Холизъм. Идеи и приноси

Холизмът е философски и научен подход, който подчертава значението на разбирането на системи, същности и явления в тяхната цялостност, а не просто като съвкупност от отделните им части.

Холизмът има голямо приложение в различни сфери на нашия живот, в т.ч. във философията, психологията, екологията, медицината, социологията, бизнеса, икономиката, езотериката и др.

Кои са основните идеи на холизма? И кои са хората, допринесли най-силно за възникването и развитието му като концепция? Нека видим.

Какво е “холизъм”?

Терминът “холизъм” означава “цялостност”. Произлиза от гръцката дума “ὅλος” (чете се “олос”), която означава “всичко” или “цял”.

Холизмът е подход, който твърди, че свойствата на една система не могат да бъдат напълно разбрани единствено чрез изучаване на нейните компоненти в изолация. Вместо това, взаимовръзките и взаимодействията в рамките на цялото са от решаващо значение за разбирането на неговата природа и функция.

Във философията и естествените науки, главният принцип на холизма е формулиран от Аристотел по следния начин:

“Цялото е по-голямо от сбора на неговите части.”

Самият термин “холизъм” обаче е въведен за пръв път от Ян Смътс – южноафрикански държавен и военен деятел, който го използва в своята книга “Holism and Evolution” през 1926 г.

Като подход холизмът е противоположност на редукционизма, който се стреми да обясни явленията, като ги раздели на най-малките им компоненти, както и на атомизма, според който цялото е равно на сбора на неговите части.

Холизмът се основава на няколко основни идеи:

1. Взаимосвързаност;
2. Възникващи свойства;
3. Контекстуално разбиране;
4. Интеграция.

Нека ги разгледаме по-подробно.

1. Взаимосвързаност

Взаимосвързаността е основополагащият принцип на холизма, който подчертава, че частите на всяка система са взаимосвързани и взаимозависими.

Тази идея предполага, че отделните компоненти не могат да бъдат напълно разбрани изолирано, тъй като те извличат своите свойства и поведение от взаимоотношенията и взаимодействията си с други компоненти в цялата система.

Пример: В екологията една екосистема се разглежда като мрежа от взаимодействия между организми (растения, животни, микроорганизми) и тяхната физическа среда. Здравето на екосистемата зависи от тези взаимодействия, а не само от отделните организми.

2. Възникващи свойства

Възникващите свойства са характеристики на една система, които възникват от взаимодействията и връзките между нейните части.

Тези свойства не могат да бъдат предвидени или обяснени единствено чрез анализ на отделните компоненти.

Пример: Съзнанието често се дава за пример за възникващо свойство на мозъка. Отделните неврони имат специфични функции, но сами по себе си те не пораждат съзнанието. То възниква едва след като се осъществят сложните взаимодействия и мрежовата активност на милиарди неврони.

3. Контекстуално разбиране

Контекстуалното разбиране включва признаването, че елементите в рамките на една система придобиват своето значение и смисъл от по-широкия контекст, в който да разположени.

Това означава, че разбирането на целия контекст е от съществено значение за разбирането на отделни части.

Пример: В езика значението на една дума може да варира в зависимост от нейния контекст в изречението. Думата “банка”, например, има различни значения – “плик с кръв” или “финансово-кредитна институция”, които се определят от по-широкия езиков и ситуационен контекст.

4. Интеграция

Интеграцията се отнася до синтеза на различни елементи на системата за образуване на съгласувано цяло.

Тази идея подкрепя твърдението, че за да се разберат напълно сложните системи, човек трябва да интегрира различни перспективи, дисциплини и видове знания.

Пример: В психологията, медицината и езотериката холистичният подход интегрира физически, психологически, социални и духовни аспекти на благосъстоянието на човека, вместо да се фокусира единствено върху лечението на конкретни симптоми или заболявания.

Нека видим кои са хората с най-голям принос в развитието на подхода на холизма във философията, психологията, екологията, медицината, социологията и бизнеса.

Емпедокъл

Емпедокъл е философ от Досократическия период на философията, който създава влиятелен метафизичен модел за устройството на света, който доминира близо две хилядолетия.

Емпедокъл твърди, че цялата материя на света е съставена от интеграцията на четири елемента – земя, вода, огън и въздух, като техните различни пропорции при взаимодействието един с друг определят свойствата на различните вещества.

Теорията на Емпедокъл може да се разглежда като холистична, тъй като подчертава дълбоките взаимни връзки между четирите природни стихии, което предполага, че промените в една част от системата засягат цялото.

