Лудвиг Фойербах е германски философ от епохата на революциите, оставил следа с идеите си за материализма и философията на религията.
Лудвиг Фойербах смята, че в копнежа си за всичко най-добро в човешкия род – доброта, състрадание, любов и т.н. – във въображението си ние сме създали същество, въплащаващо всички тези качества във възможно най-висока степен, и сме го нарекли “Бог”. Следователно теологията – изучаването на Бог – не е нищо друго, освен антропология – изучаване на човечеството.
Как преминава животът на Лудвиг Фойербах? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Фойербах
Лудвиг Фойербах е роден през 1804 г. в градчето Ландсгут в Германия в семейство на виден юрист.
Подобно на всички останали деца в семейството (четири братя и три сестри), Фойербах получава отлично образование. През 1823 г. завършва гимназия и постъпва в Хайделбергския университет, където изучава богословие и история на религията. Само след една година се разочарова от теологията и се премества в Берлинския университет, където в продължение на две години слуша лекции по философия на Георг Хегел.
През 1828 г. Лудвиг Фойербах се записва в университета в Ерланген, където защитава дисертация за безкрайността, единството и всеобщността на разума и получава степен “доктор по философия”. Още същата година става частен доцент и чете лекции по история на философията, логика и метафизика.
През 1830 г. излиза първото съчинение на Фойербах – “Мисли за смъртта и безсмъртието”. Това съчинение разтревожва немската полиция и му спечелва ненавистта на духовенството. Това отношение не се прекратява до самата смърт на Фойербах, като през 1836 г. той чете за последен път лекции и след окончателното си скъсване с академичната кариера, поради невъзможността да получи преподавателско място където и да било в Германия, се преселва в село Брукберг в Тюрингия, където прекарва до края на живота си като свободен писател, откъснат от политическия и научен живот на страната.
Лудвиг Фойербах, наричан по онова време “Немският Спиноза”, изтъква, че в Германия истината се смята не само за безнравствена, но и за ненаучна. В предговора на книгата си “Същността на християнството” (1848) той пише:
“Когато науката достига истината, тя престава да бъде наука и става обект на полицията – полицията е границата между истината и науката.”
В трудните моменти, когато е без работа, Фойербах се издържа от порцелановата фабрика на жена си. След фалита на фабриката изпада в бедност и живее с незначителни доходи от хонорари и дарения от приятели, като пише все по-рядко. През 1869 г. става член на основаната от Август Бебел Германска социалдемократическа партия, интересува се от освободителното движение на жените и чернокожите в САЩ.
Лудвиг Фойербах умира през 1872 г. на 68-годишна възраст.
Фойербах и критиката на идеализма
В началото на съзнателния си живот Фойербах е силно повлиян от идеалистическите идеи на Георг Хегел и е сред най-активните хегелианци в първата половина на XIX век.
Към този период се отнасят съчиненията му “Мисли за смъртта и безсмъртието” (1830) и “История на най-новата философия от Бейкън Веруламски до Бенедикт Спиноза” (1833). В тези свои трудове Фойербах се опитва да проследи историята на развитието на човешката мисъл като развитие на разума, а отделните философски системи да изследва като своеобразна проява и израз на историческия живот и на развитието на този разум.
Към 1836 г. Лудвиг Фойербах започва да критикува теологията и идеализма и прави завой към атеизма и материализма. Той говори с ирония за Хегел, а през 1839 г. написва известната си творба “Към критиката на Хегеловата философия”, в която прави подробен критически разбор на идеалистическата философия на Хегел. Критиката на идеализма Фойербах развива и в своя най-важен труд “Същност на християнството” (1848).
Основното възражение на Фойербах срещу идеализма и Хегел е, че философията не може да достигне истински резултати, докато се затваря в рамките на чистата мисъл. Според Фойербах философията не може сама, със собствени сили, да създаде живот. Философията не поражда от себе си цялото богатство на своите идеи. Философията придобива знание само когато изучава природата.
За Фойербах философска система, която се опитва да излезе отвъд пределите на природата или човека, която игнорира и природата, и човека, е нищожна и безсмислена. Най-дълбоките тайни са скрити в естествените неща, а именно тях пренебрегват представителите на идеалистическата философия.
