Каору Ишикава е най-видният японски авторитет по тотално управление на качеството.
Каору Ишикава допринася силно за появата на японското икономическо чудо през втората половина на XX век. Той обогатява теорията на тоталното управление на качеството с редица идеи, подпомага развитието на системата за качество ISO, създава известната “Диаграма на Ишикава”, както и се счита за баща на т.нар. “кръжоци по качеството”.
Как преминава животът на Каору Ишикава? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Ишикава
Каору Ишикава е роден през 1915 г. в семейството на заможен индустриалец.
През 1939 г. Ишикава завършва Токийския университет със специалност „Приложна химия”, след което започва работа в компания за комунални услуги. Малко по-късно е мобилизиран във военоморските сили на японската армия, където служи две години като технически специалист, отговорен за обучението и подготовката на моряците на кораби.
През 1947 г. Ишикава се връща в Токийския университет, но вече в качеството си на учен, който провежда лабораторни експерименти. Като технически специалист, той добре разбира трудностите, свързани с обработката на експериментални данни и това провокира в него интерес към изучаване на статистически методи за обработка на данните. Впоследствие, като професор в университета, Ишикава създава лекционен курс „Приложение на експерименталните данни”, който става задължителен учебен курс за горните курсове към факултета по „Приложни науки”.
През 1949 г. Каору Ишикава е поканен да се присъедини към специална изследователска група за изследване на проблемите по качеството и използване на статистически методи за контрол на качеството. Това е повратен момент в професионалната му кариера, тъй като в следващите 40 години той се посвещава изцяло на работа в тази област.
През 1952 г. Ишикава е избран за Председател на „Химическото общество” на Япония. На тази длъжност той организира разнообразни съвместни проекти, в които участват различни научни институти и професионални асоциации, както и поощрява и подпомага организирането на ежегодни конференции, посветени на темата за контрол на качеството.
В резултат на усилията на Ишикава за координация на широк кръг специалисти, въвлечени еднакво силно в процеса по откриване на методи за повишаване на качеството, през 1962 г. в Япония възникват първите “кръжоци по качество”. Те се превръщат във важна организационна единица, която става неизменна част от системите по управление на качеството, които се внедряват в различни японски компании и водят до постигане на т.нар. “японско икономическо чудо”.
В този период Каору Ишикава организира и оглавява екип, който се занимава с проучване на проби в минното дело. На основа на резултатите от проучването, екипът на Ишикава разработва първите японски промишлени стандарти, които се прилагат в много отрасли на японската икономика.
Тези стандарти стават основа на стандартите, установени от Международната организация по стандартизация ISO. От 1969 г. Ишикава е член, а от 1977 г. е и председател на японското отделение на ISO. През 1981 г. става член на изпълнителния комитет на ISO.
Основните трудове на Каору Ишикава са книгите “Introduction to Quality Control” (1954) и “What is Total Quality Control? The Japanese Way” (1985).
Каору Ишикава умира през 1989 г. До последните си дни той организира семинари и разпространява японския опит в използване на методите за контрол на качеството.
Ишикава и управление на качеството
Тотално управление на качеството е управленски подход за дългосрочен успех чрез удовлетворение на клиентите.
Самият Ишикава не е автор на тази концепция. Тя е въведена най-напред от други експерти като Уилям Деминг, Уолтър Шухарт и Арманд Файгенбаум. Въпреки това, Ишикава има свои идеи в тази сфера, които обогатяват теорията и практиката на тоталното управление на качеството.
Например, през 1961 г. в книгата си “Total Quality Control”, Арманд Файгенбаум отбелязва, че качество, което е дело на всички работещи в една организация, може лесно да се превърне в ничие дело. По тази причина той предлага тоталното управление на качеството да се осъществява и обслужва от едно добре организирано отделно ръководство с отделяне на задачите по управление на качеството в специална функция на организацията.
Или, подходът на Файгенбаум е в управлението на качеството да се прилага тясна специализация, без да се въвличат в това всички служители на компанията. Този подход към качеството е типично функционален и се прилага в американските и европейски компании под формата на отдели за технически контрол на качеството (ОТКК).
За разлика от подхода на Файгенбаум, Каору Ишикава вярва, че в управлението на качеството са длъжни да участват всички звена и служители на една организация, като изучават и прилагат методите за контрол на качеството. Той е на мнение, че отделите по технически контрол на качеството също са източник на проблеми и с това на практика не разрешават по същество въпросите на качеството.
Ишикава разглежда качеството не в тесния смисъл на думата, като “качество на продукцията”, а в по-широкия му смисъл. Той отбелязва:
„В по-широк смисъл качеството означава качество на работата, качество на услугите, качество на информацията, качество на технологичните процеси, качество на хората, в т.ч. на работниците, инженерите, мениджърите и оперативните ръководители, качество на системите, качеството на фирмите, качеството на целите и т.н.”
Основното за Ишикава е управлението на качеството във всяка негова проява. В тази връзка, той откроява следните пет акцента в тоталното управление на качеството:
- Всички дейности на компанията образуват единен цялостен процес.
- Управлението на качеството изисква интегриран подход, който да отчита издръжки, качество, производителност на труда и надеждност на пласмента.
- Процесът на труда се осъществява на основа на използването на всички ключови функции, следователно качеството може да се повиши само тогава, когато се прилагат всички основни функции, както и групов подход и кръжоци по качество.
- Управлението на качеството е по-скоро начин за изменение на поведението и нагласите на хората, отколкото избор на методи и инструменти.
- Изключително важно за ефективния контрол и управление на качеството е непрекъснатото обучение, вкл. и кръжоците за управление на качеството.