Теорията набляга и на баланса и хармонията между отделните елементи, които са в постоянно движение и трансформация, движени от силите на Любовта (която обединява) и Омразата (която разделя). Това е типична холистична перспектива, която вижда противоположностите не като взаимно изключващи се, а като допълващи се аспекти на единна реалност.

Аристотел

Аристотел, когото споменахме по-горе, е изключително влиятелен древногръцки философ. Той е и един от най-ранните привърженици на холистичното мислене.

Концепцията на Аристотел за т.нар. “хилеморфизъм” предполага, че всичко в естествения свят се състои от материя (hyle) и форма (morphe) и тези два аспекта не могат да бъдат напълно разбрани изолирано.

Аристотел твърди, че формата не е просто подреждане на материята, а съществен аспект, който придава на обекта неговата идентичност. Този възглед е изразен в неговото твърдение, че “цялото е по-голямо от сбора на неговите части“.

За Аристотел, разбирането на живия организъм изисква холистично разглеждане на неговите биологични функции, неговата цел и как неговите части работят заедно, за да поддържат живота.

Хипократ

Хипократ е прочут древногръцки лекар, оставил името си в човешката история като “баща на медицината”.

Хипократ се застъпва за холистичен подход към здравето и благосъстоянието, наблягайки на лечението на целия пациент, а не само на болестта му. Той подчертава важността на връзката тяло-ум-дух при разбирането и лечението на болестите.

Хипократ въвежда концепцията за “четирите хумори”, т.е. четирите телесни течности – кръв, слуз, жълта жлъчна течност и черна жлъчна течност. Според него балансът между тези телесните течности е съществен за здравето.

Хипократ посочва още, че диетата, физическите упражнения, почивката и емоционалното благополучие са неразделна част от поддържането на доброто здраве.

Хипократовите принципи полагат основите на холистичната и интегративна медицина.

Георг Хегел

Георг Хегел е германски философ от епохата на революциите и най-видният представител на школата на т.нар. “германски идеализъм”.

Хегел е добре известен със своя диалектически метод, който е класически пример за холистично мислене във философията. Хегел смята, че реалността е сложно, динамично цяло и че разбирането на която и да е част от нея изисква разбиране на целия процес, от който тя е част.

Известни са думите на Хегел, които отразяват холистичния му възглед:

“Истината е в цялото.”

Диалектиката на Хегел включва разрешаването на противоречията чрез синтез на противоположностите, което води до по-задълбочено разбиране и по-високо ниво на съществуване. Този процес, твърди той, не е линеен, а по-скоро е спираловиден, и всеки етап интегрира и надхвърля предишните етапи.

Философията на Хегел предполага, че всеки аспект на реалността е взаимосвързан и че развитието на идеите, обществата и историята трябва да се разбира като част от едно развиващо се, всеобхватно цяло.

Ян Смътс

Ян Смътс, когото също споменахме по-горе, е виден южноафрикански държавник, военачалник, философ и два пъти министър-председател на Южноафриканския съюз, който пръв въвежда понятието “холизъм” в употреба през 1926 г.

Смътс твърди, че Вселената трябва да се разбира като единно цяло, а не като сбор от различни части. Той счита, че цялостността е повече от отделните си елементи и притежава възникващи свойства и поведение, които не могат да бъдат предвидени единствено чрез изследване на отделните компоненти.

Смътс прилага тази концепция не само към биологичната еволюция, но и към социалната, политическата и космическата еволюция, като се застъпва за всеобхватно разбиране, което интегрира различни нива на съществуване.

Емил Дюркем

Емил Дюркем е френски социолог, който за пръв път дефинира принципите и целите на науката социология.

Като пионер в социологията, Дюркем използва холистичен подход. Той подчертава значението на социалните структури и колективните феномени при формирането на индивидуалното поведение и поддържането на социалния ред. Въвежда концепцията за “социални факти” – модели на поведение, които съществуват извън хората, но упражняват контрол върху тях. Тези социални факти включват закони, морал, вярвания, обичаи и други обществени норми, които ръководят индивидуалните действия.

По сходен начин Дюркем подхожда и в изследването си на религията. В книгата си “The Elementary Forms of Religious Life” той демонстрира как религиозните практики засилват социалното сближаване и колективното съзнание. В проучването си върху разделението на труда той подчертава как специализацията насърчава взаимозависимостта и социалната интеграция между хората. А в изследването си върху самоубийствата Дюркем показва, че дори толкова дълбоки лични действия се влияят от социални фактори, илюстрирайки неговото виждане, че индивидуалното поведение е дълбоко вкоренено в социалния контекст.

