Георг Хегел. Биография и идеи

Георг Хегел е германски философ от епохата на революциите и най-видният представител на школата на т.нар. “германски идеализъм”, чиито идеи променят радикално философския пейзаж.

Централна идея на Георг Хегел е, че всички феномени, от съзнание до политически институции, са аспекти на един-единствен Дух. Под “Дух” Хегел разбира и “ум”, и “идея”. С времето Духът разпознава тези феномени като аспекти на самия себе си и ги присъединява отново към себе си. Този процес на пръсъединяване Хегел нарича “диалектика”, а ние (които сме аспекти на Духа) разбираме като “история”.

Как преминава животът на Георг Хегел? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Хегел

Георг Хегел е роден през 1770 г. в Щутгард, Германия. Баща му е секретар в приходната администрация на херцога на Вюртемберг, а майка му е дъщеря на юрист от Върховния съд на Вюртемберг.

Родителите дават на малкия Георг отлично образование. На тригодишна възраст той постъпва в “немско”, а на петгодишна – в “латинско” училище. Когато става на шест години, учи в известното щутгартско училище Gymnasium Illustre. Като младеж чете много, най-вече поети и писатели от Просвещението.

През 1788 г. Георг Хегел постъпва в Тюбингенската семинария – протестантско богословско училище към Тюбингенския университет. Двама негови състуденти в Тюбинген оказват силно влияние върху неговото развитие – неговият връстник, поетът Фридрих Хьолдерлин, и по-младият бъдещ философ Фридрих Шелинг. И тримата се отнасят с неприязън към ограничаващата среда в семинарията и стават близки приятели, оказвайки силно взаимно влияние върху възгледите си.

Като студент Георг Хегел става съвременник на Френската революция, когато монархията в Париж е отхвърлена и се създава френската република. Този период на политическа нестабилност и радикална трансформация оказва изключително влияние върху него до края на живота му. Хегел нарича тази епоха “бляскава зора” и заедно със състудентите си посажда дърво, за да ознаменува събитията.

След като завършва семинарията, Хегел работи няколко години като частен учител в Берн, Швейцария, а след това и във Франкфурт. Едно наследство, което получава, му позволява да се прехвърли на работа в Университета в Йена, където вече работи като професор неговия приятел Шелинг. В Йена Хегел чете лекции по логика и метафизика, а съвместно с Шелинг води курсове, като “Въведение в идеята и границите на чистата философия”. През 1802 г. двамата основават философско списание.

В Йена Георг Хегел започва да пише своята най-важна книга “Феноменология на Духа”, в която представя цялостната си философска система. В този период той се сдобива със син от своята хазяйка. През 1806 г. войските на Наполеон Бонапарт окупират града и Хегел едва успява да спаси ръкописите на своя труд. Принуден е да напусне града през 1807 г. и се установява в град Бамберг, където с неудоволствие става редактор на вестник, за да може да се издържа. Успява някак си да публикува “Феноменология на Духа” през 1807 г.

През 1808 г. Георг Хегел е назначен за директор и учител на гимнацията в Нюрнберг, където води и курс, наречен “Въведение в познанието за универсалната свързаност на науките”, който му дава идеята да започне да съставя енциклопедия на философските науки, разделена на три части – логика, философия на природата и философия на духа.

През 1811 г., когато е на 41-годишна възраст, Хегел се жени за дъщерята на местен сенатор, от която се сдобива с двама синове. През 1812-1816 г. в три тома излиза неговата втора голяма книга – “Науката логика”. През 1817 г. най-после е публикувана и “Енциклопедия на философските науки”.

Междувременно, трудът на Георг Хегел “Феноменология на Духа” придобива широка популярност и го позиционира като философ с бляскава репутация. Той е назначен като преподавател по философия в Хайделбергския университет (1817 г.), а впоследствие и в престижния Берлински университет (1818 г.), където заема овакантеното професорско място на починалия Йохан Готлиб Фихте.

В тези години Хегел води курсове по естетика, философия на религията, философия на историята и история на философията. Славата му на философ става толкова голяма, че името му привлича множество студенти от цяла Германия и дори от други страни. През 1830 г. става ректор на Берлинския университет.

Георг Хегел почива през 1831 г. в Берлин.

Хегел и критиката на Кант

Идеите на Георг Хегел могат да бъдат разглеждани като прогресия на философски концепции от Хераклит, Парменид, Платон, Аристотел, Плотин, Готфрид Лайбниц, Барух Спиноза, Жан-Жак Русо и Имануел Кант.

За да разберем основните философски идеи на Хегел е полезно най-напред да сме наясно какви са основните философски идеи на Кант, тъй като Хегел е повлиян в значителна степен от възгледите на Кант и ги анализира задълбочено в създаването на своята философска система.

Кант счита, че съществуват два свята – светът на опита, усещан от нашите тела, и светът, какъвто е сам в себе си. Знанието ни за тези два свята идва по два начина – една част получаваме чрез емпирични доказателства, докато друга част е известна априори. Тоест, за да опознаем нещата извън нас трябва да знаем, че са извън нас. Някакво знание за пространството и времето извън нас трябва да е налице, за да можем да изучаваме това пространство и време емпирично. Трябва да сме запознати с пространството априори.

Тъй като е априорно, подобно пространство не спада към нещата в света и това Кант нарича “нещото само по себе си” – нещо, което е отделно от нашата сетивност и следователно е външно за умовете ни. Тоест, ние можем да опознаваме т.нар. “феноменален свят” чрез сетивата си – небе, коли, сгради и всичко останало и не можем да видим т.нар. “ноуменален свят”, но той се спотайва зад всичките ни преживявания и е това, което съществува на по-дълбоко ниво – априорно познание. Подобно познание е независимо от опита, т.е. знаем го преди да имаме опит за него.

