Хенри Гант. Биография и идеи

Хенри Гант е американски инженер и един от първите консултанти по управление.

Гант е известен с работата си в областта на научното управление и организацията на труда и в частност с т.нар. “Гантови диаграми”, на които е откривател.

Как преминава животът на Хенри Гант? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Гант

Хенри Гант е роден през 1861 г. в Калвърт Каунти, щат Мериленд, САЩ в преуспяващо семейство на робовладелци. Бащата на Гант е собственик на плантация.

Всичко върви добре до 1862 г., когато Линкълн подписва “Прокламация за освобождение на робите”. Семейството на Гант освобождава всички свои 69 роби, напуска плантацията и се премества в Балтимор, където обаче изпитва сериозни финансови затруднения. Бащата на Гант е оглушал и не успява да намери работа. Всички разчитат на приходите на майката, която открива пансион, както и на заплатата на по-голямата сестра на Гант, която става учителка.

Поради липса на достатъчно финансови средства в семейството, животът на Хенри Гант се преобръща, когато само на дванадесетгодишна възраст той е принуден да напусне дома и да постъпи в интерната за деца на бедни семейства McDonagh School. В интерната се прилага жестока армейска дисциплина. Сутрин ставането от сън е в 4,30 ч. през лятото и 5,30 ч. през зимата. Всички ученици работят ежедневно изнурителна работа в земеделието и животновъдството.

Трудовите навици и дисциплината, придобити чрез тежък физически труд, каляват Хенри Гант и оформят характера му. В интерната той е старателен и ученолюбив, в резултат на което успява да спечели стипендия в John Hopkins University. Завършва университета през 1880 г. и продължава образованието си в McDonagh School, където три години изучава естествени науки.

През 1883 г. Хенри Гант постъпва в Stevens Institute of Technology, където точно по това време Фредерик Тейлър, станал по-късно известен като “Баща на научното управление”, завършва своята магистратура. Насочва се да учи физика и електротехника и завършва през 1884 г. със специалност “инженер-механик”.

Вече дипломиран, Гант работи работи няколко години на различни места, докато през 1887 г. започва работа в металообработващата компания Midvale Steel като помощник в Технически отдел. Точно по това време, Фредерик Тейлър е назначен за главен инженер на предприятието.

През 1888 г. Гант става член на “Американското общество на инженер-механиците” (ASME) и помощник на Тейлър. Оттук нататък неговата професионална дейност е свързана не толкова с техническа работа, колкото с изучаване и откриване на най-ефективните методи за работа в предприятието.

Тейлър и Гант имат различни характери, но това не им пречи да си сътрудничат в продължение на дълги години както в сферата на научните методи за управление, така и в областта на металургията. Тейлър оказва голямо влияние върху Гант и това личи особено в ранните години на личното творчество на Гант.

В периода 1901-1904 г. Тейлър и Гант патентоват съвместно шест изобретения, свързани с металообработката. През 1904 г. Гант, заедно с Тейлър и Барт, патентоват логаритмична сметачна линия. Малко по-късно Гант патентова вероятно най-важното си изобретение, свързано с форма за стоманени отливки, което позволява да се намали брака в леярството. Изобретението е от особена важност и се използва дълги години. Например, през 1934 г. около 25-50% от американските компании използват принципите на Гант за стоманолеене.

Междувременно, Гант напуска Midvale Steel и след известен период на работа като консултант поема управлението на заводите на American Steel Castings Company в Пенсилвания. Управлението му не е особено успешно, особено на фона на силната му мигрена в онези години. През 1897 г. Гант отново работи съвместно с Тейлър, този път във Simonds Rolling Machine Company, а през 1899 г. двамата преминават в гиганта Bethlehem Steel.

Някъде по това време започва и разминаването във възгледите на Гант и Тейлър. Така например, Гант счита подхода на Тейлър към управлението на едно предприятие за прекалено механистично и праволинейно, без да се отчитат потребностите на работещите. Тейлър не се интересува от нищо друго, освен от технологичната страна на управлението. На свой ред, Тейлър смята, че Гант подхожда към темата твърде предпазливо. Гант се интересува не само от технологичните, но и от чисто управленските аспекти на работата, което според Тейлър не е оправдано от научна гледна точка. Това води до известно охлаждане в отношенията между двамата.

