Готфрид Лайбниц. Биография и идеи

Готфрид Лайбниц е германски философ и математик, считан за един от великите рационалисти от епохата на Просвещението.

Лайбниц оставя следа на философския небосклон с теорията си за монадите, с изводите си относно познанието и с идеята, че живеем в най-добрия възможен свят.

Как преминава животът на Готфрид Лайбниц? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Лайбниц

Готфрид Лайбниц е роден през 1646 г. в Лайпциг, Германия. Произхожда от интелигентно семейство – баща му е професор по философия на нравствеността в Лайпцигския университет.

Още от юношеска възраст Лайбниц се интересува от съвременните към онова време научни открития и твърдо решава да се посвети на научна и философска дейност. Следва в университет пет години, където изучава математика, геология, физика, а също и икономически и юридически науки.

След като завършва университета, Готфрид Лайбниц постъпва на държавна служба при курфорста на Майнц, като през това време пише главно по политически въпроси. След като пътува известно време, заема поста на библиотекар при херцога на Брауншвайг, в Хановер, където остава да живее до края на живота си.

Именно в този период Лайбниц създава своите най-значими философски трудове, сред които могат да се откроят “Нови опити върху човешкия разум” (1704), “Теодицея” (1710) и “Монадология” (1714).

Лайбниц пише за себе си, че за развитието на неговите убеждения му принесло полза, първо, че бил самоук, и, второ, че във всяка наука той търсел най-новото, дори и тогава, когато още не е усвоил напълно старото. Той не приема нищо без достатъчно аргументи и не се успокоява, докато не проникне до “корените на науката”.

За себе си, Готфрид Лайбниц пише още, че се старае да не върви по утъпканите пътечки на научното развитие, а се стреми да намери нова гледна точка върху нещата.

Лайбниц е известен в сферата на математиката с разработването на диференциалното и интегралното смятане и в тази сфера претендира на авторство заедно с Нютон. Очевидно и двамата достигат до своите открития независимо един от друг, но Лайбниц развива система, която е по-приложима и се използва и до днес.

Готфрид Лайбниц взема участие в създаването на Берлинската академия на науките и е първият неин президент (1700). Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт Петербург. През 1711 – 1716 г. се среща няколко пъти с Петър I и работи по проекти за образованието в Русия.

Готфрид Лайбниц умира през 1716 г.

Лайбниц и монадите

В неголямото си съчинение “Монадология” Готфрид Лайбниц обосновава своята метафизична гледна точка към света.

Лайбниц отхвърля монизма – идеята, че светът може да се сведе до едно първоначало или един елемент. Светът според него следва да се разбира такъв, какъвто е – свят богат и неизчерпаем на изобилие, краски, свойства и качества. Следователно, според него, във философията следва да се търсят такива принципи, които биха могли логически да обяснят богатството на света.

Според Лайбниц, Вселената се състои от отделни прости субстанции – “монади”. Това са най-малки възможни елементи, истинските атоми на природата, които влизат в състава на по-сложните субстанции. Монадите не могат да бъдат разделени на части, защото нямат пространственост, нямат фигура и следователно нямат възможност да бъдат делими.

Доколкото богатството на света е вечно – от акта на сътворението до акта на унищожението на този свят, – дотолкова и монадите не могат да възникнат или да загинат по естествен път.Монадите водят началото си само от акта на сътворението и изчезват само чрез творческия акт на Бога, наречен от Лайбниц акт на унищожението. Философът подчертава, че само безтелесната монада на Бога е безкрайна, а всички останали са ограничени.

Чрез учението на монадите, които са необозримо безгранични като разновидности, Лайбниц отхвърля учението за единна неизменна субстанция на Парменид и Спиноза. Освен това, той снабдява монадите с принципа на силата.

Според Лайбниц, монадите не са материални елементи, а по своята природа представляват духовно начало. Монадите черпят творческа енергия и сила от Бога, поради което следва да се намират в единство с него.

Лайбниц пише:

“Дейността на вътрешното начало, която произвежда изменение или преход от едно възприятие към друго, може да бъде наречена стремеж. Ако ние бихме искали да наричаме душа всичко, което има възприятие и стремеж, в този общ смисъл, както току що поясних, то би могло да се нарекат души всички прости субстанции или сътворени монади.”

Или, монадите са духовни атоми, духовни субстанции – центрове на живи действащи сили. Всяка монада включва в себе, като потенциал, цялото богатство на съдържание, което може да се развие от нея в нейното по-нататъшно съществуване.

Всяка монада е изолирана от другите монади и в нея е представена напълно Вселената в нейните минали, настоящи и бъдещи състояния. Това представяне е синхронизирано между всички монади, така че всяка е със същото съдържание. Според Лайбниц, Бог е създал света точно така – в състояние на “предварително установена хармония”.

Като е индивидуална и неповторима, субстанцията или монадата трябва да се обособява по някакъв начин от всички други субстанции-монади и условие за това обособяване е телесността. С други думи, самата духовна същност на монадата изисква тя да се облича в материална обвивка. Но материята е вторичното в монадата, а нейната духовна същност и енергия – първичното.

Така че, Вселената, която се състои от монади, се състои едновременно с това и от тела. Човекът, например, е сложно тяло и неговият ум също е монада. Като такъв, човешкият ум съдържа в себе си пълната представа за Вселената. Следователно, възможно е да научим всичко, което може да бъде научено за нашия свят, просто като изследваме ума си.

