Как да работим сами за своя сметка

Внимание: Статията е публикувана през 2013г. и тъй като е по тема, която се развива непрекъснато, е възможно да е неактуална в една или друга своя част.

Икономическите катаклизми през последните години накараха дори доказани специалисти да изгубят работата си. Жестоката конкуренция на трудовия пазар, в комбинация с продължаващото забавяне на икономиката, правят намирането на подходяща работа на същото или по-добро ниво изключително трудна задача.

Положителното е, че много хора намират в това нужната свобода да последват мечтите си и да започнат да работят за себе си.

Все по-често специалисти, работещи на трудов договор в различни компании в страната и в чужбина решават, че ще е много по-изгодно да вършат работата си през лична фирма, като дружеството-работодател вече сключи с тях облигационен договор. Често се среща за специалисти, работещи в сферата на услугите – IT специалисти, преводачи, счетоводители и др.

Тук ще разгледаме един много често срещан случай – човек да върши това, за което има опит, талант или нужното образование, като дейността ще се осъществява лично и единствено от него.

Ще се опитаме да илюстрираме предимствата и недостатъците на най-разпространените варианти:

Регистрация на ЕООД

Това е може би най-предпочитания вариант. Особеностите са следните:

Предимства

1. Регистрирането на дружество с ограничена отговорност елиминира опасността физическото лице да отговаря с личното си имущество за задълженията на дружеството.
2. Минималния капитал, с който може да се регистрира такова дружество е 2 лв., което прави тази правна форма изключително достъпна.
3. Капитала може да се увеличава или намалява по всяко време със сравнително лека процедура. Може да се продават дялове, като се привличат други съдружници. Всичко това дава известна гъвкавост по отношение на увеличаване или намаляване капацитета на дружеството – например при нужда от допълнителен капитал за инвестиции и разширяване на бизнеса.
4. Много варианти за оптимизация на данъци и осигуровки, както и възможност за използване на редица данъчни облекчения, които дава Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
5. Печалбата се облага с 10% корпоративен данък, а ако лицето иска да си изплати доход под формата на дивидент – още 5% данък върху дивидента, като на тези суми не се плащат допълнителни осигуровки.

Недостатъци

1. По високи такси за регистрацията – държавната такса за регистрацията е 160 лв. (80 лв. ако се регистрира по електронен път с електронен подпис), допълнителни банкови такси за откриване на набрателна сметка за капитала, както и по-високи такси за услугата.
2. Дълга процедура по заличаването – ЕООД и ООД се заличават с ликвидация. Цялата процедура отнема повече от 6 месеца.
3. Задължение за текуща счетоводна отчетност и изготвяне на годишни финансови отчети, независимо от размера на дейността, което предполага задължителни разходи за счетоводно обслужване.

Осигуряване

Осигуряването на управителя (който в нашия частен случай е и едноличен собственик, както и единствено работещо лице в дружеството) може да стане по 2 начина:

• като самоосигуряващо се лице – минималният осигурителен праг за 2013 г. е 420 лв. , а максималният – 2200 лв.
• по Договор за управление – минималните прагове се определят в зависимост от основната икономическа дейност и квалификационните групи професии.

Наличието на Договор за управление между управителя и дружеството е задължително, съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ. Но ако в договора не е посочено възнаграждение, управителя ще трябва да се осигурява като самоосигуряващо се лице.

Договорът за управление по отношение на осигуряването е приравнен на трудовия, т.е. минималните прагове са по-високи, освен това като цяло осигурителната тежест е по-голяма, тъй като имаме осигуровки за сметка на работник и работодател и осигуряване за всички социални рискове. Това прави самоосигуряването предпочитана форма, особено за случая, който описваме.

Данъчно облагане

Реализираната печалба се облага с 10% корпоративен данък. Ако едноличния собственик иска да я получи като дивидент, ще заплати и 5% данък върху дивидента.

Другият вариант едноличният собственик да получи доходи от дружеството е, да получава възнаграждение за положен личен труд. Те ще се обложат 10% данък общ доход (ДОД), а данъчната основа се формира като избрания доход се намали с платените осигуровки.

Едноличен търговец (ЕТ)

Предимства

1. Не се изисква капитал за регистрацията. На практика това предимство се свежда само до това, че няма да се загуби време за откриване на набирателна сметка за капитала и ще се спестят банкови такси, тъй като от 2009 година насам минималния капитал за регистрация на ООД/ЕООД е едва 2 лв.
2. Регистрацията на ЕТ излиза по-евтино в сравнение с капиталовите дружества – държавната такса е 35 лв.
3. Заличаването на ЕТ става сравнително лесно, евтино и бързо.
4. Ако едноличния търговец извършва патентна дейност (шивашки услуги, фотографски услуги и т.н.) и няма ДДС регистрация, ще заплаща патентен данък, който в определени случаи може да е много по-изгоден от корпоративния данък, с който ще му се обложи печалбата ако търговеца подлежи на облагане по общия ред.

