Йохан Готлиб Фихте. Биография и идеи

Йохан Готлиб Фихте е германски философ от епохата на революциите и ярък представител на школата на т.нар. “германски идеализъм”.

Фихте счита, че нашите умове създават като реалност всичко, за което мислим. В този идеалистичен свят Азът е активна единица или същност, която съществува извън причинните влияния и е в състояние да мисли и избира свободно, независимо и спонтанно. Според Фихте типът философия, който избираме зависи от типа човек, който сме.

Как преминава животът на Йохан Готлиб Фихте? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Фихте

Йохан Готлиб Фихте е роден през 1762 г. в градче в Саксония, Източна Германия, в семейство на дребни занаятчии.

Още като малък Йохан Готлиб впечатлява околните със своята интелигентност. Родителите му са твърде бедни, за да му осигурят обучение, но младият Фихте получава спонсорството на местен благородник и се записва да учи в прочутата мъжка гимназия “Пфорта”, а през 1780 г. става студент по теология в университета в Йена.

Със смъртта на своя благодетел, Фихте прекъсва обучението си по финансови причини през 1784 г. и напуска университета, без да го завърши докрай.

За известно време Йохан Готлиб Фихте работи като частен учител в Цюрих, Швейцария, където през 1790 г. се запознава с бъдещата си съпруга. По-късно същата година в Лайпциг и отново във връзка с финансови затруднения, Фихте се съгласява да преподава философията на Имануел Кант на един студент от местния университет.

Във философското си развитие Йохан Готлиб Фихте първоначално е привърженик на идеите на Барух Спиноза. Работата му като частен учител обаче го кара да се запознае по-задълбочено с идеите на Кант, разкрити в книгите “Критика на чистия разум” (1781) и “Критика на практическия разум” (1788). Това оставя траен отпечатък върху живота и философската мисъл на Фихте.

Фихте е толкова запленен от философията на Имануел Кант, че на следващата година пътува до Кьонигсберг, за да се срещне с него. Твърди се, че Кант не е бил особено впечатлен от своя посетител, но през 1792 г. Фихте публикува своята набързо подготвена първа творба “Опит за критика на всяко откровение” – неподписана книга, която толкова силно се доближава като стил и съдържание до Кантовите съчинения, че мнозина читатели предполагат, че това е ново произведение на самия Кант. Когато Кант изглажда объркването и открито хвали произведението и неговия автор, репутацията на Фихте скача до небето.

Фихте продължава да работи като частен учител, докато се опитва да оформи философските си прозрения в своя собствена система, която започва да нарича “Wissenschaftslehre”, превеждано като “Наука за познанието”, “Теория на науката” или “Наукоучение”. През 1793 г. се жени за годеницата си и малко след това получава предложение да оглави катедрата по философия в университета в Йена, който се превръща в столица на новата немска философия.

В същата година Фихте публикува съчинението си “Приноси към поправянето на съжденията на публиката относно Френската революция” (1793/4 г.). В него той пламенно защитава Френската революция въз основа на убеждението в неотменимата автономност на човешката воля, която следва да бъде реализирана във всяко справедливо управление. Позицията му е приета от редица негови съвременници като прекалено радикална и му спечелва репутацията на “Якобинец”.

През 1794 и 1795 г. Фихте публикува цялостна формулировка на теорията си за науката в две кратки съчинения – “Относно понятието за наукоучение” и “Основа на цялото наукоучение”. В тях той се опитва да изложи най-фундаменталния принцип, който прави възможно всяко теоретично и практическо отношение към света. За Фихте тези работи са само предварителни, като истинска разработка на цялостната система предстои след тях и продължава почти до смъртта му. Именно работата на Фихте в това направление му печели репутацията на една от основните фигури в немската философска традиция.

Йохан Готлиб Фихте остава в Йена до 1799 г. Едно негово есе, в което твърди, че Бог не съществува извън моралния световен ред, води до обвинения в атеизъм и той е принуден да напусне Йена.

През 1800 г. Фихте се установява в Берлин, но репутацията му вече е започнала да намалява, особено след отричането на неговата “Теория на науката” от Кант и от немския философ Фридрих Якоби. За да се издържа, Фихте дава частни уроци и публикува нови трудове, включително “Предназначението на човека” (1800). Когато новосъздаденият пруски университет в Берлин отваря врати през 1810 г., Фихте е назначен за ръководител на философския факултет, а през 1811 г. е избран за първи ректор на университета.

