Карен Хорни. Биография и идеи

Карен Хорни е германски психолог с приноси за развитието на психотерапевтичната теория и практика.

Карен Хорни оставя следа в психологията с идеите си за влиянието на социалната среда върху поведението на индивидите и свързаните с това невротични състояния, както и за типовете личност и връзката им със социалното влияние.

Как преминава животът на Карен Хорни? Какви са нейните открития? И какво е значението на идеите й в наши дни?

Биография на Хорни

Карен Хорни е родена през 1885 в малко рибарско селище в околностите на Хамбург, Германия. Баща й е норвежец – капитан на кораб с авторитарен характер. Майка й е с 18 години по-млада от своя съпруг.

Детството на Карен е помрачено от хладното отношение на баща й, който не обръща внимание на дъщеря си, а се интересува само от сина си. Самата Карен изпитва силна привързаност и сексуално желание към брат си. Неговият твърд отказ поражда депресия, с която Карен се бори през целия си живот. Тя също така не е очарована и от училището, в което я записват да учи. Обучението там предизвиква у нея отвращение от религията до такава степен, че Карен се обръща към атеизма.

В резултат на подобни обстоятелства, още когато е на девет години, Карен Хорни формира свой възглед за живота – възприема се за некрасиво момиче и осъзнава, че й се налага да полага усилия за своето интелектуално развитие, ако иска да успее.

През 1906 г. Карен постъпва във факултета по медицина на университета във Фрайбург. Това е смела постъпка, той като медицинското образование по това време е труднодостъпно за жени.

След психоаналитичен сеанс със сподвижник на Зигмунд Фройд, Хорни започва занимания по психоанализа и получава квалификация за психоаналитик. През 1915 г. завършва медицинско образование и скоро след това разкрива самостоятелна психоаналитична практика. През 1920 г. основава заедно със свои сподвижници Берлински психоаналитичен институт. Душевното й състояние се влошава от тежкото боледуване и смърт на нейния любим брат.

През 1932 г. по покана на свой колега, Карен Хорни емигрира в САЩ. Там тя започва работа като заместник директор на Чикагския институт по психоанализа, а две години по-късно се премества в Нюйоркския институт по психоанализа.

След публикацията “Невротическата личност в наше време” през 1937 г., която предизвика бурна негативна реакция от привържениците на класическия психоанализ на Зигмунд Фройд, Карен Хорни и принудена да напусне института по психонализа в Ню Йорк. Последвана е от няколко свои сподвижници, сред които е и Ерих Фром – немски психоаналитик, фиософ и социален психолог. Хорни и нейните колеги основават Асоциация по развитие на психоанализа и списание “Американски журнал по психоанализа”.

Творческите идеи на Карен Хорни са в областта на социалните общности и тяхната решаваща роля за формиране на убежденията и психическото здраве на човека. Хорни обяснява появата на невротичните състояния и типовете личност с културната среда, а не с тяхната биологическата обусловеност, както счита Фройд.

Сред най-известните произведения на Карен Хорни са “Невротичната личност на нашето време” (1937), “Психология на жената” (1937), “Нови пътища в психоанализа” (1939), “Самоанализ” (1942), “Нашите вътрешни конфликти” (1945), “Невротичната потребност от любов” (1946), “Неврози и развитие на личността” (1950).

До края на своя живот Карен Хорни е активна личност. Тя изучава религиите, включително и Дзен философията.

Карен Хорни се омъжва за свой състудент, още докато двамата учат в университета. Тя е майка на три деца – филмова актриса, психоаналитик и писател.

Карен Хорни почива от рак през 1952 г.

Хорни и невротичните състояния

Концепцията на Карен Хорни за невротичните състояния е една от най-известните концепции в психологията.

Карен Хорни счита, че основната причина за възникване на невротични състояния е тревогата на детето в междуличностните му отношения с близката до него среда. Тази тревога формира невротични преживявания, а впоследствие и невротични потребности, които обуславят цялостно невротично поведение в живота на детето вече като възрастен човек.