Ето защо, за философията има само един път за излекуване – да се върне отново към природата. Затова за Фойербах истинската задача на философа се състои не в това да се затваря в пределите на мисленето на отделния човек, а да се обърне към изучаване на природата.
С тези свои идеи, Лудвиг Фойербах възвестява тържеството на материализма над идеализма. Той е убеден, че идеализмът на Хегел не е нищо друго, освен философски украсена теология, философски израз на религиозната гледна точка върху света и неговия произход. “Абсолютният дух” на Хегел, казва Фойербах, е обикновеното човешко съзнание, но откъснато от човека. В противовес на Хегеловото учение Фойербах утвърждава, че съзнанието е рожба на материята.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Фойербах и теорията на познанието
Лудвиг Фойербах изгражда своето учение за познанието, критикувайки идеализма. В “Лекции за същността на религията” той пише, че ненавижда идеализма, който изтръгва човека от природата и отбелязва:
“Аз не се срамувам от зависимостта си от природата.”
Безусловното признаване на независимостта на съществуването на природата, а също доказателството, че всички знания на човека са отражение на природата в неговите сетива и неговото мислене, са основа на материалистическата теория на познанието на Фойербах.
Основният смисъл на цялата познавателна дейност на човека се състои според Фойербах в изучаването на природата. Под природа той разбира “съвкупността от всички сетивни сили, неща и същества, които човек отличава от себе си като нечовешко”.
Фойербах признава, че природата е веществена, материална, сетивна. Природата е всичко онова, което на човека “се представя непосредствено, сетивно, като основа и предмет на неговия живот. Природата е светлина, екетричество, магнетизъм, въздух, вода, огън, земя, животно, растение, човек, доколкото той е непроизволно и безсъзнателно действащо същество”.
Лудвиг Фойербах смята, че задачата на философията се състои в това да научи хората правилно да познават явленията на природата. В човека има всички условия за такова познание и ако човек би имал повече сетива или органи, той не би познал повече свойства и неща на природата.
Лудвиг Фойербах казва:
“Човек има тъкмо толкова сетива, колкото именно е необходимо, за да възприема света в неговата цялост, в неговата съвкупност.”
Във всички свои по-късни произведения Фойербах заявява, че сетивността е първото и решаващо нещо във философията. Той посочва, че сетивните органи са органите на философията.
Фойербах нарича сетивното начало в познанието “ясно като слънце”. Безкрайните съмнения и спорове на хората за истината свършват там, където започва сетивното познание.
Лудвиг Фойербах отбелязва:
“Тайната на непосредственото знание е сетивността.”
Фойербах разделя процеса на съзнанието на две степени. Първата степен на познанието той нарича дейност на сърцето, а втората – дейност на мозъка. Според него сърцето е по-революционно от мозъка, то е пълно с чувствена енергия, а мозъкът съсредоточава вниманието върху единното в природата.
Когато човек отхвърля дейността на сърцето и прекомерно се увлича по дейността на мозъка, богатството на природата в неговата представа увяхва. Човешката мисъл е способна понякога да върви пред живота, но в мозъка твърде често и надълго се застоява старото. В този смисъл, мозъкът е консервативен и само сърцето показва пътя на научното развитие.
Лудвиг Фойербах признава за начало на познанието отражението на природата в сетивата на човека. Но той високо оценява и ролята на разума. Той смята, че човек, стремейки се да проникне в тайните на природата, не може да мине без абстрактно мислене. Цялото обобщение на фактите на природата се извършва само чрез идеите, породени от разума.
Фойербах и атеизмът
Отхвърляйки идеализма и основавайки се на материализма, Лудвиг Фойербах оставя следа със своята критика на религията и в частност на библията и християнството.
Фойербах смята, че в копнежа си за всичко най-добро в човешкия род – доброта, състрадание, любов и т.н. – във въображението си ние сме създали същество, въплащаващо всички тези качества във възможно най-висока степен, и сме го нарекли “Бог”.
