Мартин Селигман е професор по психология, автор на книгата “Благоденствие. Ново разбиране за щастието и просперитета” и основател на направлението “Позитивна психология”, чиято цел е да помага на нормалните хора да направят живота си по-щастлив.
Но какво точно представлява щастливият живот? И как се достига до него?
Професор Селигман дава обяснение на този въпрос, като очертава три основни пътя към щастието.
Трите пътя към щастието
Първо, нека изгледаме презентация на проф. Селигман:
Трите основни пътя към щастието, очертани от Селигман, са:
- Приятен живот;
- Добър живот;
- Смислен живот.
Нека разгледаме по-подробно всеки от трите основни пътя към щастието.
1. Приятен живот
Приятният живот е първият път към щастието и по него вървят много хора. За да постигнат щастие, те се стремят непрекъснато да са въвлечени в приятни занимания, които им доставят изобилие от позитивни емоции. Тези хора също така развиват уменията си да увеличават количеството удоволствия, които могат да получават.
Вкусна храна, весела компания, шопинг, смях, игри, приключения, пътувания до екзотични места, участие в приятни занимания (партита, купони, социални събития), вълнуващ секс – това са само няколко примера за “приятен живот”.
Идеята за приятния живот ни връща далеч назад във времето на елинистическия период на античната философия, когато според школата на хедонизма преследването на удоволствието и насладата са най-висшите цели на човешкия живот. Основателят на хедонизма Аристип дори е смятал, че който който не се стреми към удоволствие, е извратен.
Но докато всеки малко или много харесва и търси изживявания, свързани с удоволствията и позитивните емоции, това според Селигман не е пътят, по който се достига трайно щастие. Той обръща внимание на факта, че с приятния живот бързо се свиква, но след той повече не носи същата наслада, както в началото.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Добър живот
Добрият живот е вторият път към щастието и по него също вървят редица хора. Това е живот, посветен на работа, родителство, любов, творчество, свободно време. Мартин Селигман определя този тип живот като “ангажиран живот” и като една стъпка нагоре (спрямо приятния живот) в откриване на щастието.
Добрият (ангажиран) живот се живее от хора, които развиват и притежават в силна степен 6 добродетели и 24 сили за щастие, които на свой ред позволяват да се живее пълноценно.
Добрият (ангажиран) живот също така е пряко свързан с идеята на Михай Чиксентмихай за т.нар. “поток” – особено състояние на пълна концентрация, отдаденост и поглъщане в някаква задача, при което човек буквално забравя за всичко около себе си, намира смисъл в живота си и… се чувства щастлив.
Човек, които развива в силна степен своите добродетели и сили, има много по-високи шансове да попадне в състояние на “поток”. Той бива погълнат от своите занимания и е така силно ангажиран с това, което върши, че това е неговото състояние на щастие. В това състояние на екстаз човек буквално забравя за всичко останало. Не чувства умора. Не усеща глад. Подобно усещане е толкова интензивно, че преживяващият го буквално влиза в алтернативна реалност. Той няма физическата възможност да обърне внимание на нещо друго, а е изцяло ангажиран в своя съзидателен процес.
3. Смислен живот
Смисленият живот е третият път към щастието и по него отново вървят хора, може би не толкова много, както по останалите два пътя, по моя лична преценка.
Човек, който върви към щастието по пътя на смисления живот, осмисля своето съществуване. Той знае кои са най-силните му страни и ги използва в служба на нещо по-голямо от него самия – някаква голяма цел или кауза, отвъд личното щастие.
Селигман отбелязва, че смисленият живот традиционно е най-почитаното щастие от трипа типа щастие.
Смисленият живот отново е свързан с идеята за “поток”, но под формата на служене, на принос под някаква форма за останалите, за обществото. Тук щастието извира от осъзнаването, че човек допринася, че е полезен на другите, че прави света малко по-добър.
Кой е пътят към трайното щастие?
Според изследванията на професор Селигман и други специалисти, най-трайно удовлетворение се постига по пътя на смисления живот, както и по пътя на добрия (ангажиран) живот.
Приятният живот е хубав, но усещането за щастие там е нетрайно и нерядко – измамно. Стремежът към удоволствие няма почти никакъв принос към удовлетворението от живота. Там, където удоволствието е важно, е когато имаш както ангажираност към някаква тема (поток), така и смисъл. За Селигман това е “черешката на тортата”.
Или, може да се направи извод, че истински щастливият и пълноценен живот е онзи, който съчетава приятния, добрия и смисления живот. Щастието тогава идва по линия на синергията, при която цялото е по-голямо от отделните му части.
Връзка между трите пътя към щастието и теорията за потребностите на Маслоу
Заслужава си да разгледаме темата за трите пътя към щастието от гледна точка на откритията за човешката мотивация на Ейбрахам Маслоу. Още повече, че именно Маслоу е авторът на термина “позитивна психология”.
Прави впечатление корелацията между трите пътя (нива) на щастието и петте нива в пирамидата на потребностите на Маслоу.
Първите две нива на човешките потребности по Маслоу съвпадат добре с приятния живот. Третото и четвъртото ниво по Маслоу могат да се отнесат към добрия (ангажиран) живот. Последното ниво в пирамидата на Маслоу върви ръка за ръка със смисления живот.
Връзка между трите пътя на щастието и двата основни вида мотивация
Темата може да се разгледа и от още една гледна точка, тази на двата основни вида мотивация – вътрешна и външна.
Известно е, че в центъра на външната мотивация лежат външни стимули – тоягата и моркова. Човек прави нещо, за да печели награди и ползи за себе си, както и за да избягва наказания или страдание. Това кореспондира с идеята за приятния живот, който се задвижда в силна степен от привлекателни външни стимули.
При вътрешната мотивация, основното в човешкото поведение е вътрешното удовлетворение от самата дейност, както и свободата, предизвикателството и стремежа към постигане на по-значима цел. Това кореспондира с идеята за добрия живот (поток), както и смисления живот.
Установено е, че резултатите от поведението на хора с вътрешна мотивация почти винаги превъзхожда резултатите от поведението на хора с външна мотивацияя, в дългосрочен план. В краткосрочен план тази закономерност може да е обратна, но в дългосрочен план хората с вътрешна мотивация са по-продуктивни, с по-висока ефективност, по-удовлетворени.
Нещо повече, хората с вътрешна мотивация да правят нещо се радват на по-голямо физическо и психическо благополучие. На тази закономерност обръща внимание и Мартин Селигман в презентацията си, но я извежда през призмата на трите пътя към щастието и по-конкретно смисления и добрия (ангажиран) живот.
За сравнение хората, които се мотивират най-вече от външни фактори – пари, слава или красота, често пъти имат лошо психично здраве.
В резюме
Мартин Селигман очертава три пътя към щастието:
- Приятен живот;
- Добър живот;
- Смислен живот.
Голямата идея на Селигман е, че човек е щастлив, когато впряга своите най-силни страни в съзидателни, а така също и в алтруистични дейности. Личностно израстване, творчество и принос за подобряване на живота на околните – това са някои от най-важните неща по пътя към щастието.
Още по-интензивно и устойчиво е щастието, ако се съчетават синергично трите пътя – на приятния, добрия и смислен живот.
Прочети повече: Модел PERMA за благополучие на Селигман.
