Карл Маркс. Биография и идеи

Карл Маркс е влиятелен германски философ и създател на уникална система за политическа философия, която не просто анализира света, а има за цел да го промени.

В отговор на разрастващия се капитализъм през XIX век, Маркс пише “Манифест на комунистическата партия” и “Капиталът” и обосновава нови идеи като концепциите за класовата борба, трудовата теория за принадената стойност, историческия материализъм и т.н. Тези идеи са силно практически ориентирани, получават изключително влияние и стават основа за развитието на редица комунистически държави през XX век, а Маркс с основание е наричан “Баща на комунизма”.

Как преминава животът на Карл Маркс? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Маркс

Карл Маркс е роден през 1818 г. в Трир, Прусия (днешна Германия) и е третото от общо седем деца в семейството. Баща му произхожда от стар род на еврейски равини, но е светски ориентиран и се обръща към протестанството, за да продължи да практикува право.

Маркс се обучава у дома до тринадесетгодишна възраст, след което е записан да учи в гимназията в Трир. През 1835 г., когато е на седемнадесетгодишна възраст, той се записва като студент в университета в Бон, за да учи право – баща му не му позволява да учи философия и литература, както е искал Маркс, поради практически съображения за по-добра кариера в бъдеще. В Бон Маркс не учи много усърдно и поради това на следващата година баща му го премества в по-сериозния и академично ориентиран Хумболтов университет в Берлин.

Въпреки че учи право, в Хумболт Карл Маркс е очарован от философията и търси начин да съчетае двете, вярвайки, че “без философия нищо не може да се осъществи”. Увлича се по философията на Георг Хегел, която е популярна в Берлин по онова време. Изучава английски и италиански език, учи история на изкуството и превежда класически произведения.

През 1841 г. Карл Маркс защитава докторска дисертация на тема “Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. Описвана като смела и оригинална творба, докторската дисертация на Маркс има за цел да покаже, че “теологията трябва да се подчинява на възвишената мъдрост на философията”. Трудът се приема нееднозначно сред консервативните професори в университета в Берлин и поради това Маркс го представя през по-либералния Университет в Йена, чийто факултет му присъжда докторската степен.

Въпреки възраженията и на двете семейства, през 1843 г. Карл Маркс се жени за Жени фон Вестфален – образована дъщеря на пруски барон, с която се запознава по време на следването си в университета в Бон. По-късно двамата имат общо седем деца.

Академичната кариера на Маркс се проваля поради явните му предпочитания към демокрацията, което не съответства на позициите на пруското кралско семейство. Маркс се издържа като журналист, но неговите критични статии му носят постоянни проблеми. Стига се дотам, че правителството на Прусия изпълнява молбата на руския император Николай I и забранява вестника, за който пише Маркс, след негова статия, в която той критикува остро руската монархия.

През 1843 г. Маркс се премества в Париж, където година по-късно се среща с Фридрих Енгелс, с когото го свързва дружба и съвместна работа до края на живота му. Във Франция Маркс встъпва в непосредствен контакт с работнически организации, запознава се с философите Пиер-Жозеф Прудон и Михаил Бакунин, завързва широки запознанства с френските радикални кръгове и с представители на революционните кръгове на различни страни, живеещи в Париж. Именно в този период Маркс става комунист.

През 1845 г. на Маркс, Енгелс и много други е наредено да напуснат Париж и двамата се преместват в Брюксел. В Белгия Маркс се посвещава на интензивно изучаване на историята и през 1846 г. развива идеята си за историческия материализъм, която е публикувана посмъртно в ръкописа му “Немска идеология”.

През 1848 г. по поръка на конгреса на Съюза на комунистите, Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват най-известната си творба, озаглавена “Манифест на комунистическата партия” – брошура от около 40 страници.

В същата година Маркс е арестуван и изгонен от Белгия и след скитане обратно до Франция и Германия, в крайна сметка се установява със семейството си в Лондон, където живее до края на дните си в мизерия. В Англия се препитава като журналист, но основният му източник на доходи е Енгелс, който получава рента от бизнеса на богатото си семейство в Манчестър и по-късно от някои малки наследства от семейството на съпругата му Жени.

В периода 1850-1860 г. Карл Маркс продължава трудната задача да напише огромните си трудове по политическа икономия, прекарвайки ден след ден в читалнята на Британския музей. Най-важният му труд е “Капиталът”, чийто първи том е публикуван през 1867 г. Втори и трети том на “Капиталът” остават просто ръкописи, върху които Маркс продължава да работи до края на живота си и които са публикувани посмъртно от Енгелс.

Карл Маркс умира от туберколоза на 64-годишна възраст през 1883 г. На погребението му присъстват 11 души, а на надгробната му плоча гравират последното изречение от Комунистическия манифест: “Пролетарии от всички страни, обединявайте се!”

Маркс и класовата борба

Изучавайки задълбочено историята на човешкото развитие и взаимоотношенията в обществото, Маркс вижда в човешката история четири главни етапа, основани на четири различни форми на собственост:

1. Племенна система с обща собственост.
2. Общинска и държавна система в древността, когато възниква робството и частната собственост.
3. Феодална система със собственост върху земя и имения.
4. Съвременна система на капиталистическо производство.

