Матрица на иновациите на Джонсън

Как възникват иновациите?

Дали те са плод на индивидуални усилия на отделни креативни умове, или по-скоро са дело на голям брой хора? Дали доминиращата причина за създаването им е печалбата или възникват по-скоро от некомерсиални мотиви?

Известна е т.нар. “Матрица на иновациите на Джонсън”, която дава отговори на тези въпроси и посочва най-честите сценарии за възникване на успешни иновации през последните няколко столетия.

Матрица на иновациите

Матрицата на иновациите е откритие на Стивън Джонсън – популярен автор, който я публикува за първи път на страниците на своята книга “Как се раждат добрите идеи. Естествена история на иновациите”, издадена през 2010 г.

Матрицата на иновациите на Джонсън е инструмент, който дава широк поглед върху около 200 от най-важните иновации и научни открития през последните шестотин години – от откриването на печатната преса на Гутенберг през теорията на относителността на Айнщайн до възникването на интернет.

Стивън Джонсън анализира иновациите през призмата на две основни измерения:

• Комерсиални/Некомерсиални иновации – дали иновациите са планирани с цел печалба от продажби, патенти или лицензи, или са дело на хора, които са пожелали идеите им да текат свободно в информационната сфера.
• Индивидуални/Мрежови – дали иновациите са дело на малки екипи и дори отделни личности в дадена организация, или са създадени чрез колективни, разпределени процеси с голям брой групи, работещи върху същия проблем.

В зависимост от комбинацията между тези две измерения на матрицата се получават четири квадранта:

1. Комерсиални/Индивидуални иновации;
2. Комерсиални/Мрежови иновации;
3. Некомерсиални/Индивидуални иновации;
4. Некомерсиални/Мрежови иновации.

Всяко от най-големите 200 открития в човешката история за последните шест века може да се разположи в някой от четирите квадранта, в резултат на което може да се направи извод кой тип иновации доминира най-ярко от далечното минало чак до наши дни.

Матрицата на иновациите на Джонсън е представена на диаграмата по-долу:

С помощта на матрицата, Джонсън разглежда иновациите като предмет на исторически промени – много от които сами са резултат на важни иновации в разпространяването на информация. Ето как, четирите квадранта на матрицата показват отделните форми на иновациите през различните исторически периоди, а именно:

1. Иновации в периода 1400-1600 г.
2. Иновации в периода 1600-1800 г.
3. Иновации в периода 1800-2000 г.

Нека разгледаме по-подробно матрицата на иновациите през призмата на тези исторически периоди.

1. Иновации в периода 1400-1600 г.

В периода 1400-1600 г. доминират иновациите от трети квадрант на матрицата. Това са некомерсиални и индивидуални иновации, т.е. дело на непазарни индивиди. Останалите три квадранта – първи, втори и четвърти – са с приблизително равномерно разпределени открития.

Ето кои са големите идеи от този исторически период, по квадранти:

• Квадрант 1 (Комерсиални/Инвидидуални иновации): Печатна преса, Проекция на Меркатор.
• Квадрант 2 (Комерсиални/Мрежови иновации): Портативен часовник, Двустранно счетоводство, Плетачна рамка.
• Квадрант 3 (Некомерсиални/Индивидуални иновации): Вдлъбнати лещи, Земен глобус, Земята се върти около Слънцето, Парна турбина, Малък кръг на кръвообращение, Супернови звезди, Тоалетно казанче, Сачмени лагери, Корен квадратен, Знаците “плюс” и “минус”, Етер.
• Квадрант 4 (Некомерсиални/Мрежови иновации): Молив, Микроскоп, Кубични уравнения, Комплексни числа.

Наличието на най-много големи идеи в Квадрант 3 се дължи на историческата епоха, в която информационните мрежи са бавни и ненадеждни, а предприемаческите икономически традиции все още не са добре развити.

В подобна среда е твърде трудно да се споделят идеи между хората – печатната преса и пощенската система са все още новости, както и няма достатъчно стимули за комерсиализирането на тези идеи поради отсъствието на силен пазар от купувачи и инвеститори.

Не е изненадващо, че в този период иновациите и откритията идват от солови изпълнители – изобретателни гении и визионери като да Винчи, Коперник и Галилей.

2. Иновации в периода 1600-1800 г.

В периода 1600-1800 г. започват да преобладават иновациите от четвърти квадрант на матрицата, т.е. некомерсиални и мрежови иновации. Трети квадрант все още е солидно представен, но в тези години вече съществуват нови условия, които стимулират нов тип големи идеи.

Подобни нови условия са например печатната преса на Гутенберг, пощенската система, появата на големи градски центрове с увеличена гъстота на населението, кафенета и формални институции като Кралското научно общество, както и зараждане на индустриалния капитализъм в Англия през XVIII в. Всичко това води до увеличение на мрежовите открития, както и дава тласък на комерсиалните иновации.

Ето кои са големите идеи от този исторически период, по квадранти:

• Квадрант 1 (Комерсиални/Инвидидуални иновации): Тенджера под налягане, Балон с горещ въздух, Литография.
• Квадрант 2 (Комерсиални/Мрежови иновации): Хронометър, Часовник с баланс със спирална пружина, Парна машина, Параход, Механичен тъкачен стан, Механично чепкало за памук.
• Квадрант 3 (Некомерсиални/Индивидуални иновации): Платенен магнетизъм, Скорост на светлината, Пиано, Камертон, Октант, Газирана вода, Закон на Хук, Закон за падащите тела, Елиптична орбита на планетите, Луните на Юпитер, Микроорганизми, Орбити на комети, Гръмоотводи, Бифокални лещи, Дишане на растенията, Логаритми, Циркулация на кръвта, Скала на Верние, Аналитична геометрия.
• Квадрант 4 (Некомерсиални/Мрежови иновации): Вакуумна помпа, Часовниково махало, Закон на Бойл, Диференциално и интегрално смятане, Универсална гравитация, Ударен кремъчен възпламенителен механизъм, Телескоп, Класификация на организмите на Линей, Изолиране на кислорода, Фотосинтеза, Млечен път, Балон с горещ въздух, Ваксина против едва шарка, Петна по Слънцето, Механичен калкулатор, Океански приливи, Барометър.

