Мелани Клайн. Биография и идеи

Мелани Клайн е австрийски психолог и една от най-ярките фигури в психоанализата, която е едно от основните направления в психологията.

Като последовател на идеите на Фройд, Мелани Клайн се насочва към най-отдалечените и неизследвани кътчета на несъзнаваното. Тя разглежда живота като борба между инстинктите за живот и смърт. Практиката й с деца, страдащи от психоза, й помага да дефинира новаторски идеи за развитието на личността на малкото дете и за междуличностните му отношения с майката. Тези идеи предизвикват възторг, но и съпротива, включително от страна на самия Фройд.

Как преминава животът на Мелани Клайн? Какви са нейните открития? И какво е значението на идеите й в наши дни?

Биография на Клайн

Мелани Клайн е родена през 1882 г. във Виена, Австрия, в еврейско семейство с четири деца.

Детството и младостта й са трудни. Нейните родителите са студени хора и не проявяват нежност към децата си. По-късно те се развеждат. Мелани преживява тежко смъртта на по-голямата си сестра, към която е силно привързана. Няколко години по-късно губи и своя брат, а скоро след това баща си и майка си.

Мелани мечтае да изучава медицина. Когато навършва 17 години, тя се сгодява за Артур Клайн – инженер-химик, а след четири години се омъжва за него. Плановете на Мелани за медицинско образование се провалят с раждането на първите й две деца. Тя успява да се включи в курс по изкуство към Виенския университет, но грижите по децата я възпрепятстват да завърши това обучение.

По-късно Клайн споделя, че в този период на живота й се появяват нейните депресивни проблеми, наследени от детските и юношески години и допълнени с напрежение и проблеми в нейното собствено семейство. Тя има проблеми с възпитанието на своите собствени деца. По-големият й син загива като катерач на планински върхове, а с дъщеря си така и не успява да развие разбирателство. Клайн се чувства нещастна в брака и се развежда.

Запознанството на Мелани Клайн със Зигмунд Фройд през 1917 г. и прочитът на една от неговите книги й дават повод да вземе кардинално решение какво да прави със себе си. Така тя избира професията на психоаналитик.

През 1921 г. Клайн се установява за кратко време в Берлин. Работейки с деца, стига до заключението, че лечението им с методите на психоанализата трябва да е специфично, вместо да следва универсални принципи. Например, Клайн счита, че словесните асоциации не са подходящи и не водят до желаните резултати. Затова въвежда игровата техника в психоанализата на деца.

По-късно Мелани Клайн се премества да живее в Будапеща. Става член на Унгарското психоаналитично общество и като начало представя пред членовете на това общество свой доклад на тема за развитието на дете, което е единствено в семейството. Освен това се занимава с проявите на Едипов комплекс, влечението към смъртта, емоционалните разстройства и агресията в детска възраст.

През 1926 г. Мелани Клайн заминава във Великобритания. В Лондон тя развива процъфтяваща психоаналитична практика и изследователска дейност. Освен с деца, Клайн работи и с възрастни пациенти, търсейки корените за психическите им проблеми в тяхното детство. Пише и публикува свои книги – “Психоанализа за деца” (1932), “Любов и вина” (1937), “Завист и благодарност” (1955) и др., благодарение на които придобива голяма известност и признание.

Членовете на Британското психоаналитично общество се разделят на две групи по повод на практическите подходи за психотерапия, но и към творчеството на Клайн. Особено остра е полемиката на Мелани Клайн с дъщерята на Фройд – Анна Фройд.

Клайн живее тридесет и пет години в Лондон. Занимава се с наука, има собствена психологическа практика, пише книги по психология. Има свои ученици-последователи, които по-късно също стават известни психоаналитици. Идеите на Клайн се прилагат не само в клиничната работа, но и в социалната и хуманитарна сфера.

Мелани Клайн умира през 1960 г.

Клайн и борбата между инстинктите

Една от главните идеи на Мелани Клайн е свързана с човешките инстинкти.

Клайн приема тезата на Зигмунд Фройд, че съществува несъзнавано, което съдържа инстинкт за живот и инстинкт за смърт. Фройд счита, че за да избегнем собственото си унищожение, ние използваме нарцистичния си или егоистичен инстинкт за живот (либидо) и изтласкваме инстинкта за смърт, като го насочваме към други обекти.

Мелани Клайн разширява тази теза на Фройд. Според нея инстинктът за живот ни тласка към съзидание и израстване, а инстинктът към смъртта – към разпад и унищожение. Животът сам по себе си е борба срещу инстикта към смърт. Това създава постоянно психическо напрежение, поради което е в основата на всяко страдание.