1901 г. е важна в професионалния живот на Гант, тъй като тогава той изнася през “Американското общество на инженер-механиците” свой доклад на тема “A Bonus System of Rewarding Labour”, който по-късно става основа за една от главните му книги от 1910 г. – “Work, Wages and Profits” (“Работа, заплати и печалби”).

В този период Хенри Гант работи активно като консултант и се занимава с внедряването на тейлъровата система за управление, усъвършенствана обаче с добавяне на акордно-премиална система за заплащане на труда и планово-контролни графици.

През 1904 г. Гант става първия специалист по ефективност на производството в текстилно предприятие, след като постъпва на работа във фирма Sayles Bleacheries, по препоръка на Тейлър.

В тези години обаче тейлъризмът (научното управление) не се приема положително и често провокира възражения и протести от страна на работниците, така и съпротива от линейните мениджъри (майстори в цехове), които осъзнават, че научните методи за управление, формулирани от Тейлър отнемат тяхната абсолютна власт над персонала.

С подобно отношение се сблъсква и самият Гант в Sayles Bleacheries. Той прекарва във фирмата четири трудни години, през които непрекъснато го критикуват и му пречат, в т.ч. и става жертва на стачка. Работата на Гант по внедряване на система за управление засяга всички аспекти на управлението на предприятието, в т.ч. заплащането и нормативите от време, създаването на отдел по планиране, контрол върху разходите и складовите запаси и т.н. Гант патентова някои от своите нововъведения.

В периода 1910-1917 г. Хенри Гант поема ново предизвикателство, като консултира производителя на пишещи машини Remington Typewriter. В тази фирма фокусът му е насочен към осигуряване на непрекъсваемост на материалните потоци от момента на придобиването им до момента на производството на крайния продукт. Това е сложен процес, тъй като в този период една пишеща машина съдържа 2500 детайла, а Remington Typewriter предлага на пазара 480 различни модела пишещи машини и 1113 варианта за конфигурации на клавиатурата.

Въпреки комплексната задача, трудът на Гант дава резултат. След седем години, производството на Remington Typewriter нараства с 64%, а същевременно намаляват капиталовите разходи. Продължителността на работната седмица се съкращава от 59 ч. на 50 ч., заплащането за единица продукция се увеличава, но се намалява общия фонд работна заплата. Освен всичко друго, подобряват се качеството и работната атмосфера.

Хенри Гант официално обобщава опита си, натрупан от работата за Sayles Bleacheries и Remington Typewriter, в своята книга “The Relation Between Production and Costs”, издадена през 1915 г.

През 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война. Подобно на други специалисти, Гант взема активно участие, като работи по въпроси, свързани с координацията на военното производство. Той играе ролята на връзка между държавата и частни военни заводи.

Само през 1917 г., германските подводници доминират морските битки, като потапят кораби с обща водовместимост 6,6 млн. тона. В същото време, американската военна индустрия плюс тази на Великобритания съумява да произведе за една година кораби с водовместимост 2,1 млн. тона. За да се разреши този сериозен проблем, САЩ предприема мащабна програма за построяването на кораби, като за 1918 г. планира да произведе 533 морски съда с обща водовместимост над 3 млн. тона.

Тази програма става една от най-ярките проявления на творческа енергия, известни на света по това време и демонстрира огромнките производствени възможности на САЩ. За едва 18 месеца са построени 1300 кораба!

В програмата участва и Хенри Гант. Именно в тези военни години той изцяло завършва своята разработка за т.нар. “Гантови диаграми”.

Гантови диаграми

Гантовата диаграма е изобретение на Хенри Гант. С негова помощ визуално се представя времето за завършването на определен етап от производството и връзката му с времената на останалите етапи в производствения процес.

Гант прилага своето нововъведение във военните заводи, за които отговаря и помага на ръководителите да следят по-прецизно за завършването на проектите – кораби, както и да предприемат адекватни мерки при нарушение на производствения график.

Гант пише:

“Принципите, на които е основан диаграмният метод, са прости за разбиране.

1. Всяка работа може да бъде оценена според времето, необходимо за нейното завършване.
2. Пространството, с което се представя времето на схемата, следва да съответства на обема работа, който следва да бъде произведен за това време.