Карл Маркс констатира, че докато в най-древните епохи хората са били изцяло отговорни за произвеждането на всичко необходимо за себе си (храна, облекло, жилище), с възникването на първите общества те започват да разчитат в по-голяма степен едни на други. Хората започват да разменят помежду си стоки или труд и това води до “правене на сделки”, както казва шотландският икономист и философ Адам Смит.

Маркс се съгласява със Смит, че тази система дава възможност на хората да се специализират в това, което правят, което на свой ред води до т.нар. “разделение на труда” и огромен скок в производителността, но отбелязва също, че въпросната специализация (“професия”) започва да дефинира хората. Специализацията, или професията на човека, независимо дали е селскостопански работник или наследствен земевладелец, вече започва да диктува къде да живее, какво да яде и как да се облича, както и с кого в обществото да има общи интереси и с кого интересите му са в конфликт. С времето всичко това води до ясно разграничени социално-икономически класи, въвлечени в конфликт.

Каква е ситуацията в средата на XIX век, в който живее Маркс?

През XIX век Индустриалната революция води до капиталистическо производство, основано на работата на множество фабрики. Работниците в тези фабрики тънат в бедност и мизерия, работейки често по 14 часа на ден в тежки и опасни условия. Те обаче нямат друг избор – ако си тръгнат, може и да не намерят друга работа.

Междувременно собствениците на фабриките забогатяват. Главната им грижа е да извлекат печалба. Те притежават капитала – парите, сградите, машините и в общи линии притежават и работниците. Работниците нямат пари, нямат и средства за производство и всичко, което могат да правят, е да продават способността си да работят и да помагат на собствениците на фабрики да забогатяват още повече.

Чрез труда си работниците добавят т.нар. “принадена стойност” към суровините, които собствениците на фабрики купуват, но тази добавена стойност отива най-вече при собствениците, които се стремят да плащат на работниците възможно най-малко, често пъти само толкова, колкото последните да оцелеят, за да продължават да работят.

Карл Маркс се отъждестявява с работниците. Той смята, че човешките същества трябва да бъдат третирани еднакво, но на практика в капиталистическата система онези, които имат пари – често от наследено богатство, – стават все по-богати и по-богати за сметка на работниците, които са експлоатирани и нямат нищо за продаване, освен труда си и водят окаян живот.

За Маркс цялата история на човечеството може да бъде обяснена като класова борба – борбата между богатата капиталистическа класа (буржоазия) и бедната работническа класа (пролетариат). Тези отношения пречат на човешките същества да осъществяват потенциала си и превръщат труда в нещо мъчително, вместо в удовлетворяваща дейност.

Карл Маркс отбелязва, че цялата структура на капиталистическото общество – с неговите ценности, политика, закони, изкуство, религия и философия – се развива, за да служи на интересите на управляващата класа, т.е. на буржоазията, в чиито ръце е цялата собственост. Но подобна структура на обществото потиска работниците и им пречи да живеят като пълноценни същества.

Маркс и комунизмът

В капиталистическото общество собствениците на фабрики бързо осъзнават, че могат да увеличат неимоверно производителността и да печелят повече, ако разбият производствения процес на малки задачи.

Това прави живота на работниците още по-тягостен, тъй като те са принудени да извършват досадни повтарящи се действия отново и отново. Те не виждат целия процес на производство и едва печелят, за да се изхранват. Вместо да бъдат съзидателни, те се превръщат в зъбни колелца в една огромна машина, която съществува единствено, за да прави собствениците на фабрики по-богати.

Ефектът на всичко това върху работниците е “отчуждение”. С тази дума Карл Маркс има предвид, че работниците се отчуждават от истинската си същност на човешки същества. Нещата, които създават, също ги отчуждават – колкото по-усилено се трудят и колкото повече произвеждат, толкова по-голяма печалба осъществяват за капиталистите.

Но Маркс вижда надежда в тази иначе твърде мрачна ситуация. Той смята, че накрая капитализмът ще са самоунищожи. Когато огромната част от хората стане безимотна и е принудена да продава труда си срещу заплащане, конфликтът между буржоазия и пролетариат ще ескалира и работниците ще превземат властта в жестока, кървава революция.

В крайна сметка, от цялото това кръвопролитие ще се роди изцяло нов свят, в който хората вече няма да са експлоатирани от малобройна група, която притежава всички средства за производство. Никой няма да притежава земя или други средства за производство, никой няма да има наследство. Всеки ще работи и допринася с каквото може, а на свой ред обществото ще се грижи за всеки. От всекиго според способностите, всекиму според потребностите.

Това бъдеще, според Карл Маркс, е комунизъм: дума, основащава се на споделяне на ползите от сътрудничеството.

Според Маркс комунистическото общество е съвършеното общество, което ще сложи край на дългата класова борба. Това общество няма да се нуждае от правителство, а само от администрация, която ще се поеме от лидерите на революцията – членовете на комунистическата партия. В този нов тип държава, която Маркс нарича “диктатура на пролетариата”, хората ще се радват на истинска демокрация и собственост върху обществените богатства.

