В последните години в бизнес езика у нас активно навлязоха различни английски думи. Сред тях и думи като “мениджър” (manager), “лидер” (leader), а оттам и “мениджмънт” (management) и “лидерство” (leadership). Повечето хора приеха и започнаха да използват тези думи без да се съобразяват с техния смисъл и контекст.
А тези думи наистина имат различен смисъл.
Ако отворим англо-българския речник, ще видим, че “manager” може да се преведе като “управител”, “директор”, “началник”, “ръководител”, “надзирател”, “администратор”. От своя страна “leader” се превежда като “водач”, “вожд”, “предводител”, “ръководител”.
Смисълът, който влагаме в думите “мениджър” и “лидер” е важен. Нашите действия, постъпки, решения, отношения и нагласи се ръководят от собствените ни възприятия.
Например, в най-различни бизнес среди има хора, които се считат за лидери само затова, че заемат мениджърска длъжност. В действителност те не винаги са лидери, независимо, че са ръководители и осъществяват ръководна функция.
Кога един мениджър е лидер? И нужно ли е да е лидер, ако е мениджър? Възможно ли е човек да е лидер без да е мениджър?
Нека изясним всичко това.
Какво е “мениджър” и какво – “лидер”?
Съществуват два вида ръководители – формални и неформални.
Всеки, който е назначен на определена длъжност в дадена организация и има подчинени е формален ръководител или мениджър.
По силата на заеманата от мениджъра формална позиция той винаги притежава законова власт за въздействие върху подчинените си. Чрез заеманата длъжност лицето получава правото да ръководи дейността на други членове на организацията. Това право е дадено официално на длъжността и респективно на човека, който я изпълнява. Различни мениджъри обаче могат да постигнат различни резултати с едни и същи права, в зависимост от способността им да заставят подчинените да работят и постигат най-добри резултати.
За един човек, заемащ мениджърска длъжност, съществуват две алтернативи:
- Да притежава правото, но да не притежава способността да застави подчинените си да извършат определена дейност с най-добри резултати.
- Да притежава едновременно правото и способността да застави подчинените си да извършат определена дейност с най-добри резултати.
В първия случай имаме мениджър, който има правото да въздейства на подчинените си, но не е в състояние да им влияе. Тогава в групата или организацията като цяло може да се появи алтернатива – друг човек, наречен неформален ръководител или лидер, който няма дадено право от организацията да ръководи, но притежава способността да влияе и да ръководи действията на онези, които са подчинени по право на формалния ръководител – мениджъра.
Или, за да е успешен един човек в ролята на мениджър, той следва да притежава освен правото да ръководи (дадено му официално от заеманата длъжност) и способността да влияе върху нагласата на подчинените за постигане на желаните резултати.
Комбинацията от възможностите и способностите на един човек в организацията да влияе на друг (други) му дават власт. Понятието “власт” има две практически измерения:
- Формална власт (или “мениджърска власт”), благодарение на която имаш правото да ръководиш, дадено официално от организацията на длъжноста и на човека, който изпълнява тази длъжност.
- Неформална власт, без да имаш правото да ръководиш, дадено официално от организацията.
Един мениджър винаги заема някаква официална длъжност и на него му се дава формална, мениджърска власт. Поради тази причина мениджърът е формален ръководител.
В случаите, в които един човек влияе на поведението на околните без да ползва права, дадени официално от организацията, имаме лидер. Властта на лидера не се дава от организацията, тя е неформална и поради тази причина лидерът е неформален ръководител.
Неформалната власт на лидера не се поражда от служебното му положение (длъжността), а от някакво негово качество, способност или умение, което е желано от останалите и им харесва.
Мениджър или лидер?
Известни са определени разлики между мениджъра и лидера. Според една популярна класификация, основните разлики в поведението на мениджъра и лидера са:
- Мениджърът администрира, лидерът иновира.
- Мениджърът поддържа, лидерът развива.
- Мениджърът се фокусира върху правилата за работа, лидерът се фокусира върху хората.