Недостатъци

1. Неограничена отговорност, т.е. собственика отговаря и с личното си имущество за задължения на фирмата. Този недостатък може да се превърне и в предимство – например при кандидатстване за фирмен кредит едноличния търговец може да гарантира допълнително и с личното си имущество.
2. Облагането с патентен данък в много случаи е по-неизгодно от корпоративния данък, който се плаща в дружествата с ограничена отговорност (в случай, че едноличния търговец се облага на патент, а не по общия ред).
3. В края на годината се прави годишно изравняване и се плащат осигуровки върху цялата реализирана печалба (до размера на максималния осигурителен доход за годината).

Осигуряване

ЕТ ежемесечно се самоосигуряват на избран от тях осигурителен доход (между минималния и максималния праг), като осигуровките се дължат независимо дали едноличният търговец има приходи или не.

На края на годината обаче се прави изравняване на осигурителния доход и се плащат осигуровки върху реализираната печалба до размера на максималния осигурителен доход, изчислен на годишна база.

Данъчно облагане

Вариантите са 2:

• Облагане с патентен данък , съгласно ЗМДТ (Закона за местните данъци и такси), който всяка община определя индивидуално. За целта трябва да се осъществява патентна дейност (Приложение № 4 от ЗМДТ), оборота от предходната година да е по-малък от 50000 лв. и да няма регистрация по ЗДДС.
• Облагане по общия ред, съгласно ЗДДФЛ (Закона за облагане доходите на физическите лица) – в този случай реализираният доход (приходите минус разходите) се облага с 15% данък.

Свободна професия

За да се упражнява свободна професия, лицето трябва да се регистрира в регистър БУЛСТАТ. Отчетността и начина на работа при лицата, упражняващи свободна професия има много сходства с Едноличния търговец.

Предимства

1. Лека, достъпна и евтина процедура по регистрация (държавна такса за регистрацията е 15 лв.).
2. По-опростена отчетност.

Лицата, упражняващи свободна професия не са търговци по смисъла на Търговския закон и нямат статут на предприятие, съгласно Закона за счетоводството. Поради това те не са задължени да водят текуща счетоводна отчетност, както и да изготвят годишни финансови отчети. Това ще им спести административни и счетоводни разходи.

3. Нормативно признати разходи.

Лицата имат право на нормативно признати разходи за дейността – от 25% до 40%, в зависимост от спецификата на дейността. Това означава, че не трябва да се отчитат разходни фактури, разходи за заплати и т.н., като на края на годината облагаемия доход се коригира според нормативно признатите такива. Отчитаме това като предимство за дейности, с относително малък дял на разходите (по-малко от полагащите се нормативно признати на година).

4. Лесна и бърза процедура по дерегистрация – заличаването на регистрацията става с подаване на заявление по образец. За разлика от ЕТ и особено ЕООД и ООД, процедурата е изключително лека и бърза.

Недостатъци

1. Този вариант не е подходящ за дейности с голям относителен дял на разходите.
2. Подобно на едноличните търговци накрая на годината имаме годишното изравняване на дължимия данък и довнасяне на осигуровки.
3. Неограничена отговорност за задължения към доставчици, кредитори, държавата и т.н. Лицето отговаря с цялото си имущество за погасяване на задълженията си.

Осигуряване

Осигуряването е както при едноличните търговци, т.е. лицата, упражняващи свободна професия, трябва да се самоосигуряват на избран от тях осигурителен доход между минималния и максималния такъв, определен за годината със ЗБДОО, като и тук имаме довнасяне на осигуровки.

Ако лицето получава и друг доход (например работейки по трудов договор) и той е повече от максималния осигурителен доход (2200 лв.), то лицето не трябва да се самоосигурява. За по-малък доход, трябва да допълни осигурителния си доход като самоосигуряващо се лице и да внесе допълнителни осигуровки (до размера на максималния праг).

Данъчно облагане

В месеца, следващ всяко тримесечие, лицето е задължено да декларира и внесе авансово дължимия данък общ доход. Изключение прави последното тримесечие на годината, когато данък не се удържа. Той трябва да декларира и внесе до 30 април на следващата година, когато се прави годишно изравняване с данъчната декларация за физическите лица. Тоест, това се прави за доходите, които не са обложени с авансов данък през годината.

В общия случай лицата ползват 25% нормативно признати разходи, като данъчната основа се намалява с техния размер и с осигурителните вноски, направени през тримесечието. Ставката на данъка е 10%.

Граждански договор

Понятието „граждански договор“ всъщност е неформално. Правилната формулировка, залегнала в данъчното и осигурително законодателство, е „извънтрудово правоотношение“.

