Лао Дзъ. Биография и идеи

Лао Дзъ е изключително влиятелен древнокитайски философ, който е останал в историята като основател на школата на даоизма.

Животът и учението на Лао Дзъ за “дао” са обгърнати в мистерия. Битува дори мнение, че той е легендарна фигура, която реално никога не е съществувала. Традиционно се приема, че Лао Дзъ е автор на трактата “Дао Дъ Дзин” – най-превежданата книга след Библията, а в религиозните форми на даоизма той е почитан като божество.

Как преминава животът на Лао Дзъ? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Лао Дзъ

Точната дата на раждане на Лао Дзъ не е известна. Приема се, че той е роден около VI век пр.н.е. Някои изследователи конкретизират, че е роден през 579 г. пр.н.е. в Дзюйжен, царство Джоу, под името Ли Е.

Няколко текста сочат, че Лао Дзъ е бил библиотекар и архивар по време на династията Джоу. Именно в императорския двор той получава прозвището “Лао Дзъ”, което означава “Стар мъдрец” или “Стар младенец” (даоистите предпочитат втория вариант).

Счита се, че Лао Дзъ се запознава лично с другия велик китайски философ – Конфуций, който се консултира с него за ритуали и церемонии.

Според легендата, на преклонна възраст и със статут на велик мъдрец, Лао Дзъ напуска двора на императора, тъй като в онези години династията Джоу западала, и потегля на запад, за да търси усамотение.

Когато стига до границата, началникът на пазачите от заставата разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне, докато Лао Дзъ не му напише накратко мъдростта на своето учение.

Ето как, Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, който става известен като “Дао Дъ Дзин” или “Трактат за Пътя (Дао) и силата (Дъ)”. След това, Лао Дзъ продължава по пътя си и повече никой не го вижда и чува. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г. пр.н.е.

Лао Дзъ и Дао

Централна концепция във философията на Лао Дзъ е идеята за “Дао” – “Пътят”, в смисъл на природен ред или естествен закон, който е основа на всичко съществуващо и коренът на всички неща, видени и невидени.

За да се разбере идеята за Дао, трябва да се има предвид как древните китайци гледат на вечно променящия се свят.

За китайците промените са циклични, движейки се постоянно от едно състояние към друго, като от нощ към ден, от лято към зима и т.н. Te гледат на тези състояния не като на противоположности, а като на свързани помежду си състояния, като едното възниква от другото. Тези състояния се допълват взаимно и образуват едно цяло.

На процеса на промяна се гледа като на проявление на Дао и това води до 10 000 прояви, които образуват света, както се споменава в книгата “Дао Дъ Дзин”. Лао Дзъ казва, че хората са само едно от тези 10 000 проявления и нямат специален статут.

Но поради нашите присъщи човешки желания, както и свободната воля, с която разполагаме, е възможно да се отклоним от Дао, т.е. да нарушим хармоничното равновесие на света. Това е неправилно, тъй като да водиш добродетелен живот, означава да действаш в съответствие с Дао.

Лао Дзъ предлага да се търси баланс и добродетелност чрез живот в хармония с природата.

В “Дао Дъ Дзин” Лао Дзъ уточнява, че следването на Дао не е проста задача. Философстването на тема “Дао” е безпредметно, защото Дао е над всичко, което човек е в състояние да формулира.

Неслучайно и един от най-известните постулати на даоизма е:

“Дао, което може да бъде изречено, не е вечното Дао.”

Дао се характеризира с “у” – несъществуване, следователно ние можем да живеем в съответствие с Дао само чрез “у-уей” – бездействие.

Лао Дзъ няма предвид “да не прави нищо”, а да действаме в съответствие с природата – спонтанно и интуитивно. Това на свой ред включва да живеем без желания, амбиции или прибягване до обществени условности.

Или, у-уей е:

• живот в мир, простота и спокойствие;
• живот в усамотение, медитация и размисъл;
• живот в обмислени, а не импулсивни действия;
• живот в хармония с природата.

С подобен стил на живот може да се постигне Дао. За това спомагат и трите големи ценности на даоизма, известни като “трите съкровища” – състрадание, умереност и смирение.

Лао Дзъ и даоизмът

Тайственият образ на Лао Дзъ привлича последователите му, които постепенно започват да го обожествяват, с което даоизъмът получава и статут на религия няколко века след смъртта му. Даоистите считат, че Лао Дзъ е безсмъртен.

Даоизмът проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и реда, отрицателното и положителното, земята и небето, мъжкото и женското, Ин и Ян.

Според китайската традиция Ин обхваща всичко тъмно, влажно, меко, студено и женско, а Ян обхваща всичко светло, сухо, твърдо, топло и мъжко. Всяко нещо на този свят съдържа в себе си и Ин, и Ян, а хармонията в природата се постига, когато двете начала се намират в равновесие помежду си.

