Култура на четене

За всяко нещо, с което се срещаме в своето ежедневие, потребяваме или ставаме преки или непреки негови свидетели и съучастници, е нужно подобаващо отношение, подобаваща култура.

Културата е дума с много значения и дефинитивните определения за нея са десетки. Говорейки за култура в случая, имам преди всичко предвид набор от някакви предварителни познания. Например, “какво е това нещо”, “за какво може да ми служи”, “как се използва”, “какво се прави”, “по какво да оценявам неговата стойност”.

Когато отговорите на тези въпроси се осмислят по-задълбочено, съзнанието ни подтиква да се придържаме към някакви норми на поведение. И именно това е културата ни към съответното нещо. Доколко собственото ни отношение и цялостно поведение отговарят на истинската същност на нещото, това е друг въпрос.

Един пример

Да помислим например за това с което се свикнали, понеже го употребяваме ежедневно, понякога и няколко пъти дневно, у дома или на работното място. Става дума за кафето. Кафето и неговата употреба имат своята култура.

Това са познания за кафето като растение, което се отглежда в плантациите на определени страни, познания за историята на култивиране и потребление на кафе, познания за това какво е потреблението му сега и какви са тенденциите в приготовлението на различни видове напитки от кафе, кои са най-добрите домашни кафеварки и аксесоари към кафето (захар, аромати, посуда, свещи, покривки, подложки и пр.), в какво се изразява удоволствието от пиенето на кафе, кои и какви следва да са местата, където се продава кафе и се консумират напитки, приготвени от кафе и т.н.

Когато знаем поне малко от всичко това, ние вече имаме някакво отношение към кафето и неговата употреба. И това ни приближава към културата на кафето, такава, каквато е, или такава, каквато производители и търговци искат да ни внушат.

Но дори да имаме предвид само последното твърдение – за внушението, някак си за предпочитане е да имаме култура за кафето, вместо да не притежаваме такава или да притежаваме псевдо култура. Може би защото културата на кафето ни дава възможност да усещаме по-истинската стойност на кафето. Както и да изпитаме по-истинското уважение към кафето и неговите производни като продукт, защото в нашите географски ширини, те са част от ежедневния ни личен и трудов живот.

Сещам се за Старбъкс. Това е фирма, която е променила отношението на много хора към потреблението на кафе, а и отношението им към самото кафе като напитка. Това е станало благодарение на съвсем новия начин на обслужване на клиентите в първите фирмени кафенета и магазини на Старбъкс. Първо, изчезнали завинаги евтините пластмасови чашки с грозни пласмасови бъркалки и тъмна течност без определен аромат и вкус. Второ, появили се различните напитки от кафе. Трето, появили се баристите – изкусните служители на Старбъкс, които знаели и можели да предлагат кафе по вкуса и желанията на всеки клиент. Всичко това постепенно генерирало определени норми на консумация на кафе, или определена култура на потребление на кафе.

Има ли четенето своята култура?

Има ли четенето своята култура? Каква е тя? И какво от това, ако я има?

Като човек, който е израснал сред книги и работи цял живот с книги (чете книги, пише книги, пише отзиви и ревюта за книги), мнението ми е, че култура на четене има. Тя е различна в различните хора, повече или по-малко подходяща.

Преди известно време се запознах с книга, която описва историята на четенето. Първото чувство, което изпитах, бе възхищение, че толкова хилядолетия назад хората са били ефективни читатели. След това, честно казано, изпитах и срам. Срам от нещата, с които се сблъсквам в нашата действителност.

