Конфуций. Биография и идеи

Конфуций е изключително влиятелен древнокитайски философ и родоначалник на школата на конфуцианството.

Идеите на Конфуций са свързани главно с моралните ценности, поради което през вековете те се ползват за основа на голям брой китайски морални и социални практики. Конфуций вярва, че всеки човек може да бъде добродетелен, както и че всеки трябва да си знае мястото и ролята, която има във връзките си с други хора. За Конфуций верността и искреността са първи принципи на добродетелния живот.

Как преминава животът на Конфуций? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Конфуций

Счита се, че Конфуций е роден през 551 г. пр.н.е. в Цюфу, в княжество Лу, Китай, в семейството на обеднял благородник, избягал наскоро от китайското царство Сун.

Истинското име на Конфуций е Кун Циу, като по-късно той си спечелва прозвището “Кун Фудзъ”, което означава “Учителят Кун”.

За живота на Конфуций не се знае много, освен че като млад се налага да работи като слуга, за да поддържа семейството си след смъртта на своя баща. Жени се още на 19 години за младо момиче, от което има син. Когато е на 23 години умира и майка му, след което Конфуций влиза в тригодишен официален траур.

Въпреки трудностите, Конфуций успява да намира време за учение и след време става администратор с нисък чин в двора на династията Лу. Постепенно се издига в йерархията и стига до поста “Министър на правосъдието”.

Счита се, че Конфуций се запознава лично с великия мъдрец Лао Дзъ и се консултира с него за ритуали и церемонии.

На петдесет и три годишна възраст, след като управляващите не обръщат внимание на негови предложения, Конфуций напуска, за да се отдаде на преподаване. Като учител, той започва да обикаля малки и големи царства в цял Китай, като проповядва своите политическите и административни възгледи, но така и никъде не ги вижда приложени на практика.

На шестдесет и осем годишна възраст Конфуций се връща обратно у дома в Цюфу. Там той продължава да обучава свои ученици чрез пет основни свои книги, станали известни по-късно като “Петте класики” или “Класическо петокнижие”:

1. Основно тълкуване на “И дзин” (Книга на промените);
2. “Ши дзин” (Книга на песните);
3. “Шу дзин” (Книга на историята);
4. “Ли дзин” (Книга на ритуала);
5. “Чун-цю” (Летопис на пролетта и есента).

В допълнение на тези съчинения, Конфуций пише и други важни трудове, сред които спадат “Да сюе” (Великото учение) – учение за принципите и пътя на самоусъвършенстване на човека, и “Джун юн” (Книга за златната среда) – учение за принципите на равновесието и хармонията.

В една от книгите на Конфуций е записано последното му послание към царство Лу и неговите ученици:

“Мислиш ли различно – развиваш, мислиш ли логично – поправяш, грешиш ли – се научаваш, но само съчетани, тези три неща водят до прогреса.”

Главните идеи от учението на Конфуций с фрагменти и крилати фрази се предават от уста на уста сред учениците му, а по-късно са събрани в съчинението “Аналекти”.

Конфуций умира през 479 г. пр.н.е., след като преживява тежко смъртта на своя син и на най-добрия си ученик.

Конфуций и добродетелният живот

В древното минало в Китай светът се обяснявал с митология и религия, а властта и моралния авторитет се приемали за дадени от Бог.

Конфуций не казва нищо за боговете, но често говори за “тян”, или Небето, като източник на моралния ред. Според него, ние хората сме посредници, които Небето е избрало, за да въплати своята воля и да обедини света с моралния ред.

Конфуций счита, че “дъ”, или Добродетелта, не се изпраща на хората от Небето само за управляващата класа, както традиционно се е считало в онези години, а може да бъде култивирана от всеки отделен човек.

Тъй като сам Конфуций се издига от нищото до поста на министър, Конфуций смята, че е дълг на средната класа, както и на управляващите, да се стремят да действат добродетелно и добронамерено (“жен”) в живота, за да допринесат за създаването на справедливо и стабилно общество.

Конфуций учи, че благороден и съвършен човек е не просто онзи, който стои на върха на обществената йерархия, но и разбира своето място в нея и го приема напълно.

Конфуций обръща внимание на следните начини за действие в съответствие с добродетелта (“дъ”):

• преданост и вярност;
• синовна почтителност;
• правилен ритуал;
• взаимност.

Това са все традиционни китайски ценности, а според Конфуций онзи, който ги съблюдава, ще е “дзюн-ци”, т.е. благороден или съвършен човек, под което се разбира добродетелен и учещ се човек с добри маниери.

Учението на Конфуций за ценността на “дъ”, т.е. Добродетелта, не се приема сред управляващите, въпреки опитите му да ги убеди да се обърнат към тези идеали. Конфуций вярва, че именно чрез силата на добродетелността един управляващ може да ръководи поданиците си с личен пример, а не със страх, като по този начин ще вдъхнови народа си също да води добродетелен живот.

Подобен личен пример Конфуций счита за важен и в личните взаимоотношения между хората.

Конфуций, вярност и ритуали

Когато става дума за взаимоотношенията между хората, за Конфуций ръководен принцип е “чжун” – верността. Според него, така, както един министър следва да е верен на своя господар, така следва да стоят нещата и във взаимоотношенията между баща и син, съпруг и съпруга, по-голям и по-малък брат и между приятели.

Според учението на Конфуций, има пет постоянни взаимоотношения:

1. Управляващ – поданик. Управляващият трябва да е добронамерен, а поданикът – верен.
2. Баща – син. Родителят трябва да е любящ, а детето – послушно.
3. Съпруг – съпруга. Съпругът трябва да е добър и справедлив, а съпругата – разбираща.
4. По-голям брат – по-малък брат. По-големият брат/сестра трябва да бъде благ, а по-малкият – почтителен.
5. Приятел – приятел. По-големият приятел трябва да бъде внимателен, а по-младият – почтителен.

От значение е йерархията във верността – първо е политическата вярност, после семейната и към клана, после към приятели и накрая към непознати. За Конфуций тази вярност отразява факта, че всеки човек следва да си знае мястото и ролята в обществото.

“Да си знаеш мястото” е важна концепция в учението на Конфуций, която се свързва с идеята за “сяо” – синовната почтителност. За Конфуций това е нещо много повече от обикновеното уважение към родителите или по-възрастните. Синовната почтителност е всъщност свързана с традиционната практика на почитане на предците. Преди всичко “сяо” затвърждава връзката между нисше и висше, което е централна тема в учението на Конфуций.

Говорейки за традициите, не може да не се обърне внимание на това, че Конфуций е особено консервативен в това отношение. Той настоява за “ли” – правилен ритуал, който се отнася не само по отношение на изразяване на почит към предците, а и във връзка с всеки друг аспект от китайския живот – бракосъчетания, погребения, посрещане на гости, жертвоприношения, поднасяне на подаръци и най-обикновени жестове на уважение като поклоните, например.

За Конфуций, правилните ритуали в човешките взаимоотношения са външните прояви на вътрешната Добродетел (дъ), но само когато се изпълняват искрено, което според него е небесният начин на действие.

Конфуций и искреността

За Конфуций искреността е особено важно нещо. С нейна помощ човек може да дава личен пример, а така и да промени обществото.

Конфуций казва:

“Искреността става явна. Щом е явна, тя се проявява. Щом се прояви, става бляскава и и лъчаща. Започне ли да лъчи, влияе на другите. Влияейки на другите, те се трансформират. Само притежаващият най-пълната искреност, която може да съществува под Небето, може да се трансформира.”

Конфуций обяснява, че човек може да се научи и да стане съвършен, първо, като осъзнае какво не знае (един век по-късно тази идея става основна във философията на Сократ), и второ – като наблюдава другите. Ако другите са добродетелни, човек трябва да се старае да бъде като тях. Ако другите са по-нисши – човек следва да бъде техен водач, с искреност и личен пример.

Конфуций и Златното правило

По света е известно т.нар. “Златно правило”, което гласи “Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят към теб”. Това правило е залегнало във всички основни световни религии, в т.ч. в християнството, будизма и исляма.

Счита се, че Златното правило води своето начало поне от времето на Конфуций, но е любопитно, че той го използва в отрицателна форма:

“Не прави на другите онова, което не желаеш на себе си.”

Разликата е малка, но от значение. Конфуций не казва какво да се прави, а само какво да не се прави. Той поставя ударението по-скоро върху въздържанието от действие, отколкото върху действието.

Това, на свой ред, изисква смирение и сдържаност – традиционно високо ценени в китайското общество, които за Конфуций са израз на истинската човешка природа.

Конфуций и конфуцианството

Приживе Конфуций не успява да повлияе на съвременните управници да възприемат неговите идеи за управление и поведение. Дълги години учението на Конфуций се предава основно ред учениците и последователите му.

Около началото на новата ера, по времето на династията Хан, идеите на Конфуций получават огромна популярност. Конфуцианството се превръща в официална политическа и идейна доктрина на империята и оттогава насам то вдъхновява почти всеки аспект на китайското общество – от администрация и управление до политика и философия.

Постепенно, освен етична и философска система, конфуцианството се превръща и в религия. От религиозна гледна точка то има пантеон от богове, към които е причислен и самият Конфуций. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове. Днес конфуцианството е една от трите основни религии в Китай, заедно с будизма и даоизма.

През вековете влиянието на конфуцианството се усеща на много места в Азия, освен Китай, например в Корея и Япония. През последните години в Китайската народна република се наблюдава възобновен интерес към Конфуций, като идеите му се интегрират със съвременната китайска мисъл и западната философия, създавайки хибридна философия, известна като “ново конфуцианство”.

Цитати от Конфуций

Конфуций е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Не прави на другите онова, което не желаеш на себе си.”
• “Истинското знание е да знаеш степента на нечие невежество.”
• “Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.”
• “Всичко си има красота, но не всеки я вижда.”
• “Целта на изключителния човек е истината.”
• “Където и да отидеш, отиди с цялото си сърце.”
• “Този, който се учи, но не мисли е загубен. Този, който мисли, но не учи е в голяма опасност.”
• “Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.”
• “Просто продължавай напред.”
• “В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.”
• “Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес, отколкото утре.”
• “Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.”
• “Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.”
• “Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.”
• “Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.”
• “Проклятие е да живееш в интересни времена.”
• “Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.”
• “Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.”
• “Човекът е човек, когато е закусил.”
• “Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени.”

В резюме

Приносите на Конфуций за философската мисъл са свързани най-вече с неговите идеи за вярност и искреност, които дават възможност на нечия добродетелност да стане видима, с което и други хора да се трансформират от нея и така светът да стане по-добродетелен.

През целия си живот Конфуций учи на вярност, синовна почтителност, искреност, сдържаност и усъвършенстване за постигане на истинска мъдрост и благородство на отделния човек, а оттам и на цялото общество.

Прочети повече: Кратка история на философията.