Между другото, тази идея прилича поразително на една друга идея от онези години, но от Древна Гърция и творчеството на философа Хераклит – идеята за постоянното движение и уравновесяване на противоположностите във Вселената. Това вероятно не е случайно, тъй като VI век пр.н.е. е период на изключителна идеологическа активност в древния свят – тогава възникват и даоизъмът, и древногръцката философия, и конфуцианството, и джайнизмът, и будизмът.

За да тече животът им гладко, следвайки Пътя, даоистите се стремят да се настроят изцяло към него и вършат само онези прости неща, които поддържат присъщата на природата хармония.

Според даоизма, хармония трябва да съществува в ума, душата и тялото на човека и това може да се постигне чрез медитация и тай чи – упражнения за стимулиране на живителната сила на тялото “чи” (“ци”).

Приема се, че посредством медитативните практики на даоизма, вярващите могат да постигнат безсмъртие. В книгата “Дао Дъ Дзин” не се говори за безсмъртие в прекия смисъл на думата, а за това, че който напълно възприеме даоизма, ще се издигне над материалните неща и ще стане различен от обикновените смъртни чрез своята незаинтересованост от суетата на живота.

Твърдението, че за мъдрия “няма царство на смъртта” обаче започва да се възприема буквално от последователите на даоизма и те вярват, че чрез движение по Пътя могат да постигнат безсмъртие.

В наши дни много аспекти на китайската култура, включително астрологията, кухнята, бойните изкуства, традиционната медицина и фън шуй, са силно обвързани с даоизма.

Лао Дзъ и Дао Дъ Дзин

Днес е прието да се смята, че именно Лао Дзъ е автор на трактата “Дао Дъ Дзин” – фундаментален текст за философията и религията на даоизма. Все пак, съществуват и мнения, че това може да е просто компилация от приписвани на Лао Дзъ мисли.

Текстовете в “Дао Дъ Дзин” са загадъчни, трудни за превод и тълкуване, като дори древните китайски коментатори и последователи на Лао Дзъ им дават различни интерпретации.

Това се дължи не само на лаконичността в изразните средства, но и на парадоксалната им семантика.

Например:

“Верните слова не са красиви.
Красивите слова не са верни.
Добрите хора не спорят.
Онези, които спорят, не са добри.
Онези, които знаят, не са учени.
Учените не знаят.”

Ето как е представена в “Дао Дъ Дзин” идеята за противоположностите, които произлизат една от друга и се поддържат в хармония:

“Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.”

Нека цитираме и още един пасаж от “Дао Дъ Дзин”, който разкрива вечната и велика човешка природа, която е изначална и съизмерима с Пътя:

“Пътят дао е велик,
Небето е велико,
Земята е велика,
и Човекът също е велик.
Във вселената има Четири Велики
и Човекът е едно от тях.
Човекът следва Земята.
Земята следва Небето.
Небето следва Пътя дао.
Дао – онова, което е.”

В даоизма, като религия, липсва конкретен Бог. Той е заменен с нещо много по-висше – Дао – “майката на десетте хиляди неща”.

Цитати от Лао Дзъ

Лао Дзъ е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Пътят от хиляди мили започва с първата крачка.”
• “За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.”
• “Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе, си е могъщ.”
• “Който познава другите е умен, който познава себе си е просветлен.”
• “Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта преди да се появи.”
• “Хората с най-висока нравственост не считат себе си за нравствени – затова и имат най-висока нравственост.”
• “Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви.”
• “Който си дава вид, че много знае и е много способен, той нищо не знае и на нищо не е способен.”
• “Който знае много, е мълчалив; който говори много, нищо не знае.”
• “Когато сте в благополучие, помислете какво трябва да се предприеме по време на беда, защото голямата беда обикновено започва от незначителната.”
• “Бъдете внимателни към своите мисли – те са началото на вашите постъпки.”
• “Да действаш, значи да бъдеш.”
• “Да обичаш някого, ти дава сила. Да бъдеш обичан от някого, ти дава смелост.”
• “Едва покълналото растение е нежно и слабо. Изсъхналото е твърдо и кораво. Оттук става ясно, че всичко, което е нежно и слабо, в него има живот.”
• “Мъдрецът избягва всякакви крайности.”

В резюме

Приносите на Лао Дзъ за философската мисъл са свързани най-вече с неговите идеи за Дао или “Пътя”, който в метафизичния смисъл на думата символизира природната цикличност на противоположностите и баланса в крайностите.

Според Лао Дзъ, ние хората също попадаме в една от две възможни крайности – хора, които следват Дао и такива, които не го следват.

Онези, които следват Дао, са мъдреци, а другите просто не го виждат или го изгубват.

Прочети повече: Кратка история на философията.