Хенри Дейвид Торо. Биография и идеи

Хенри Дейвид Торо е американски философ и писател от XIX век, създател на течението “неконформизъм” в политическата философия.

Според Хенри Дейвид Торо “всички добри неща са диви и свободни”, а законите по-скоро потискат, отколкото защитават човешките свободи. Той смята, че всички партии са неизбежно едностранчиви и че политиката им често противоречи на моралните ни вярвания. По тази причина вярва, че дълг на индивида е да протестира срещу несправедливите закони и поддържа тезата, че ако пасивно се позволява на такива закони да влязат в сила, това означава фактически да бъдат оправдани. Торо предлага на гражданина правото осъзнато да протестира чрез отказ от сътрудничество и ненасилствена съпротива. По-късно идеите му са възприети от такива лидери на съпротивителни движения като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг.

Как преминава животът на Хенри Дейвид Торо? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Торо

Хенри Дейвид Торо е роден през 1817 г. в Конкорд, Масачузетс. Баща му е собственик на фабрика за моливи.

В периода 1828-1833 г. Торо учи в Академия “Конкорд”, след което става студент в Университета в Харвард, където изучава реторика, класика, философия, математика и природни науки.

След завършване на Харвард през 1837 г., Хенри Дейвид Торо работи известно време като учител, а по-късно отваря собствено училище по граматика заедно с брат си и преподава в него. Там двамата въвеждат редица прогресивни концепции, включително разходки сред природата и посещения на местни магазини и фирми. По-късно, в различни периоди от живота си, работи във фабриката на баща си. Известно време работи и като геодезист.

Скоро след дипломирането си, Хенри Дейвид Торо среща Ралф Уолдо Емерсън (чиято книга “Природата” вече е прочел в Харвард) и това се оказва повратна точка в живота му. Емерсън проявява бащински (а понякога и покровителски) интерес към Торо, като съветва младия мъж и го запознава с кръг от местни писатели и мислители, някои от които са членове на философското движение “трансцендентализъм” на Емерсън. Торо открива, че идеите на трансцендентализма пасват добре на духовните му възгледи и интереса му към близост с природата.

От 1841 до 1844 г. Торо се премества в къщата на Емерсън, където помага като възпитател на деца, помощник-редактор, майстор и градинар. Същевременно пише за нюйоркски периодични издания. Мечтае да спести пари, с които да закупи или наеме ферма, където да се отдаде на уединение, за да напише книга.

През 1845 г. Торо започва експеримент по “прост живот”, продължил две години, два месеца и два дни. Той заживява в малка и построена лично от него къща, разположена на земя, собственост на Емерсън, в горичка до бреговете на езерото Уолдън Понд. През 1854 г. – седем години след края на експеримента и след седем пълни чернови, Торо публикува своето най-известно произведение “Уолдън”. Първоначално книгата му няма голям успех, но днес критиците я смятат за класическа американска книга, която изследва естествената простота, хармония и красота като модели за справедливо социално и културно съществуване.

По време на престоя си в Уолдън Понд, Торо е арестуван за неплащане на данъци (в продължение на шест години). С неплащане на данъци Торо проявява гражданско неподчинение срещу американо-мексиканската война и робството. По-късно изнася лекции за връзката между индивида и държавата и пише влиятелно есе, озаглавено “Съпротива срещу гражданското правителство” (1849), по-известно под заглавието “Гражданско неподчинение”.

През 50-те години на XIX век Хенри Дейвид Торо е все по-запленен от естествената история и разказите за пътешествия. Провежда подробни естествено-исторически проучвания в района, в който живее, като записва всичко в огромен дневник, обхващащ период от 24 години. Пътува много в Източна Америка и в Средния Запад, като през цялото време пише.

Здравето на Торо е крехко. През 1835 г. той се разболява от туберколоза и страда периодично от нея през целия си живот. През 1859 г., след късна нощна екскурзия по време на дъждовна буря, Торо се разболява от бронхит и през следващите три години здравето му се влошава дотолкова, че накрая остава прикован на легло. Въпреки това, той прекарва последните си месеци в трескаво редактиране на книгите си за пътешествия “The Maine Woods” и “Excursions”, публикувани след смъртта му.

Хенри Дейвид Торо почива през 1862 г., на 45 годишна възраст. Ралф Уолдо Емерсън пише надгробното слово за погребението му.

Торо и неконформизмът

Почти век, след като Жан-Жак Русо обявява, че човекът е добър по природа, тъй като е част от природата, която в същността си е добронамерена, Хенри Дейвид Торо доразвива тази идея.

Според Торо “всички добри неща са диви и свободни”, а законите по-скоро потискат, отколкото защитават човешките свободи. Той смята, че всички партии са неизбежно едностранчиви и че политиката им често противоречи на моралните ни вярвания. По тази причина вярва, че дълг на индивида е да протестира срещу несправедливите закони и поддържа тезата, че ако пасивно се позволява на такива закони да влязат в сила, това означава фактически да бъдат оправдани.

