Иван Павлов. Биография и идеи

Иван Павлов е знаменит руски учен с фундаментални открития по физиология, психофизиология, психология и медицина, признати от световната научна общност.

Идеите на Иван Павлов за условните рефлекси и висшата нервна дейност оказват огромно влияние за появата и развитието на бихевиоризма като школа в психологията.

Как преминава животът на Иван Павлов? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Павлов

Иван Павлов е роден през 1849 г. в Рязан, Русия. Той е първото дете от общо десет деца в семейството.

Майката на Павлов е природно интелигентна, практична и жизнерадостна жена, която държи на правилното възпитание на своите деца. Бащата – отец Иван, – е правдив и земен човек от селски произход. Наред с църковните служби, които провежда, той се грижи за домашната градина. Заради своя благороден характер и предана служба, отец Иван става настоятел на православния храм в Рязан.

Двамата родители са пример за децата в семейството – как с воля и трудолюбие могат да се постигат цели. В тази семейна среда Иван Павлов е научен от малък да се труди всеки ден, да помага в домашната работа, да общува с други деца. Това оказва силно влияние върху неговото развитие и житейски принципи.

Една случка от детството вероятно също има също някакво значение за бъдещето на Иван Павлов. Той пада от стълба в къщи и се наранява сериозно. Губи съня си, апетита, става от ден на ден все по-блед и по-слаб. Домашното лечение не дава никакви резултати. Тогава родителите водят детето в Троицкия манастир под личните грижи на игумена на манастира – образован и начетен човек. Благодарение на чистия въздух, хубавата храна, редовните гимнастически упражнения и духовните напътствия на игумена, Иван възстановя доброто си здраве.

Под влияние на игумена, а и на своите родители, Иван постъпва в духовна семинария през 1864 г. Там той изучава естествени науки, участва активно в ученически дискусии, запознава се с трудовете на великите руски мислители. Впечатлен е от монографията на И. М. Сеченов “Рефлекси на главния мозък”. Годините в семинарията научават Павлов да защитава идеите си в научни спорове и достойно и умело да опровергава аргументите, с които не е съгласен.

През 1870 г. Павлов постъпва като студент в университета в Петербург. Удостоен е със стипендия за отличен успех от фонда на руския император. Толкова силно е увлечен от учебния предмет по физиология, че взема решение това да е неговото бъдещо направление. Първите му изследвания върху жаби са от 1873 г. Под ръководството на проф. Цион, Иван Павлов пише дисертация, за която му присъждат златен медал.

По-късно Павлов е асистент на проф. Устимович в Медицинската академия. Задълбочава изследванията по физиология на кръвообращението и храносмилателната система в лабораторията на прочутия професор Боткин и тук работи общо 12 години. Този период е особено плодотворен, пълен с открития и динамични събития в живота на Павлов, които му спечелват световна слава.

През 1890 г. Павлов получава покана от Университета по експериментална медицина в Томск да създаде отделение по физиология. Ръководи неговата дейност до края на живота си.

След настойчивите искания на Павлов, съветската власт оценява постиженията му, преустройва и модернизира отделението по физиология и научната лаборатория във Физиологически институт в Ленинград. Павлов увеличава научния потенциал с нови сътрудници, разкрива клиники към института. Продължава със страст да провежда научни изследвания, публикува ги, преподава и обучава студенти и млади учени.

Сред основните трудове на Иван Павлов са “Лекции върху условните рефлекси” (1928), “Условните рефлекси и психиатрията”, “Центробежните неври на сърцето”, “Двадесетгодишен опит за обективно изучаване на висшата нервна дейност на животните”, “Лекции за работата на двете големи полукълба на главния мозък”, “Физиология и патология на висшата нервна дейност”, “Лекции върху работата на основните храносмилателни жлези” и др.

Най-значимите отличия на Иван Павлов са научното звание “Академик” на Академията на науките на Петербург, Нобелов лауреат, орден “Свети Станислав” ІІ степен, Орден “Свети Владимир” ІІІ степен, Орден на Почетния легион и др.

Иван Павлов се жени за своята първа юношеска любов – Серафима Карчевская. Раждат им се две дъщери и четирима синове. Загубата на две от децата потопява двамата родители в дълбока скръб, но взаимните грижи и подкрепа един към друг им помагат да се стабилизират.

Иван Павлов умира от пневмония през 1936 г. на 87-годишна възраст.

Павлов и условните рефлекси

През 90-те години на XIX век Иван Павлов провежда серия от експерименти с кучета, станали известни като “експерименти с кучетата на Павлов”.

Като използва различни хирургично имплантирани приспособления за измерване на потока от слюнка по време на хранене, Павлов забелязва, че кучетата слюноотделят не само в момента на ядене, но и когато само подушат или забележат храна и дори при очакването да ги нахранят.

