Конрад Лоренц е учен-зоолог и един от основоположниците на съвременната етология – науката за изучаване на поведението на животните в естествена среда.
Конрад Лоренц заема достойно място сред изследователите от школата на бихевиоризма в психологията, благодарение на открития от него феномен “Запечатване”, както и откритията му в областта на агресията в човешкото поведение.
Как преминава животът на Конрад Лоренц и какви са неговите основни идеи?
Биография на Лоренц
Конрад Лоренц е роден през 1903 г. в Австрия, близо до Виена. Бащата му е преуспяващ лекар-ортопед, който построява малко имение сред природата. Така още като дете Конрад обикаля свободно по поляни, реки и заблатени места и наблюдава домашните и диви животни.
По-късно Лоренц си спомня:
“Нашият съсед имаше много патици. Той ми разреши да взема едно съвсем малко патенце със себе си. Патенцето ме следваше навсякъде. Това впоследствие ме провокира да проведа обстоен експеримент с патици.”
Конрад Лоренц завършва частно начално училище, а после и гимназия към Шотландския манастир във Виена, при високо ниво на преподаване и дисциплина. Под влияние на един от учителите си, който е аквариумист, Конрад се увлича силно по зоологията и учението за еволюцията на Чарлз Дарвин. Ето как, той проявява огромно желание да продължи образованието си по зоология, но баща му настоява да учи медицина.
През 1924 г. Лоренц постъпва като студент в медицинския факултет на университета във Виена и остава да работи в него като лаборант в катедрата по анатомия. Там пише докторска дисертация по медицина, но успоредно с това провежда системни изследвания върху инстинктите на животните. Запленен е по тази идея под влияние на един свой стаж под ръководството на Джулиан Хъксли – внук на съратнитника на Чарлз Дарвин – Томас Хъксли. Също така, Лоренц стажува при знаменития орнитолог Оскар Хейнрот, който го стимулира да се захване с наблюдения на поведението на птиците.
През 1928 г. Конрад Лоренц защитава докторска дисертация по медицина, но тъй като продължава да се интересува от поведението на птиците, започва работа по дисертация в тази област.
През 1936 г. Лоренц се запознава с Николаас Тинберген. Съвместната работа на двамата млади изследователи поставя основите на съвременната наука етология. Веднага след това Лоренц е поканен от университета във Виена да преподава зоопсихология. Три години по-късно е приет на работа като професор по психология в университета в Кьонигсберг.
Лоренц става член на нацистката партия, надявайки се, както много австрийци, че нацизмът е идеология, която може да донесе много положителни неща. По-късно отбелязва, че това е била неговата фатална грешка. Изпратен е на Източния фронт като лекар във военните лазатери и там попада в плен. Медицинското образование и поведението му в лагера за военнопленници в Армения правят добро впечатление и той пише молба за помилване. Освободен е от лагера през 1947 г.
След завръщането си в Австрия, Конрад Лоренц ръководи Института по сравнителна зоопсихология в Алтенберг. След това създава отдел по етология в Института “Макс Планк”, а по-късно става и директор на института.
Конрад Лоренц е удостоен с множество награди и отличия, в т.ч. и със Златен медал на Ню Йоркското зоологическо общество и премия на ЮНЕСКО. За открития в областта на “организацията и проявата на индивидуални и обществени модели на поведение”, Лоренц и колегите му са удостоени с Нобелова награда през 1973 г.
Богатото научно творчество на Лоренц, посветено на поведението на животни и хора, е събрано в много книги и статии. Сред тях са: “Соломоновият пръстен: езикът на животните” (1949), “Човекът среща кучето” (1954), “За агресията” (1966), “Изследвания на човешкото и животинското поведение” в два тома (1970-1971), “Зад огледалото: в търсене на естествената история на човешкото познание” (1977), “Мотивация на човешкото и животинското поведение” (1973), “Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество” (1973) “Годината на сивата гъска” (1979), “Основи на етологията” (1981) и др. Някои от книгите на Лоренц са преведени и на български език.
Конрад Лоренц се жени за своя приятелка от детските години. Има две деца – дъщеря и син.
Конрад Лоренц умира през 1989 г. Неговата последна книга “Аз съм тук – къде си ти: Точното этологическо описание на дивата патица” е публикувана година преди смъртта му.
Лоренц и етологията
Интересът към изучаването на психиката на животните е известен още в древността, но едва в края на ХІХ век учените започват систематично и задълбочено да се занимават с тази тема. Обособява се отделен клон на науката – зоопсихология, а през 30-те години на ХХ век се появява и ново направление в зоопсихологията – етологията.
Основоположници на екологията са Конрад Лоренц и Николас Тинберген. Двамата се срещат на симпозиум и откриват, че имат голямо сходство във възгледите си. Започват да си сътрудничат и публикуват първата си съвместна статия през 1936 г., която поставя начало на етологията.
