Линдъл Ъруик. Биография и идеи

Линдъл Ъруик е британски експерт по мениджмънт и един от видните представители на школата на административното управление през ХХ век.

Със своите възгледи за рационализация в управлението, както и благодарение на трудовете си, с които е сред първите систематизатори на мениджмънта, Ъруик е признат за един от най-изтъкнатите популяризатори на класическата теория за управление на организациите.

Как преминава животът на Линдъл Ъруик? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Ъруик

Линдъл Ъруик е роден през 1891 г. в Малвърн, Великобритания, в семейството на предприемач. Получава добро образование – завършва Repton School, а след това и New College в Оксфорд, където през 1913 г. получава диплом по история.

Скоро след дипломирането си, Ъруик започва работа в семейната фирма, която произвежда ръкавици. Именно там той получава и първия си управленски опит.

Началото на Първата световна война принуждава Ъруик да прекъсне работа и да постъпи на служба в армията. Взема дейно участие във военните действия, повишен е в чин “Майор” и дори е награден с орден за храброст. Животът в армията оставя силен отпечатък върху последващото му творчество в областта на управлението.

След края на войната, Линдъл Ъруик се връща за кратко в семейната фирма. Междувременно, той изучава принципите за научно управление на Фредерик Тейлър, а така също и противоположните им по своята същност идеи на Мери Паркър Фолет, свързани с хуманизъм в управлението.

Въоръжен с добри теоретични познания и интересни идеи, Ъруик е привлечен да модернизира шоколадовата фабрика Rowntree в Йорк на известния в онези години индустриалец, социолог и филантроп Сибом Раунтри. Освен, че е крупен бизнесмен, в периода 1916-1918 Раунтри заема и важен държавен пост в сферата на военно-техническото снабдяване и е сред първите, които прилагат методите за научен мениджмънт на Тейлър в британската военна промишленост.

Въпреки, че Ъруик се чувства комфортно в работата си за Раунтри, през 1928 г. той стига до извода, че няма шанс да заеме директорския пост във фирмата му и го напуска. Репутацията на Ъруик в областта на управлението обаче вече е висока и в същата година той става директор на Международния институт по управление в Женева.

Институтът затваря врати през 1933 г., но за това време дава възможност на Ъруик да води лекции по управление, както и да издаде няколко книги. Освен това, Ъруик провежда първо по рода си изследване в Европа, посветено на идеите на Елтън Мейо и неговия Хоторнски експеримент, а така също и започва активно да популяризира принципите за управление на Файол пред англоезична публика.

През 1934 г. Линдъл Ъруик се завръща във Великобритания и съосновава консултантска фирма по управление. Неговата фирма се утвърждава в Топ 4 на най-известните консултантски фирми в Западна Европа и съветва стотици предприятия от Великобритания и чужбина.

В годините на Втората световна война, Ъруик е консултант на Министерството на финансите на Великобритания, след което е прехвърлен на работа към отдел в Министерството на отбраната, където получава и чин “Подполковник”.

През 1945 г. Ъруик пише и най-известната си книга – трилогията “Making of Scientific Management”. Това е първият за онези години труд, в който на ясен и прост език се разяснява развитието и приложението на управленската наука.

През 60-те години на XX век, Линдъл Ъруик се премества да живее в Австралия, където прекарва последните двадесет години от живота си. В този период, идеите на научния мениджмънт вече не са така популярни, а така и популярността на самия Ъруик намалява. Въпреки това, приносите му за развитие на управленската мисъл са признати в САЩ, където той става първият британец с медал “Гант”.

Линдъл Ъруик умира през 1983 г., на 92 години. Както отбелязва автора на некролога му в британския вестник “The Times”:

“Ъруик имаше съществени приноси в развитието на теорията за управление и възгледите му бяха популярни в много държави и най-вече в САЩ. По ирония на съдбата, този пророк на съвременните методи за мениджмънт дълги години не бе признат в собствената си родина.”

Ъруик и рационализацията

След края на Първата световна война, британското правителство започва да изпитва безпокойство във връзка с развитието на икономиката. Преходът от война към мир, прекратяването на военното производство, демобилизацията и очаквания ръст на безработицата са само част от проблемите, характерни за този период.