Психическото напрежение, счита Клайн, обуславя вродената ни склонност да сме агресивни и да действаме като насилници. С него е свързана и вечната борба между любов и омраза, между удоволствие и болка, между обновление и разрушение.

Именно тази вечна борба е истинската причина за психическите смущения. Мелани Клайн твърди, че борбата между инстинктите продължава през целия житейски път, поради което ние не сме в състояние да достигнем хармонична зрялост и живеем с първичните фантазии за насилие, които ирие нашето несъзнавано.

Според Клайн да живееш не означава да постигаш нирвана (висше щастие), а да откриеш и да решиш как да приемеш това противоречие.

В противен случай, когато животът не оправдава очакванията да получим това, което желаем или заслужаваме, в живота ни се появява депресията. Разочарованието, тревогата, болката, загубата и разрушението стават наши неизбежни спътници.

Следователно, счита Клайн, хората трябва да научат да съществуват между двете крайности – живота и смъртта.

Клайн и психоанализа на детето

Психоанализата на детето лежи в основата на концепцията на Клайн, известна като “Психология на обектните отношения” и построена на идеи на Клайн за Едиповия комплекс, суперегото, двата стадия в развитието на детето и решаващата роля на майката за психическото развитие на детето.

Мелани Клайн твърди, че Едиповият комплекс (желанието на детето да бъде партньор на един от родителите, например на майка си) се появява много рано и е резултат от взаимоотношенията на детето с майката. Когато майката престане да го кърми, а така също и когато го подхранва с друга храна, освен с кърма, детето изпитва разочарование и безпокойство от страх да не загуби връзката с майка си. Едновременно с това детето чувства и вина. То започва да разчита на своето суперего, за да може да се справи с външната среда. Правейки това, детето овладява своите инстинкти и изгражда своя вътрешен свят.

Мелани Клайн откроява два стадия на развитие на детето – параноидно-шизоиден стадий и депресивен стадий. Тя счита, че те съществуват през целия живот в качеството на позиции към околния свят и към самия индивид.

Параноидно-шизоидната позиция според Клайн разделя нещата на “добри” и “лоши”. Стремежът е да се съхрани всичко, което е “хубаво” – обекти, хора, предмети, отношения. А депресивната позиция е характерна с това, че детето съвсем реалистично признава своите, а и на други хора добри и лоши черти и изпитва вина за своите разрушителни и агресивни чувства.

Клайн отделя особено голямо внимание на ролята на майката за нормалното развитие на детската психика. Детето – казва Клайн – приема майка си като първоизточник на любов, доброта, наслада, сигурност, но така също и като източник на омраза, разрушение и агресия. Клайн подчертава, че развитието на детето зависи от това доколко е способно да се справи с омразата и разрушителните сили. В противен случай то полага в ума си основите на всички по-нататъшни свои взаимоотношения, основани на проблемни социални връзки, неспособност да обича, да се развива и др.

Затова Мелани Клайн твърди, че взаимоотношенията на детето с майката са от ключово значение за детското развитие. От страна на майката са нужни любов, грижа, помощ за преодоляване на неприятни чувства, в случай че такива възникнат. Тя счита, че добрата майка е имала в детството добри взаимоотношения с двамата си родители.

Цитати от Клайн

Мелани Клайн е известна с крилати мисли, които въплащават мъдростта й и отношението й към света:

• “Удовлетворителният баланс между “давам” и “получавам” е първоначалното условие за щастие.”
• “Любовта и ненавистта се борят в детската психика. Тази борба продължава през целия живот и става в голяма степен източник на опасни човешки отношения.”
• “Ако някъде дълбоко в нашето несъзнавано сме способни да се очистим от преживяванията си на обида, нанесена от родителите и да им простим за фрустрацията, която ни е нанесена, ще можем да живеем в мир със себе си и ще сме способни да обичаме другите в истинския смисъл на тази дума.”
• “Ние често се срещаме с проявите на благодарност, които са предизвикани от чувството за вина и много по-рядко се срещаме със способността да обичаме.”
• “Способността да даваме и съхраняваме живот е велик дар, затова и предизвиква голяма завист.”
• “Конфликтът и неговото преодоляване са фундаменталните елементи на творчеството.”
• “Трудът в своя добър аспект е прототип на майчинската любов, търпение, щедрост и творчество.”

В резюме

Мелани Клайн е австрийски психолог и една от най-ярките фигури в психоанализата и психотерапията. Тя е последователка на идеята на Фройд за несъзнатото като част от човешката психика.

Клайн е не само изтъкнат автор-теоретик, но и успешен практик-психотерапевт със свои последователи. Идеите й намират приложение не само в клиничната дейност, но и в социалните и хуманитарни дисциплини.

Прочети повече: Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество.