Лутър Гълик. Биография и идеи

Лутър Гълик е американски експерт по мениджмънт и един от видните представители на школата на административното управление през ХХ век.

Със своите възгледи за разделението на труда в организацията, функциите на управлението и критериите за разделение на организацията на подразделения, Гълик е признат за един от най-изтъкнатите популяризатори на класическата теория за управление на организациите.

Как преминава животът на Лутър Гълик? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Гълик

Лутър Гълик е роден през 1892 г. в Осака, Япония, в неслучайно семейство.

Например, неговите баба и дядо са едни от първите западни мисионери в Япония. Дядото на Лутър Гълик превежда Библията на японски език. Бащата на Гълик е известен специалист по физическа пригодност и понякога е считан за създател на баскетбола, заедно с Джеймс Несмит.

През 1921 г., едва на 29 годишна възраст, Лутър Гълък е назначен за президент на Националния институт за държавно управление на САЩ, с което започва и неговата забележителна кариера, продължила точно 70 години.

През 1922 г. под ръководството на Гълик, Националният институт за държавно управление започва да развива международна дейност. Той служи за първообраз на Института за обществени изследвания в Токио, сътрудничи си с правителството на Югославия и консултира китайското правителство на Чан Кай Ши по въпроси, свърани с провеждането на финансова реформа.

През 30-те години Гълик е привлечен за член на комитета по реорганизация на управлението при Президента на САЩ и участва в създаването на държавната администрация на Сметната палата.

През 1937 г. заедно с Линдъл Ъруик, Гълик подготвя и издава сборник със статии със заглавие “Papers on the Science of Administration”. В този основополагащ труд се съдържат много от отличителните черти на управленското мислене от първата половина на ХХ век. Освен Лутър Гълик и Линдъл Ъруик, автори на статии в сборника са още и други водещи за времето си теоретици по мениджмънт като Хенри Денисън, Анри Файол, Мери Паркър Фолет, Джон Ли, Джеймс Муни.

След края на Втората световна война, Лутър Гълик публикува анализ на ефективността на административното управление на САЩ във военно време. Продължава работа в международен план и през 60-те години става консултант на египетския президент Насър по създаването на нова конституция на Египет.

Лутър Гълик е автор на около 50 книги и близо 200 статии, написани самостоятелно или в съавторство с други изследователи. Сред основните му трудове спадат “Education for America Life” (1936), “Papers on the Science of Administration” (заедно с Ъруик, 1937), “Administrative Reflection from World War II” (1948) и “The Metropolitan Problem and American Ideas” (1962). Последната си статия Гълик написва, когато е на 97 години.

Лутър Гълик почива през 1993 г. в Ню Йорк, само една седмица преди да навърши 101 години.

Гълик и разделението на труда

В книгата “Papers on the Science of Administration”, Гълик обръща внимание на класическата концепция за разделение на труда (по Адам Смит) и приема, че именно тя е основа на всяка организация и фактическа причина за нейното възникване.

Същевременно Гълик счита, че поради различни ограничения, разделението на труда в организацията на отделни задачи има своите предели и ограничения.

Например, едно такова ограничение се наблюдава, когато някаква работа е така структурирана, че изисква участието на по-малко от един работник. Друго ограничение идва по линия на технологичните навици на работа на работниците.

Но най-вече, налице са ограничения, когато физическото разделение на работата преминава в органично разделение. По този повод Гълик отбелязва, че:

“Може да изглежда, че най-ефективно е да имаме предна част на крава, която пасе на ливадата, и задна нейна част, която дава мляко в краварника, само че подобно органическо разделение е невъзможно.”

Гълик счита също, че цялото представлява нещо по-голямо от сумата на неговите части, както и че частта от работата, която трябва да се извърши, не може да бъде разделена на подзадачи, ако не се вземе предвид това, че има опасност да пропадне основния замисъл (план) на задачата, или да пропаднат връзките между отделните операции.

Гълик посочва, че онова, което отличава цялото от неговите части в организацията е ръководителят. Това е човекът, който координира дейността на сътрудниците си. Координаторът, според Гълик, е специалист, а потребността от него възниква тогава, когато по-нататъшното разделение на труда става невъзможно.

Според Гълик, координацията в една организация може да бъде постигната по два основни начина:

• По пътя на организиране на хората чрез разпределението им в групи, които групи имат предназначение да изпълняват конкретни задачи.
• Чрез господството на идеи – развитие на интелектуалната целеустременост на умовете и желанията на хората, които работят в група, така че всеки служител да използва своите умения и ентусиазъм за съгласуване на своите персонални работни цели с общите цели.

Виждането на Гълик е, че тези два принципа на организацията са взаимно зависими и еднакво необходими за всяка компания, ако тя желае да се развива успешно. Той е убеден, че именно организацията е необходима, за да има координация, а не обратното.

