Кога заплахите не вършат работа?

Спомням си една правдива мисъл от книгите по шах, които четях като дете:

“Заплахата е по-силна от изпълнението.”

В шаха има редица ситуации, в които единият играч се притеснява от позицията на своя опонент и допуска грешка, само защото мисли, че съперникът го заплашва с някакви свои планове. В същото време, съперникът понякога дори не се и досеща за подобни ходове.

Заплахите се срещат навсякъде – и на работа, и по принцип в живота.

Например, ако подчинените не работят качествено, съветно или отговорно, ръководителят им може да прибегне до заплахи спрямо тях чрез своята власт, основаваща се на принуда и дисциплинарни мерки.

В подобни ситуации е важно заплахата да се разбере правилно, за да има нужния дисциплиниращ ефект. Тогава заплахата ще е по-силна от самото й изпълнение, с което ръководителят ще постигне целта си.

Когато обаче заплахите се използват по неправилен начин, последиците са неблагоприятни.

Нека дам пример, на който станах свидетел.

Майката и непослушните деца

Преди време, докато чаках да ми дойде реда пред кабинета на личния ми лекар в поликлиниката, станах свидетел на една показателна случка.

Точно срещу мен в коридора на поликлиниката седеше една майка с две деца, на възраст около 5 и 7 години.

И двете деца бяха доста палави, особено по-малкото. В продължение на около половин час наблюдавах как и двете деца викат, пеят, скачат, закачат се едно друго, дори се удрят… По-голямото дете четеше на висок глас от една детска книжка, а по-малкото му дърпаше книжката и наставаше голяма олелия.

В коридора на поликлиниката по това време имаше много хора. Може би бяха близо тридесет души, всеки със своите мисли и проблеми. Лично на мен шумните деца не ми пречеха чак толкова, но имаше възрастни хора, които започнаха да се дразнят.

За да се справи със силния шум на децата си, майка им използваше заплахи. Много често, буквално през 10-15 секунди, тя им казваше нещо от сорта:

• “Шшшшът! Престани! Ще те вкарам в кабинета на сестрата, да ти убоде пръстчето и ще видиш тогава…”
• “Абе спри се бе! По-тихо, ти чуваш ли?!? Ей сега ще те заведа при докторката, да видиш ти, ей там е стаята й!”
• “Стига, престанете! Ако не спрете, ще ви изкарам навън да стоите сами там!”

Децата обаче ни най-малко не се впечатляваха от тези заплахи. Това в началото ме изненада, но малко по-късно разбрах защо.

Работата е там, че след всяка заплаха към децата си, майката им се усмихваше “по майчински”, гледаше ги гальовно, прегръщаше ту едното, ту другото, поглаждаше косите им…

Или, майката уж отправяше заплахи, но всъщност излъчваше към тях съвсем други сигнали с невербалното си поведение. Ето как, предупрежденията и заплахите й нямаха тежест в очите на децата.

Съвсем логично, децата така и не запазиха тишина поне за секунда. А след като си свърших работата при личния лекар и излязох обратно навън в коридора, там олелията продължаваше с пълна сила.

Защо разказвам за всичко това?

Заплахите във фирмения живот

Във фирмения живот, подобно на примера с майката и шумните деца, е възможно на един ръководител да му се наложи да се прибегне до заплахи.

Заплахите с дисциплинарни мерки от страна на ръководителя към служителите могат да се наложат в случаи на:

• Прекомерни отсъствия от работа;
• Безпричинни закъснения за работа;
• Злоупотреба с болнични;
• Отказ да се изпълнят разпореждания и възложени задачи;
• Неизпълнение на инструкциите за безопасност на труда;
• Неетично поведение като кражби, злоупотреба с алкохол, наркотици и т.н.

За да се преустановят подобни действия, мениджърите използват заплахи и разчитат на страха, който заплахите създават, за да въздействат върху поведението.

Какво би се случило обаче, ако мениджърът използва заплахи, но след като служителят не се съобрази и направи поредно нарушение мениджърът – вместо да изпълни ефективно заплахата си – просто не го направи, и дори напротив – поощри служителя?

Ще се случи същото, което наблюдавах при майката с шумните деца пред лекарския кабинет на личния ми лекар. Служителят ще продължи да си прави каквото си иска.

Логично, нали?

Да, но аз лично съм виждал мениджъри, които се страхуват да поемат контрол върху ситуацията и да изпълнят дисциплинарната санкция, с която са заплашили малко преди това. Тези мениджъри са били силни на думи, но слаби на действия. Логиката им в подобни случаи е нещо от сорта на: “Трябва да внимаваме да не обидим служителите, че иначе няма откъде да намерим други.”

В подобни случаи принципът “Заплахата е по-силна от изпълнението” просто няма как да сработи, тъй като мениджърите със своето бездействие доказват, че изпълнение няма да има.

Така заплахите не само че не помагат, но и пречат, тъй като подкопават авторитета на ръководителя в очите на подчинените му и сриват неговата властна позиция, което е част от ключовите мениджърски компетенции.

Пример от личната ми практика

Спомням си за един случай преди години, когато на един служител му бяха направили няколко предупреждения за уволнение. Той вече имаше три или четири сериозни предупреждения, но така и не го уволняваха. Причината – бил много ценен кадър със специфични познания и собственикът на фирмата се страхувал, че няма да успее лесно да му намери заместник.

Поради това, служителят бе само порицаван или глобяван (със символични суми), само и само да има някаква санкция за пред останалите, вместо да бъде незабавно уволнен.

В резултат на това, прекият ръководител на този служител бе с нисък авторитет в очите на другите сътрудници. Сред тях постепенно се появи демотивация и нисък морал, тъй като всички виждаха, че фирмата всъщност действа безпринципно и толерира определено лице и неговото недопустимо поведение.

Кога заплахите се провалят?

Случката с майката и децата в поликлиниката, за която ти разказах по-горе, не е пример от фирмения живот и има своите условности, но все пак провокира към размисъл за това какво се случва, когато заплахите не се изпълняват.

Подобни заплахи просто се провалят и не вършат работа, това е. В крайна сметка, независимо от всичките на пръв поглед сериозни заплахи, майката така и не успя да овладее ситуацията с децата си.

Какво можеше да стори майката?

Да изпълни заплахите си, естествено! Поне една от тях.

Когато си стигнал до ситуация, в която отправяш заплаха за санкция към някого, за да повлияеш на поведението му и същевременно да засилиш властната си позиция, трябва да си готов да я изпълниш, когато се наложи. Само така заплахата може да стане по-силна от изпълнението и да изпълни предназначението си – да повлияе на поведението на другата страна.

В резюме

Ако си мениджър и трябва да отправиш заплаха за санкции към твой служител, увери се, че тази заплаха е реална и бъди готов да я изпълниш, ако се наложи.

Заплахите със санкции, които нямат тежест в очите на хората са напълно безсмислени.

Прочети повече: 6 форми на власт на Френч и Рейвън.