Карл Юнг

Карл Юнг е швейцарски психолог и създател на концепцията за колективното несъзнавано, която впоследствие прераства в направлението “аналитична психология”.

Юнг въвежда понятия като колективно несъзнавано и архетипи, подчертавайки взаимосвързаността на индивидуалните и споделените човешки преживявания. Дори в създаване на своите теории той подхожда холистично, като използва цял комплекс от понятия от различни области на човешкото познание, освен от психологията – от философията, астрологията, археологията, митологията, теологията и литературата.

Теорията на Юнг за индивидуацията подчертава значението на интегрирането на различни аспекти на себе си, включително съзнанието и несъзнаваното, за постигане на психологическа цялост. “Индивидуация” е процесът на психологическо разграничаване, посредством който недиференцираните склонности стават индивидуални, като крайната цел е развитието на индивидуалната личност.

Пример: Ако някой има агресивна черта на характера си, която отказва да признае, тази черта остава в сянката му за дълго време. Чрез индивидуация човекът разпознава и интегрира този агресивен аспект, като го разбира като част от цялото си Аз, вместо да го отрича.

Този процес на признаване и хармонизиране на различни части на психиката води до по-голямо самосъзнание и психологическа цялост, демонстрирайки холистичния подход на Юнг към личностното развитие.

Джон Дюи

Джон Дюи е американски философ от началото на XX век и реформатор в образованието, считан за един от основателите на движението на прагматизма във философията.

Дюи вярва, че хората и тяхната среда са дълбоко взаимосвързани и се застъпва за образователен подход, който интегрира различни дисциплини. Философията на Дюи за образованието се основава на идеята, че ученето е активен и динамичен процес. Той твърди, че учениците учат най-добре, когато се ангажират активно със своята среда и когато образованието им отразява преживявания и проблеми от реалния свят.

Холистичният подход на Дюи към образованието се стреми да разруши бариерите между отделните дисциплини, насърчавайки по-интегрирана и базирана на преживявания форма на обучение, която подготвя хората да се справят със сложни и взаимосвързани проблеми в обществото.

Пример: Един училищен проект за производство на устойчива зелена енергия може да изисква от учениците да прилагат принципи от физиката (генериране на енергия), икономиката (анализ на разходите) и науката за околната среда (въздействие върху екосистемите).

Подобен подход отразява идеята на Дюи, че образованието трябва да е холистично, т.е. да подготвя учениците да разбират и да се справят със сложни и взаимосвързани проблеми в реалния свят.

Курт Кофка

Курт Кофка е германски психолог и един от основателите на гещалт-психологията.

Самата немска дума “гещалт“ означава “цялост”, “форма”, “конфигурация”, “свързаност на елементите”. Оттам и гещалт-психологията набляга на холистичния характер на възприятието и когнитивните процеси. Според гещалт-психолозите, човешкият ум и поведение са едно цяло.

Кофка вярва, че когнитивните процеси са по своята същност холистични. Той подчертава идеята, че хората възприемат цели модели или конфигурации, а не просто сбор от отделни части. Чрез своите изследвания Кофка показва, че чрез фрагментирани сензорни входни данни човешкият ум активно изгражда смислени цялостни конструкции, което на свой ред подчертава холистичния характер на възприятието и ученето.

Пример: При зрителното възприятие ние сме склонни да виждаме цяла фигура (например триъгълник или кръг), дори когато присъстват само фрагменти от нея. Това явление не може да бъде обяснено чрез анализиране само на отделните части, а чрез разбиране на холистичния характер на възприятието.

Фриц Перлс

Фриц Перлс е германски психолог, оставил следа като един от основателите на гещалт-терапията.

Перлс добавя значителен принос в областта на психологията със своя холистичен подход към човешкото поведение и терапия. Гещалт-терапията, основана на принципа, че индивидите трябва да бъдат разбрани в тяхната цялост, набляга на интеграцията на ума, тялото и емоциите.

Перлс се фокусира върху настоящия момент и самосъзнанието, насърчавайки пациентите да изследват своите мисли, чувства и поведение като взаимосвързани части от цялостното си преживяване. Неговият холистичен възглед постулира, че личностното израстване и изцеление се случват чрез осъзнаване и разрешаване на недовършена работа и вътрешни конфликти.

Работата на Перлс има трайно въздействие върху терапевтичните практики, подчертавайки важността на третирането на хората като цялостни, сложни същества, а не като фрагментирани части.

Лудвиг Витгенщайн

Лудвиг Витгенщайн е австрийски философ, оставил ярка следа през първата половина на XX век. в едно специално направление на философията, известно като “Философия на езика”.