Ние не само сме заблудили самите себе си да мислим, че съществува някакво божествено същество, но и сме забравили или сме се отрекли от това, което сме. Изгубили сме представа за факта, че любовта, състраданието и останалите добродетели са присъщи всъщност на хората, а не на боговете. Поради тази причина трябва да се фокусираме по-малко върху небесната праведност и повече – върху човешката справедливост.
Именно хората в този живот, на тази Земя, заслужават нашето внимание, счита Фойербах. Теологията (изучаването на Бог) не е нищо повече от антропология (изучаване на човека).
В книгата си “Лекции за същността на религията”, Фойербах поставя въпроса по такъв начин: цялата минала философия е сключила с религията несправедлив брак, който трябва да бъде разтрогнат. На мястото на вярата трябва да дойде безверието, на мястото на библията – разумът, на мястото на религията – образованието, на мястото на небето – земята, на мястото на Христос – човекът.
Лудвиг Фойербах определя религията като съвкупност от фантастични образи на несъществуващото, нереалното. Религията според него не е нищо друго, освен пренасяне на свойствата на човека върху природата и обожествяване на природата. Човек си създава в различни времена различни религиозни представи, т.е. човек сам си създава по свое подобие Бог, а не Бог създава човека.
В християнската религия, пише Фойербах, човек отделя от себе си своите чувства и мисли, прави ги съвършено външни и странични, разглежда ги като Бог. Но божествената същност не е нищо повече от човешка същност, пречистена, освободена от индивидуални граници, разглеждана и почитана като отделна същност. Оттук Фойербах определя религията като стремеж на човека да придаде на обикновеното значение на необикновено и да озари живота си със свръхестествен смисъл.
За разлика от Хегел, Фойербах отрича на религията способността за познание. Корените на религията не са в мисленето, а в чувстването. Вярата в чудесата е необходима съставна част на религията, защото когато човек се чувства слаб да достигне онова, което му е нужно, той се уповава на чудото, което трябва да измени съществуващия ред на нещата с друг, отговарящ на потребностите на човека.
По тази причина Фойербах смята, че с усилване на човешката власт над природата, с прогреса на науката и техниката, отпада нуждата от призрачното утешение, което религията обещава и се създават предпоставки за естествено преминаване от вярата към безверието.
Но Лудвиг Фойербах не поставя въпроса за пълното премахване на религията. Той смята, че е възможно и необходимо във философията да се включат “предимствата”, които религията има пред нея, като религията се направи философска, а философията – религиозна. Атеизмът и критиката на религията се преплитат във Фойербах с възгледа, че е необходимо да се придаде на философията характер на религия
Цитати от Фойербах
Лудвиг Фойербах е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “За да познаеш човек, нужно е да го заобичаш.”
- “Колкото по-ограничен е кръгозора на човек, колкото по-малко запознат е с историята, природата и философията, толкова по-искрено е свързан към своята религия.”
- “Там, където се прекратява желанието, се прекратява и човек.”
- “Първото твое задължение се заключава в това, да направиш себе си щастлив. Ако ти самия си щастлив, ти ще правиш щастливи и другите. Щастливия може да вижда само щастливи около себе си.”
- “Светът е жалък само за жалкият човек, светът е пуст само за пустият човек.”
- “Човек достига нещо само когато вярва в собствените си сили.”
- “Където няма простор за проявяване на способностите, там няма и способности.”
- “Само този означава нещо, който обича. Да не бъдеш нищо и никого да не обичаш – едно и също.”
- “Именно до най-простите истини човек достига най-късно.”
В резюме
Лудвиг Фойербах е германски философ от епохата на революциите, който оставя следа с идеите си за материализма и философията на религията.
Лудвиг Фойербах смята, че в копнежа си за всичко най-добро в човешкия род във въображението си ние сме създали същество, въплащаващо всички човешки добродетели във възможно най-висока степен и сме го нарекли “Бог”. Следователно теологията не е нищо друго, освен антропология.
С идеите си за материализма и с критиката си срещу религията Фойербах повлиява в силна степен на други философи и течения, като например на Карл Маркс и неговата марксистка философия.
Прочети повече: Кратка история на философията.
