Изследвания на лидерството от Държавния университет в Охайо

Изследванията на лидерството от Държавния университет в Охайо са серия от проучвания върху лидерството, проведени през 50-те години на XX век от преподаватели и изследователи в Държавния университет в Охайо, САЩ.

Целта на изследванията била да се открият онези характерни лидерски поведения, които водят до по-висока производителност и увеличено удовлетворение от труда на работниците.

Изследванията на лидерството били организирани от Бюрото за изследване на бизнеса към Държавния университет в Охайо, като водеща роля в тях имала програмата, ръководена от Едуин Флейшмън.

Изследване на лидерството от Флейшмън

В изследванията, ръководени от Флейшмън, се търси отговор на въпроса “Какъв е лидерът?” и “Кои са характерните черти на лидерите?”. Пред изследователския екип е поставена задачата да установи какво точно прави ефективният лидер.

Флейшмън използва специални въпросници и статистически методи, за да проучи десет конкретни поведения на лидерите. В резултат на изследването му става ясно, че съществуват два независими измерителя, които обясняват част от разликите в поведението на ръководителите:

1. Поведение “Initiating Structure”. Преводът на български език на този термин е някак сложен, но по смислово значение тук става дума за структуриране на работата – лидерско поведение, което създава организация на работа. Този измерител показва степента, в която лидерът определя и структурира работата на подчинените си. Ръководителят разпределя задачите, обяснява как да се свършат, планира, съставя графици, разработва процедури за изпълнение на работата.
2. Поведение “Consideration”. И тук буквалният превод на български език не е особено ясен, но по смислово значение тук става дума за внимание към хората – лидерско поведение, което взема предвид подчинените и техните чувства. Този измерител показва степента на взаимодействие между лидера и подчинените. Ръководителят комуникира двупосочно със своите сътрудници, общува с уважителен и незаплашващ маниер, дава възможност на хората да удовлетворяват свои потребности и изгражда топъл, приятелски и подкрепящ климат.

Двете понятия от по-горе, въведени от изследователите на лидерството от Държавния университет в Охайо, напомнят много на друга двойка понятия – “Лидерство, ориентирано към работата” и “Лидерство, ориентирано към служителите”, използвани по подобен повод в изследванията на лидерството на Мичиганския университет.

Подобни две характерни поведения на лидера – “Ориентация към задачата” и “Ориентация към хората”, можем да открием и в много други теории и модели за лидерството, като например Теория X и Теория Y на Макгрегър, Управленска решетка на Блейк и Мутон и т.н.

Откритието на изследователите от университета в Охайо

Изследователите от държавния университет в Охайо правят следното откритие – двата измерителя на лидерството “Структуриране на работата” и “Внимание към хората” могат да съществуват едновременно и не се изключват взаимно. Ниска оценка на единия измерител не означава обезателно висока оценка на другия.

Това е голямата разлика спрямо изводите на изследователите от университета в Мичиган. Те били на мнение, че лидерът може да бъде ориентиран или само към работата, или само към служителите. Фактите от изследванията в Охайо не подкрепят това мнение.

При два различни измерителя можем да имаме различни комбинации на лидерско поведение. Най-общо, те могат да се сведат до четири основни комбинации:

Всеки от четирите лидерски стила е комбинация от двата измерителя – “Структуриране на работата” и “Внимание към хората” и по-конкретно:

• Стил A – ниско структуриране на работата и високо внимание към хората. Лидерът набляга на по-слабо структуриране на задачите и концентрира своето внимание върху удовлетворяване на потребностите и желанията на подчинените.
• Стил B – ниско внимание към хората и ниско структуриране на работата. Лидерът не създава необходимата структура на работа и демонстрира слаба активност по отношение на потребностите и желанията на подчинените.
• Стил C – високо структуриране на работата и високо внимание към хората. Лидерът създава правилата за изпълнение на работните задачи и същевременно оказва внимание за задоволяване на потребностите и желанията на подчинените.
• Стил D – високо структуриране на работата и ниско внимание към хората. Лидерът набляга преди всичко на структуриране на работата и извършва малка работа по отношенние на задоволяване на потребностите и желанията на подчинените.

В по-късни изследвания учените от Държавния университет в Охайо развиват идеите си, но това не променя основния им извод за това, че един мениджър може да възприеме който и да е от четирите лидерски стила по-горе.

В резюме

Изследванията на Държавния университет в Охайо относно лидерството откриват две основни измерения на работата на ръководителя:

• Структуриране на работата
• Внимание към хората

Според учените, провели изследванията, лидерът в своето поведение може да бъде ориентиран както към към работата, така и към хората, а така също и към двете едновременно или нито към двете.