По същество това е алтернатива на трудовото правоотношение, но без дефинирано работно време и работно място, като отношенията между страните се уреждат от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) или Търговския закон (ТЗ).

Договорът е с временен характер, като обикновено се сключва за извършване на определена дейност или услуга с ясно дефиниран краен резултат.

По отношение на осигуряване и данъчно облагане гражданските договори се делят на договори за извършване на услуги с личен труд и договори за управление. Тук ще разгледаме само първият вид. Условно ще наричаме страните по договора „изпълнител“ и „възложител“.

Предимства

1. Равнопоставеност на страните. Правата, задълженията и отговорностите на страните по договора са предмет на свободно договаряне. За разлика от него например при трудовия договор служителят не може да договаря повечето условия, поради ограничения от фирмената политика или Кодекса на труда.
2. Свобода на действие на изпълнителя по договора – той сам определя работното си време и място.
3. Предимство за възложителя е, че не заплаща извънреден труд, неизползван отпуск, болнични и т.н.
4. По-малко осигуровки – изпълнителите се осигуряват за осигурителния риск „инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт“ и то само ако получават месечен доход по-висок от една минимална работна заплата.
5. Имаме нормативно признати разходи от 25% или 40% (съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ), с които се намалява облагаемия доход.

Опростена отчетност. Гражданските договори не подлежат на регистрация в НАП. Отчетността им е сравнително опростена за изпълнителят, който не се нуждае от услугите на счетоводител.

Недостатъци

1. Изпълнителят не се осигурява за следните осигурителни рискове: “безработица”, “трудова злополука и професионална болест” и “общо заболяване и майчинство”. Това означава, че не могат да се ползват правата, които предоставят тези фонове – право на болнични, обезщетения за безработица и т.н.
2. Трябва да се внимава, да не се възприеме като скрит трудов договор.
3. Поради често срещаните злоупотреби в тази посока, контролните органи на НАП и ИТ обръщат особено внимание на всяко съмнение за прикриване на действително трудово правоотношение с граждански договор. Наличие на работно място и работно време, както и безсрочния характер на взаимоотношенията, биха дали основание на проверяващите да определят правоотношението като трудово.
4. Не се признава трудов стаж, а само осигурителен. Това би имало значение само за евентуално неначисляване на клас прослужено време при сходна работа на трудов договор. За установяване на осигурителния стаж е необходимо лицето да води и периодично да заверява в НАП осигурителна книжка, което е допълнителен ангажимент.
5. И при тази форма лицето отговаря неограничено с цялото си имущество при евентуални искове от възложителя за неизпълнение на договора или от държавата за данъчни и осигурителни задължения към бюджета.
   Не е подходяща форма за дейности, различни от услугите, както и когато взаимоотношенията между възложител и изпълнител имат дългосрочен и цикличен характер.

Осигуряване

Изпълнителите по граждански договори се осигуряват само за „инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт“, а ако са пенсионери, осигуряването е по-желание. Осигурителния доход се получава като от възнаграждението се приспаднат нормативно признатите разходи за дейността.

Имаме много частни осигурителни случаи, в които осигуряването е различно в зависимост от това дали лицето получава други доходи, в какви правоотношения е с осигурителите си, дали размера на доходите е под или над минималната работна заплата и т.н. Затова ще се спрем на 3 от най-често срещаните:

• Ако е сключен граждански договор със самоосигуряващо се лице, то трябва да декларира това пред възложителя, за да не му се удържат осигурителни вноски. В този случай самоосигуряващото се лице само довнася осигуровки върху тези суми при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход за годината.
• Ако полученото възнаграждение, след намаляване с нормативно признатите разходи, е по-малко от една минимална работна заплата и лицето не е осигурено на друго основание, не се дължат осигурителни вноски.
• Ако лицата имат сключени няколко граждански договора при различни възложители за един и същ период и възнагражденията при всеки от тях надвишават минималната работна заплата (след приспадане на нормативно признатите разходи), се внасят осигуровки поотделно от всеки от възложителите съразмерно на възнаграждението, но върху сума, не превишаваща максималния осигурителен доход.

Данъчно облагане

Изпълнителят дължи данък общ доход в размер на 10%. Данъчната основа се формира като от възнаграждението се приспаднат нормативно признатите разходи и осигуровките, които лицето прави за своя сметка.

Възложителя документира плащането с издаване на Сметка за изплатени суми, в която изчислява и дължимият авансов данък. Данъка се декларира и внася от възложителя на тримесечие, в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

За последното тримесечие на годината данък не се удържа, като той се декларира и внася от изпълнителя с подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април на следващата година.

Прочети повече: Петте универсални закона за успех в бизнеса на Бърг и Ман.