Метод “Четири цвята на гласа” на Импарато

Има ли значение нашият глас в общуването с други хора?

Можем ли да направим така, че другите да ни слушат с интерес, да вдъхнем доверие във всеки, да се доберем до по-висока заплата или дори да накараме някой да се влюби в нас?

Отговор на тези въпроси дава методът “Четири цвята на гласа”. Нека го разгледаме.

Метод “Четири цвята на гласа”

Методът “Четири цвята на гласа” (FourVoiceColors) е създаден от Чиро Импарато – италиански актьор с дълъг стаж в дублирането на филми, водещ на курсове по ораторско майсторство и автор на книгата “Гласът. Силата да въздействаш”, публикувана през 2009 г.

Разработеният от Импарато метод е помогнал на хиляди хора да подобрят гласовите си данни в преговори, презентации, продажби и работа с клиенти, говорене пред публика, установяване и поддържане на взаимоотношения с деца, родители, колеги, съседи, приятели и др.

Чиро Импарато казва:

“Гласът е физическият звук, който издаваме чрез вибрация на гласните струни, разположени в ларинкса. Той е нашият естествен спътник от самото ни раждане, че и преди него. Плодът се влияе от онова, което чува в майчината утроба и в комбинация с други елементи, той влияе върху бъдещия характер на бебето.”

Методът “Четири цвята на гласа” се основава на тезата, че гласът притежава огромна сила на въздействие върху околните на рационално и емоционално ниво. Той достига до подсъзнанието на събеседника директно, без да преминава през каквито и да е филтри.

В резултат на дългогодишен анализ на многобройни записи на гласове на различни хора, Импарато установява, че хората променят гласа си, въпреки че съществува убеждение, че използват един-единствен глас. Гласът предава не само звуци и думи, а и емоции – положителни и отрицателни. Ако не познаваме и не осъзнаваме тези възможности на нашия глас, няма да можем да скъсаме никога с т.нар. “вокален далтонизъм” и сами ще ограничим способностите си да използваме гласа като инструмент за успех в различни сфери на живота.

Според Импарато, вокалният далтонизъм е вид увреждане в комуникацията. То възниква, когато не знаем и не можем да създаваме хармонична връзка между гласа и сърцето си. Например, използваме положителни думи, а говорим с неподходяща интонация.

Методът “Четири цвята на гласа” на Импарато убеждава, че гласът може да се адаптира към различни ситуации, хора и обстоятелства. Идеята е да използваме едни варианти на гласа, за да си помогнем, вместо да си навредим, както и да избягваме употребата на други.

Основните акценти на метода “Четири цвята на гласа” на Импарато са:

1. Съставни елементи на гласа;
2. Четири цвята на гласа;
3. Два забранени гласа.

Нека разгледаме тези три акцента по-подробно.

1. Съставни елементи на гласа

Първият акцент в метода на “Четири цвята на гласа” на Импарато е за съставните елементи на гласа.

Импарато твърди, че гласът се състои от пет елемента – сила, тон, темпо, ритъм и усмивка на лицето:

