определяне на приоритетите за продуктово развитие, която използва четири фактора:
- Обхват;
- Въздействие;
- Увереност;
- Усилия.
С помощта на метода RICE продуктовите мениджъри могат да получат по-голяма обективност в анализите и прогнозите си накъде да продължат с развитието на продуктите, за които отговарят.
Прочети повече: Модел STP за маркетинг.