Карл Юнг. Биография и идеи

Карл Юнг е швейцарски психолог и създател на концепцията за колективното несъзнавано, която впоследствие прераства в направление в психологията, известно като “аналитична психология”.

Макар и основана на психоанализата на Фройд, аналитичната психология на Карл Юнг е нещо по-различно. Нейни ключови идеи са идеята за човешката психика като съвкупност от съзнавано и несъзнавано, идеята за т.нар. “колективното несъзнавано” във формата на архетипи и идеята за осемте психически типа. Юнг използва цял комплекс от понятия от различни области на човешкото познание, освен от психологията – от философията, астрологията, археологията, митологията, теологията, литературата. Той въвежда нови понятия и техники за психотерапия, а неговото творчество оказва силно влияние върху развитието на психологията, културологията, антропологията, сравнението на различни религии и дори върху литературата и филмовото изкуство.

Как преминава животът на Карл Юнг? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Юнг

Карл Юнг е роден през 1857 г. в Кесвил, Швейцария, в семейството на пастор.

В своя биографична книга Юнг описва детството си като “тъжно”. Той е свидетел на напрегнати отношения между родителите си и на истерични припадъци на майка си. Израства със затворен характер на дете, което не намира добри социални връзки и атмосфера в семейството си. Юнг пише, че за утеха му е служило едно малко дървено човече, което той издялкал от парче дърво. Съхранявал го в кутия и в минути на отчаяние от домашната атмосфера изваждал своя дървен приятел, за да разговаря с него.

Като ученик Карл Юнг не изпитва интерес към учебните предмети и е порицаван от учителите за своята незаинтересованост. Търси успокоение в рисуването на старинни замъци и четене на проза. По-късно той свързва своите два Аз-а от детските и ученическите си години в концепцията си за колективното несъзнавано.

Детските и ученически преживявания на Карл Юнг постепенно отстъпват на заден план, когато се запознава с творчеството на Платон, Хераклит и Питагор. Като студент по медицина в университета в Базел се увлича и по трудовете на философи-мистици. Неведнъж провежда спиритически сеанси, които му помагат да напише дисертацията си на тема “За психологията и патологията на окултните феномени”. Това всъщност е и пътят на Юнг към изучаване на духовния свят.

Интересът на Карл Юнг към психологията възниква след завършване на университетското образование. В ръцете му попада учебник по психиатрия, който силно го заинтригува и определя професионалния му път.

През 1900 г. Юнг започва работа като асистент в психиатрична болница в предградие на Цюрих. Премества се да живее изцяло в болничната среда и използва времето, когато не е на смяна, за да систематизира своите клинични наблюдения и да пише статии за словесните асоциации.

Първата по-сериозна научна книга на Карл Юнг – “Психология на ранното слабоумие” – е публикувана през 1907 г. Юнг изпраща тази книга на Зигмунд Фройд, с молба да се запознае. Фройд е силно впечатлен от идеите на Юнг за словесните асоциации и чувствените комплекси. Кани го да пътуват заедно до САЩ, където Юнг изнася курс от лекции.

През 1910 г. Юнг вече е известен като успешен учен и частно практикуващ психотерапевт. Той ръководи същевременно и психиатричната клиника, в която вече е работил в началото на кариерата си, но по-късно взема решение да напусне този пост. Желанието му е да се върне в родния си край и да се посвети на изучаването на митове, легенди и приказки в контекста на връзката им с психопатологията.

Изследователската работа на Карл Юнг върху колективното несъзнавано води до разрив в отношенията му с Фройд. Зигмунд Фройд е считал Юнг за свой приемник, но различията помежду им прекъсват сътрудничество им и през 1913 г. професионалните пътища на двамата се разделят.

Юнг се посвещава на по-задълбочено изучаване на културните страни на колективното несъзнавано, поради което предприема продължителни пътувания в Африка и Северна Америка.

От 1939 до 1942 г. Юнг е преподавател в университети в Цюрих и Базел. Редактор и издател е на списанието “Списание по психотерапия”, което открито поддържа нацистката политика за прочистване на нацията.

Творчеството на Карл Юнг е съсредоточено върху тематиката за колективното несъзнавано в неговите различни проявления – архетипове, психически типолове, сънища, духовен живот, символи в живота, техники в психиатрията и др.

Сред книгите на Карл Юнг обект на силно внимание са “Психология на преноса”, “Психология и съновидения”, “Инстинкт и несъзнавано”, “Борба със сянката”, “Червената книга”, “Синхронност”, “Изграждане на личността”, “Символи и метаморфози. Либидо”, “Бракът като психологическо отношение”, “Проблеми на душата”, “Върху природата на сънищата” “Психологически типове”, “Архетиповете и колективното несъзнавано”, “Ръководство по психиатрия”.