Лутър Гълик предупреждава, че пълномощията на специалистите в организацията не бива да са прекалено широки и да надхвърлят границите на тяхната компетентност. Той отбелязва следното:

“В това отношение преподаватели, адвокати, свещеници, адмирали, лекари, учени, инженери, счетоводители, търговци и банкери изглеждат еднакви. Веднъж, когато достигнат пределите на своята компетентност или успех в конкретна област, те започват да мислят, че компетентността е някакво общо качество, което може да се отдели от конкретната им сфера на дейност и е вътрешно присъщо за самите тях. Тези хора без притеснение навлизат в други сфери на дейност. Те забравят, че кралската мантия в едно господарство не им гарантира същите пълномощия в друго и носенето й там няма да е нищо повече от маскарад.”

Гълик и функциите на управлението

Като се опира на петте функции на мениджмънта на Файол, Лутър Гълик доразвива съдържанието на тези функции и ги представя по начина, представен по-долу.

• Планиране. Това е подготовката на задачите, които предстоят да бъдат изпълени, както и посочване кое е решението, за да може организацията да постигне своите цели.
• Организиране. Това е създаване на формална структура на подчинение, на основата на която се изграждат разделението на работите между производствените подразделения, определя се и се коригира дейността им и всичко това е насочено към постигането на вече определената цел.
• Комплектоване на щата. Това е работа с личния състав – подбор и подготовка на служителите, създаване на необходимите условия за трудова дейност.
• Ръководство. Отнася се до вземането на решения и оформянето им във вид на заповеди, инструкции, разпореждания.
• Координиране. Отнася се до осигуряването на съгласувани действия на всички подразделения в организацията, благодарение на които образуват едно единно цяло от действия.
• Отчетност. Това е осигуряване на информация за висшестоящите инстанции чрез отчети, доклади, проверки.
• Бюджетиране. Отнася се до съставянето на финансовите планове и осъществяването на финансов контрол.

Тези седем основни функции на управлението стават известни с абревиатурата POSDCORB.

Три от седемте елемeнта на административната дейност – а това са планирането, организирането и координацията – Гълик взаимства директно от схемата на Анри Файол. Понятието “Командване” той замества с понятието “Ръководство”. Същевременно представя “Контрол” като “Бюджетиране” и “Отчетност”. Файол разглежда работата с хората като “Организация”, а Гълик отделя тази дейност като самостоятелен елемент – това е “Комплектоване на щата”.

Системата от седем елемента на Лутър Гълик става отправна точка за по-нататъшни изследвания. Много са авторите, които внасят редица допълнения, уточнения и промени в тази система, но без нея най-вероятно нямаше и да има какво да се подобрява или променя.

Научи повече от статията “Модел POSDCORB на Гълик”.

Гълик и подразделенията в организацията

Лутър Гълък е първият представител на школата на административното управление, който дава отговор на важния въпрос “Какви критерии трябва да се използват при разпределение на функциите между административните единици – подразделения на организацията?”

Гълик счита, че съществуват четири форми на специализация на административните подразделения. По тях извежда и четири критерия за разчленяване на административната дейност на подразделенията.

1. Цели на административната дейност – критерий за специализация, според който вътре в организацията могат да се разпределят задачи, групирани по видове дейности и именно те са, които способстват за постигането на целта (или решението на някаква задача).
2. Процеси – критерий за специализация, с който в едно административно подразделение могат да бъдат събрани всички видове дейности, които имат еднотипни процеси или използват еднаква техника.
3. Пазар – каква категория потребители се обслужва.
4. Местоположение – всички въпроси, свързани с конкретен географски район могат да се решават само в едно структурно подразделение.

Важно е да се отбележи, че според Гълик всеки един от четирите критерия за специализация оказва различно въздействие на координиращата функция в организацията. Той отбелязва:

“Ако всички подразделения се създават на основа на поставените цели, то задачата на ръководителя ще се състои в това да наблюдава как да се съгласуват основните цели на подразделенията, вместо да влизат в противоречие с различните използвани процеси…

Ако всички подразделения се създават на основа на процеса, то методите на работа ще бъдат стандартизирани по професии, а ръководителят ще отговаря за тяхното координиране и синхронизация, така че да се създаде нужния продукт…

Ако главен критерий за създаването на подразделения е месторазположението, задачата на ръководителя е да наблюдава как се използват стандартите за всяка работа и всяка работа от всяка една област да бъде част от общата програма и общата политика.”

Гълик изяснява кога задачата на ръководителя може да се усложни и кога могат да възникнат разногласия (конфликти). Той посочва, че това става факт, когато пълномощията на подразделенията се пресичат или пък когато се припокриват.

В тези случаи Гълик казва, че основната управленска функция на ръководителя е да намалява противоречията, за да осигури спокойна работа. Това според него може да стане с помощта на един нов, пети елемент на координиращата функция – “Развитие на желанията и готовността за съвместна работа, за да бъде постигната общата цел”.

Четирите критерия на Гълик за специализацията на подразделенията в организацията лежат в основата на съвременните принципи за департаментализация на организацията.

В резюме

Лутър Гълик е един от най-видните систематизатори и популяризатори на класическата школа в мениджмънта през ХХ век.

Същевременно, по време на своята дългогодишна кариера Гълик допринася за развитието на бизнеса и за утвърждаването на едно по-ефективно ръководство и цялостно управление на държавните институции.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.