Хенри Форд. Биография и идеи

Хенри Форд е една от най-крупните индустриални фигури на XX век и основен творчески двигател при създаването на масовото конвейрно производство и развитието на “отрасъла на отраслите” на XX век – автомобилостроенето. Счита се, че по времето на Форд промишлената революция е достигнала своята кулминационна точка.

В хода на своята дейност Форд е постигнал съчетание на високопроизводително мащабно вертикално интегрирано производство, от една страна, и високи заплати и ниска себестойност на продукцията, от друга. Неговите нововъведения масово се копирали в други бизнес отрасли и държави.

Същевременно Хенри Форд е бил и ексцентричен филантроп и великодушен автократ (но не винаги). Оценката на неговия живот, дейност и личност и до този момент предизвиква много спорове.

Ранни години

Хенри Форд е роден на 30 юли 1863 година в една ферма, близо до Дирборн, Мичиган. Родителите му са били бедни хора – фермери-емигранти от Ирландия, които имали малко стопанство. хенри Форд бил едно от осемте деца на Уилям и Мери Форд.

Когато не помагал на родителите си във фермата, Хенри посещавал местното училище. С прекъсвания ходел на училище осем години и въпреки, че не можело да се каже, че е образован човек, се научил да чете, пише и смята.

Като дете Форд се увличал по правенето на различни конструкции с помощта на инструменти. Първото важно събитие в живота му е, когато едва на 12 години, видял “локомобил” – нещо като пра-пра-дядото на съвременния автомобил. Разказът на собственика на локомобила така увлякъл младия Хенри, че той се пристрастил към автомобилната техника.

На 16 години Форд бил приет три години да изучава шлосерската професия в училище в Детройт. Там той за първи път се запознал с работата на двигателите с вътрешно горене, а така също и си докарвал доходи, като поправял часовници.

Няколко години по-късно, започвайки работа в местната компания “Уестингхауз” му хрумнала идея, че може да построи лека парна машина, която да се ползва не само като машина при тежката оран, но и като превозно средство. Създал кола с парен двигател, но като имал предвид лошата пътна мрежа и стойността на един подобен парен автомобил, който бил “по джоба” само на малцина богати фермери, се отказал от производство на леки автомобили с парни двигатели.

След това животът на Форд преминавал в преследване на целта да създаде лека, удобна и евтина кола, която да произвежда в индустриални размери. Работел неуморно, всекидневно, така както “водата дълбае скалата”, както той самият отбелязва.

През 1888г. Хенри Форд се жени за Клара Брайънт, която ражда единствения му син – Едсел Форд.

През 1893г. става главен инженер на Edison Illuminating Company. В качеството си на главен инженер Форд отговаря за осигуряването на електрозахранването в Детройт и работният му ден бил много натоварен, тъй като непрекъснато бил на повикване. Въпреки това, Форд намирал време да работи по проект, свързан със създаването на автомобил с бензинов двигател.

Първи изобретения и стъпки в света на бизнеса

Първият си двигател с вътрешно горене Форд успява да изработи през 1893, а след само още три години на бял свят се появява и първия му автомобил с четиритактов двигател. Това бил възможно най-лек автомобил, към рамата на който били прикрепени четири колела от велосипед, но още тогава това подсказвало намеренията на Форд да акцентира на ниската себестойност на продукта си.

Хенри Форд успял да продаде своя първи автомобил и с парите финансирал създаването на втория си автомобил. Продал и него, за да финансира проекта си за трети автомобил. В това отношение Форд силно се отличавал от другите изобретатели, които не желаели да се разделят с творенията си.

В периода 1896-1903г. Форд получил финансиране от различни спонсори и така успял да създаде и сглоби още няколко различни модела автомобили. Дори била създадена компанията Detroit Automobile Company, в която Форд станал управител, но тази фирма скоро претърпяла неуспех поради липсата на достатъчен опит в сферата на производството. Тази компания просъществувала само една година и се саморазпуснала, а на нейно място се появила нова компания – Henry Ford Company.