Хенри Дейвид Торо казва:

“Всеки глупак може да въведе някакво правило и всеки глупак ще се съобразява с него.”

Думите на Торо са конкретно насочени към английската граматика, но принципът, който те очертават, е валиден и за политическата му философия на “неконформизъм”.

Хенри Дейвид Торо вярва, че радикални социални реформи, като премахване на робството, например, могат да бъдат осъществени само, когато всеки мислещ индивид предприеме действие от своя страна. В своето есе “Гражданско неподчинение” той предлага на гражданина правото осъзнато да протестира чрез отказ от сътрудничество и ненасилствена съпротива, което прилага на практика, като в продължение на шест години отказва да плаща данъци, с които се подкрепят войната срещу Мексико и робството.

Идеите на Торо рязко контрастират с гледната точка на неговия съвременник Карл Маркс, който призовава за насилствени действия в изпълнената с революционен заряд Европа. Гражданското неподчинение на широки маси хора, чрез отказ от сътрудничество и ненасилствена съпротива, е форма на “мирна революция”, призната по-късно от мислители като Лев Толстой и прилагана на практика от такива лидери на съпротивителни движения като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг.

Торо и трансцендентализмът

В най-известното си произведение “Уолдън”, с подзаглавие “Животът в гората”, Хенри Дейвид Торо разказва за двете години, два месеца и два дни, прекарани в простичък живот в гората край езерото Уолдън Понд.

Стремежът на Торо за живот сред природата е в унисон със схващането на трансцендентализма на Ралф Уолдо Емерсън, според когото светът е много повече от това, което човек възприема чрез сетивата си.

Емерсън счита, че има неща, които успяват да заобиколят сетивата и да стигнат до човешкото съзнание по други, по-висши пътища, както и че познанието се постига не само по емпиричен път, а и чрез интуиция и вдъхновение.

Торо споделя идеите на Емерсън и вярва, че познанието, придобивано чрез силата на разума, насърчава интуицията, самоизследването, индивидуализма и изследването на красотата на природата.

Макар че “Уолдън” вдъхновява много творци и се превръща в символ на мечтата за бягство от цивилизацията, Торо всъщност отива в гората, снабден с пирони, дървен строителен материал, дрехи, семена и други продукти на цивилизацията, необходими за оцеляването му, а приятели му помагат да постави покрива върху къщичката.

Тоест, противно на общоприетото мнение, Торо не отхвърля напълно цивилизацията, нито прегръща напълно усамотения живот в природата. Вместо това, той търси среден път, който да интегрира както природата, така и културата. Посвещава голяма част от живота си в изследване на природата, не само като фон на човешката дейност, но и като жива система, от която човечеството е прсто част.

Цитати от Торо

Хенри Дейвид Торо е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Вместо да се възпитава уважение към закона, по-добре да се възпитава усет за справедливост.”
• “Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна — там им е мястото. Остава под тях да положите основите.”
• “Повечето хора водят безнадеждно съществуване.”
• “Нещата не се променят; променяме се ние.”
• “Живей всеки сезон като последен. Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на въздействието на всяко едно от тях.”
• “Мечтите – това са крайъгълните камъни на нашия характер.”
• “В нашето време съществуват професори по философия, но не и философи.”
• “Човек е невъзможно да живее честно и в същото време да е богат и уважаван.”
• “Всяко поколение осмива старите моди и благоговее пред новите.”
• “За придобиване на това, което е нужно на душата, не са нужни пари.”
• “Живота на духа е по-висш от живота на плътта и е независим от нея.”
• “Няма лек за любовта, освен да обичаш повече.”
• “Най-големият ми талант, са малките ми потребности.”
• “Разкошът на едната класа се уравновесява с нищетата на другата.”
• “Считам, че първо трябва да сме хора, а след това и граждани на правителството.”
• “Никой още не се е загубил, следвайки вътрешния си глас.”
• “Водата е единствената напитка на мъдрия човек.”
• “Придирчивият човек и в рая ще намери за какво да придиря.”
• “Дяволът винаги намира работа за празните ръце.”
• “Не се нуждая от любов, не се нуждая от пари, не се нуждая от слава – дайте ми само истина.”
• “Съдбата на човек се определя от това, което той сам мисли за себе си.”

В резюме

Хенри Дейвид Торо е американски философ и писател от XIX век, създател на течението “неконформизъм” в политическата философия и последовател на трансцендентализма и връзката на човека с природата.

Според Хенри Дейвид Торо “всички добри неща са диви и свободни”, а законите по-скоро потискат, отколкото защитават човешките свободи. Той вярва, че дълг на индивида е да протестира срещу несправедливите закони и предлага осъзнато да се протестира чрез отказ от сътрудничество и ненасилствена съпротива.

Прочети повече: Кратка история на философията.