Изследванията на лидерството от Мичиганския университет са серия от проучвания върху лидерството, проведени през 50-те години на XX век от преподаватели и изследователи в Мичиганския университет, САЩ.
Целта на изследванията била да се открият онези лидерски стилове и поведения, които водят до по-висока производителност и увеличено удовлетворение от труда на работниците.
Изследванията на лидерството в Мичиганския университет били организирани от Института за социални изследвания, в който водеща роля имали Даниел Катц и Ренсис Лайкърт.
Изследване на лидерството от Катц
Няколко години след края на Втората световна война изследователски екип, оглавяван от Даниел Катц, провежда емпирично изследване в офисите на компанията “Надеждно застраховане”. То е проведено върху ръководители на отдели и техните сътрудници. Били наблюдавани както високопроизводителни, така и нископроизводителни отдели.
Целта на изследването била се изяснят елементите на поведението, които разграничават ефективните от неефективните лидери от гледна точка на производителността на техните отдели. Различията в производителността на отделите се изследвали спрямо различията в начина на управление на тези отдели.
Това класическо проучване на лидерството било твърде грубо и не успяло да даде отговор на редица въпроси, но въпреки това успяло да разкрие една много важна закономерност, а именно, че съществуват два основни типа лидерство (лидерско поведение):
- Лидерство, ориентирано към работата. Мениджърите, които използват подобно поведение са загрижени най-вече за работата на подчинените си, разясняват им правилата и процедурите за работа и контролират отблизо изпълнението на поставените цели и задачи.
- Лидерство, ориентирано към служителите. Мениджърите, които използват подобно поведение са загрижени най-вече за това да създадат сплотена работна група и да разполагат с удовлетворени от своята работа подчинени.
Изследвания на лидерството, проведени от Катц и колегите му откриват, че и двете лидерски поведения водят до повишение на производителността, като тя е леко по-висока при лидерство, ориентирано към работата.
Учените открили обаче, че използването на лидерски стил, ориентиран към работата води до намаляване на удовлетворението от труда на служителите и увеличаване на текучеството и отсъствията, което на свой ред се отразявало негативно на производителноста.
В резултат на тези наблюдения екипът на Даниел Катц направил извода, че ръководителят на високопроизводителен екип трябва да бъде преди всичко ориентиран към служителите, а след това към работата, както и да прекарва повече време в ръководене на хората си.
В едно последващо изследване Катц и Кан откриват още, че:
- високопроизводителните ръководители имат по-силна нагласа за внимание към подчинените си, отколкото как ще изглеждат в очите на своите преки ръководители;
- слабопроизводителните ръководители имат по-силна нагласа как ще изглеждат в очите на преките си ръководители и по-слаба нагласа как ще изглеждат в очите на своите подчинени.
Изследване на лидерството от Лайкърт
Ренсис Лайкърт е един от най-известните представители на Мичиганската школа. Той провежда многобройни емпирични проучвания в различни организации. Развива собствен модел за лидерство, известен като “Четирите лидерски стила на Лайкърт”.
Лайкърт сравнява ефективността на различни звена на организации, управлявани от лидери със силна ориентация съответно към задачите и към служителите. Става ясно, че ефективността на стила на лидерство не може да се оценява единствено с критерия за производителност на звената. Нужно е да се отчитат и други критерии: удовлетвореност на служителите от работата, текучество, самоотлъчки.
Според Лайкърт най-подходяща е ориентацията на лидера към служителите. Във връзка с това той смята, че:
- ефективният лидер следва да поставя цели и основни задачи на подчинените си, като им позволява да решават сами как да бъде изпълнена работата и с какъв ритъм;
- ефективният лидер следва да упражнява влияние, което да е насочено към осигуряване на ресурси и подкрепа, необходима на подчинените им.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Оценка на изследванията на Мичиганския университет
Изследванията на лидерството от Мичиганския университет имат сериозно значение, тъй като преместват дебата за ефективното лидерство от теориите за характерните черти на лидера към поведението на лидера.
В същото време, изследванията на Мичиганския университет имат следните недостатъци:
- Не изясняват дали групата е била продуктивна, защото лидерът е бил ориентиран към служителите, или по-скоро лидерът е бил ориентиран към служителите, защото групата е била продуктивна.
- Не отчитат естеството на задачите, както и личните характеристики на служителите. Не отчитат и характеристиките на самата група.
- Предполагат, че лидерството е статично. Лидерът трябва да бъде или ориентиран към работата, или ориентиран към служителите. На практика обаче и единият, и другият стил могат да са от полза, в определени ситуации.
В резюме
Изследванията на Унивесритета в Мичиган относно лидерството откриват две основни форми на работата на ръководителя:
- ориентирана към работата
- ориентирана към служителите
Според учените, провели изследванията, лидерът в своето поведение може да бъде ориентиран към работата или към служителите, но не и към двете едновременно.
Струва си да се отбележи, че друго много известно изследване на лидерството, проведено отново през 50-те години на XX век, разкрива практически същите две основни форми на работа на ръководителя, но и прави по-различния извод, че тези две форми не се изключват взаимно.
С други думи, един лидер може да бъде ориентиран както към към работата, така и към хората, а така също и към двете едновременно или нито към двете.
Прочети повече: Изследвания на лидерството от Държавния университет в Охайо.