Както се вижда от представените примери, най-силно е присъствието на големи идеи и открития в Квадрант 4 и Квадрант 3.

3. Иновации в периода 1800-2000 г.

Колкото повече се развива капитализмът и масовото производство, колкото по-консуматорско става обществото ни, колкото по-силно се разгръща дейността на корпоративните развойно-внедрителски лаборатории и колкото повече се гарантира защита над интелектуалната собственост, толкова по-логично би било през последните два века големите иновации и открития да се прехвърлят към Квадрант 1 – комерсиални и индивидуални иновации.

Анализът на Стивън Джонсън показва, че това не се случва.

Вместо това, наблюдава се съвсем различна тенденция, свързана с мощната експлозия на иновации от Квадрант 4, следван от Квадрант 3, т.е. процъфтяват некомерсиалните иновации – както индивидуални, така и мрежови. Напук на логиката, Квадрант 1 се оказва най-беден на големи идеи и събития.

Ето кои са големите идеи от този исторически период, по квадранти:

• Квадрант 1 (Комерсиални/Инвидидуални иновации): Стъклен буркан на Мейсън, Трансформатор на Тесла, Картечница на Гатлинг, Найлон, Вулканизирана гума, Програмируем компютър, Револвер, Динамит, Асинхронен двигател, Климатична инсталация, Транзистор.
• Квадрант 2 (Комерсиални/Мрежови иновации): Моторен самолет, Стоманен асинхронен двигател, Контактни лещи, Локомотив, Електромотор, Хладилник, Телеграф, Шевна машина, Асансьор, Пишеща машина, Пластмаса, Калкулатор, Двигател с вътрешно горене, Телефон, Електрическа крушка, Автомобил, Радио, Електрожен, Прахосмукачка, Пералня, Вакуумна тръба, Хеликоптер, Телевизия, Фотография, Реактивен двигател, Касетофон, Лазер, Видео, Персонален компютър, Велосипед.
• Квадрант 3 (Некомерсиални/Индивидуални иновации): Спектроскоп, Бунзенова горелка, Оловно-киселинна батерия, Нитроглицерин, Ракетен двигател с течно гориво, Принцип на неопределеността, Електронни и химически връзки, Абсолютна нула, Атомна теория, Стетоскоп, Униформизъм, Клетъчно ядро, Бензолова структура, Наследственост, Естествен подбор, Рентгенови лъчи, Кръвни групи, Хормони, E = mc2, Специална теория на относителноста, Земна кора, Радиометрично датиране, Космическа радиация, Обща теория на относителността, Разширяване на Вселената, Екосистеми, Двойна спирала на ДНК, Компютърна томография, Архея, Световна електронна мрежа, Разделяне на континентите, Свръхпроводимост, Неутрон, Симулиране на зараждането на живота.
• Квадрант 4 (Некомерсиални/Мрежови иновации): Брайлова азбука, Периодична таблица на елементите, РНК сплайсинг, Хлороформ, ЕКГ, Космическа микровълнова радиация, Аспирин, Делене на клетките, Глобално затопляне, Магнитно-резонансна томография, Ензими, Клетъчна диференциация, ДНК дактилоскопия, Стратосфера, Радиоактивност, Тектонични плочи, Космически лъчи, Електрон, Ядрен реактор, Модерен компютър, Митохондрии, Ядрени сили, Изкуствени пейсмейкъри, Витамини, Орални противозачатъчни, Радиовъглеродно датиране, Невротрансмитери, Графичен интерфейс, Гени в хромозомите, Ендорфини, Химически връзки, Рестрикционни ендонуклеази, Бебешки кувьоз, Радиография, Изригвания на гама-лъчи, Онкогени, Пеницилин, Ускорение на Вселената, Атоми формират Молекули, Квантова механика, Перфокарти, Радар GPS, Висящ мост, Ракети с течно гориво, Втори закон на термодинамиката, ДНК, Интернет, Анестезия, Цикъл на Кребс, РНК, Теория за микробите, Компютър, Причинено от астероиди масово измиране през креда-терциер.

Защо толкова много идеи процъфтяват в Квадрант 4, въпреки липсата на икономически стимули?

Стивън Джонсън счита, че това се дължи преди всичко на непазарната, децентрализирана среда, която осигурява възможности за разцвет на добрите идеи, както и на увеличения информационен поток.

В резюме

Матрицата на иновациите на Джонсън дава широк поглед върху най-важните иновации и научни открития през последните шестстотин години, като ги разпределя в четири квадранта:

1. Комерсиални/Индивидуални иновации;
2. Комерсиални/Мрежови иновации;
3. Некомерсиални/Индивидуални иновации;
4. Некомерсиални/Мрежови иновации.

Матрицата на иновациите демонстрира, че най-много иновации процъфтяват в Квадрант 4 – некомерсиални и мрежови. Следва да имаме това предвид, ако искаме да изградим условия, генериращи добри идеи – независимо дали в училища, корпорации, правителства или личния ни живот.

Прочети повече: 7 модела за раждане на добри идеи на Джонсън.