Използването на тези два принципа позволява да се разбере цялата система. Става възможно диаграмите да се използват за всякакъв тип работа, общото мерило на която е времето.”

Хенри Гант не патентова своя диаграмен подход. След смъртта му през 1919 г. популяризатор на идеите на Гант става Уолъс Кларк, един от служителите в консултантската фирма на Гант, който издава книга “The Gantt Chart: A Working Tool of Management” през 1922 г. Книгата сериозно популяризира разработката на Гант по света, преведена е на множество езици и дори става основа на т.нар. “петгодишни планове”, които се използват в СССР.

Гант и службата на обществото

През 1916 г. Хенри Гант основава обществото New Machine. Членове на тази организация стават инженери и други специалисти, които симпатизират на идеите за ограничена производствена демокрация.

Много от идеите на организацията New Machine биват представени от Гант в доклад на тема “Efficiency and Democracy” (“Ефикасност и демокрация”) пред “Американското общество на инженер-механиците” (ASME) през 1918 г., както и в книгата на Гант “Organizing for Work” (“Организация на работата”).

Хенри Гант защитава т.нар. “аристокрация на способните” – общност от компетентни експерти, които са призвани да осигурят индустриално лидерство в САЩ, основано на боравене с факти и достойнство, а не с мнения и привилегии. Отношенията между ръководители и работници според Гант следва да се основават на взаимната изгода, а не на конфликта. Крайната цел на икономическата дейност за Гант е служенето, а не печалбата.

Ето какво пише Гант по този повод:

“Доктрината на служенето не се състои само в това икономиката да работи безпроблемно. Тази доктрина помага увеличението на производството и може безопасно да ни извади от бездната на хаоса, в която ние, съдейки по всичко, се намираме.

Единственото възможно условие за функциониране на индустриалния свят е наличието на производствена демокрация. С увеличение на сложността на съвременното предприемачество, ефективност в работата може да бъде осигурено само чрез следване на онези, които умеят практически да изпълняват функции по контрол и в същото време осъзнават своята социална отговорност.

Ако ръководителите в предприемаческата система се опитват да управляват хора, без да осъзнават реалните й движещи сили, нейната ефективност ще се намали. Опитите да се управлява предприемаческата система от позициите на определени класови интереси с времето най-вероятно ще станат невъзможни.

Например, в днешната ситуация опитите да се застави един работник да извършва непонятна за него работа ще доведат до неуспех, дори ако той се старае да изпълнява съвестно работата, което е малко вероятно. Работникът привикна към това, че производствената демокрация е нещо повече от това да изкаже мнението си.

Независимо дали на нас ни харесва или не, длъжни сме да се съгласим с мнението, че да работи ефективно може само онзи, който знае какво и как ще прави. С други думи, условията, в които може да функционира производствената и предприемаческата система за обезпечаване на сложните потребности на съвременната цивилизация, трябва да се определят от авторитетни лидери – хора, които разбират механизмите на движещите сили в обществото и осъзнаващи за своя висша цел службата на обществото.”

Хенри Гант счита, че ефективното управление на едно предприятие зависи от съзнанието на неговите ръководители за ролята им в управлението. Да се изгради подобно съзнание единствено на база на собственост върху капитала или принуда на работниците е невъзможно. Подобно отношение е възможно само, ако работниците признават факта, че правото на управление се основава на съчетание на компетентност и човешки достойнства на ръководителя.

В този смисъл, Гант изтъква, че лидерските способности на ръководителя са по-важни от неговата формална власт в предприятието. Тези идеи за “служенето” се доразвиват впоследствие от Мери Паркър Фолет.

В резюме

В голямата си част, работата на Хенри Гант е свързана с развитие на идеите на научния мениджмънт, формулирани от Фредерик Тейлър, на когото Гант е близък сътрудник.

В същото време, със своите идеи в областта на управлението, Хенри Гант се счита за най-малко ортодоксалния последовател на Тейлър.

Хенри Гант разработва и свои собствени оригинални идеи в последните 10 години от живота си. Идеите на Гант и на движението New Machine представляват един по-човешки научен мениджмънт, като подчертават важността на взаимноизгодното сътрудничество между мениджър и работник като средство за икономически разцвет.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.