Картата не е територията

Човек може да постигне истински успех и трайно щастие, а и да помъдрее тогава, когато изучи и приложи дълбоко в живота си определени принципи и навици, които да оформят облика на неговия характер.

Един от най-убедителните начини да постигнем това е като разберем собствените си “парадигми” и да се научим да ги променяме.

В тази връзка е полезно да разгледаме една изключителна философска теория, известна с афористичната формулировка “Картата не е територията”. За какво става дума?

Картата на Магелан

Когато през 1519 г. Фернандо Магелан отплава с флотилията си, за да търси западен морски път към Островите на подправките (Молукските острови), той разчита на една стара германска карта, която открива в библиотеката на испанския крал Карлос I.

Картата се базира на предишни пътувания, според които широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през континента и отвежда от Атлантическия към Тихия океан. Магелан решава да проучи този път, за да достигне до крайната си дестинация.

Само че, стигайки до въпросната географска ширина, посочена на картата, петте кораба на Магелан прекарват повече от месец в плаване навътре в огромния естуар на река Ла Плата. Магелан и неговите моряци следват стриктно картата и естуарът им прилича много на проток, но не е! Старата германска карта се оказва изключително неточна.

За зла беда, това изгубено време забавя флотилията твърде много и когато корабите най-после стигат далеч на юг и откриват “Магелановия проток”, там ги очаква лютата патагонска зима, което на свой ред води до бунтове сред екипажа и множество драматични последици, свързани с убийства и екзекуции.

Ето как историята ни дава красноречив пример за разрива във връзката между карта и територия. Магелан разбира от личен опит, че картата не е самата територия.

Теория за обща семантика на Кожибски

Фразата “Картата не е територията” е дело на граф Алфред Кожибски (1879-1950) – полско-американски философ и инженер. Той създава учение, известно като “Обща семантика” – философия на познанието, която поставя под съмнение често използваните и в наши дни мисловни схеми, познати още от времето на Аристотел.

През 1931 г. в Ню Орлиънс (САЩ) Кожибски представя доклад на тема “Неаристотелева система и необходимостта от строгост в математиката и физиката”, свързан с въпросите на математическата семантика, в който изследва връзката между математиката и човешкия език, както и връзката на двете с физическата реалност.

Докладът на Кожибски е по сложна за неспециалистите тема, но за нас по-важното е, че в поредицата си от аргументи и разсъждения относно структурата на човешкия език, Кожибски въвежда и популяризира идеята, че “картата не е територията”.

Казано с други думи, това означава, че:

Описанието на нещо не е самото нещо. Моделът на реалността не е самата реалност. Абстракцията не е обектът на абстракцията.

Подобно откритие има огромни практически последици за начина, по който мислим и гледаме на реалността. Не е случайно, че идеята на Кожибски се възприема и използва в голям брой сфери на живота, сред които науката, бизнеса, психологията, религията, изобразителното изкуство, литературата и др.

Художникът-сюрреалист Рене Магрит илюстрира прекрасно идеята на “Картата не е територията” с картината си “Предателството на образите”:

Картината показва една лула и надпис на френски под нея – “Това не е лула”. И действително, когато човек гледа картината, той практически не вижда лула, а изображение на лула, т.е. вижда абстракция/модел на реална лула.

Години по-късно известният британски философ Алън Уотс сполучливо перефразира думите “Картата не е територията” с друга сходна мисъл – “Менюто не е храната”. А британският статистик Джордж Бокс проницателно отбелязва: “Всички модели са грешни, но някои са полезни.”

Картите са необходими, но имат недостатъци. Дори и най-добрата карта е несъвършено подобие на реалността. Това е така, тъй като картата е умалено копие на територията, която представя и това ни е необходимо. Ако една карта представя територията в мащаб 1:1, тогава тя няма да е умалено копие на реалността и съответно повече няма да ни е полезна.

Ако изходим от класическата идея на Хераклит за движението и непрекъснатата промяна на всичко в нашия свят, можем да кажем също така, че картата е моментна снимка на територията към определен период от време, като по този начин представя нещо, което вече се е променило или не съществува.

По-долу ще разгледаме по-подробно приложението на идеята на Кожибски към въпросите, свързани с личностното развитие и промяна.

Силата на човешките парадигми

Терминът “карта” на Кожибски всъщност има предвид всякакви абстракции на реалността – теории, модели, концепции, възприятия, отправни системи…

Ние се нуждаем от модели, системи, карти, за да можем да анализираме, предвиждаме, планираме. Нашият ум непрекъснато си създава и използва карти на реалността, за да я разбере, защото единственият начин да обработим сложността на реалността е чрез абстракция.

Но много често, ние не осъзнаваме нашите карти и ограниченията, които те имат и на свой ред ни налагат.

Алфред Кожибски посочва, че:

• една карта може да е неправилна, но ние да не осъзнаваме това;
• картата, тъй като е умалено подобие на реалността, изпуска определена важна информация за територията;
• картата се нуждае от интерпретация – процес, при който е възможно да се допуснат тежки грешки.