До самия край на живота си Йохан Готлиб Фихте продължава своята философска работа, като изнася лекции по наукоучение и пише по политическа философия, включително за нова форма на държавно устройство, която ще позволи на германската нация да постигне пълния си потенциал.

Йохан Готлиб Фихте умира през 1814 г. от тиф, от който се разболява, след като се записва като доброволец-санитар в освободителните войни срещу Наполеон Бонапарт.

Фихте и наукоучението

Йохан Готлиб Фихте изследва как е възможно да съществуваме като етични същества със свободна воля и в същото време да живеем в свят, който изглежда, че е причинно детерминиран, т.е. свят, където всяко събитие е неизбежно следствие от предходни събития и условия в съответствие с непроменливите природни закони.

Фихте е философ-идеалист. Той споделя идеите на Кант, според когото нашите умове създават като реалност всичко, за което мислим и поставя всички явления на природата в зависимост от субекта.

В този идеалистичен свят Аз-ът е активна единица или същност, която съществува извън причинните влияния и е в състояние да мисли и избира свободно, независимо и спонтанно. Според Фихте обкръжаващият свят съществува само във взаимна връзка с живота на субекта, на човека.

Йохан Готлиб Фихте привежда пример с часовниковия механизъм. Той отъждествява възможността човек да си състави представа за целия механизъм на часовника по отделна негова част със същия процес в областта на съзнанието, считайки, че по отделно състояние или проявление на съзнанието, по отделна мисъл или идея може да се възстанови цялата съвкупност на идеите, част от които е изследваното състояние на съзнанието.

Задачата на философията, или както Фихте я нарича, учение за науката или наукоучение, трябва да бъде систематичното развитие на цялото многообразие и богатство на категориите на съзнанието от едно единствено и напълно достоверно изходно положение.

Следователно, наукоучението трябва да започне с най-достоверното положение и да се движи напред, присъединявайки към всяко предходно звено ново звено във веригата на съзнанието.

До какво се свежда това изходно положение, върху основата на което може да се създаде цялата система на самосъзнанието? За Йохан Готлиб Фихте, това е реалният, мислещ Аз като факт на битието и съзнанието, а висшата проява на съществуването на Аз-а е мисленето.

Концепцията за Аз-а, според учението на Фихте, обръща внимание преди всичко на отношението на субекта към самия себе си в процеса на мислене. Човек мисли за себе си и разглежда мисленето като самосъзнание.

Фихте извежда всички основни положения на науката си от основното положение за дейността на безусловния субект, или Аз. Тази дейност е преди всичко морална, т.е. дейност, която има за цел да осъществи повелята на нравствения закон.

Но за да бъде действието истински морално, то трябва да удържи победа над онова, което му пречи. А за изпълнение на моралния закон пречи сетивната, т.е. физическата природа. Ако нямаше това противодействие, не би имало и победа над него, не би съществувало и самото морално действие.

Излиза, че като условие на дейността на Аз трябва да съществува и противодейства физическата природа, противоположна на Аз, която Фихте нарича не-Аз. Получава се, че Аз не само необходимо определя себе си (първо основно положение), но и че необходимо определя не-Аз, т.е. своята собствена противоположност или физическата природа (второ основно положение).

Йохан Готлиб Фихте счита, че тъй като не-Аз се определя от дейността на Аз, не-Аз е нещо обусловено, за разлика от Аз, който е безусловен субект. Не-Аз е обусловеното, емпирическо съзнание на отделния човек, върху когото действа също обусловената физическа природа.

Така че безусловният субект не само определя себе си (първо основно положение) и не само определя дейността на противодействащото не-Аз (второ основно положение), но също се дели в самия себе си на взаимно ограничаващи се и вече небезусловни Аз и не-Аз (трето основно положение).

Всяко по-нататъшно извеждане на усложняващите се категории, тези, антитези и синтези се развива на основа на посочените от Йохан Готлиб Фихте три основни изходни положения.

