Игнасио Мартин-Бару е социален психолог, известен като един от създателите на ново течение – “психология на освобождаването”, което предлага практически решения на социални проблеми.
Игнасио Мартин-Бару е пряк свидетел на социалната несправедливост и насилие в Салвадор през 80-те години на ХХ век и открито критикува властите. Убит е от военен взвод заради това, че разобличава политическата корупция, намесата на САЩ в страната и погазването на правата на хората чрез насилие и убийства.
Как преминава животът на Игнасио Мартин-Бару и какви са неговите основни идеи?
Биография на Бару
Игнасио-Мартин Бару е роден през 1942 г. във Валядолид, Испания. Баща му е ревностен католик и същевременно симпатизира на испанския фашистки диктатор Франко, което по-късно се превръща в причина за разногласия между Игнасио и семейството му.
Игнасио Мартин-Бару е на 17 години, когато взема решение да постъпи в Йезуитския орден. Това изненадва неговите роднини и единствено сестра му го поддържа в избора на религиозна кариера.
По настояване на неговия наставник, Бару е изпратен да се обучава в йезуитски университети в Еквадор, а после и в Колумбия. Там младежът усвоява до съвършенство гръцки и латински език, показва очевиден напредък в сравнение със своите състуденти и формира забележителен интелектуален потенциал. Пише поеми за това, че иска да се посвети на борбата на бедните хора за справедливост.
Изучавайки философия в Колумбийския университет, Игнасио-Мартин Бару се докосва за първи път до психологията и по-конкретно с психоаналитичната терапия. Впечатлен е от трудовете на Карл Роджър и Виктор Франкъл. По съвет на самия Франкъл, Бару се включва в учебни програми по експериментална психология в университети в САЩ.
През 1966 г. Бару се връща в Салвадор и започва работа като преподавател в йезуитско училище. Обогатява знанията си в области като химия, литература, религия, етика, философия. Увлича се да свири на класическа китара.
По-късно Игнасио-Мартин Бару продължава академичното си образование в университети в САЩ и Европа. Защитава магистърска теза през 1977 г, а така също и докторска дисертация през 1979 г. в университета в Чикаго, САЩ. Не спира да усъвършенства своите социални знания и умения за разрешаване на групови конфликти. Запознава се и поддържа контакти с известни психолози. В неделните дни изнася проповеди.
Прави впечатление, че преподавателската работа на Игнасио-Мартин Бару е съчетана и с административни функции в университетите, в които работи. Той преподава в Централноамериканския университет в Сан Салвадор, но същевременно е и ръководител на катедра по психология. Изнася лекции в университета, но от 1981 г. е и заместник-ректор. През 1986 г. основава и управлява Институт за обществено мнение към университета. Гост-професор е в университети във Венецуела, Пуерто-Рико, Испания и др.
Бару е член на издателски съвети на “Списание по психология” в университета в Сан Салвадор, на Американската асоциация по психология, на Асоциацията по психология на Салвадор.
Итнасио-Мартин Бару е автор на 11 книги и множество статии за академични списания на различни университети. Сред тях са книгите “Действие и идеология” (1983), “Система, група и сила” (1989) и “Съчинения върху психологията на освобождението”, която е издадена посмъртно (1994).
През 80-те години на ХХ век, когато Салвадор е опустошен от продължителна гражданска война между управляващата военна хунта и партизани от организираната народна съпротива, Игнасио-Мартин Бару застава на страната на бедните и неоправдани хора. Убит е през 1989 г. от военните в Централноамериканския университет заедно с петима свои съмишленици.
Бару за психологията на освобождението
Игнасио-Мартин Бару е сред основателите на ново течение, наречено “психология на освобождението”, което според него е същността и предназначението на социалната психология.
През 1965 г. в Масачузетс, САЩ се провежда авторитетна психологическа конференция и в хода дискусиите се стига до извода, че е налице остра нужда от изследване на връзката между индивид и общност. Няколко години по-късно Бару, заедно със свои колеги, призовава за разработване на така нар. “психология на освобождаването”, която предлага практически решения на остри социални проблеми в икономически и политически зависими страни.
Игнасио-Мартин Бару твърди, че психологията не бива да остава в рамките на наука, която единствено опознава универсалните модели на човешкото поведение. Според него предназначението й е да разрешава социални проблеми в специфичния контекст, в който те се изявяват.
Под “контекст” Бару разбира не просто някакво пространство, което се споделя от няколко индивида. Подобно разбиране според него би означавало, че живеем в един и същ контекст. Контекстът, според Бару, е нещо, което наподобява на “обща картина”, на чийто фон протичат взаимоотношенията. В този смисъл, Бару дефинира същността на социалната психология като наука, която е близка до историята.
Игнасио-Мартин Бару отбелязва:
“Контекстът включва и историческия момент, в който човек живее, и културата, към която принадлежи. Познаването на специфичния контекст, в който живее всяка социална група, улеснява опознаването на отличителните проблеми на народите, които са подтиснати, териториите им са завладени, а техните права са отнети.”
Бару твърди, че в трудни обстоятелства на живот и особено в условията на зависимост и деспотизъм, психическото здраве на хората е застрашено. Те живеят в травмирани общества. В този смисъл Бару счита, че психологията на освобождението е призвана да им помогне.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Бару и травмираните общества
Психологията на освобождението на Бару е базирана на негови десетилетни проучвания. Те разкриват, че военните конфликти, политическите манипулации, насилието, терорът и дори религията използват различни психологически похвати за потисничество, насилие и контрол над хората.
Игнасио-Мартин Бару изучава райони като Салвадор, Аржентина, Чили, Пуерто Рико и Венецуела, в които народите са поставени принудително в икономическа зависимост. Заключава, че това поражда ужасяваща бедност, социално и икономическо неравенство, социална изолация. Нарича подобни общества “психически травмирани” и “общества, с влошено психическо здраве”.
Лечението на травмираните общества, според Бару, означава разрешаване на проблеми в социално-икономическата среда, като задължително се отчита и тяхната историята и културата, в това число и менталитет.
Отдавайки голямо значение на социалната психология в преодоляването на травмите в обществото, Бару отбелязва:
“Предизвикателство е да се изгради нов човек в ново общество.”
В резюме
Игнасио Мартин-Бару е социален психолог и един от създателите на психологията на освобождението.
Бару заема хуманна позиция за връзката между социалната среда на зависимост, терор, насилие и намеса на външни фактори, от една страна, и психическото здраве на бедните и неоправдани хора, от друга страна.
Фокусът на Бару е върху страните от Централна и Южна Америка, но идеите му са валидни за всеки район, разтърсван от социален или политически хаос.
Прочети повече: Социална психология. Идеи и приноси.