1. Сила на гласа. Силата на гласа, който използваме основно се определя от разстоянието, от което искаме да ни чуят. Ако залата, в която говорим е по-голяма, редно е да говорим с по-голяма сила на гласа, за да ни чуят хората, които седят в дъното. Същевременно, силата на гласа въплъщава и емоция. Например, когато искаме да привлечем вниманието на другите към това, което казваме, следва да говорим с по-силен глас, въпреки че гласът съхранява мощта си и при ниски тонове. Най-важното в случая е да умеем да степенуваме силата на гласа, в зависимост от това, което искаме да изразим.
2. Тон на гласа. Тонът на гласа е височината или честотата на гласа. При висока честота имаме висок тон, а при ниска честота – нисък тон. Тонът на гласа подчертава смисъла на думите ни, особено ако е в съчетание с различни интонации. Например, ниският тон в съчетание с бавния темп на говорене успокоява и отпуска събеседника.
3. Темпо на гласа. Темпото на гласа е скоростта, с която произнасяме сричките и думите. Тук не става дума за паузи между срички и думи, а за забавяне и ускоряване на изговарването на срички и думи. Бързото темпо на говорене създава впечатление за напрежение и несигурност, но може и да излъчва вълнение и ангажираност към определен въпрос.
4. Ритъм на гласа. Ритъмът на гласа е особена комбинация между думите, които използваме, смисълът, който влагаме в тях и паузите между думите и изреченията, които подчертават значението на нашето послание. Паузата, като част от ритъма на гласа, е един от най-живите елементи на речта. Когато правим пауза, имаме възможност да наблюдаваме реакциите на събеседника, както и да установим емпатичен контакт с него и връзка помежду ни. Методът на Импарато препоръчва два вида паузи. Първият вид пауза е така нар. “колеблива пауза”, по време на която използваме много често междуметия като “ами”, “хм”, “тоест”. Този вид пауза създава усещане, че не знаем как да продължим речта си и търсим точната дума. Вторият вид пауза е “рязката пауза” – спираме рязко да говорим. Тази пауза подсказва, че не търпим възражения, че сме сериозни и силно ангажирани по въпроса, по който говорим.
5. Усмивка на лицето. Усмивката на лицето, докато говорим, не е типичен гласов елемент, но е задължжителен елемент в съпровод с изброените до тук гласови елементи по метода на Импарато. Усмивката дава сигнал за привързаност, положителна мнение или оценка. Събеседникът разбира тези сигнали, адаптира се бързо и отговаря с положителна нагласа. Така че, усмивката има значение.

Според метода “Четири цвята на гласа” на Импарато съставните елементи на гласа участват в четири различни цвята на гласа.

2. Четири цвята на гласа

Методът на Чиро Импарато групира гласовете в четири “цвята”, всеки един от които отговаря на определена емоция:

Четирите цвята на гласа са:

1. Жълт глас (симпатия);
2. Зелен глас (доверие);
3. Син глас (авторитет);
4. Червен глас (страст).

Импарато открива, че правилната употреба на гласа – печелившата комбинация, благодарение на която може да се постигне оптимален резултат в комуникацията с околните, е първо да се стартира с жълт глас, след което да се продължи със зелен глас и син глас, а най-накрая да се завърши с червен глас.

Нека разгледаме малко по-подробно какви са особеностите на четирите цвята на гласа.

2.1. Жълт глас

Жълтият глас поражда симпатия. Той е приятен, отпускащ и добронамерен, с него се изразява внимание към към събеседника.

Жълтият глас се отличава и с широка, трайна и искрена усмивка. Каквото и да се каже без усмивка, то няма как да стане жълто.

Работата на радиоводещия е най-добрият възможен пример за жълт глас. Симпатичен, усмихнат, благоразположен, искрен и сърдечен, водещият трябва винаги да умее да създава отлична връзка със своите събеседници.

Съставките на жълтия глас са:

• Среден до силен звук;
• Променлив тон;
• Сравнително бърз ритъм;
• Кратки паузи;
• Непрекъсната усмивка.

Жълтият глас трябва да се свързва единствено с момента на симпатия и да се използва в началото на връзката или срещата – например при презентация пред нова аудитория или при запознанство с нови хора.

Жълтият глас не бива да се използва, когато се навлиза в личното пространство на събеседника. Стигне ли се до общуване от по-близка дистанция, гласът следва да се промени в зелен.

2.2. Зелен глас

Зеленият глас поражда доверие. Говорещоят вече се е запознал със събеседника си, може би дори му е направил добро първо впечатление – сега е моментът да изрази емпатия и да установи връзки на доверие.

Зеленият глас успокоява и предразполага. Той подхожда на думи, с които се прави опит за разбиране на гледната точка на събеседника, за намиране на общ език, за създаване на по-устойчива връзка, както и когато е допусната грешка и искрено се иска прошка.

Зеленият глас е свързан в най-силна степен с естественото звучение на говорещия. Каквото и да се каже със зелен глас, без значение какви точно думи се използват, то ще се възприеме като искрено, приемливо и човечно.

Съставките на зеления глас са:

• Среден до нисък звук;
• Нисък тон;
• Бавен ритъм;
• Колебливи паузи;
• Деликатна усмивка.

Зеленият глас е подходящ за ежедневна комуникация между деца и родители, между приятели, колеги, между съпрузи и спътници в живота, между приятели, както и с колеги и ръководители на работното място.

