Преди време проведох обучение по управление за мениджърите на една голяма и бързоразвиваща се производствена фирма от Самоков.
Наложи ми се да нощувам в хотел в центъра на града. Към хотела имаше кафе-ресторант, където най-вероятно щях да вечерям, ако случайно не ми бяха препоръчали испанския ресторант Sangria на отсрещната страна на улицата.
Дали съм бил много гладен тези две въпросни вечери, дали съм искал да се стопля (навън тъкмо бе свил сериозен студ) или просто съм искал да опитам нещо различно (не съм посещавал испански ресторант досега, както и не съм бил никога в Испания), но и двата пъти влязох в ресторанта с приповдигнато настроение.
Вътре нямаше никой (след това се понапълваше с хора) и можех да си избера масата с най-добър изглед и осветление. Исках да се отпусна, да не мисля за работа, да се навечерям с вкусна и качествена храна, да изпия едно червено вино…
Неочаквано, в ресторанта ме посрещнаха много топло, обслужиха ме по един чудесен начин и оставиха много добри впечатления в мен. Реших да ти разкажа за това, защото ако по подобен начин ресторантът се отнася с всичките си клиенти, значи в него работят отлични маркетингови специалисти, дори и да не осъзнават напълно това. А си струва да се учим от добрите, нали?
Кои бяха нещата, които ми направиха впечатление в ресторанта? На пръв поглед – нищо необикновено и необичайно, но все пак:
- Нетипичен интериор, решен изцяло в бяло. Повечето ресторанти, в които съм бил не залагат на бялото като доминиращ цвят, не е практично и изисква повече грижа към чистотата. В ресторант Sangria бялото стоеше добре и създаваше атмосфера на чистота и свежест.
- Вкусна храна, която пристигаше изумително бързо. В рамките на две различни вечери опитах различни салати, различни ястия (тортия, паеля), кафе-трифазико, испански вина, хляб по испанска рецепта (с настъргани домати). Всичко това – след препоръки от персонала.
- Личен контакт със съдържателката. Заговорихме се и от дума на дума се оказа, че е живяла 10 години в Испания. Това, което ми направи впечатление бе ентусиазма, с който описа как се приготвят някои от храните, как в ресторанта й се залага на домашия вкус и на качеството (не на употребата на полуфабрикати навсякъде), как е създала и реализирала сама интериора на ресторанта. Втората вечер ми предложи парче торта, ръчно приготвена от нея – оказа се, че тя лично приготвя торти и други ястия за клиентите, въпреки, че очевидно има много добра готвачка. Личното отношение и полезната информация, която получих за различните ястия (съставки, начин на приготвяне) остави в мен много добро впечатление.
- Персоналът на ресторанта. В двете вечери ме обслужваха две различни сервитьорки. Бяха млади момичета, според мен не бяха безгрешни, особено втората вечер, когато се оказа, че момичето е ново и не познава добре ракиите, но работеха с усмивка и настроение. В края на втората вечер чух най-искрена покана, която не са ми отправяли никога в други заведения, и то от сервитьор, при това с усмивка – “Заповядайте и утре на закуска при нас, отваряме в 8 и предлагаме много вкусни неща.”
- Неочакван жест. В края на втората вечеря съдържателката донесе малка чашка на масата и наля в нея жълта течност. Оказа се, че това е някаква характерна испанска ракия от билки, която се консумира като дежистив след приключване на храненето. Дозата с испанската ракия бе неочаквана, приятна и напълно безплатна.
Испанският ресторант Sangria, за който ви разказвам вероятно не е най-скъпо или ефектно обзаведеният испански ресторант у нас, не знам… Възможно е някъде да готвят по-бързо, по-вкусно или по-евтино. Много е вероятно някой някъде да предлага по-богато меню, по-дълга винена листа, повече ракии, повече автентични испански продукти или подправки.
Това не е най-важното. По-важна е комбинацията от различни неща, които ми предложи ресторанта, които не можеш да срещнеш навсякъде – ентусиазмът, личното отношение, обслужването с усмивка, грижата за уют на клиента с помощта на домашни рецепти, внимателният подбор на качествено и не твърде скъпо вино, неочакваната малка изненада в края.
Можех да вечерям със сигурност малко по-евтино в кафе-ресторанта към хотела (предлагаха пици), но както виждаш, в случая цената е последното нещо, за което говоря.
Когато една фирма си свърши работата добре в маркетингово отношение и предлага стойност и уникалност на своите клиенти, клиентите са доволни, а цената е последният проблем.
Възможно е очакванията ми да са били по-ниски, когато съм влизал в ресторанта и това също да е изиграло роля. Но най-вече си мисля, че тези две вечери станах свидетел на приложението на новите 4P в маркетинга, или поне на част от тези 4P.