В комунистическото общество няма да има нужда и от религия, тъй като според Маркс “религията е опиум за народа.” В новия свят след комунистическата революция човешките същества ще постигнат своята човешка същност, трудът им ще бъде смислен и ще си сътрудничат по начини, от които ще има полза за всички.

Карл Маркс отразява идеите си за комунизма в труда си “Манифест на комунистическата партия”, написан заедно с Фридрих Енгелс през 1848 г. В него той призовава работниците от цял свят да се обединят и съборят капитализма. Повтаряйки като ехо началните редове на “За обществения договор” на Жан-Жак Русо, Маркс и Енгелс заявяват, че работниците няма какво да губят, освен оковите си.

Маркс и историческият материализъм

Идеите на Карл Маркс за историята са повлияни в силна степен от диалектиката на Георг Хегел.

За Хегел реалността не е статично състояние, а исторически процес на постоянна промяна. Промяната се предизвиква от факта, че във всяка идея или състояние на нещата (“теза”) се съдържа вътрешен конфликт (“антитеза”), което в крайна сметка е причина за промяната (“синтез”).

Най-често, това дава ново начало на прогреса. Всичко в живота е в процес на промяна и тази промяна приема формата на постоянно засилване на колективния ум на човечеството и неговото самоосъзнаване.

Карл Маркс възприема от Хегел схващането, че прогресът е неизбежен и че историята има модел с безброй диалектически цикли (“теза-антитеза-синтез”), а не представлява просто случващи се едно след друго събития. И именно тук Маркс се отделя от Хегел. Маркс настоява, че този прогрес не е път на духовно развитие, а реална историческа промяна, която се поражда на основа на фундаменталните икономически сили.

Според Маркс финалното, свободно от конфликт състояние в края на диалектическия процес на развитие на обществото не е духовното блаженство, предсказано от Хегел, а съвършеното общество, където всеки работи хармонично за благото на по-голямото цяло. Това именно лежи в основата на т.нар. “исторически материализъм” – теория за развитие на обществото на Маркс и Енгелс, според която фундаменталната основа на всяко общество е материалното производство, което определя общественото съзнание.

Маркс и Енгелс отделят голямо внимание на изучаване на историята на идеите и на материалистичното обясняване на произхода им. Те стъпват на някои тези за материализма на Лудвиг Фойербах и стигат до извода, че образуването на идеите, на представите и в крайна сметка на общественото съзнание е непосредствено вплетено в материалния живот и в материалното общуване на хората – езикът на реалния живот.

С други думи, според Маркс битието определя съзнанието, а не обратното. Съзнанието никога не може да бъде нещо друго, освен осъзнаване на битието, т.е. на реалния процес на живота на хората в обществото. Човекът е част от природата, а истинското, многостранно и богато единство на човека с природата се проявява в производствения живот на обществото, в труда.

За Маркс процесът на производство е действителният исторически процес.

Цитати от Маркс

Карл Маркс е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “В буржоазното общество капиталът е независим и личен, докато трудовият индивид е зависим и безличен.”
• “Капиталът има един-единствен жизнен стремеж – към нарастване.”
• “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”
• “Всяка нация може и трябва да се учи от другите.”
• “Във финансовите дела сърцето мълчи.”
• “Господстващите идеи на дадено време винаги са били идеите на господстващата класа.”
• “В същата степен, в която ще бъде премахвана експлоатацията на един индивид от друг, ще се премахва и експлоатацията на една нация от друга.”
• “Да бъдеш производителен работник не е щастие, а проклятие.”
• “Без партии няма развитие, без разделение няма прогрес.”
• “Ако обичаш, без да предизвикваш взаимност, … то твоята любов е безсилна, тя е нещастие.”
• “Временната раздяла е полезна. Постоянното общуване създава усещане за еднообразие.”
• “Времето е пространството за човешкото развитие.”
• “Да бъдеш радикален означава да разбереш нещата из основи.”
• “Един акт на насилие може да бъде изкоренен само с друг също такъв акт.”
• “Един от елементите на успеха, числеността, работниците вече го имат. Но числеността върши работа само тогава, когато масата е обхваната от организация и я ръководи знание.”
• “Идеите сами по себе си не могат нищо да осъществят. За осъществяването на идеите са необходими хора, които да приложат практическа сила.”
• “Цялата история не е нещо друго, а непрекъснато изменение на човешката природа.”

В резюме

Карл Маркс е влиятелен германски философ и теоретик на уникална и практически ориентирана система за политическа философия – комунизъм.

В надгробното си слово по повод смъртта на Маркс неговият приятел и съмишленик Енгелс казва: “Името му ще пребъде през вековете, а също и делото му”. Може би навремето подобни думи са звучали като самозалъгване, но на практика се превръщат в пророчески.

Въпреки критиките към теориите на Маркс, идеите му оказват изключително влияние. Концепциите, които формулира, стават основа за развитието на няколко десетки комунистически държави през XX век.

Прочети повече: Кратка история на философията.