Матрица за удовлетвореност от кариерата на Пулиопулос

Когато стане дума за тяхната работа или професия, различните хора се чувстват по различен начин. Някои са доволни от професията си и й се наслаждават, а други са фрустрирани и нещастни от кариерната посока, която са избрали.

Известна е т.нар. “Матрица за удовлетвореност от кариерата”, която обяснява кога хората изпитват удоволствие от своята работа, както и кога са неудовлетворени от кариерното си развитие.

Да разгледаме тази матрица.

Матрица за удовлетвореност от кариерата

Матрицата за удовлетвореност от кариерата е създадена от Джим Пулиопулос – консултант по продажби, преподавател и автор от САЩ, който я популяризира през 2020 г.

Пулиопулос констатира, че обикновено ние насърчаваме хората да избират и следват кариерни пътеки, свързани с техните силни страни и естествени способности, но когато това действително се случи, над 70% от хората са неудовлетворени и неангажирани на работните си места.

Например, повечето родители желаят децата им да бъдат щастливи и успешни. Те често се опитват да ги тласнат в правилната посока, като търсят техни силни страни и вродени заложби и ги насърчават да изберат подходящи пътеки за кариерно развитие.

Ето как, родителите дават на децата си насоки от типа на: “Ти си страхотен по математика, трябва да станеш счетоводител” или “Ти се справяш отлично по биология, трябва да станеш лекар”.

На повърхността подобни съвети звучат разумно. Някой е добър по математика? Трябва да работи нещо, което изисква прилагане на подобни умения – счетоводство, инженерство, статистика, програмиране и т.н. Нима не е логично?

Джим Пулиопулос счита, че подобен извод е прекалено прибързан и че именно той лежи в основата на огромния процент нещастни служители. Понякога бързаме да заключим, че ако сме умели в извършването на дадени задачи, то и съответната работа, свързана с тях, ще ни хареса.

Това не винаги е така. Всъщност рядко се случва нещата, които правим добре в детството и в ранна зряла възраст, да ни доведат до работа или кариера, която ни харесва.

Защо се получава така?

Причината е, че въпросът, който задаваме, е твърде прост. Обикновено питаме: “Какво правиш добре?” и въз основа на това преценяваме дали една или друга професия ще е подходяща за съответния човек.

Джим Пулиопулос отбелязва, че въпросът следва да е формулиран по друг начин, а именно: “Какво правиш добре и ти харесва да правиш?”

Матрицата за удовлетвореност от кариерата на Пулиопулос използва именно тези две измерения:

• Умения – какво човек прави добре и какво не прави добре.
• Удоволствие – какво човек харесва да прави и какво не харесва да прави.

На основа на тези две измерения се формират четири квадранта за удовлетвореност от кариерата, както следва:

1. Робия;
2. Стремеж;
3. Провал;
4. Поток.

Матрицата за удовлетвореност от кариерата на Пулиопулос е представена на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме по-подробно четирите квадранта на матрица за удовлетвореност от кариерата.

1. Робия

Първият квадрант от матрицата за удовлетвореност от кариерата е “Робия”. Това е ситуация, в която човек прави нещо добре, но не му харесва да го прави.

В подобна ситуация работата изглежда нежелана – скучна и досадна. Дори ако заплащането е атрактивно, човек трудно би могъл да е съпричастен и да работи с висока ангажираност.

В идеалния случай би било добре този тип работа да се делегира на някой друг човек, който може би обича да върши този вид работа или просто да се потърсят алтернативни варианти за кариерно развитие в бъдеще.

2. Стремеж

Вторият квадрант от матрицата за удовлетвореност от кариерата е “Стремеж”. Това е ситуация, в която човек не прави нещо добре, но му харесва да го прави.

В подобна ситуация, когато човек се справя с нещо лошо или под средното, но изпитва удоволствие от естеството на работата, той следва да се съсредоточи върху увеличаване на своята компетентност чрез трупане на знания, умения и практически опит в съответната област.

Подходящи форми за образование и самообразование в тази връзка са четенето, преминаване на подходящ курс или онлайн обучение, личен контакт с опитен наставник, работа по реални проекти и т.н.

3. Провал

Третият квадрант от матрицата за удовлетвореност от кариерата е “Провал”. Това е ситуация, в която човек не прави нещо добре, нито му харесва да го прави.

Това е опасната зона, в която е невъзможно да се говори за висока продуктивност или силна мотивация. В подобна ситуация могат да попаднат както наемни служители, така и наемни мениджъри и дори собственици на бизнес.

В квадранта на “Провал” е трудно да се търсят работещи варианти за подобряване на нещата и вероятно е най-добре активно да се търси нов път за кариерно развитие.

4. Поток

Четвъртият квадрант от матрицата за удовлетвореност от кариерата е “Поток”. Това е ситуация, в която човек прави нещо добре и му харесва да го прави.

Концепцията за “поток” е известна отдавна от работата на Михай Чиксентмихай. Човек е в състояние на поток, когато е напълно потопен в задачите, които върши и притежава вътрешна мотивация, благодарение на която резултатите, които постига са награда сами по себе си.

В идеалния случай, именно квадрантът на “Поток” следва да е основната цел на всеки човек, който желае да развива успешна и щастлива кариера.

Приложение

Джим Пулиопулос обръща внимание на две повтарящи се кариерни траектории, които могат да бъдат констатирани в матрицата за удовлетвореност от кариерата.

Първата кариерна траектория е т.нар. “Път към прегарянето” (бърнаут). Това е пътят от зоната “Робия” към зоната “Провал”, когато човек прекарва по-голямата част от времето си в работа по задачи, с които се справя добре, но не му харесват.

В подобна ситуация уменията на подобен човек могат лесно да се влошат, тъй като липсата на искрен интерес към работата бавно отнема от енергията му. Ниската вътрешна мотивация поставя началото на бавен и почти незабележим спад в нивото на компетентност, тъй като човек избягва да учи нови начини за усъвършенстване на уменията си.

В тази ситуация квадрантът “Провал” е напълно възможен сценарий.

Втората кариерна траектория е т.нар. “Режим на растеж”. Това е пътъването от зоната “Стремеж” към зоната “Поток”, когато човек се чувства предизвикан да подобрява уменията си в дейности и задачи, по които му харесва да работи.

Колкото повече човек се приближава към състоянието на поток, толкова по-осезаеми стават нивата на висока производителност и всичко изглежда по-лесно и естествено. Човек се намира в постоянно търсене на начини за увеличаване на майсторството си и открива дълбок смисъл във всичко, което върши.

Джим Пулиопулос счита, че постоянното прекарване в квадранта “Поток” е рядкост за повечето хора, но това, което е от значение е те да започнат да се съсредоточават върху максимално увеличаване на времето, което прекарват в зоните “Стремеж” и “Поток”, като същевременно прехвърлят или възлагат на други хора задачите от зоната на “Робия” и “Провал”.

В резюме

Матрицата за удовлетвореност от кариерата на Пулиопулос е полезен модел за разбиране на кариерното развитие, който се опира на две измерения – умения и удоволствие от работата и има четири квадратна:

1. Робия;
2. Стремеж;
3. Провал;
4. Поток.

Човек следва да се стреми да прекарва повече време в квадранти “Поток” и “Стремеж”, като в същото време намалява времето си в квадранти “Робия” и “Провал”.

Прочети повече: Теория за кариерата на Сюпър.