В Henry Ford Company основен акционер бил Уилям Мърфи, известен търговец на дървесина в Детройт. С неговата финансова подкрепа Форд успял да усъвършенства няколко модела автомобили, с което подобрил репутацията си. Успял да създаде дори и няколко състезателни автомобила, които управлявал сам. В този период Форд съумял да привлече на своя страна и Чайлд Уилс – блестящ инженер, който впоследствие имал решаващ принос в разработката на автомобилите с марка “Ford”.

През цялото време, докато експериментирал с различни автомобили, Хенри Форд чувствал, че неговите модели не отговарят на търсенето на клиентите и че по-скоро трябвало да се насочи към масовия пазар. Съдружниците на Форд обаче, които финансирали дейността и експериментите му, били на обратното мнение и вярвали, че трябва да създават автомобили, които да угодят на вкусовете на богатите и платежоспособните клиенти, за да постигнал максимална печалба от единица изделие.

Скоро противоречията между Форд и неговите спонсори се задълбочили и Форд напуснал фирмата, която по-късно се преименувала на Cadillac Motor Car Company. Самият Форд бързо успял да открие нови бизнес партньори, като групата бизнесмени-инвеститори се оглавявала от Александър Малкълмсън – крупен детройтски търговец на въглища. Благодарение на това през 1903г. се основала Ford Motor Company, в която главни акционери станали Хенри Форд и Малкълмсън. Останалите акционери във фирмата били Джон и Хорас Додж – производители на шасита, двигатели и трансмисии, и Джон Казънс – съветник и агент на Форд. През 1905г. Хенри Форд се скарал с Малкълмсън за това дали да произвеждат евтини или скъпи автомобили и пътищата им се разделили. Форд изкупил дела на Малкълмсън и получил почти пълен финансов и оперативен контрол над собствената си фирма.

Три години по-късно, през 1908г., след многобройни усъвършенствания и експерименти, през 1908г., на пазара се появил известният “Модел Т” на Ford и с него фирмата станала лидер на пазара на автомобилите в САЩ. Само за периода 1908-1914г. били продадени 17 милиона броя автомобили с марка “Ford Модел Т”, като основната част от тях били пласирани в САЩ, 250 000 в Англия и 1 милион – в Канада.

В голямата игра

Много бързо Моделът Т станал основна движеща сила на индустрията и бизнеса в САЩ и стимулирал много други процеси, сред които строенето на автомобилни пътища, преместване на населението в градските центрове, прекратяване на физическата изолация на голям брой фермери, чиито домове и ферми били в най-затънтени части. Благодарение на Модел Т милиони американски граждани получили възможност свободно да пътешестват в собствената си страна. Хенри Форд се сдобил с имиджа и славата на национален герой.

През 1914г. близо до Детройт Хенри Форд открил своя нов завод в Хайланд Парк, в който била разположена непрекъсваема поточна линия за сглобяване на автомобили. Там именно за първи път била въведена в действие и доставката на необходимите за главния конвейр възли и детайли “точно навреме” (just in time). Благодарение на новата производствена мощност времето за сглобяване на един автомобил спаднало от 12 часа на час и половина. Това е именно едно от постиженията, които превърнали Хенри Форд в световна бизнес знаменитост.

Отново в същата година Хенри Форд направил още едно значимо нововъведение. През 1914г. средната работна заплата на ден в автомобилната индустрия на САЩ била 2,34 долара. Форд увеличил ставката до 5 долара за работен ден, като при това дори редуцирал с един час броя на часовете в работния ден и ги свел до осем.

В същото време повечето фирми имали точно обратната политика – да плащат да работниците възможно най-малко, а да продават продукцията си на възможно най-високи цени.

Хенри Форд обаче поставил възможно най-ниска цена на своя автомобил “Модел Т” (за 19 годишното производство на модела цената намаляла от 950 долара през 1908г. на 270 долара през 1927г.) с цел да продава възможно повече автомобили. Той предвидил, че ако неговата стратегия се реализира успешно на практика, то работниците ще могат да си купуват неща, на които в миналото са гледали като на невъзможен лукс, в т.ч. ще си купуват и автомобили.