Икономическата нестабилност започва да се чувства осезателно през 1920 г., когато редица отрасли, които процъфтяват във военните години, като например машиностроенето, корабостроенето, леярската промишленост, производството на памук и добива на въглища, изпадат в криза.

Британската индустрия в онези години се нуждае от промяна и бизнесмените, заедно с държавните ръководители, търсят решение на проблемите. Едно такова решение, на което е проповедник и Линдъл Ъруик, е свързано с рационализация в управлението.

По този повод Ъруик отбелязва:

“Рационализацията е съвкупност от организационни и технически методи, с чиято помощ се свежда до минимум разхода на ресурси. Към рационализацията се отнасят научната организация на труда, стандартизацията на материалите и изделията, опростяването на производствените процеси и оптимизация на системите за маркетинг и доставки.”

През 1927 г., по инициатива на Обществото на народите в Женева се провежда Световна икономическа конференция, на която се приемат редица резолюции, свързани с икономическото развитие и производствените практики. След края на конференцията, във Великобритания е създадена специална работна група, която да реши как да се приложат резолюциите й, а Ъруик е избран за нейн почетен секретар.

Централно място в процеса на рационализация заема научният мениджмънт. Ъруик съветва предприятията да прегърнат идеите на Фредерик Тейлър и да се придържат към определени професионални методи и стандарти за управление.

Ъруик и принципите на организацията

През 1952 г., облягайки се на задълбочения си опит в областта на управленското консултиране, Линдъл Ъруик формулира десет принципа на организацията.

Тези принципи са повлияни в силна степен от армейските правила за ред и дисциплина и са класически за школата на административното управление.

Според Ъруик, всяка организация, без значение предмета й на дейност, следва да се основава на следните принципи:

1. Принцип на целта.
2. Принцип на специализацията.
3. Принцип на координацията.
4. Принцип на властта.
5. Принцип на отговорността.
6. Принцип на яснотата.
7. Принцип на съответствието.
8. Принцип на обхвата на контрол.
9. Принцип на баланса.
10. Принцип на непрекъснатостта.

В продължение на много години принципите на Ъруик са били основополагащи за голям брой организации.

Научи повече в статията “10 принципа на организацията на Ъруик”.

Ъруик и обхватът на контрол

Линдъл Ъруик е известен с изследванията си по отношение на обхвата на контрол – оптималния брой на подчинените, които един ръководител може да има.

Ъруик не е автор на тази концепция, но въпреки това дава своя принос за нея. Той счита, че един ръководител не е в състояние да надзирава ефективно повече от 5-6 преки подчинени, чиято работа има пресечни точки. Това всъщност е и един от неговите десет принципа на организацията.

Подобен извод е в унисон с Теорията на Грайкунас от 1933 г., според която въвеждането на всеки нов подчинен удвоява броя на потенциалните отношения в звеното, за което отговаря ръководителя. В изследването си Грайкунас, който се е съветвал с Ъруик, установява, че ако броят на подчинените на един ръководител нараства в аритметична прогресия, то броят на потенциалните междуличностни връзки с подчинените, чиято работа е взаимносвързана, нараства в геометрична прогресия.

Или – по-тесен обхват на контрол – по-добре.

Научи повече в статията “Обхват на контрол”.

Ъруик и POSDCORB

В теорията на управлението е известен модела POSDCORB, който изяснява главните функции на ръководителя и какво трябва да работи най-вече той.

Моделът POSDCORB е дело на колегата на Ъруик – Лутър Гълик, но е публикуван за първи път през 1937 г. в съвместната им книга “Papers on the Science of Administration”, т.е. ползва се с одобрението на самия Ъруик.

Моделът POSDCORB формулира седем отделни функции на управлението:

1. Планиране;
2. Организиране;
3. Комплектоване на щата;
4. Ръководство;
5. Координиране;
6. Отчетност;
7. Бюджетиране.

Научи повече от статията “Модел POSDCORB на Гълик”.

В резюме

От дистанцията на времето, днес гледаме на Линдъл Ъруик по-скоро като на систематизатор и интерпретатор на чужди концепции, а не толкова като на създател на собствени оригинални идеи.

Въпреки това, той вероятно е най-известният британски експерт, посветил живота си на изучаване на мениджмънта. Благодарение на Ъруик, бизнесът в Европа опознава ключови идеи за управление, като например тези на Фредерик Тейлър, Анри Файол и Мери Паркър Фолет.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.