- Мениджърът разчита на контрола, лидерът внушава и печели доверие.
- Мениджърът приема реалността, лидерът я изследва.
- Мениджърът работи в краткосрочен план, лидерът гледа най-вече в дългосрочна перспектива.
- Мениджърът пита “Как?” и “Кога?”, лидерът пита “Какво?” и “Защо?”
- Мениджърът приема статуквото, лидерът го предизвиква.
- Мениджърът е класическият добър войник, лидерът е уникална личност.
- Мениджърът прави нещата правилно, т.е. е ефикасен, а лидерът прави правилните неща, т.е. е ефективен.
Видно е, че мениджърът и лидерът са две кардинално различни нагласи и поведения в една организация. Доколко тези различия са винаги налице между един мениджър и един лидер е нещо относително, но става ясно, че поведението на единия е насочено най-вече към ръководството на ресурси и процеси, а на другия – към водачеството на хора.
Това произлиза от властта в организацията, която имат мениджърът и лидерът, и по-специално формалната и неформалната власт, за която вече стана дума.
Можем спокойно да кажем, че за да е максимално успешен и ефективен за организацията един мениджър, той трябва да притежава както формална, така и неформална власт. Ако притежава и двата вида власт, подчинените му ще бъдат и негови последователи.
Мениджърството (ръководството) и лидерството (водачеството) са като страни на една и съща монета. Формалният ръководител трябва да има способността за два вида поведение – поведение на ръководител и поведение на водач (лидер). Ако той е слаб в поведението на водач – ефективността се понижава.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Могат ли да работят добре заедно формален мениджър и неформален лидер?
Съществуват ситуации, в които в една организация работят едновременно формален ръководител и неформален лидер.
В случай, че неформалният лидер влияе на последователите си за по-добри резултати и ефективна работа, той действа в подкрепа на целите на организацията. Но това вероятно не може да продължава безкрайно. Възможно е да настъпи момент, в който между мениджъра от една страна и неформалния лидер от друга, ще се получи сблъсък, който може и да не е в интерес на организацията и нейното управление.
Появата на неформален лидер няма да може да компенсира дефицита на водаческо поведение (лидерско поведение) на формалния ръководител на екипа. Това е така, тъй като крайното мнение за посоката на развитие, цели, бюджети, ресурси, организационни въпроси и т.н. трябва да бъде мнение на формалния лидер.
Появата на неформален лидер често пъти е неизбежна, но не винаги е желателна. Например твърди се, че появата на неформален лидер не бива да се допуска от психологическа гледна точка. При наличието на неформален лидер хората осъзнават слабостите на своя формален ръководител и престават да вярват, че тази организация може да бъде правилното място за тяхната кариера.
Особености на неформалното лидерство
Компонентите на властта при неформалните лидери са на личностна основа. Мениджърът, който желае и се стреми да бъде лидер, трябва да влияе не само чрез законова, награждаваща и принуждаваща власт, предоставени му от организацията, а и чрез експертна власт, а до известна степен и референтна власт. Тези видове власт се базират на качествата на ръководителя и не могат да се делегират от организацията.
Освен това, за да бъдеш лидер, трябва да бъдеш приет като такъв от последователите. Способността да влияеш се нуждае и от съгласието на тези, които се нуждаят от влияние.
Критично важното изискване за ефективно лидерство е спечеленото доверие на служителите. Това е задължително условие, за да се появят по един устойчив начин последователи. Както отбелязва Питър Дракър, единственото определение за лидер е “някой да има последователи”.
В тази връзка може да се обобщи, че лидерското влияние генерира желание, ентусиазъм, а понякога и безотказно подчинение (когато ръководените хора се доверяват изключително силно на своя водач). Лидерството е поведение, което е предназначено да увлича хората – след някаква идея, мисия, цел, задача.
Мениджмънтът (това, което прави един типичен формален ръководител) генерира само подчинение на основа на делегирана законова власт в организацията. Това е поведение, което е предопределено от длъжността “мениджър”.
Прочети повече: 10 разлики между транзакционното и трансформационното лидерство.