Фихте и идеализмът

Йохан Готлиб Фихте определя своята философия – учението за науката – като естествена история на човешкия дух. Той иска да покаже, че индивидуалното съзнание (мисленето) се намира в непрекъснато възходящо развитие от основни към все по-сложни форми на мисълта – развитие, което се извършва чрез борбата между понятията, чрез противоречие на достигнатите вече форми на съзнанието със зараждащите се нови и по-високи форми на съзнание.

В това разбиране на историческото възходящо развитие на човешката мисъл се състои основната заслуга на Фихте като идеалист-диалектик.

Вярата във волята на субекта, в активността и действеността на Аз е характерна черта на мирогледа на Фихте. Той пише:

“Аз смело вдигам глава към грозните скалисти планини и към бушуващия водопад, и към гърмящите, плаващи в огненото море облаци и казвам: аз съм вечен, аз се боря против вашата мощ. Паднете всички върху ми, и ти земя, и ти небе, смесвайте се в див хаос, и вие, всички стихии, пенете се и бушувайте, и изтрийте в яростна борба последната слънчева прашинка от тялото, което наричам мое – само волята ми със своя твърд план трябва мъжествено и хладнокръвно да се носи над развалините на света, тъй като аз приех своето назначение и то е по-твърдо от вас, то е вечно и аз съм вечен като него.”

Тези думи подчертават идеалистичния принцип на Фихте, че самосъзнанието стои по-високо от всяка действителност. Целият свят може да бъде изведен от съзнанието на отделния човек, от Аз-а.

Това на свой ред значи, че не може да се каже, че една философия и правилна, а друга – грешна. Единствено човек е в състояние да избере коя философия да следва и на коя да вярва, воден не от обективни, рационални причини, а в зависимост от типа човек, който е.

Фихте и политическата философия

До 1801 г. Йохан Готлиб Фихте пропагандира принципите на наукоучението и активността на субекта, но след това започва друг период в развитието му, свързан с неговите политически и социални възгледи.

Фихте развива теория за държавата, основана на идеята за самодостатъчност (автаркия), която да контролира международните отношения, стойността на парите и да ограничава силно търговията с външния свят. Той също така нарича евреите “държава в държавата”, която може да “подкопае” германската нация, и насърчава създаването на еврейска държава в Палестина.

В “Речи към немския народ” Фихте твърди, че немският народ е “избрана” нация, която единствено е способна за самостоятелно съществуване. Според него немецът е призван да спаси съвременната култура на човечеството, а другите народи са неспособни да усвояват духовното съдържание на световната култура.

Фихте казва:

“Ако немецът не спаси съвременната култура на човечеството, едва ли ще я спаси някоя друга европейска нация.”

Следователно, Фихте не само е проповедник за политическа и икономическа автаркия, но и претендира за духовна автаркия на Прусия (Германия). В “Речи към немския народ” могат да се срещнат негови твърдения, че “само немецът има наистина свой народ” и “само немецът е способен на истинска любов към своя народ”.

На фона на подобни идеи не е изненада, че по-късно Йохан Готлиб Фихте е обявен от определени националистически кръгове за баща на германския национализъм.

Цитати от Фихте

Йохан Готлиб Фихте е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Човек може да прави това, което трябва да прави; и когато той каже, че не може, това е, защото не иска.”
• “Човек има различни стремежи и наклонности и целта на всеки е да развие своите наклонности доколкото е възможно.”
• “Нека всичко останало да ме остави, само смелостта да не ме остави.”
• “Ако не можем да живеем така, че да сме щастливи, нека живеем така, че да заслужим щастие.”
• “Знам какво мога да знам и не се притеснявам от това, което не мога да знам.”
• “Една жена не вижда отвъд любовта и нейната природа не надхвърля любовта.”
• “Нищо не убива женската любов толкова старателно, колкото подлостта и безчестието на мъжа.”
• “Не силата на армията, не качеството на оръжието, а силата на духа гарантира победа.”
• “Целта на цялото правителство е да направи цялото правителство излишно.”

В резюме

Йохан Готлиб Фихте е представител на германския идеализъм, със задълбочени интереси в областта на епистемологията във философията.

Фихте счита, че нашите умове създават като реалност всичко, за което мислим. Нашият Аз е активен субект, който съществува извън причинно-следствените връзки в природата и може да мисли и избира свободно.

Прочети повече: Кратка история на философията.