Игор Ансоф. Биография и идеи

Игор Ансоф е експерт по стратегическо управление, който със своите трудове и идеи с основание е считан за “баща на стратегическия мениджмънт”.

Главните приноси на Игор Ансоф за управлението и бизнеса са свързани с неговите концепции за турбулентност на външната среда, стратегическата парадигма на възможния успех, стратегическото управление в реално време, както и с модела за стратегическо планиране, известен в наши дни като “Матрица на Ансоф”.

Как преминава животът на Игор Ансоф? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Ансоф

Игор Ансоф е роден е през 1918 г. във Владивосток, Русия. Когато е на 17 години, той емигрира заедно с цялото си семейство в САЩ.

Въпреки, че не знае добре английски език, в САЩ Ансоф успява да завърши висшето си образование с отличие, при това изпъква и като един от най-добрите студенти в своя випуск. Той получава диплома за инженер-механик, а след това и магистърска диплома по естествени науки от технологичен институт “Стивънс” в Ню Джърси, а след това покрива и докторска степен по естествени науки към университета “Браун” в Роуд Айлънд.

През 1948 г. Ансоф постъпва на работа в RAND Corporation, в отдел, който се занимава с перспективни методи за управление. През 1956 г. преминава на работа в производителя на самолети Lockheed Aircraft Corporation, където има мениджърска длъжност. Една от първите задачи, които получава като ръководител в Lockheed е да изготви план за диверсификация на бизнеса на гигантската компания.

Идеята за диверсификация на бизнеса в онези години е все още новост, затова и групата от изследователи, ръководена от Ансоф, на практика е трябвало да създаде първоначалните понятия и алгоритми за стратегически анализ на бизнеса на компанията.

През 1965 г. Ансоф публикува своята първа книга “Corporate Strategy” (“Корпоративна стратегия”), основана на работата му по създаване на стратегически план в Lockheed. Книгата е новаторска за своето време и получава голямо международно признание и известност.

Това отваря на Игор Ансоф вратите за бляскава научна и практико-приложна кариера на преподавател, изследовател и консултант.

През 1968 г. той се присъединява към научното общество на университета „Карнеги Мелън“ – Пенсилвания, а през 1973 г. преминава в университета “Вандербилд”, където е декан и професор по мениджмънт към тамошната Висша школа по управление. В същата година приема и поканата да бъде професор в Европейския институт за изследвания на стратегическото управление. По-късно става професор и в Училището по икономика в Стокхолм, а от 1983 г. и професор по управление в Международния университет на САЩ в Сан Диего, Калифорния.

В тези години, въпреки ангажираността си като преподавател в разнообразни университетски центрове, Игор Ансоф консултира активно, като в списъка му с клиенти попадат компании от ранга на Philips, General Electric, IBM, Gulf Oil, General Foods и др.

През 1979 г. излиза втората книга на Игор Ансоф, под заглавие “Strategic Management” (“Стратегически мениджмънт”). В нея той издига стратегическото планиране до многофакторен процес, който отчита влиянието на такива променливи като поведението на индивиди и групи, политически промени и фирмена култура.

В този период Ансоф вече е с репутацията на топ-експерт в областта на стратегическото планиране. Любопитно е изказването му за начина, по който стига до своя успех:

“Просех, вземах назаем и крадях концепции и теоретични прозрения от психологията, социологията и политическите науки. И се опитах да ги интегрирам в цялостно обяснение на стратегическото поведение.”

Заслужават внимание още две книги на Ансоф – “Implanting Strategic Management” (1984, написана в съавторство с Макдонъл) и “The New Corporate Strategy” (1988).

Игор Ансоф се жени за американка и има четири деца и трима внуци. Почива от пневмония през 2002 г.

Ансоф и турбулентността на външната среда

Първият голям принос на Игор Ансоф за стратегическия мениджмънт е свързан с концепцията за турбулентност на външната среда.

След дългогодишни изследвания и емпирични проверки, Ансоф стига до извода, че външната среда на бизнес организацията е с ключово значение за постигане на баланс между стратегическите и оперативните й решения.

Ансоф създава модел на външната среда с пет нива на турбулентност (променливост) – от най-слабо турбулента външна среда, която позволява лесна прогнозируемост, до най-силно турбулентна и непредсказуема външна среда.

Всяко едно от тези пет нива на променливост на външната среда се комбинира с други характеристики на външната среда каквито са “непрекъснатост”, “непредсказуемост” и “нестабилност”. Всяка комбинация е типична сама за себе си, което означава, че стратегическите и оперативните решения няма как да бъда едни и същи при различни обстоятелства на външната среда.