Карл Юнг се жени за съпруга от богато семейство, от която се сдобива с три дъщери и един син.

Независимо от удачния си семеен живот, Юнг поддържа за известно време интимна връзка с млада пациентка с психически проблем. По-късно той описва това преживяване като “еротически пренос” – увлечение на пациента по лекуващия лекар. Друга негова пациентка, след лечение в клиниката на Юнг, става официална негова помощничка в работата и любовница. Тя живее в дома на Юнг, съпровожда семейството по време на семейни пътувания, помага в творческата работа на Юнг. Резултат от тази връзка е книгата на Юнг “Метаморфози и символи на либидото”.

Карл Юнг почива през 1961 г. от инфаркт.

Юнг и човешката психика

Според Карл Юнг аналитичната психология е насочена към събиране и анализ на факти за дълбочинната мотивация на човека, която се формира в областта на несъзнаваното.

В този смисъл Юнг твърди, че човешката психика се състои от съзнавано и несъзнавано:

• Съзнавано. Според Юнг то е продукт на възприятия и ориентация във външния свят и е съставено от две системи. Едната система функционира чрез възприятията, мисленето, чувстването и интуицията. Другата система функционира чрез паметта, емоциите, афективните състояния и инвазията. Именно инвазията, според Юнг, е контролът и пълното господство на несъзнаваното.
• Несъзнавано. Според Юнг то се проявява както под формата на индивидуално несъзнавано – инстинкти, придобит опит, забравени неща, така и под формата на колективно несъзнавано. Колективното несъзнавано са общите за всички хора архетипове.

Идеятаза колективното несъзнавано се превръща в една от ключовите идеи в аналитичната психология на Юнг.

Юнг и колективното несъзнавано

Карл Юнг е заинтригуван от идеята на Зигмунд Фройд, че ние хората сме мотивирани и контролирани от вътрешни и несъзнавани от нас механизми на собствените ни умове.

Юнг се заема да узнае защо все пак хората от различни общества имат изумителни сходства помежду си. Стига до заключението, че съществува сходство в митовете, легендите, приказките и други културни символи на различни народи. Юнг заключава, че сходството е резултат от познание и опит, който ние споделяме, а споменът за този опит се запазва като колективно несъзнавано и е част от всеки човек под формата на архетипи.

Архетипите са символи, които играят ролята на поведенчески модели. Според Юнг ние се раждаме с естествената склонност да използваме архетипите, за да разбираме света около нас.

Юнг посочва, че колективното несъзнавано съдържа познание, мисли и чувства, които са общи за всички и те са резултат от нашето емоционално минало. Според него колективното несъзнавано съдържа цялото духовно наследство на човешката еволюция и се предава от поколение на поколение.

Юнг и архетипите

Какво са архетипите и каква е тяхната същност според Юнг?

Карл Юнг счита, че архетипите са пластове на наследствена памет. Това са първообрази – спомени от преживяванията на нашите предци. Те са нещо подобно на шаблони – слагаме ги върху хартия и рисуваме покрай тях, за да получим желаната фигура, въпреки че можем да добавим някои свои детайли.

По сходен начин ние използваме несъзнаваното в нашата психика, благодарение на което разпознаваме по-добре собственото си или чуждото поведение. На нас ни се струва, че вършим това инстинктивно, но според Юнг това е колективното несъзнавано, което приема формата на архетипи.

Според Юнг по-важните архетипи са пет:

• Сянка. Това е нещото, което човек желае да бъде. Според Юнг Аз-ът е Светлината, а Сянката е Тъмнината. Сянката съдържа потиснати емционални комплекси и тайни, които са породени от емоционални събития. Сянката се осъзнава много трудно, но части от нея биха могли да бъдат предизвикани чрез висока степен на самокритичност и смелост.
• Персона. Това е маската, която Аз-ът използва, за да се представи пред другите. Хората ни възприемат по нашата Персона. Ако индивидът се идентифицира в много силна степен със своята Персона, се стига до състояние на вцепененост (ригидност). Такъв човек е напълно сляп за вътрешните си преживявания и не може да реагира на тях.
• Анима и Анимус. Анима е женското проявление в мъжа, а Анимус – мъжкото проявление в жената. Юнг е убеден, че личността има както мъжка, така и женска част. Личността според него е моделирана като изцяло мъжка или изцяло женска както от биологията, така и от социалната среда. Анима и Анимус отразяват традиционните представи за женско и мъжко.
• Истинският Аз. Това е най-важният архетип. Той се опитва да хармонизира всички аспекти в едно единно цяло. Юнг е убеден, че целта на човешкия живот е себеосъществяването. В този смисъл Истинският Аз според него е свободен избор да си мъдър и да се свържеш с духовното.