Витгенщайн въвежда понятието “езикови игри”, с което посочва, че човешкият език следва да се разбира не просто като отделни думи и изречения, а в разширен смисъл като “цялото, състоящо се от езика и дейностите, с които той е преплетен”.

Пример: Нека си представим съдебна зала, където се използва правен език и юридическа терминология. Значението на термини като “възражение”, “свидетелски показания” или “присъда” зависи от конкретните практики, правила и контекста на съответната правна система. Тези думи придобиват своето значение не изолирано, а чрез използването им в структурираната дейност на съдебния процес.

Холистичният подход на Витгенщайн показва, че разбирането на езика изисква разглеждане на цялата система от социални практики и правила, които придават на думите тяхното значение.

Алдо Леополд

Алдо Леополд е американски еколог, натуралист и философ, творил през първата половина на XX век.

В своята най-известна творба “A Sand County Almanac”, Леополд застъпва идеята за “земна етика” – отговорната връзка между хората и земята, която те населяват. По своята същност, това е холистичен подход към управлението на околната среда.

Леополд подчерта взаимосвързаността на екосистемите и значението на опазването на биоразнообразието. Земната етика постулира, че хората са част от общността на живота и имат етична отговорност да се грижат за Земята и нейните обитатели.

Ейбрахам Маслоу

Ейбрахам Маслоу е виден специалист по въпросите на мотивацията и един от интелектуалните лидери на движението на хуманистичната психология.

Приносите на Маслоу към холизма са големи благодарение на модела за йерархия на потребностите, известен още като “Пирамидата на Маслоу”.

Неговата теория посочва, че веднъж когато основните им нужди са удовлетворени, хората се стремят към личностно израстване, творчество и реализация, подчертавайки холистичния характер на човешкото развитие.

Подходът на Маслоу насърчава психолозите да гледат на индивидите не само като на реагиращи на стимули същества, както учи школата на бихевиоризма, но и като на хора, които се стремят към цялостна самореализация и постигане на потенциала.

В наши дни работата на Маслоу продължава да оказва влияние върху психологията, образованието и управлението, насърчавайки цялостно разбиране на човешката мотивация и поведение.

Карл Роджърс

Карл Роджърс е американски психотерапевт и един от най-влиятелните психолози на ХХ век.

Роджърс разглежда хората като холистични същества, а не като носители на отделни черти или поведения. Неговият подход се фокусира върху разбирането на човека като цяло, включително неговите субективни преживявания, емоции и вярвания.

Роджърс смята, че всеки човек има присъщ стремеж към растеж и себеактуализация, което изисква отчитане на всички аспекти на неговото съществуване.

Пример: В личностно-центрираната терапия на Роджърс се подчертава важността на това терапевтът да осигури подкрепяща и съпричастна среда, в която пациентът може свободно да изследва своите чувства, мисли и преживявания, за да успее сам да формулира своите проблем и да открие път към тяхното разрешаване.

Подобен холистичен подход позволява на пациентите да интегрират различни аспекти от себе си в една цялостна и последователна концепция за себе си, за да постигнат по-добро психологическо здраве.

Дейвид Бом

Дейвид Бом e философ и един от най-изтъкнатите теоретични физици на XX век с приноси към квантовата теория.

Бом разширява холизма в сферата на физиката със своята концепция за “имплицитен ред”. Той предполага, че Вселената е фундаментално взаимосвързана, като всички нейни елементи са обвити в един по-дълбок основен ред.

Имплицитният ред на Бом може да бъде илюстриран чрез феномена на квантовото заплитане, при който отделните частици се свързват по такъв начин, че състоянието на една частица мигновено влияе върху състоянието на друга, независимо от разстоянието между тях. Това явление предполага по-дълбоко ниво на реалност, където частиците не са отделни единици, а част от взаимосвързано цяло.

Холистичната интерпретация на Бом оспорва гледната точка на класическата физика за отделни, независими частици, предлагайки вместо това, че реалността е фундаментално взаимосвързана. Това, което възприемаме като отделни единици, всъщност е част от непрекъснато цяло, като имплицитният ред е източник на всички физически явления.

Холистичният подход на Бом има значителни последици за нашето разбиране на квантовата механика и природата на самата реалност.

Джеймс Лавлок

Джеймс Лавлок е английски учен, природозащитник и футуролог.

Лавлок е най-известен със своята “Хипотеза за Гея”, според която Земята функционира като жив организъм и е саморегулираща се холистична система, която поддържа условия, благоприятни за живот. Концепцията е вдъхновена от работата на Лавлок като планетарен учен към NASA.