Това подтиква Павлов да изследва връзките между различните стимули и отговорите, които те предизвикват.

Павлов открива, че един безусловен стимул (например предлагане на храна), може да провокира безусловен отговор (например слюноотделяне), но ако така също безусловният стимул е съпроводен от неутрален стимул (например звън на звънец), това започва да формира условен отговор, като след повтаряне на тези епизоди само условният стимул (звънът на звънеца) провокира условен отговор (стимулиране на слюноотделяне).

Принципът, който днес наричаме класическо кондициониране на Павлов, както и неговия експериментален метод, бележат ревюлюционна крачка в утвърждаване на психологията като природонаучна дисциплина и това на свой ред оказва голямо влияние върху психолози-бихевиористи като Уотсън и Скинър.

Научи повече от статията “Теория за рефлексите и Кучето на Павлов”.

Павлов и висшата нервна дейност

Учението на Павлов за висшата нервна дейност се основава на идеите И. М. Сеченов за рефлексите, но Павлов развива тези идеи в хода на научни експерименти с “кучетата на Павлов”.

Павлов събира научни факти, систематизира няколко основни принципа в дейността на висшата нервна система, въвежда понятия, като ги обобщава в едно цялостно учение – учението за висшата нервна дейност.

Павлов казва:

“Фактите за науката са като въздуха. Без тях ученият не може да изгрее.”

Ето какви са принципите на работа на висшата нервна дейност, според Павлов:

• Висшата нервна дейност е причинно обусловена от обкръжаващата среда.
• Живият организъм се приспособява към обкръжаващата среда чрез система от рефлекси (безусловни и условни).
• Кората на главния мозък не е само механична сума от различни нервни анализатори, а цялостна структура;
• Условните рефлекси са основният двигател в дейността на кората на главния мозък.

Павлов използва тезата за рефлексите, за да изучи психически явления като памет, внимание и мислене. Установява, че в тяхната основа са физиологическите процеси, които протичат в кората на главния мозък. Така стига до заключението, че висшата нервна дейност има две сигнални системи – първа и втора сигнална система.

Втората сигнална система, която съществува само при хората, е много по-сложна и много по-свършена от първата сигнална система. Тя е свързана с речта. Павлов въвежда и нови понятия – “рефлекс на целта” и “рефлекс на свободата”.

Откритията на Павлов за висшата нервна дейност и условните рефлекси оказват решаващо влияние върху развитието на физиологията, психологията, медицината и дори педагогиката.

Павлов и медицината

Идеите на Иван Павлов за регулиращата роля на висшата нервна система върху кръвообращението и храносмилането разкриват възможност за лечение на редица психоматични проблеми и заболявания. Тези заболявания, както е известно, представляват физически заболявания, причинени от психически процеси.

Голямата заслуга на Павлов в тази област са научните доказателства кога и как точно протича това влияние. Павлов доказва, че това се случва при сблъсък на два условни рефлекса, идващи от два противоречащи си един на друг дразнителя и това съвпада по време с някакъв безусловен рефлекс.

На тази основа Павлов създава учение за неврозите от типа на срив, обсесия, пренапрежение и др. Нобеловата награда по медицина, която Павлов получава през 1904 г., му е присъдена именно заради експериментално доказаните и приложени в медицината механизми на психосоматиката.

Нека отбележим, че благодарение на Павлов в днешната медицинска наука е застъпена тезата, че голяма част от соматичните (телесни) проблеми и заболявания, са следствие от неразрешени конфликти или незадоволително психично и емоционално състояние на човек. Същевременно Павлов подчертава, че ако тялото бъде подложено на външни неблагоприятни влияния и се разболее, то тогава неминуемо ще настъпят негативни промени и в психически аспект.

В този смисъл Павлов разработва методи за психосоматично лечение – колекциониране, любими дейности (хоби) и др., за да се стимулират рефлекса на целта и рефлекса на свободата.

Други важни приноси на Павлов към медицинската наука и практика са разработката на успокояваща лечебна смес от бром и кофеин, известна като “Микстура на Павлов”, разработката на лекарство за добро храносмилане от натурален жлъчен сок, разработката на хирургически методи за изследване на функциите на човешкия организъм, които и до днес са известни като “Екс Павловски фистули”.

В резюме

Животът и творчеството на Иван Павлов са пример за целеустременост в науката.

Уважавайки научните факти, Павлов не спира да изследва и експериментира, да събира, анализира и синтезира научни доказателства за физиологията, психологията и медицината, които имат значение за здравето и живота на хората. Те му спечелват признанието на световната научна общност.

Що се отнася до приносите на Павлов към психологията като научна област, то те могат да се определят като революционни. Неговите открития за условните рефлекси са основата за появата и развитие на мощната американска психологическа школа по бихевиоризъм.

Прочети повече: Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.