Според Хорни детските преживявания, които пораждат тревога са:

• Прекомерно възхищение от страна на околните.
• Несправедливост и дискриминация.
• Изолиране на детето от други деца.
• Незачитане на потребностите на детето.
• Липса на някой, който да ръководи детето.
• Недостатъчна топлина в грижите към детето.
• Прекомерна защита.
• Чести родителски спорове и вражди в семейството.
• Прекалено малка или прекалено голяма отговорност спрямо детето.
• Неизпълнени обещания към детето.

Тревогата в душата на детето, според Карен Хорни, прераства в невротични потребности. Тя счита, че те са общо десет на брой.

Десетте невротични потребности са:

1. Потребност от обвързване и търсене на одобрение от другите – желание да бъдеш харесван, прекалено силна чувствителност към критика от страна на другите.
2. Потребност от партньор и партньорство – страх от отхвърляне от страна на партньора, безпределна вяра, че само той може да решава всички проблеми.
3. Потребност от ограничаване на живота в тесни рамки – стремеж към незабележимост, живот с по-малко материални вещи, подценяване на собствените способности.
4. Потребност от власт – желание да се доминира над другите, презрение към проявите на слабост и безпомощност.
5. Потребност от експлоатация на другите – отношенията с другите се разглеждат от позицията “какво е това, което ще получа от тях”, особено когато става дума за придобиване на предмети, идеи, пари и др.
6. Потребност от престиж – самооценка и оценка на другите предимно от гледна точка на обществено признание, страх от публичен позор и загуба на социален статус.
7. Нарцисизъм – хора с преувеличено самовъзприятие, самовлюбеност.
8. Потребност от лични постижения – непрекъснат стремеж към нови постижения, страх от провал.
9. Потребност от независимост – демонстрация на независимо мислене и показна дистанция от другите.
10. Потребност от съвършенство – стремеж към пълна непогрешимост, постоянно търсене на собствени недостатъци.

Карен Хорни открива връзка между преживяванията, невротичните потребности, поведението и типа личност.

Хорни и типовете личност

Карен Хорни установява, че невротичните потребности влияят на поведението и харктерните прояви на личността. Тя отново поставя на преден план решаващата роля на социалната среда и ситуацията.

Според Хорни, невротичните потребности от власт, от експлоатация на другите и от престиж пораждат агресивно и антисоциално поведение. В определена ситуация потребността на даден човек да се хареса на другите и да търси тяхното одобрение води до “затворено” поведение или до силна отстъпчивост.

Хорни също така подчертава, че хората с невротични състояния са склонни към негативни емоции, които допсинасят за поява на още по-голяма тревожност, гняв, депресия, емоционална нестабилност. Всичко това предизвиква проблеми и във физическото здраве – намален имунитет, сърдечни проблеми, но така също и до неудовлетвореност от брак, от работа и от качество на живот.

Карен Хорни счита, че има три типа личност:

1. Агресивна личност – този тип хора считат, че всеки им е враг, затова полагат грижи само за себе си, а другите не ги интересуват.
2. Отстъпчива, чувствителна личност – този тип хора се стремят да отговорят на очакванията на другите.
3. Самотна личност – този тип хора се стремят да живеят сами със себе си, създавайки емоционална дистанция, стигаща до отчуждение.

В резюме

Карен Хорни е известен представител на психоанализата като направление в психологията. Тя е автор на книги и статии и деен участник в Обществата по психоанализ в Берлин, Чикаго Ню Йорк.

Идеите на Карен Хорни за влиянието на социалната среда върху психическото здраве на човека и свързаните с това невротични преживявания, невротични потребности и типове личност оказват силно влияние върху развитието на психотерапевтичната теория и практика.

Прочети повече: Теория за човека като социално животно на Арънсън.