При реализацията на своите планове Хенри Форд не бил сам. Той се опирал на идеите и подкрепата на редица умни съмишленици, сред които Джеймс Къзинс (главен генератор на бизнес идеи), Уилям Кнудсен и Чарлс Соренсен (водещи есксперти по производството), Албърт Кан (промишлен архитект, създател на Хайланд Парк), Джон Ли (експерт по трудови и човешки отношения и създател на социологически отдел във фирмата). Благодарение на идеите на тези хора Хенри Форд бързо увеличавал своята бизнес мощ и влияние.

Период на разцвет

В началото на 20-те години на XX век кариерата на Форд достигнала връхната си точка. Фирмата му била много печеливша. Периодът съвпаднал с Първата световна война, поради която фирмата на Форд получила военни поръчки производство на двигатели за самолети, военни автомобили и дори няколко военни кораба. В този период започнал и строежът на огромния нов завод на Форд в Ривър Руж, Детройт, след старта на който производството на автомобили достигнало връхната си точка.

През 1919г. семейството на Форд изкупило от останалите акционери всички акции и така Ford Motor Company станала изцяло семейна фирма. Фирмата се реорганизирала, а централата й се преместила от Хайланд Парк в Ривър Руж.

Заводът в Ривър Руж се превърнал в олицетворение на мечтите на Хенри Форд за независимост. Основните суровини постъпвали директно в завода благодарение на собствен добив на желязна руда и въглища, дървесина, каучук, стъкло. Фирмата разполагала със собствен ковашки и леярен цех. Всички суровини и детайли пристигали в завода със собствени кораби и по собствена железопътна мрежа. Цялата тази широкомащабна дейност се финансирала със собствени средства, благодарение на приходите от продажби на “Модел Т”.

Период на упадък

Постигнал огромни успехи, Хенри Форд започнал да става самодоволен и непредсказуем. Започнал да се държи зле с ръководния персонал, нерядко уволнявал някои от най-добрите мениджъри. Автомобилите постепенно започнали да губят актуалност и да остаряват в техническо отношение, тъй като в тях се влагали морално стари спирачни системи, трансмисии и четирицилиндрови двигатели. Постепенно фирмата Ford започнала да губи лидерството си в автомобилостроенето и през 1936г. вече била на трето място по продажби, след General Motors и Chrysler.

В периода на Втората световна война Ford Motor Company отново започнала да произвежда значителен обем военна продукция. Самият Хенри Форд претърпял удар. Фирмата по това време отдавна се ръководела оперативно от сина му Едсел (още от 1925г.) Едсел обаче се разболял тежко и през 1944-1945г. управлението преминало в ръцете на внука на Форд – Хенри Форд II. Само на 27 години, на Хенри Форд II се паднала отговорността да направи прехода от производство на военна продукция към производство на автомобили за нуждите на населението.

Според завещанието на Хенри Форд, 95% от акциите на фирмата му били прехвърлени към Фонд Форд. Този фонд бил създаден с цел да се гарантира семейната собственост върху акциите на компанията. През 1956г. основната част от акциите на Фонд Форд били продадени на публичния пазар и по този начин Ford Motor Company придобила чертите на типична американска корпорация. Фондът Форд станал най-богатият частен фонд в света.

Като инженер и мениджър Хенри Форд бил самоук, нерядко с оригинални идеи. Преди всичко, той бил експериментатор, енрусиаст и практик. Отличавал се с голямата си филантропия – основал училища, създал музей, подпомагал селски райони и фаброки. Форд общувал активно с други изобретатели, сред които например Томас Едисън и обичал да организира вечеринки, на които се танцували старинни танци (за да противодейства на разпространението на джаза).

Мисли от Хенри Форд

Ето няколко характерни мисли от Хенри Форд:

“Поразяваше ме фактът, че цялата автомобилна индустрия обръща внимание на нарастването на чистата печалба за сметка на качеството. Струваше ми се, че това обръща наопаки естествения процес, който изисква парите да се явяват резултат на труда.

Второто нещо, което ме поразяваше, беше равнодушието на всички към усъвършенстване на методите на производство. Всеки производител се задоволяваше да излезе с готово изделие на пазара, да го продаде и да получи за него пари. С една дума продуктът сякаш се произвеждаше не за да удовлетвори една обществена нужда, като бъде полезен на потребителя, а за да се спечелят повече пари.”