Изброявам наистина само някои:

• Децата и юношите рядко се докосват до книгата, а опитите на някои деца да прочетат списъка с книги през лятната ваканция по-скоро се игнорира от учителя, вместо да последва похвала пред всички. Най-лошото в случая е формалното отношение към книгата като извор на знания, което лека полека вече създава и съответната култура на четене у нас;
• В университетите не изискват от студентите четене на допълнителна литература, освен учебниците и записките. Това също създава култура на четене;
• Немалка част от работещите хора считат, че след университета нямат какво повече да научат, защото животът сам ще ги научи. Това не е съвсем вярно. Ако разчитаме на “проби и грешки”, нима забравяме, че те са съпътствани от това нещо, което тече с бясна скорост и се нарича време? Нима ще чакаме да побелеем, за да установим, че ето в това сме сгрешили, а в това тук сме успели? Книгите – познанието и опита на другите, ни спасяват и спестяват времето като ценен ресурс;
• Хора, които управляват бизнес, не четат съвременни книги за бизнес и мениджмънт, независимо от това, че именно тези книги разглеждат напълно практически примери за важни теми от бизнеса и мениджмънта. Няма да добавям нищо, по-горе написанато важи и тук.

Нищо лично към никого, но ето тези и други подобни факти смущават. Предполагам, че много други заинтересовани групи – издателите на книги, образователни институции, библиотеки и читалища, писатели, журналисти, редактори в издателства, вестници, списания, блогъри, родители, министерства на образованието и културата и др. – имат отношение по този въпрос. Ти, като читател, може би също имаш желание да си свериш часовника поне с основните параметри на културата на четене.

Колкото до това, нужно ли е да се стремим към усвовяване на нови, по-смислени и по-полезни културни норми на четене, позволявам си да припомня за културата на кафето. Все едно ли ни е да пием тъмна и с неясен произход и съставки течност в пластмасови чашки, с еднакъв вкус, независимо марката “кафе”? Или ли се чувстваме истински хора, които се самоуважават и предпочитаме да пием кафе, за да изпитаме удоволствие, наслада, настроение в малко по-различни условия?

Какво е четене?

“Какво е четене?” звучи може би за някои елементарно или излишно за коментиране. Дано подобни нагласи да са по-малко, но колкото повече истини знаем за четенето, толкова повече ползи ще имаме, когато четем.

Данните в световен мащаб показват тревожни неща. Само 10% от населението чете 80% от книгите. 50% от населението не чете ефективно.

Не съм срещала подобни проучвания у нас, но имам лични наблюдения върху една друга не по-малко тревожна тенденция. Работя с 20-25 годишни хора. Установявам, че вече няколко години приблизително само една четвърт от тях са истински добри читатели. Не говоря за четенето на учебници и учебни записки, а за четенето на книги, които изисквам да бъдат прочетени. Та, тази една четвърт разбират смисъла на прочетеното, могат да се сравнят с определени образци и схеми на поведение, описани в книгите, правят умозаключения, извличат поуки. Три четвърти обаче се затрудняват в тези действия. Не че не четат. Напротив, четат, но се затрудняват да формулират основното послание на книгата. Да не споненавам, че когато ги питам “Каква е поуката?”, вдигат рамене и казват “Ами, сега в момента точно не мога да кажа каква е поуката”. За мен това е симптом за дефицит в умението да четат.

Според експертите четенето е когнитивен (познавателен) процес, който в никакъв случай не е пасивен. Означава не просто разпознаване на буквите, сричките, думите, изреченията, а разбиране на смисъла и предназначението на писменото послание.

Има хора, които след като прочетат нещо си казват: “Защо не опитам и аз така да направя?” Книгите по мениджмънт, лидерство, маркетинг, бизнес, продажби и личностно развитие например, които предлагаме в Умни Книги, са именно такива. В пряк или непряк начин те стимулират да приемем определено мнение, да последваме съветите, или просто да обмислим нещата без предубеденост и впоследствие да опитаме.

При някои читатели това се случва, при други – не. До голяма степен това зависи от културата на четене – как разбираме четенето, защо четем, какво е поведението, което можем да следваме, за да четем и извличаме полза.

Ето нещо, което кой знае, може би ще да помогне.

Задаване на въпроси – “И какво от това?”

