Карл Роджърс. Биография и идеи

Карл Роджърс е американски психотерапевт и един от най-влиятелните психолози на ХХ век.

За иновативните му идеи за добър живот, психическо здраве, емоциите, поведението на безусловно приемане, вярата в себе си и личностно-центрирания подход в психотерапията, Американската асоциация по психология поставя Роджърс на шесто място в класацията на психолози на ХХ век.

Как преминава животът на Карл Роджърс? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Роджърс

Карл Роджърс е роден през 1902 г. в Чикаго, САЩ. Баща му е строителен инженер, а майка му е домакиня, която се грижи за дома и отглеждането на шестте деца в семейството.

Малкият Карл се отличава от другите деца със своя интелект. Отначало се увлича по агрономство, после се ориентира към история и теология.

Едно пътуване за участие в християнска конференция в Пекин го насочва към клиничната психология. През 1924 г. той постъпва като студент в Колумбийския университет, а едновременно с това учи и в педагогическия колеж към същия университет. През 1928 г. получава магистърска степен и е назначен за директор на организация в Рочестър, която се грижи за деца в случаите на жестоко отношение към тях.

Първата научна книга на Карл Роджърс е публикувана през 1939 г. и е със заглавие “Клинично лечение на проблемни деца”. Тя е основана на негови собствени изследвания, както и на няколко чужди теории, сред които е и теорията на австрийския психоаналитик Ото Ранк за нуждата от дистанция от предишни мисли, действия и поведение. Книгата на Роджърс е приета с огромен интерес и става повод за назначението му като ръководител на катедра по клинична психология в Университета на Охайо.

Другият научен труд на Карл Роджърс, който му носи голяма известност, е книгата “Консултиране и психотерапия”, издадена през 1944 г. В този труд той обявява своите идеи за нов подход в психотерапията. Нарича го “Подход, ориентиран към клиента”, а по-късно му дава ново наименование – “Подход, ориентиран към личността” или “Личностно-центриран подход”. Тази идея на Роджърс за нов начин на психотерапия оказва огромно влияние върху начините за разрешаване на проблеми с възпитанието и образованието на деца, а така също и в сферата на професионалното консултиране.

През 1956 г. Роджърс е избран за президент на Американската академия на психотерапевтите, а през 1957 г. оглавява катедра по психология и психиатрия в университета в Уисконсин. Като ръководител на катедрата той създава и ръководи научното списание “Да станеш човек”.

През 1964 г. Карл Роджърс преминава на работа в Западния институт по поведенчески науки в Калифорния. Занимава се с научно-изследователска работа и на основа на своите изследвания написва и публикува книгата “Терапевтичната връзка и нейното влияние: изследване на шизофренията”.

В последните години от своя живот Роджърс живее в Сан Диего, Калифорния. Там той съчетава успешно практиката си като терапевт с активното участие в научни конференции и обществени мероприятия.

Карл Роджърс прилага своите идеи и към национални конфликти. Интересът към тази област е толкова голям, че той решава да се захване с организирането на семинари в международен мащаб. Участници в семинарите на Роджърс са негови съмишленици от цял свят.

През 1964 г. Карл Роджърс е удостоен със званието “Хуманист на годината” от Американската асоциация по хуманистична психология. Номиниран е и за Нобелова награда за мир, заради ярката си позиция за мир в целия свят.

Карл Роджърс е женен за своята детска любов. Умира на 85-годишна възраст през 1987 г., оставяйки след себе си богато творчество с новаторски идеи.

Роджърс, добрият живот и психичното здраве

Концепцията на Карл Роджърс за добър живот и психично здраве е една от неговите фундаменталните новаторски идеи.

Роджърс счита, че добрият живот има многообразни характеристики, включва различни отношения и постъпки и не е статично състояние, а процес на развитие и изграждане на възприятия, виждания, убеденост и самооценки.

За да имаме добър живот, към който се стремим, счита Роджърс, ние трябва да следваме мисловна схема и поведение, които обхващат:

• Отвореност и откритост към собствените си преживявания.
• Убеденост, че живеем в настоящия момент (а не в миналото или бъдещето).
• Вяра в себе си.
• Отговорност към изборите които правим.
• Безусловна позитивно приемане на себе си и другите.

Наблюденията и изследванията на Карл Роджърс го водят до заключение, че животът на всеки е пълен с възможности. Това не е лабиринт, който има един единствен изход, защото животът предлага много маршрути.

Ние можем да избираме по кой маршрут да поемем, но същевременно следва и да си повярваме, че ще се справим. И ако преживяваме пълноценно всеки миг от пътя си по този маршрут и оставаме отворени за преживяванията, които изпитваме, то бихме могли да възприемаме живота си като добър и да живеем спокойно и в задоволство.

Разбира се, подчертава Роджърс, средата е динамична и това изисква да правим нови избори на маршрутите си, вместо да изпадаме в състояние на безпомощност и тревожност. Отбранителните мисли и чувства при конфликти между реалността и нашите предварителните представи и очаквания ни подтикват към ограничена интерпретация на преживяванията.

За да избегнем този вътрешен конфликт Роджърс счита, че трябва да сме напълно отворени към новите събития и преживявания и да престанем да се отбраняваме.

В тази светлина Карл Роджърс разглежда и въпроса как можем да постигнем добро психично здраве. Психичното здраве според него не е някакво конкретно състояние, което бихме постигнали по определена програма и следвайки серия от конкретни стъпки. Роджърс съветва да възприемаме живота като нещо, което се случва сега, в момента.