Известна е фразата на Ишикава, че “управлението на качеството започва с обучение и завършва с обучение”. Той смята, че след като работниците в производството са добре обучени и квалифицирани, то производството само може да управлява своите процеси и само може да упражнява контрол върху собствените си изделия, преди да ги отпрати към следващия процес. Точно тази теза лежи в основата на контрола и управлението на качеството, въведени в Япония след Втората световна война.
Ишикава критикува популярното в онези години на Запад движение за “нулеви дефекти”. Според него има три причини, които обричат на провал движението за постигане на “нулеви дефекти”:
- Движението за нулеви дефекти стимулира хората към по-активна работа, но не ги учи да прилагат в трудовия процес своите интелектуални възможности.
- В движението за нулеви дефекти липсва обучение на работниците да използват инструментите и методите за контрол на качеството.
- В движението за нулеви дефекти се поощрява съблюдаването на установените стандарти и писмени предписания.
През 1956 г. един от изводите на Комисията за рационализация на стандартите при проучване на японските промишлени стандарти е че: „Нито един японски промишлен стандарт не е задоволителен”. Оказва се, че обикновено изискванията към качеството в тези стандарти са твърде ниски и не задоволяват потребностите на потребителите.
Това дава основание на Ишикава да защитава твърдо позицията, че управлението на качеството не може да се постигне само, ако се следват националните и международните стандарти. Тези стандарти може да се имат предвид от компаниите, но целта на тоталното качество трябва да е по-висока, а именно продуктите да отговарят на изискванията на потребителите.
Поради това Ишикава счита, че работниците трябва да могат да оспорват действащите стандарти и да се стремят към тяхното непрекъснато усъвършенстване с цел повишаване на качеството на продукцията. Идеалният инструмент за това според Ишикава са кръжоците по качество. В тях се участва доброволно, а действията на всички са насочени за непрекъснато усъвършенстване на стандартите и качеството на произвежданите продукти.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Ишикава и кръжоците по качеството
Кръжоците по качеството са японско изобретение, за което Ишикава има голям принос.
Кръжоците по качество възникват в Япония през 60-те години на XX век. Характерно е, че това са неформални групи, в които членовете участват на доброволен принцип и без принуда от страна на мениджмънта. С тяхна помощ в проблемите, свързани с контрола и управлението на качеството се въвличат линейни мениджъри и обикновени работници от цеховете, което е решаващ момент за успеха на дейността им.
В търсенето на начини за повишаване на качеството, кръжоците по качество имат следните отличителни характеристики спрямо останалите групи и звена в организацията:
- В кръжоците по качество се работи по проблеми от локално значение. В останалите групи и звена работят по въпроси, свързани с цялостно управление на организация.
- В кръжоците по качеството вземането на решения е “отдолу-нагоре”. В останалите групи и звена вземането на решения обичайно е “отгоре-надолу”.
- В кръжоците по качество има свободен избор на области за усъвършенстване. В останалите групи и звена се работи по конкретни задачи, спуснати от ръководството.
- В кръжоците по качеството работата никога не спира. В останалите групи и звена работата спира след изпълнение на поставената задача.
- Кръжоците по качеството формално не са на ничие подчинение. Останалите групи и звена, например проектните екипи, са длъжни регулярно да информират мениджмънта на организацията за постигнатия прогрес и резултати.
Каору Ишикава е на мнение, че основната причина за създаване на кръжоци по качество е стимулирането на всички работници в организацията да дадат своя принос в процеса по създаване на добавена стойност и задоволяване на потребностите на клиентите.
Също така, според него кръжоците по качеството са форма на уважение към работниците, тъй като им предоставят възможност да решават сами въпроси, които пряко ги касаят.
Поради това, Ишикава съветва компаниите да поощряват всячески кръжоците по качество, да насърчават творческите способности и инициативи на хората и да поощряват практическата реализация на техните идеи.
Диаграма на Ишикава
Едно от личните открития на Каору Ишикава в сферата на управлението на качеството е т.нар. “Диаграма на Ишикава” – причинно-следствена диаграма, която е форма на брейнсторминг техника за откриване на възможните причини за даден проблем.
Диаграмата е предложена от Ишикава през 1968 г., като е разработена с цел да помогне на японските мениджъри да анализират по-добре проблеми, свързани с процеси, които са отвъд тяхната пряка сфера на отговорност. В наши дни диаграмата е сред основните инструменти в тоталното управление на качеството.
При първоначалното разработване на техниката, Ишикава изхожда от това, че причините за всеки възможен проблем са сред следните пет неща в организацията – човек, машина, материал, метод, контрол. По-късно, Ишикава добавя и шеста причина – среда.
Диаграмата на Ишикава подпомага процеса на установяване на основните причини за един проблем, като показва проблема вдясно, а основните причини за възникването му – вляво по хоризонтална ос. Подреждането на причините около тази хоризонтална ос напомня формата на рибена кост.
Подобно на структурата на рибена кост, Диаграмата на Ишикава се изгражда от главата (следствието) към големите кости (причините) и малките кости (подпричините). В началото се описва проблемът, след което се записват и отделните области, от които могат да възникнат причините. Обикновено те са трайно влияещи групи фактори – човек, машина, материал, метод, контрол, среда.
В резюме
Професионалният живот на Каору Ишикава е пример за кариера, посветена в служба на качеството и неговото усъвършенстване.
По цял свят компании използват идеите на Ишикава, в частност кръжоците по качество, за да усъвършенстват дейността си по примера на японските компании.
Каору Ишикава е бил убеден, че и ако другите нации имат смелостта по примера на японците да се обърнат към “вътрешните свойства” на хората и характера на техния труд, то те също ще могат да постигнат чудеса.
Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.