В своя забележителен бестселър “Седемте навика на високоефективните хора” Стивън Кови обръща специално внимание на въпроса за човешките парадигми, които по своята същност са мисловни карти за възприемане, разбиране и интерпретиране на света.

Всеки от нас има множество карти в главата си. Ние интерпретираме всичко, което преживяваме съобразно тези умствени карти. Много рядко си задаваме обаче въпроса дали картите са верни или не, просто защото дори не осъзнаваме, че ги притежаваме.

Ние просто приемаме, че начинът, по който виждаме нещата, е начинът, по който те наистина съществуват, или е начинът, по който те трябва да съществуват. Нашето отношение към нещата и поведението ни се обуславят от подобни допускания. Начинът, по който виждаме нещата, определя начина, по който мислим и се държим.

Под въздействието на семейство, училище, работна среда, приятели, колеги и различни модерни социални парадигми (например, какво е успехът) ние формираме нашите собствени парадигми, мисловни карти и личен кръг на компетентност, които са източникът на нашите нагласи и поведение.

Съответно, в една спорна ситуация с друг човек, всеки от нас е склонен да мисли, че е прав, т.е. че обективно възприема реалността, а другата страна греши. Но това съвсем не е така. Ние виждаме света не такъв, какъвто е, а такъв, каквито сме ние – така, както сме настроени от нашите парадигми и мисловни карти да го виждаме.

Това е и причината двама души да участват в една и съща ситуация, и двамата да признават определени факти от реалността, но интерпретацията им на фактите да е напълно различна. Или, фактите са без стойност, когато не са интерпретирани правилно.

Силата на променената парадигма

Така, както картата не е територията, така и нашите парадигми често пъти са много далеч от реалността. Само когато започнем да осъзнаваме значението, което парадигмите ни имат в нашия живот, тогава бихме могли евентуално да ги променим и подобрим, т.е. да започнем да използваме по-точни карти.

Промяната на една човешка парадигма обаче е изключително предизвикателна задача!

Терминът “промяна в парадигмата” е въведен от американския философ на науката Томас Кун в книгата му “Структура на научните революции”. Той показва как почти всяка значителна промяна в научното мислене е пробив в традицията, скъсване със старите мисловни модели, със старите парадигми.

Например, съгласно геоцентричния модел на Птолемей, в продължение на хиляда и петстотин години хората смятат, че Земята е център на Вселената. Това е парадигма, която не подлежи на съмнение векове наред, докато през XVI век Николай Коперник не поставя Слънцето в центъра на Вселената, с което променя радикално старата парадигма. От този момент нататък всички факти изведнъж започват да се интерпретират по различен начин.

Парадигмите са много силни, защото са призмата, през която виждаме света. Силата на променената парадигма е същинската сила на голямата промяна, независимо дали тя е внезапна или е плод на бавен и сложен процес.

С други думи, когато един човек трайно усеща, че нещо в живота му не е наред – например взаимоотношенията му с близките са много влошени или нещата са силно зациклили в професионален план, редно е той да се вгледа в себе си и да се запита:

“А дали именно мисловните модели, които следвам така безусловно до този момент, не са главната причина за моите проблеми?”

Едва когато човек започне да подлага на критика своите мисловни карти, той има шанс да опознае по-добре територията, в която живее.

Ако картата е сгрешена, а човекът я следва сляпо, той няма как да стигне в крайната точка, за която мечтае, колкото и да опитва. Но ако този човек анализира своите парадигми (карти) и открие, че те сериозно го ограничават, тогава ще има шанс да промени парадигмата си и да се сдобие с по-точна карта на реалността.

Или, за осъществяване на дадена личностна промяна или дори организационна трансформация (защото същите идеи са приложими не само на индивидуално, но и на групово и организационно ниво) хората и организациите следва:

1. Да разбират добре ограниченията на своите карти – мисловни модели и парадигми;
2. Да са отворени към новото и да изследват околния свят.

Поетът Т.С.Елиът описва това по следния начин:

“Не трябва да спираме да “пътешестваме” и да изследваме и краят на нашето търсене ще бъде мястото, откъдето сме тръгнали и което ще видим така, сякаш го виждаме за първи път.”

От всичко казано дотук можем да направим и още един, не толкова очевиден извод: “Когато картата и територията се разминават, следвай територията.”

Така постъпва Фернандо Магелан преди пет века, осъзнавайки, че следва погрешна карта. Така може да постъпва и всеки, който се стреми към повече мъдрост, истински успех и трайно щастие.

В резюме

Според теорията за “обща семантика” на Кожибски, картата не е територията. Описанието на нещо не е самото нещо. Моделът на реалността не е самата реалност. Абстракцията не е обектът на абстракцията.

За постигане на траен успех в която и да е област на живота, човек трябва да изследва своите карти (мисловни модели и парадигми) и да ги нагажда по-добре към реалността.

Всички тези карти ще са малко или много неточни, всяка една ще има своите ограничения, но някои от тях ще са много по-полезни от други.

Прочети повече: Седемте навика на високоефективните хора на Кови.