Именно живеенето “тук и сега” (в този момент) е самият живот. Всяко ново събитие, вярва Роджърс, е ново преживяване и е по-добре да го приемем, вместо да го отричаме или да се отбраняваме.

Роджърс и емоциите

Друга важна идея на Карл Роджърс е за ползите от преживяването на пълната гама от емоции.

Роджърс посочва, че когато изживяваме пълната гама от емоции, ние сами си създаваме едно по-богато и по-задълбочено преживяване на всеки миг от живота.

Карл Роджърс е за отвореност към всичко, което се случва с нас и около нас, за да преживеем пълноценно себе си и събитията, в които участваме. Това би ни помогнало да преодолеем предварителните си представи и би ни предпазило от вътрешни конфликти.

Роджърс предупреждава, че подобно поведение изисква храброст. Храбростта помага да преодолеем страха от изживяването на отрицателни и положителни емоции.

Заслужава си да бъдем храбри, защото според Роджърс само така попадаме в т.нар. “пълен поток на преживяването” и по този начин усещаме вкуса на живота.

Роджърс и безусловното приемане

За разлика от други психоаналитици, Карл Роджърс счита, че хората са здрави и добри по силата на своята човешка същност. Затова той разглежда всеки свой пациент в позитивна светлина, а едновременно го поощрява да прави същото.

Роджърс нарича този стил на възприемане “безусловно приемане”.

Карл Роджърс е убеден, че безусловното приемане е жизненоважно, тъй като помага на процеса за отваряне към преживяването. Винаги съветва родителите да не казват “Ако получаваш високи оценки в училище, аз ще те обичам повече”. Този изказ означава, че родителят поставя условие на детето си, а това нанася вреда както на детето, така и на самия родител.

Роджърс и вярата в себе си

Поддържането на вяра в себе си е следващата важна идея на Карл Роджърс. Той смята, че това е задължително условие за водене на добър живот.

Според Роджърс вярата в себе си е комплексна – тя включва вяра в собствените инстинкти, в собствените умения, както и вяра в изборите, които човек прави по различни поводи.

Карл Роджърс подчертава, че вярата в себе си оказва огромен ефект върху цялостното ни поведение.

Вярата в себе си ни дава възможност да развиваме способностите си за оценка на събития, да се самомотивираме, да постигаме успехи, да сме независими. Тя ни кара да усещаме, че притежаваме живота си и поемаме цялата отговорност за собствените решения и действия.

Роджърс и личностно-центрираният подход

Идеите на Карл Роджърс залягат в основата на едно ново за времето си направление в психотерапията, а и в общата психология, което е наречено “хуманистична психология”. Другите двама психолози, които също са основатели на това направление, са Ейбрахам Маслоу и Роло Мей.

Какъв е личностно-центрираният подход на Карл Роджърс в терапията на хора?

Личностно-центрираният подход на Роджърс се базира на идеята му за здрав живот. Роджърс, както вече видяхме, е убеден, че човечеството е здраво и е способно да израства и да развива своя потенциал. За сревнение, бихевиористите и психоаналитиците имат съвсем различен подход – те се фокусират върху патологията и нейното лечение.

Личностно-центрираният подход на Роджърс предполага подкрепа за пациента с цел той сам да формулира своя проблем и да открие път към неговото разрешаване. Роджърс предпочита да подкрепя пациента, за да се почувства уверен и независим в преодоляване на проблема и намирането на добър живот.

Личностно-центрираният подход изисква определени характеристики от терапевта. Роджърс счита, че такива характеристики са преди всичко правдивост, честност, проява на съчувствие, придържане към обективна оценка и др.

Цитати от Роджърс

Карл Роджърс е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Добрият живот е процес, а не състояние на съществуване. Това е направление, а не крайна спирка.”
• “Ние не можем да променим и не можем да се измъкнем от това, което сме, докато не приемем това, което сме.”
• “Човек, след като открие, че е обичан за това, че е такъв, какъвто е, а не за това, което претендира, че е, ще почувства, че заслужава уважение и любов.”
• “Осъзнавам, че ако бях стабилен, предпазлив и статичен, щях да живея в смърт. Затова приемам объркването, несигурността, страха и емоционалните възходи и падения, защото това е цената, която съм готов да платя за един течен, объркващ и вълнуващ живот.”
• “Хората са прекрасни като залези, ако ги оставите. Когато гледам слънцето, не се опитвам да го контролирам. С удивление наблюдавам как се развива.”
• “Невротичното поведение е доста предсказуемо. Здравото поведение е непредсказуемо.”
• “Единствената реалност, която можеш да знаеш, е светът, какъвто го виждаш в този момент. И единствената сигурност е, че тези възприемани реалности са различни. Има толкова “реални светове”, колкото и хора!”

В резюме

Карл Роджърс е един от най-влиятелните психотерапевти на ХХ век. Неговите идеи променят вижданията за добър живот, психично здраве, качества и поведение на личността и стимулират използването на нови подходи в психологията и психотерапията.

Практиката и творчеството на Карл Роджърс са повратна точка в теорията и практиката на психотерапията, профилактиката, лечението на психичното здраве, възпитанието, образованието, професионалното консултиране и дори разрешаването на международни конфликти.

Прочети повече: Албърт Елис. Биография и идеи.