2.3. Син глас

Синият глас е гласът на авторитета. Слушателят е проявил интерес или е отправил конкретно искане и говорещият е поел ангажимент да отговори.

Например, говорещият може да каже: “Бих могъл да отговоря на това искане с абсолютна сигурност, удовлетворявайки всичките Ви нужди по най-добрия възможен начин. Позволи ми да ти обясня какво точно имам предвид…”

Синият глас е подходящ в ситуации, в които излагаме аргументи и факти. Той внушава увереност, надеждност и убеденост, изказана точно в този момент от комуникацията.

Съставките на синия глас са:

• Среден до силен звук;
• Нисък, уверен тон;
• Среден ритъм;
• Резки паузи;
• Уверена усмивка.

Много хора, например по време на срещи, свързани с преговори или продажби, използват синия глас на погрешното място. Той следва да се използва едва след успешното прилагане на двете предходни фази.

Ако човек започне да говори със син глас, без предварително да е преминал през жълтия и зеления, другите ще го сметнат за страшно надут или прекалено студен човек.

2.4. Червен глас

Червеният глас е гласът на страстта. Той показва, че комуникацията в съответната връзка е достигнала до фазата на истинската спонтанност.

Червеният глас изразява ентусиазъм, емоционалност и топлота. Чрез него събеседникът се увлича и ангажира към действие. За да се постигне подобен ефект обаче, ентусиазмът следва да е истински, а не фалшив.

Съставките на червения глас са:

• Силен звук;
• Среден до висок тон;
• Бърз ритъм;
• Жив разказ;
• Широка усмивка.

3. Два забранени гласа

И така, виждаме, че методът “Четири цвята на гласа” ни насочва към умението да изразяваме и внушаваме в събеседника последователност от няколко емоции – симпатия, доверие, авторитет и страст, които са степенувани във възходяща градация.

Същевременно, Чиро Импарато ни предпазва от употребата на други два цвята на гласа – сив глас и черен глас. Импарато ги нарича “забранени гласове”.

Защо сивият и черният глас са забранени гласове? Защото тези два цвята на гласа създават емоции и чувства, които отблъскват събеседника.

Същевременно и сивият, и черният глас често пораждат в събеседника желание да отвърне също със сив или с черен глас. По този начин общуването се превръща в не-общуване, което слага край на взаимоотношенията.

Да разгледаме накратко двата забранени гласа.

3.1. Сив глас

Сивият глас е гласът на апатията и отегчението. Този глас е “грозен”, дори когато с него се говори за красиви неща.

Например, в бизнеса най-фрапантният пример за сив глас са центровете за обслужване на клиенти по телефона. В тях често могат да се срещнат оператори, които говорят равно, еднообразно, без интонация. Подобни гласове не излъчват топлина и готовност за оказване на помощ.

Съставките на сивия глас са:

• Нисък звук;
• Среден до нисък напевен тон;
• Бавен ритъм;
• Досадни паузи;
• Липса на усмивка.

3.2. Черен глас

Черният глас изразява гняв и агресия. За разлика от сивия глас, който е отворен за тълкуване, черният глас е недвусмислен и прост, зареден с омраза и отрицателна енергия.

Например, с черен глас говори човек, който се ядосва, повишава тон и заявява открито несъгласието си. Чиро Импарато обръща внимание, че около нас е пълно с такива хора и най-лошото е, че сред тях са и ред известни личности – модели, на които другите могат да подражават.

Съставките на черния глас са:

• Силен звук;
• Среден до висок тон със задавяне;
• Средно бърз ритъм;
• Насечен изказ;
• Липса на усмивка.

В резюме

Методът “Четири цвята на гласа” на Импарато е проста система за използване на силата на гласа в общуването, която залага на четири вида гласове:

1. Жълт глас;
2. Зелен глас;
3. Син глас;
4. Червен глас.

Всеки глас използва специфична комбинация от съставни елементи – сила, тон, темпо и ритъм на гласа, както и усмивка. Редувайки гласа в правилната поредица, човек получава максимални възможности да предразполага, убеждава и влияе на околните.

Прочети повече: Трите метода за убеждаване на Аристотел.