Този подход на Ансоф демонстрира, че анализът и интерпретацията на външната среда на организацията е ключов за нейния стратегически успех. Външното обкръжение на организацията е ключов индикатор за нейната стратегическа позиция на пазара.

Ансоф и стратегическата парадигма на възможния успех

В книгата си “Strategic Management” Игор Ансоф обръща внимание на факта, че възможният успех на една организация зависи от три променливи величини:

1. Ниво на турбулентност на външната среда;
2. Степен на стратегическа агресивност на организацията във външната среда;
3. Способностите на ръководителите на организацията да реагират на изменения във външната среда.

Тези три променливи, групирани заедно в комбинации, се проявяват в общо пет възможни нива на стратегически успех. Ансоф нарича тези тройки променливи “триади на успеха”.

Ансоф експериментира със своята парадигма в около 1000 бизнес организации от дванадесет различни промишлени сектори в осем държави по света. След дългогодишни експерименти той заключава, че с нейна помощ организациите могат да диагностицират своята стратегическа готовност за вземане на решения как да се оптимизира дейността и максимизира печалбата.

Стратегическата парадигма на възможния успех на Ансоф извежда на преден план идеята, че организациите няма как да се придържат към универсален стратегически план за действие, който винаги да носи успех в дългосрочен план.

Или, голямата идея на Ансоф е, че за да бъде максимално ефективна и рентабилна, всяка организация следва да оцени турбулентността на външната среда, в която оперира и да приведе в нейно съответствие своята стратегия и вътрешни възможности. С други думи, всяка организация следва да съумее да открие своето “място под слънцето”.

Матрица на Ансоф

Във всеки икономически университет по света днес, по учебния предмет “Стратегически мениджмънт”, се изучава т.нар. “Матрица на Ансоф”. Това е популярен инструмент за стратегическо планиране, разработен от Игор Ансоф и публикуван за първи път в негова статия “Стратегии за диверсификация”, публикувана в списание Harvard Business Review.

Матрицата на Ансоф е прост инструмент за стратегическо планиране с две измерения:

• Продукти – те могат да бъдат съществуващи или нови;
• Пазари – те също могат да бъдат съществуващи или нови.

В зависимост от избора на организацията дали да предлага съществуващи или нови продукти на съществуващи или нови пазари, са възможни четири базисни стратегии за бизнес растеж, както следва

1. Пазарно проникване;
2. Продуктово развитие;
3. Пазарно развитие;
4. Диверсификация.

Всяка от четирите стратегии за бизнес растеж в матрицата на Ансоф има своите плюсове и минуси. Преди да се пристъпи към избора на конкретна стратегия, организацията следва да се направи брейнсторминг и SWOT анализ, за да установи своите силните и слабите страни, както и възможностите и заплахите, които стоят на пътя й.

Научи повече в статията “Матрица на Ансоф”.

Ансоф и стратегическото управление в реално време

Игор Ансоф разработва процес за управление, който става известен като “стратегически мениджмънт в реално време”.

Стратегическото управление в реално време се основава на парадигмата на възможния успех, за която стана дума по-горе и предлага няколко конкретни практически препоръки как най-добре да се управлява стратегически организацията.

Като начало, Ансоф препоръчва първо да се установи в каква степен организацията е готова за бъдеща работа.

След това, трябва да се направи нужното за промяна в мисленето на ръководителите и културата на организацията, така че да може да се реагира адекватно на външната среда.

Процесът на стратегическо управление предвижда още и предвиждане на пакет от мерки за справяне със съпротивителните сили, както и форми на контрол върху стратегическото управление.

Цитати от Ансоф

Игор Ансоф е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към стратегическото управление:

• “Целите на фирмата трябва да бъдат балансирани с противоречащите интереси на различните заинтересовани страни – мениджъри, работници, акционери, доставчици, дистрибутори.”
• “Чрез търсене на възможности, които съответстват на нейните силни страни, фирмата може да увеличи ефекта на синергия.”
• “Синергията е естествен спътник на конкурентното предимство.”

В заключение

Игор Ансоф е един от водещите специалисти по стратегическо управление в света.

Главните му приноси са свързани с неговите концепции за турбулентност на външната среда, стратегическата парадигма на възможния успех, стратегическото управление в реално време, както и с модела за стратегическо планиране, широко известен в наши дни като “Матрица на Ансоф”.

Предвид на това, с право Игор Ансоф е считан за “баща на стратегическия мениджмънт”.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.