По това време има две противоположни гледни точки – витализъм и бихевиоризъм. Витализмът се основава на жизнената сила, включително и на инстинктите и това според виталистите определя поведението на животните. Бихевиористите имат различно мнение, като според тях поведението на животните е техният отговор (безусловен и условен) на различни стимули от средата.
Лоренц е запознат както с трудовете на виталистите, така и с трудовете на бихевиористите. Той провежда експерименти с малки патенца и гъсета в естествена среда и открива, че инстинктивното им поведение е все пак вътрешно мотивирано. Изучава подробно генетичните компоненти на поведението и заключава, че поведението се формира под влияние на така нареченото “запечатване”, което е нещо по-различно от научаването.
Отличителен белег на етологията според Лоренц са полевите изследвания в естествена среда с помощта на фотографии, снимки и видеа с камери и други технически средства. Лоренц застъпва тезата, че етологията е наука не само за поведението на животните, но и за поведението на човека.
В своята книга “Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество” Конрад Лоренц описва целите и задачите на етологията и отбелязва:
“Етологията разглежда поведението на животните и на човека като функция на една система, която се оформя в процес на историческо развитие на човешкия индивид и неговата културна среда.”
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Лоренц и феноменът “Запечатване”
Още като дете в семейната ферма Лоренц наблюдава домашни животни и забелязва, че след излюпване малките патенца и гъсета се приобщават бързо към майка си, но също и към всеки друг приемен родител, ако майката отсъства. Тез детски наблюдения прерастват по-късно в сериозни полеви експерименти.
Лоренц открива, че поведението на малките птици се влияе от много фактори и че те следват определени социални модели. Сред тях той откроява ролята на еволюционно-генетичните фактори и на феномена “запечатване”, известен още в литература като “импринтинг”.
Например, благодарение на запечатването малките птици запомнят първия по-едър движещ се обект, който попада в тяхното полезрение. Лоренц дори успява да убеди малките патета и гъсета да възприемат самия него като приемен родител.
Според Лоренц, импринтингът се различава от научаването по това, че този процес е възможен само в конкретен стадий от животинското развитие, наречен “критичен период”. За разлика от научаването, “запечатването” е бързо, необратимо и независимо от поведението. Запечатаното не се забравя.
По-нататък Лоренц наблюдава много други примери за инстинктивно поведение, свързано с определен стадий (например ухажването) и ги описва като “модели на фиксирано поведение”. Това са пасивни модели, докато не бъдат активирани от определен стимул в конкретен критичен период.
Моделите на фиксирано поведение, подчертава Конрад Лоренц, не се учат, а са генетично програмирани и като такива са евоюлирали в процеса на естествения подбор.
Лоренц и агресията
Изследванията на Конрад Лоренц за феномена “запечатване” го водят до заключението, че инстинктите не са просто реакции на външни дразнители, а се формират и под влияние на вътрешни подбуди. Той счита, че ако бъдат отстранени факторите, предизвикващи агресия, то агресията няма да изчезне, а ще се натрупва, докато не се изяви при някакъв нищожен повод.
Според Лоренц такава вътрешна агресия има отношение към морала. Така например Лоренц отбелязва, че животните, които имат мощни рога, остри зъби и здрави копита, дадени им от природата, притежават “вроден морал” – инстинкт, който им забранява да използват тези свои атрибути при стълкновения с представители на същия животински вид, които демонстрират покорност. Такъв вроден морал, според Лоренц, не притежават животните със слабо развити рога, зъби и копита.
Конрад Лоренц прави аналогия с човека, който според него е със слабо развити атрибути. Неговото заключение е, че поради тази причина човешките морални устои са по-слаби от животинските. Използването на изобретени от човека оръжия води до кървави диктаторски режими и жестоки военни престъпления.
Тук вече, според Лоренц, не може да се говори за морал. Той отбелязва, че колкото по-откъснат е човек от природната си среда, толкова по-силно се проявява тази зависимост. Градската цивилизация, според него, не съответства на природните закони за съществуване на човека и съдейства за агресивни прояви.
На тези въпроси Лоренц посвещава книгата си “Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество” (1973). Това са:
- Пренаселеност;
- Опустошаване на околната среда;
- Надпревара на човека срещу себе си;
- Ентропия на чувствата;
- Генетичен разпад;
- Разрив с традициите;
- Индоктринация;
- Ядрено оръжие.
Научи повече от статията “Осемте смъртни гряха на цивилизованото човечество”.
В резюме
Конрад Лоренц е учен зоолог и основоположник на науката етология, с важни приноси за развитието на бихевиоризма в психологията.
Лоренц определя етологията като наука не само за поведението на животните, но и за човека като функция на една система, която е оформена в историческото развитие на човешкия индивид и неговата културна среда.
Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.
