Хераклит. Биография и идеи

Хераклит е важен философ от Досократическия период на философията, който със своите идеи полага основите на европейския възглед за света и неговото устройство.

Хераклит оставя следа с концепциите си за движението и непрекъснатата промяна на всичко в нашия свят, както и с двойствеността и противопоставянето на противоположностите като част от универсалния космически баланс.

Много философи, като се започне от Платон и Аристотел и се стигне до Георг Хегел и Алфред Норт Уайтхед признават, че са повлияни от идеите на Хераклит.

Как преминава животът на Хераклит? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Хераклит

Хераклит е роден през 535 г. пр.н.е. в древногръцкия град Ефес на Йонийско море, в аристократично семейство.

Бащата на Хераклит е влиятелна фигура в Ефес. Всички очакват първородният му син да наследи титлата и заниманията му, но Хераклит, който от млад не се интересува от политика и власт, се отказва в полза на брат си.

Към философията Хераклит пристъпва с голямо желание и като цяло е самоук. Някои източници твърдят, че става ученик на Ксенофан, но това не е със сигурност потвърдено.

За Хераклит говорят, че е самотник и мизантроп. С аристократично презрение към хората, той еднакво недолюбва и осмива както своите съграждани от Ефес, така и жителите на Атина и дори персийския цар Дарий.

Може би не е случайно, че приживе някои наричат Хераклит “Неясният философ”, заради трудната и неразбираема материя на философски разсъждения, с която се занимава. Други го наричат “Плачещият философ”, тъй като е известен със своята меланхолия и депресивни състояния, които именно са и причината да не успее да завърши някои от трудовете, по които работи.

Единственото произведение на Хераклит, което ни е известно днес, е трактатът му “За природата”, който се е състоял от три части, засягащи съответно темите за Бог, държавата и природата. В продължение на няколко века книгата му се съхранявала в Храма на Артемис в Ефес, където се пасели и други ценни книги и съкровища от тези времена. До нас днес достигат само оскъдни фрагменти от нея, цитирани от по-късни автори.

Не е известно дали Хераклит пътува на младини и дали изобщо посещава съседния център на знанието Милет (където се намира школата, основана от Талес), но най-вероятно познава идеите на философите от т.нар. “Милетска школа”.

С напредване на възрастта обаче, както отбелязва историкът от III век сл.н.е. Диоген Лаерций, Хераклит се отдава на странстване в планините и се придържа към хранителен режим, който включва единствено билки и треви. Годините на живот в планините му носят отоци по тялото и влошаване на зрението.

През 475 г. пр.н.е., след неуспешно 24 часово самолечение на своите болежки, Хераклит умира и е погребан до пазара в Ефес.

Хераклит и божественият логос

Докато други ранни древногръцки философи се стремят да изнамерят научни обяснения за физическия произход и природа на Космоса, Хераклит гледа на него като като на управлява от божествен разум (логос).

Хераклит смята този божествен разум за универсален космически закон, в съответствие с който възниква всичко и чрез който всички материални елементи във Вселената се поддържат в равновесие.

Именно уравновесяването на противоположностите, като ден и нощ или топло и студено, според Хераклит води до обединяване на Вселената. В този смисъл, Хераклит застъпва една от централните идеи на т.нар. “монизъм” – подход във философията, според който всичко във Вселената е част от един фундаментален процес (или субстанция).

Хераклит и непрекъснатата промяна

Хераклит отбелязва още, че между тези двойки противоположности непрекъснато се поддържа напрежение и заключава, че следователно всичко в природата следва да е постоянно движение или промяна. Денят, например, се превръща в нощ, която на свой ред се превръща в ден.

За да илюстрира тази своя теория, Хераклит дава пример с реката и казва:

“Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.”

Това е именно известният афоризъм на Хераклит “Panta Rhei: Всичко тече, всичко се променя”. Защото, когато човек влезе в една река, водата, в която стъпва ще бъде веднага изместена от нова вода, но въпреки това реката винаги се описва като нещо определено и непроменливо.

Именно тези схващания на Хераклит влизат в противоречие с мисленето на философи от Милетската школа, като Талес и Анаксимен, които определят всички неща чрез квинтесенциалната им непроменлива същност.

Философите по това време усилено разсъждават кое е онова основно вещество, от което е изградено всичко останало в целия свят. За Талес тя е водата, за Анаксимен – въздухът, за Анаксимандър – необяснимо вещество, което той нарича “апейрон”.

За Хераклит главното вещество е огънят – онзи космически елемент, благодарение на който се прилага универсалният закон на непрекъснатата промяна. Огънят се сгъстява във въздух, въздухът става вода, водата – земя, земята – огън…

Или, всички вещества в природата се трансформират от едно в друго в безкрайно променящи се цикли, като огънят опосредства и подпомага тези трансформации.

Хераклит и човешката природа

Хераклит разглежда природата на човека в синхрон със своята теория за самата Вселена. Той е един от първите философи, които обръщат централно внимание на ролята на човешките ценности.

За Хераклит човешката душа е с огнена природа и безгранична като измерение. Пороците увреждат душата, а добродетелите я укрепват.

Например, според Хераклит пиянството вреди на душата, защото я прави влажна, докато умереният и благоприличен живот поддържат душата суха и интелигентна.

Хераклит и идеята за Бог

Хераклит вярва, че съществува Божествено присъствие, но не гледа на Бог като на всемогъщо същество, както традиционно са смятали гърците по онези години.

За Хераклит светът сам по себе си или е Бог, или е проява на дейността на Бог, която по някакъв начин се изявява чрез божествения логос – начинът, по който е създадено и съществува всичко.

Цитати от Хераклит

Хераклит е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Всичко тече, всичко се променя.”
• “Мъдростта е само в едно — да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко.”
• “Краят на пожара е началото на въздуха и краят на въздуха е началото на водата.”
• “Повечето хора не размишляват над нещата, с които се сблъскват ежедневно, нито разбират какво са научили; разбира се, само им се струва, че разбират.”
• “Многознайство не учи на ум.”

В резюме

Приносите на Хераклит за философската мисъл са свързани с неговите идеи относно движението и постоянния преход от едно в друго състояние относно всичко в нашия свят, както и с двойствеността и противопоставянето на противоположностите като част от баланса във Вселената.

Със своите идеи и концепции, Хераклит се явява основоположник на европейския възглед за света и неговото устройство. Неговите идеи по-късно се възприемат или използват от редица други изтъкнати мислители.

Прочети повече: Кратка история на философията.