“Мнозина смятат своята професия за ярем. Те работят и мислят кога ще настъпи денят, когато могат да загърбят професията си, да се оттеглят и да живеят от рентите си. Мечтаят да напуснат полесражението на творчеството и живота. Аз не съм съгласен с този ленив възглед. Мисля, че смисълът на живота е борбата.”

“Който не е лишен от свещения дар да мисли и е работоспособен, той неиминуемо ще има успех.”

“Предприятието не е машина, в която да става предаване и обработване на човешката мисъл. То по-скоро е едно работническо сдружение на хората, обединени от обща дейност, задачата на което е да се произвежда, а не да се канцеларства…

В нашето предприятие всеки има напълно определени отговорности. Работникът има своята работа. Старшият в бригадата отговаря за своите подчинени, началникът на цеха – за своя цех, завеждащият отдел – за своя отдел, директорът – за своята фабрика.

Всеки трябва да знае всичко, което става около него.”

“Когато нашата служба по човешки ресурси назначава лице на определено място, тя си поставя задача да му даде работа, която съответства на неговите физически способности… Навсякъде дисциплината е строга. В устройствения правилник и длъжностните характеристики липсва дребнавост, затова и никой не може да се оплаче от тях.”

“Ако собственикът кара хората си да работят с пълна сила, а те след известно време се убедят, че срещу това не получават справедливото възнаграждение, много естествено е, че ще престанат да работят с целия си капацитет.

Ако работниците виждат плодовете на своята работа, отразени в техните надници и в доказателство на това, че повишена производителност означава и повишено възнаграждение, те започват да разбират, че са органически свързани с предприятието, че неговият успех зависи от тях, а тяхното благополучие от него.”

Обобщение

Счита се, че едно от най-силните качества на Хенри Форд като създател на автомобилната индустрия на САЩ е разбирането на понятието “производителност”. Един от основните резултати на това задълбочено разбиране бил стремежът на Форд да обезпечи на фирмата си максимално възможна автономност.

Хенри Форд не е автор на концепциите за масовото производство, навременния контрол върху складовите наличности, вертикалната интеграция, управлението на човешките ресурси или фирмената филантропия. Но той е човекът, осъществил за първи път на практика някои от тези идеи, значително е усъвършенствал други и ефективно е съумял да обедини всички в едно.

Но най-вече, основното постижение на Хенри Форд се състои в това, че е превърнал автомобила в масово средство за придвижване на американците, като при това е способствал за повишаване на благосъстоянието на населението. Също така, Хенри Форд е изпреварил своето време с това, че е поставял интересите на потребителите и на работниците над интересите на акционерите.

В същото време, Хенри Форд се е отнасял недостатъчно сериозно към проблемите на управлението на организацията си, както и към въпросите, свързани с усъвършенстване на техниката. Той се отнасял с предубеждение към инженерите с висше образование, а фирмата му се управлявала по недостатъчно систематичен начин.

Въпреки, че името на Хенри Форд често се асоциира с направлението “тейлъризъм” (принципите на Фредерик Тейлър и други изследователи), отсъстват конкретни доказателства, че Форд е работил на база на конкретна мениджърска доктрина. Въпреки, че към 20-те години на XX век Форд вече е бил постигнал завидна организация на производствените процеси, той е имал практиката да се намесва лично в различни фирмени въпроси и това нерядко е водело до неприятни последствия.

Хенри Форд вярвал в простите, оригинални, практични и нешаблонни идеи и бил склонен към различни експерименти. Бил известен като специалист по ефективност и опростяване на проблемите и задачите. С годините неговите черти на характера прерастнали в упоритост и авторитаризъм. Както повечето деца на фермери от Средния Запад, напуснали дома, за да търсят работа в бързоразвиващите се градове, Форд вярвал, че селото и провинцията са естествени центрове на доброто, а градовете – олицетворение на злото.

Животът и делото на Хенри Форд будят нееднозначни оценки. Като предприемач например той се е проявявал като прогресивен и просветен човек в едни ситуации, а в други – груб и капризен автократ.

И все пак е справедливо да се отбележи, че животът на Хенри Форд е пример за впечатляващ успех, постигнат след много упорит труд.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.