В разгара на лятото посещавам активно плажа с децата си и наскоро там всички ние получихме нагледен урок по проактивност и поемане на риск. При това урокът ни бе изнесен от група врабчета, които ни правеха компания на пясъка в лятната жега.
Историята е следната.
Както си стояхме на пясъка, за да си починем след поредната порция игри, гмуркане и пръскане във водата, забелязахме малка група врабчета, които се оглеждаха наоколо. Бях извадил пакетче със солети и хвърлих няколко натрошени парченца от тях пред хавлията си, колкото да видя дали врабчетата ще долетят до нас, за да ги изядат.
Определено имаше ефект!
Няколко по-смели врабчета незабавно реагираха на негласната ми покана и за секунди долетяха по-наблизо. Едно-две от тях се приближиха предпазливо на малки бързи подскоци и грабнаха солетките с малките си човки, след което отново с малки бързи подскоци се отдалечиха на малко по-благоразумно разстояние, за да ги изядат.
Синът и дъщеря ми много се зарадваха на възможността да си поиграят с малките птички и на свой ред започнаха да подхвърлят малки парченца солети към врабчетата. Хвърляха ги на около половин-един метър пред хавлиите ни и врабчетата все по-активно започнаха да долитат и да си похапват.
Скоро около нас имаше цяла група от близо 15-20 врабчета, на които хвърляхме солети в продължение на 5-6 минути. Повечето от тях определено се нахраниха доста добре.
Направи ми впечатление, че една малка група врабчета така и не се осмели да се приближи достатъчно близо, за да си грабне от солетите, които хвърляхме. Стояха най-далеч, на около 3-4-5 метра от нас и всичко, което хвърляхме бе “обирано” от по-активните им и безстрашни събратя.
Първоначално помислих, че това е някаква случайност, но започнах да наблюдавам врабчетата по-отблизо и установих, че определено има няколко различни групи врабчета:
- В първата група попадаха най-активните врабчета. Те рискуваха най-много, приближаваха се най-близо до нас и съответно се нахраниха най-добре от всички.
- Във втората група попадаха най-много врабчета. Те поддържаха средна дистанция с мен и децата, като не идваха твърде близо, нито стояха твърде далеч. Успяваха да уловят в човките си немалко солетки и като цяло повечето от тях се нахраниха добре.
- В третата група попадаха онези врабчета, които се страхуваха да се приближат поне малко по-напред, за да се включат в храненето. Може би се страхуваха от нас (от движенията и говора ни) и не искаха да рискуват. А може би просто не бяха гладни (макар че тогава какво правеха наоколо?). Така или иначе врабчетата от тази група не успяха да си хапнат почти нищо от десетките и десетки парченца натрошени солети, които подхвърляхме с децата.
Когато солетите ни свършиха и врабчетата отлетяха, беше ясно кои от тях се нахраниха най-добре. Това бяха онези от тях, които бяха най-активни, рискуваха малко, довериха ни се и се приближиха достатъчно близо, за да грабват първи храната, която хвърляхме.
А врабчетата, които заложиха на сигурно и спазваха най-голяма дистанция, не успяха да изядат нищо.
В този ден с децата станахме свидетели на един нагледен урок по проактивност и постигане на успех. Проактивните врабчета, които идваха наблизо, постигнаха успех (нахраниха се), а пасивните врабчета най-отзад така и не успяха да опитат от храната.
Именно проактивността е първият основен и критично важен навик на високоефективните хора, които постигат успехи, според Стивън Кови и неговата великолепна книга “Седемте навика на високоефективните хора”.
А не се ли случва точно същото и в бизнеса и в живота?
Понякога животът ти предлага възможности. Трябва да решиш – дали да тръгнеш след тях и да ги хванеш (проактивност) или да чакаш нещо хубаво да ти се случи от само себе си, като например късметът сам да кацне някак на рамото ти (реактивност).
Онези, които са проактивни и са склонни да рискуват, съумяват някак си да постигнат успех.
А онези, които искат да играят на абсолютно сигурно и не предприемат каквито и да е било рискове, в крайна сметка не се сдобиват и с кой знае какви резултати.
Всъщност, нима да не се рискува не е твърде… рисковано?
Ако съдим от примера с врабчетата, като че ли е точно така.
Прочети повече: Кръг на Загриженост и Кръг на Влияние.
