Скука в офиса? Възможно ли е това?
При положение, че има толкова много работа за вършене, на пръв поглед скуката в офиса изглежда нелогична, направо невъзможна. Така ли е всъщност?
Според Дейвид Болковър – автор на книгата “Офисният живот. Шокиращата истина”, има офиси, в които кипи истински живот и хората работят здраво. Има обаче и други офиси, където това не е точно така и скуката е налегнала една част от персонала.
Дейвид Болковър се позовава на изследвания, провеждани от фирми като “Галъп”. От изследванията става ясно, че и в държавните, и в частните компании на държави като Великобритания, САЩ и Франция има служители, които могат спокойно да бъдат наречени “живи мъртъвци”.
Живите мъртъвци в офиса са служителите, които на практика нямат кой знае каква работа и скучаят, а работният им ден е напълно непроизводителен. За да не скучаят през работното си време, те правят всичко друго, но не и работата, заради която получават месечните си възнаграждения.
Какво по-точно правят “живите мъртъвци”?
Ето какво:
- Водят лична кореспонденция и чат от служебните компютри;
- Сърфират в интернет;
- Посещават и четат новинарски сайтове;
- Пазаруват онлайн от работното си място;
- Гледат продължително и безизразно през прозореца;
- Клюкарстват и слушат клюки;
- “Свалят” колеги/колежки;
- Пушат и пийват алкохол;
- Водят лични разговори;
- Правят секс (в работно време);
- Излизат от офиса под предлог, че трябва да се свърши някаква работа;
- Ползват болнични без основателни причини.
Ще попиташ: “Тези хора нямат ли си мениджъри?”
Живите мъртъвци в офиса имат мениджъри. Въпросните мениджъри обаче не са достатъчно компетентни и са своеобразни родители на същите тези живи мъртъвци.
Родителите на живите мъртъвци в офиса
Дейвид Болковър отбелязва следното:
“Слабите мениджъри са родителите на “живите мъртъвци” в офисите, но такива родители, които злоупотребяват с децата си.
Без тези мениджъри “живите мъртъвци” нямаше да ги има и със сигурност нямаше да останат за неопределен период от време хванати в капана на безсмисленото си съществуване.”
Като казва “родители” на живите мъртъвци, авторът има предвид две фигури – “Най-големият шеф на върха” и “Прекият ръководител”.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Най-големият шеф
Най-големият шеф на върха умножава редиците на “живите мъртъвци” в компанията по два начина:
- Като запазва за себе си цялата власт да взема решения, което го натоварва много, но същевременно увеличава броя на тези, които се чувстват освободени от задачи и отговорности, т.е. позволено им е да скучаят;
- Като остава отдалечен от истинската работа, от реалността, което го прави пасивен, а това предизвиква разочарование след служителите. Какви да са такива служители, освен разочаровани и скучаещи?
Прекият ръководител
Колкото до прекият ръководител, който е другата причина за “живи мъртъвци” във фирмата, то той ги създава също по два начина:
- Като препредава бездушно и безлично заповедите “отгоре”, вместо да работи с хората си, т.е. да ги мотивира, вдъхновява, организира и ръководи;
- Като гледа да спечели на всяка цена вниманието на “Големия шеф”, вместо да работи с хората си.
Прочети повече: Топ 10 на най-досадните лични навици в офиса.