Тук е мястото да посочим, че Карл Юнг отдава голямо значение на сънищата като диалог между колективно несъзнавано и съзнаваното. Той твърди, че архетиповете са символи в съня, които улесняват този диалог.

Юнг и психическите типове

Психическите типове са другата ключова идея на Карл Юнг.

Юнг е убеден, че не съществуват типове личност в чист вид. Той стига до заключението, че има два типа личности:

1. Екстровертен тип. Личност, която отдава енергията си към другите и към света около нея.
2. Интровертен тип. Личност, която изхожда от своите собствени усещания, а не от обективните факти в средата.

Карл Юнг уточнява, че двата типа личности съществуват едновременно във всеки човек, но все пак единият от тях е по-изявен от другия. В своята книга “Психически типове” (1921) той обяснява интровертността и екстровертността в контекста на биологията, като подчертава, че двата типа са резултат от приспособяването на човека към средата.

По-късно Юнг допълва интровертността и екстровертността с четири функции на психиката:

1. Мисли;
2. Чувства;
3. Сетивност;
4. Интуиция.

Карл Юнг дефинира осем психически типа личност, които се получават от комбинацията на двата психически типа с четирите функции на психиката:

1. Мислещ интроверт – фокусиран повече върху себе си и собствените си мисли и разсъждения, отколкото върху това, което се случва извън него.
2. Чувстващ интроверт – приятен, съпричастен, не много приказлив, установява и поддържа контакт с тесен кръг хора.
3. Сетивен интроверт – ориентиран към собствените си мисли, породени от информация, която получава от сетивата си.
4. Интуитивен интроверт – насочен върху своите мисли, разъсждения, мечти, фантазии и въображение за това, което предстои.
5. Мислещ екстроверт – ориентиран към обяснение на всичко, което се случва, забелязва и обръща внимание на промените, които се случват.
6. Чувстващ екстроверт – силно съпричастен, създава с лекота връзки, има склонност да размишлява.
7. Сетивен екстроверт – фокусиран върху нови усещания от взаимодействие с хора и среда.
8. Интуитивен екстроверт – предприема различни начинания, работа, приключения, пътувания, а след приключването им търси отново нови и нови. За изпълнението на подобни начинания разчита на създаване на запознанства и връзки с хора, които биха помогнали.

Идеите на Карл Юнг за психически типове се приемат с огромен интерес от научната общност. През 40-те години на ХХ век Изабел Майерс и Катрин Брикс разработват тест, известен като “Тест на Маейрс-Бригс”, който е сред най-популярните и прилагани психологически инструменти в света.

Цитати от Юнг

Карл Юнг е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Личното несъзнавано почива на един по-дълбок пласт, който наричам колективно несъзнавано.”
• “Знанието за собствената ни тъмна страна е най-добрият начин за справяне с тъмната страна на други хора.”
• “Слоновете имат малочислено потомство и великолепни защитни механизми, а зайците – неограничени възможности за размножаване и опасна за оцеляване среда. Затова слоновете живеят независим от средата си живот, а зайците са принудени да преодоляват трудности, за да живеят.”
• “Някъде в дълбочината на своето съществуване човек знае къде би следвало да отиде и какво е нужно да направи. Но има моменти, когато Аз-ът се държи така, че вътрешният ни глас не може да бъде чут.”
• “Да се мисли е трудно. Затова повечето хора съдят другите.”
• “Стремежът да станеш такъв, какъвто си е непобедимо силен и ти винаги можеш да разчиташ на това. Но то няма да означава, че ще те доведе до желания резултат. Ако не си заинтересован от своята собствена съдба, то това идва от несъзнаваната сфера.”
• “Кават, че нито едно дърво не може да израсне до небесата, ако корените му не достигат до ада.”
• “Разбирайки несъзнаваното, ние се освобождаваме от неговото господство.”

В резюме

Карл Юнг е швейцарски психолог и създател на аналитичната психология – клон в психологията, построен на основа на ключови идеи за човешката психика като колективното несъзнавано, архетипите, интровертният и екстровертният тип личности и осемте психически типа.

Юнг въвежда нови понятия в психологията, използвайки комплекс от философски, астрологически, археологически, теологически и литертурни знания. Въвежда нови техники за психотерапия, като обогатява теорията на психологията и нейното приложение в практиката.

Прочети повече: Теория за четирите темперамента на Гален.