Лъжите на работното място

За разлика от кражбата, сексуалното посегателство или убийството, лъжата е морално престъпление, което всички ние вършим, при това най-редовно.

Така счита Иън Лезли – автор на книгата “Родени лъжци. Защо не можем да живеем, без да мамим”. Според него лъжата не е само човешки недостатък, който очакваме да се изглади. Тя играе сложна роля в живота ни, тъй като оказва силно влияние върху взаимоотношенията между лъжците и излъганите.

Ето защо си заслужава да умеем да разбираме природата на лъжата, видовете лъжи, символите (белезите) на лъжата и възможността да оставаме почтени хора.

Тезата на Иън Лезли не ми е чужда. Аз също мисля, че лъжците са “в пъти повече”, отколкото почтените. Затова съм готова да усъвършенствам умението да разбирам лъжата и лъжците. Ето една лъжа, която все още помня, въпреки че оттогава са минали почти 50 години.

Лъжата, която все още помня

Бях ученичка в прогимназията. В класа ни дойде да учи ново момиче от друг град. Беше усмихнато, приветливо. Аз и тя се сближихме. Веднъж, някак си между другото тя спомена, че живее в отдалечен район на нашия град и това налага да пътува дълго с автобус, докато се прибера у дома след училище. Сърцето ми “се присви” – съжалих приятелката си и я поканих я да дойде на обяд у нас, а после и да учим заедно. Бях уверена, че по този начин й помагам да свикне с новата обстановка в големия град.

След няколко дни за моя голяма изненада чух как новата ми приятелка разказваше пред голяма група деца от нашия клас, че живее в много хубава и голяма къща, обзаведена със скъпи мебели, че имат голяма градина с цветя. Насаме я попитах защо отбягва да се прибира в къщи. Тогава момичето ми прошепна на ухо, че само на мен ще каже тайната си. След това ми показа снимка на млада жена. Каза, че това е новата любовница на баща й. И че това е причината да не се прибира в къщи.

Толкова дълбоко се трогнах от признанието й, че реших да продължа да я каня в къщи след училище, за да не страда. Но чистосърдечно по детски разказах на майка си. Майка ми се усъмни, но аз упорито твърдях, че приятелката ми не ме лъже.

Скоро след това по време на една родителска среща в училище, майки ми се запознала с родителите на момичето. А те в знак на признателност за моето приятелство поканили майка ми на следобедно “гости”.

Така лъжата се разкри. Приказната къща с двор, пълен с цветя, се оказа неистина – семейството живееше в малка къщичка сред лозята извън града. Потресаващ факт за мен беше още и това, че сред книгите в малката библиотека, видях на видно място снимката на така наречената “любовница”. Оказа се, че това е сестрата на бащата. Бях смазана, но намерих сили и вън на двора попитах приятелката си защо ме е лъгала.

“Исках много да ми станеш приятелка, затова ти наговорих всичко това” – отговори тя.

Лъжата за това момиче е била средство да спечели приятелството ми и по-скоро веселите и забавни часове, които тя имаше възможност да прекарва у нас. Лъгала ме е, за да получава това, от което е имала нужда – контакти в новата среда. Лъгала ме е изкусно, с невинно лице и не се е притеснявала за моралните щети, които ми е причинявала.

Та, такава е сложната роля на лъжата в нашия живот – за едни от нас тя е добро, за други – лошо. И все пак има хора, които са почтени и се стремят да запазят почтеността, независимо от обстоятелствата.

Откъде идва лъжата?

Според Лезли ние хората наследяваме лъжата, затова и тя е част от нашата природа. “Родени лъжци” всъщност означава, че ние се раждаме като лъжци. И това е начинът да оцеляваме, да се приспособяваме, да избягваме от опасности или да се приближаваме към желаните от нас неща.

Ако това е така, то защо някои лъжат повече, в сравнение с другите? Защо има различни по способност лъжци? Защо има “бяла лъжа” по подобие на “бялата магия”? И как хората успяват да станат почтени, да живеят в почтеност?

Подробните разяснения на Лезли и научните изследвания, на които той се позовава в книгата си “Родени лъжци”, са правдоподобни. Няма как да игнорираме наследството от дългата еволюция. И индивидуалният, и груповият живот на нашите предци са били предпоставка (а и сега продължават да са) за всякакви хитрости, а така също и за придобиване на умение да се претеглят последиците от определени постъпки и поведение.

Ето защо социалният живот е предполагал в далеч по-голяма степен интелектуална рафинираност от хората. Освен наследяването, научаването на определено по-рафинирано и печелившо поведение е началото на пътя на лъжата.

А какво става на работното място? Дали на работа сме склонни да не лъжем или по-скоро там лъжем така, както лъжем и в живота извън работа?

Кои са най-често срещаните лъжи на работното място?

Работодателите и ръководителите с право са чувствителни на тази тема. Лъжите на работното място имат не само морална страна, но и парична. Когато един служител излъже клиент, например, лъжата ощетява имиджа на компанията. Друг служител пък може да излъже шефа си, колегите си или своите подчинени.

Според изследвания в други страни най-често срещаните лъжи на работното място са:

• “Болен съм.”
• “Не знаех, че това трябва да се направи по този начин.”
• “Не съм виновен за случилото се.”
• “Отдавна имам подобна идея.”

Считам, че тези лъжи са разпространени и у нас.

Има ли начини да се намалят лъжите на работното място?

Баналният отговор е, че най-сигурният начин за ограничаване на лъжата е саморъчният подпис на служителя върху документи като длъжностна характеристика, правилници и др. Това без съмнение е задължително, но едва ли ще пресече желанието да се послъгва.

Затова моите препоръки са:

• Повече внимание и коректност в съставянето и актуализирането на длъжностни характеристики;
• Повече време и грижи за обучение по ежедневните задължения;
• Повече време и грижи за разговори по правилата на работа, начините на вземане на групови решения;
• Периодични (най-добре месечни) оценки на работата, последвани от кратки, но целенасочени разговори за постижения и слабости;
• Даване на заслужени признания за постижения или почтени постъпки;
• Доверие към компетентните служители.

Прочети повече: Тъмна триада.