Ти си мениджър? Вглеждал/а ли си се наскоро в това, което пише на визитната ти картичка?
Не, нямам предвид името и фамилията ти, нито името и логото на организацията, за която работиш (или управляваш, или притежаваш), нито телефонните номера, нито е-мейл адреса, нито интернет страницата.
Става дума за длъжността ти. Вглеждал/а ли си се наскоро в длъжността, която стои изписана на визитките ти? Как се чувстваш, когато прочетеш длъжността си или я кажеш на глас?
Ако не си изричал/а някога длъжността си на глас, защо не опиташ да го направиш сега? Просто остани насаме със себе си за миг и изречи на глас пълното наименование на длъжността си.
Как прозвуча гласът ти?
Уверено? Със самочувствие? Със задоволство?
А може би с неудобство? С неловко чувство? Със страх?
Интересно е да се замислим какво чувстваме, когато прочетем или кажем на глас длъжността си. Какво усещаме, когато сме напълно сами със себе си и откровено се замислим за длъжността си и за това, което реално вършим на работа.
Със сигурност има хора, които се чувстват комфортно, когато произнесат длъжностите си. “Финансов мениджър”, “Производствен директор”, “Мениджър Човешки ресурси”, “Генерален директор”…
Звучи хубаво, нали? Важно и стабилно някак си, да? Самите думички, от които са съставени много длъжности звучат сериозно и внушават авторитет.
Познавам обаче хора, които се чувстват неловко, когато прочетат или произнесат на глас длъжността си. Някои от тях са споделяли това с мен:
“Какъв Маркетингов мениджър съм аз…
Следя какво ново е пуснала конкуренцията по магазините и изготвям справки в края на месеца, а през останалото време се ровя в интернет.
При нас всички са мениджъри.”
В една от компаниите, в които съм работил, почти всички с изключение на работниците, чистачките и пазачите бяха мениджъри или заместник-мениджъри, в това число и аз самият. Мениджър по “това”, заместник-мениджър по “онова” – мениджмънт да искаш! Сякаш духът на Питър Дракър се бе вселил в тази фирма – преливаше от мениджмънт. Всеки носеше своите визитки в джоба или в чантичката и ги раздаваше при първия удобен случай.
Голяма част от хората във въпросната фирма бяха твърде далеч от “мениджмънта”. Те никога не го бяха изучавали или практикували сериозно. Независимо от написаното на визитките им, работното им ежедневие не включваше почти нищо от задачите, по които следва да работи един ръководител – да планира, организира, ръководи, мотивира, контролира. Може би 70-80% от хората извършваха чисто оперативни, рутинни задачи, които им се спускаха от един-двама “отгоре”. Никаква стратегическа или оперативна самостоятелност. Никакво творчество. Обикновена, “изпълнителска” работа.
Преди време прочетох, че мениджърите в България били 500 000 души от градовете. При 100 бройки минимален тираж за отпечатване на визитни картички, това прави петдесет милиона мениджърски визитки, само при първи тираж! Представяш ли си какво би станало, ако за всяка визитка, която раздава, съответният мениджър прави и нещо наистина мениджърско?
Петдесет милиона истински мениджърски действия… Как ти се струва това? Аз мисля, че би било едно чудесно постижение.
Вгледай се в написаното на визитните ти картички. Доволен и уверен ли си в това, което е написано там? Това на визитката ти ли си?
Ако отговорът ти е “Да” – моите най-искрени поздравления!
Ако отговорът ти е “Не” – какво смяташ да предприемеш по въпроса?