Хипотезата за Гея предполага, че животът на Земята взаимодейства с атмосферата, океаните и подземните недра, за да създаде стабилна среда, благоприятна за живот. Тази холистична перспектива оспорва традиционния възглед за Земята просто като набор от отделни физични и химични процеси.

Идеите на Лавлок предизвикат дебат и вдъхновява изследвания, подчертавайки взаимосвързаността на земните системи и потенциалното въздействие на човешките дейности върху тях.

Никлас Луман

Никлас Луман е немски социолог, известен със своя холистичен подход чрез теория на системите.

Луман разглежда обществото като съставено от самореферентни, автопоетични системи като политика, закони и икономика, всяка от които функционира въз основа на собствената си логика и комуникационни процеси. Луман твърди, че тези системи са взаимозависими и непрекъснато се самоорганизират и самоподдържат чрез комуникация.

В книгата си “Social Systems” Луман изследва как тези отделни подсистеми си взаимодействат, допринасяйки за цялостната сложност и адаптивност на обществото. Луман предлага холистична перспектива, която разбира обществото като мрежа от взаимосвързани системи, които колективно поддържат социалния ред и развитие.

Андрю Вайл

Андрю Вайл е американски лекар и една от най-влиятелните фигури в интегративната медицина.

Вайл се застъпва за подход, който съчетава конвенционалните медицински практики с допълнителни алтернативни терапии, като подчертава значението на лечението на целия човек, а не само на справянето със симптомите или заболяванията.

Концепцията на Вайл за интегративна медицина насърчава доставчиците на здравни услуги да вземат предвид не само физическите заболявания, но и умствените, емоционалните, социалните и духовните фактори, които допринасят за цялостното здраве.

Стивън Кови

Стивън Кови е американски автор и един от най-влиятелните експерти в сферата на личната и професионална ефективност.

В книгата си “Седемте навика на високоефективните хора” Кови представя концепцията за “Четирите измерения на самообновяването”, която на практика е холистична стратегия за ефективен живот.

Кови посочва, че трябва да полагаме постоянни и балансирани грижи за четири измерения на нашия живот:

1. Физическо измерение;
2. Социално-емоционално измерение;
3. Умствено измерение;
4. Духовно измерение.

Кови обръща внимание колко важно е непрекъснато да инвестираме в себе си, като поддържаме и обновяваме балансирано четирите измерения, без едно или друго от тях да изостава. Това е най-важната инвестиция в живота ни – инвестиция в нас самите.

Самообновяване в четирите измерения е ключ към постигане на висока ефективност. Когато системно полагаме грижи за тялото, емоциите, ума и духа си, ние започваме да се издигаме по възходяща спирала в нашето личностно развитие. Подобен процес не бива никога да спира.

Робърт Каплан и Дейвид Нортън

Робърт Каплан и Дейвид Нортън са професори по стратегическо управление от САЩ. Добавям имената им в края на този дълъг списък с хора, допринесли за развитието на холистичния подход, тъй като холизмът има приложение и в света на бизнес управлението.

Редица висши мениджъри измерват единствено традиционни финансово-счетоводни показатели, на основа на които правят изводи за ефективността на организациите си и вземат решения за бъдещото им развитие. Подобен едностранчив подход за измерване на дейността на една фирма обаче води до редица минуси, сред които краткосрочен фокус, неудовлетворени клиенти, демотивиран персонал и дефицит на иновации.

Ето защо, в книгата си “The Balanced Scorecard: Translating Strategy into Action” Каплан и Нортън предлагат балансирана система от показатели за ефективност, която съдържа не едно, а четири направления за измерване на дейността на организацията:

1. Финанси;
2. Отношения с клиентите;
3. Вътрешни бизнес процеси;
4. Учене и растеж.

Балансираната система от показатели за ефективност предлага на мениджърите холистична система за стратегически мениджмънт, използвана в наши дни от голям брой компании в цял свят.

В резюме

Холизмът твърди, че свойствата на една система не могат да бъдат напълно разбрани единствено чрез изучаване на нейните компоненти в изолация.

Независимо дали става дума за биологични, психологически или социални системи, холизмът ги разглежда като интегрирани и взаимосвързани. Тази идея подчертава сложните взаимозависимости в рамките на системите и се застъпва за цялостен подход към разбирането и справянето с проблемите в тях.

Холизмът е обект на дискусии и в наши дни, като продължава да влияе върху различни области, насърчавайки по-задълбочено и по-интегрирано разбиране на света.

Прочети повече: Кратка история на философията.