Лайбниц и познанието

Учението на Лайбниц за монадите оставя отпечатък и върху неговата теория на познанието. Ако тялото и душата, духовната монада и материята толкова рязко се различават, то и процесът на познаване на монадите, от една страна, и на материята, от друга, не може да бъде един и същ.

Готфрид Лайбниц учи, че човек се различава от животинския свят по това, че притежава разум, способен за активна познавателна дейност.

Лайбниц казва:

“Познаването на необходимите и вечни истини ни отличава от простите животни и ни дава притежанието на разума и науките, като ни възвишава до познанието на самите нас и на бога. И ето това се нарича у нас разумна душа или дух.”

Като рационалист и идеалист, чиято философска система е значително по-близка до тази на Платон, отколкото до Аристотел, Лайбниц счита, че всяко нещо на света има определено познание и то съдържа всички истини за въпросното нещо, включително връзките му с други неща.

Принципно, чрез нашия ум ние бихме могли да анализираме тези връзки чрез рационална рефлексия, която би ни обезпечила достъп до цялото знание. Но поради ограничения в способностите на собствените си умове, човешките същества трябва да разчитат също и на опита, като средство за придобиване на знания.

Лайбниц отбелязва:

“Не знаем почти нищо както трябва, малко неща – априори, и повечето неща познаваме чрез опита.”

Лайбниц смята, че когато анализът, който правим с помощта на ума си има предели, тогава можем да достигнем до крайната истина. Това са логически истини, които откриваме например в математиката. Когато обаче анализът е безкраен, не можем да достигнем до истината чрез разсъждение, а само чрез опита. Това са фактологически истини.

Следователно, има два вида истини – логически и фактологически. Лайбниц счита, че логическите истини са “неизбежни”, т.е. невъзможно е да бъдат опровергани, докато фактологическите истини са “условни” и могат да бъдат отречени без логическо противоречие. Човешкият ум е способен да долови само ограничен брой логически истини и затова трябва да разчита на опита, който му дават фактологическите истини.

Познанието, според Лайбниц, се разделя на смътно и ясно. Ясното познание на свой ред бива адекватно и интуитивно. Познанието е смътно, когато можем да различим една вещ сред другите, но не можем да кажем в какво се състоят нейните отличителни свойства и особености. Познанието бива ясно, когато не само различаваме предмета от другите, но и можем да посочим неговите отличителни свойства. Адекватно ясно знание е това знание, при което всичко, което влиза в определението, е ясно познато, до самите първични понятия. Интуитивно ясно знание е знанието, при което умът веднага и ясно обхваща всички първични съставни части на някое понятие. Интуитивното знание, като притежаващо най-голяма яснота и достоверност, се признава от Лайбниц за висше знание.

Лайбниц и предустановената хармония

Като идеалист и рационалист, Лайбниц отделя голямо внимание на доказване на съществуването на Бог.

Според него, всички монади се развиват по единен план, в една посока и се съгласуват в общия поток на движението на всички свои части. Подобно единство във вътрешното развитие на монадата в общия процес на движението на света в неговата цялост съставлява учението на Лайбниц за предустановената хармония.

Благодарение на предустановената хармония съществува световен ред и съгласуваност между всички части на света. Хармонията в света е между всички субстанции, които са израз на една и съща вселена. Цялата природа е подчинена на един принцип и всички нейни части се съгласуват с общата тенденция на движението.

Оттук се прави и извода, че постъпките на човека, който също е част от вселената, не могат да бъдат свободни, те трябва да протичат неименуемо в определена посока.

Всяка постъпка на човека е обусловена и според Лайбниц това значи, че свободата е условно понятие – ограничено и вътрепно неприсъщо на света, макар и да е свойствено за отделната монада. Това е фаталистичен възглед към света, съгласно който се отрича възможността да се достигне истинска свобода.

Готфрид Лайбниц приема, че тъй като Бог е съвършен във всяко отношение (стандартна дефиниция за Бог), от това следва, че той трябва да е имал отлични основания да създаде вселената точно в тази форма. Но Бог не е създал света абсолютно съвършен във всяко отношение, тъй като това би превърнало света в Бог, тъй като именно Бог е най-съвършеното нещо, което може да съществува.

Но със сигурност, Бог е създал най-добрия от всички възможни светове, онзи свят с най-малкото количество зло, нужно за постигане на този резултат. Никой друг план няма как да създаде по-добър свят, използвайки по-малко зло.

Цитати от Лайбниц

Готфрид Лайбниц е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Настоящето винаги скрива в своите недра бъдещето.”
• “Хората презират не толкова порока, колкото слабостта и нещастието.”
• “Библиотеките са съкровищниците на всички богатства на човешкия дух.”
• “Ние създаваме, каквото мислим.”
• “Доказаните примери никога не могат да се считат за напълно доказани.”
• “Който не е в единство със себе си, той не е свободен.”
• “Създадени сме, за да мислим.”
• “Хората са малки богове.”
• “Природата е щедра в действията си и пестелива в предлагането на причините.”
• “Хората никога не са проявявали по-голям талант, отколкото в изобретяването на игри.”
• “Да обичаш е това да намираш в щастието на друг своето собствено.”
• “Музиката е несъзнателно упражнение по аритметика за душата.”

В резюме

В историята на философията от Просвещението насам, Готфрид Лайбниц заема важно място.

Неговите идеи за произхода на света, познанието и предопределеността, се използват от редица философи след него, като например Дейвид Хюм и Имануел Кант, и формират техните схващания.

Прочети повече: Кратка история на философията.