За да разбираме смисъла и значението на посланието, е задължително, когато четем да си задаваме постоянно въпроси, вместо да четем механично. Механичното четене е налице, когато сме пасивни – оставяме погледа ни да се рее по редовете и нищо друго.

Идеята е, когато четем да се питаме “Е и, какво от това?”. Включим ли задаването на въпроси, значи сме включили мозъка си. Точно тогава започваме да дефинираме мислено впечатления и съждения. Те имат различни форми.

Например, когато четем, научаваме определени схеми – как са се случили и протекли определени събития, каква е била съдбата на други хора, как се живее тук и там, научаваме различни мнения, постъпки, решения, нагласи. Схемата е подредено, структурирано познание. Истинският читател разпознава винаги схемата и тя за него е източник на знание, обогатяване на собствения му опит.

Освен това, когато четем, научаваме определени сценарии – това са последователните действия, които бихме могли да следваме в определени ситуации. Авторът на книгата ги описва, препоръчва или съветва да следваме.

И още, когато четем научаваме определени образци – модели, стандарти на живот, на провеждане на някакво събитие, както и модели на поведение и взаимоотношения.

Пример за четене

Ето цитат от книгата “Елементът” от Кен Робънсън и Лу Ароника. Тази книга е невероятна, мотивира ни да открием вътрешната си страст, нещата, които обичаме да правим, нещата, които ни носят удовлоствие, защото само тогава бихме могли да сме полезни, доволни, щастливи и в работата и в личния си живот.

Цитатът е следният:

“Като знаете, че интелигентността е разнообразна, динамична и уникална, вие можете да отговорите на въпроса “Как сте интелигентен?” по много начини. Това е един от основните елементи на Елемента. И когато премахнете предубежденията си, ще започнете да виждате собствената си интелигентност в нова светлина.

Никога двама души не правят еднакви неща, не споделят еднакви страсти, не постигат еднакви неща в живота си. Да откриете Елемента има смисъл, за да дадете сами на себе си достъп до всички начини, по които възприемате света и да откриете къде е вашата сила.”

В това, което прочетохте поне две ясно очертани схеми.

Първата е каква е интелигентността. Бързо и лесно разбираме, че нашата интелигентност е разнообразна, динамична и уникална. Нима това не е организирано и полезно познание, което авторът ни дава наготово?

Втората схема е, че никога двама души не са еднакви. Отново организирано, сбито, полезно и готово поднесено познание.

В това, което прочетохте научавате и два сценария – в каква последователност да мислите за себе си.

Например, първо авторите ни съветват да премахнем предубежденията си, за да видим собствената си интелигентност в нова светлина.

Второ, авторите ни съветват да открием своя Елемент, а после да идентифицираме своите силни страни.

В това, което прочетохте има и образец – стандарт, модел на мислене, на живот, на цялостно поведение. Този образец е между редовете и ни показва, че трябва да се възприемаме като уникални индивиди.

Какво искам да кажа, с това, което току що прочете? Че цитатът от “Елементът” навярно би останал за някои неразбран, ако се чете пасивно. Ако обаче се задава периодично въпроса “Е, и?” вниманието е целенасочено към усвояване на удобните форми, в които да складираме собствените си впечатления и съждения от прочетеното. Вече знаеш, че тези форми са схемите, сценариите, образците.

В резюме

В резюме за културата на четене:

• Четенето е познавателен процес. Заслужава си да четем, защото опознаваме себе си и нещата около нас чрез генериране на впечатления и съждения под формата на схеми, сценарии и образци.
• Истинският читател поглъща прочетеното и извлича поуки, защото поддържа активно, вместо пасивно поведение на четене. Лесно е и всеки може да се придържа към това поведение, стига да задава периодично въпросът “Е, и? Какво следва от това?”

Това е истинското отношение към четенето.

Прочети повече: 9 мита за четенето на бизнес книги.