Нека да вземем за пример концепцията за съзнанието. Според Кант, основните начини, по които работи мисълта и основните структури на съзнанието са априори, т.е. съществуват преди опита и следователно не са производни на него. Ние се раждаме с една априорна рамка на съзнанието, която ни осигурява контекст за опита, част от което е приемането, че съществува свят извън нас. Това, според Кант, води до извода, че светът ни изглежда така, както го възприема умът ни, а не както е в действителност. Всичко, което възприемаме, се случва във времето и пространството, но филтрирано през нашите умове. Ние нямаме пряк достъп до реалността и състоянието на света и никога не можем да премахнем филтъра на умовете си, за да видим нещата такива, каквито са в действителност.

Или, ние не можем да възприемаме ноументалния свят (света сам по себе си) – той е непознаваем за нас, твърди Кант.

Георг Хегел изучава внимателно философията на Имануел Кант и счита, че концепцията му за “света сам по себе си” е основана на недостатъчно критични допускания. Според Хегел “светът сам по себе си” на Кант е празна абстракция, която не означава нищо.

Най-лошото от всички допускания, които Хегел открива при Кант, е свързано с взаимоотношенията между категориите – мисловните структури като “съществуване”, “реалност”, “причина”, “субстанция” и др. Според Кант тези категории са априорни, изначални, напълно отделени една от друга, но според Хегел те са “диалектически”, т.е. винаги подложени на промяна.

Хегел и диалектиката

Централно място във философската система на Хегел заема диалектиката.

След като отхвърля идеята на Кант, че ноументалният свят се намира отвъд възприятията, които пораждат опита ни, Хегел заключава, че оформящата ума реалност е просто реалност. Отвъд нея няма нищо. Но това не значи, че реалността е във фиксирано състояние.

Георг Хегел е философ-идеалист. Той смята, че източник на развитието на цялата реалност не е природата, а Духът, не е материята, а абсолютната, обективна идея.

Тази идея според Хегел съществува вечно и независимо от природата и човека и поради това се нарича обективна, абсолютна идея – “Дух”. Само абсолютната идея (Дух) представлява истинската действителност, а реалният свят – природата и обществото, е отражение на идеята и е резултат от нейната активност.

За Хегел всичко е в процес на промяна и тази промяна приема формата на постоянно засилване на самоосъзнаването, като нашето състояние на самоосъзнаване се опредеделя от историческия период, в който живеем.

Философията, според Хегел, не трябва да започва с предположения. Не трябва да предполагаме (подобно на Кант), че структурите на мисленето и съзнанието са априорни и никога не се променят. Не трябва да предполагаме, че цялата реалност е разделена на мисли и на обекти на мисълта. Самите структури на мисленето и съзнанието са аспекти на Духа, както и мислите и обектите на мисълта са обекти на Духа. Цялата реалност е един Дух – и целият Дух преминава през историческо развитие. Следователно, реалността е исторически процес.

Абсолютната идея (абсолютен разум или Дух) на Хегел преминава в своето движение през различни състояния, а крайната й цел е да разбере самата себе си. Историята не е случайна, тя върви нанякъде. Когато я разгледаме в ретроспекция, ще разберем, че е трябвало да се развие така. Съществуват причинно-следствени връзки между различните исторически събития.

За Георг Хегел историята и философията са взаимно свързани. Той е християнин, но схващането му за смисъла на реалността далеч не е ортодоксалното християнско схващане за историята като водеща към някаква крайна точка, например към Второто пришествие на Христос. Според него, движението и развитието на реалността има друга цел – постепенното и неизбежно самоосъзнаване на Духа чрез хода на разума.

Думата “Дух” на немски език е “Geist” и понякога се превежда и като “ум”. С тази дума Хегел има предвид нещо като колективния ум на цялото човечество. Този колективен ум се стреми към напредък и развитие, а начинът, по който осъществява това е “диалектически”, т.е. чрез сблъсък на една идея и нейната противоположност.

Хегел смята, че можем да се доближим до истината, ако следваме диалектическия метод. Първо някой излага идея – теза. След това тя се среща с противоречие, което я оспорва – антитеза. От този сблъсък на два противоположни възгледа се ражда по-сложна трета позиция, която взема предвид и двете – синтез. Най-често, това дава ново начало на прогреса.

На свой ред, синтезът се превръща в нова теза. Срещу нея отново се противопоставя антитеза. Това поражда нов синтез. Целият този процес продължава отново и отново, докато не се породи пълно разбиране на Духа.

Например, една тиранична държава (теза) поражда нуждата от свобода (антитеза), но след като пълната свобода бъде постигната, може да се възцари само анархия, докато свободата не се комбинира с част от тиранията, за да се създаде синтезът “закон”. Ето как от сблъсъка на две противоположности се ражда правовата държава, която е по-прогресивно и по-висше състояние на историческото развитие.

Основният замисъл на историята е стремежът на Духа да разбере собствената си свобода и да се превърне с “Абсолютен Дух” – крайна точка на Хегеловата диалектика.

Хегел, робът и господарят

Като интересен пример за диалектическото развитие на самосъзнанието може да служи главата “Робът и господарят” от книгата на Георг Хегел “Феноменология на Духа”.

Съдържанието на тази глава се свежда накратко до това, че е налице противопоставяне между господаря и роба, на самосъзнанието и съзнанието.

Отначало самосъзнанието е господар. Съзнанието само следва подир него, подчинява му се и изпълнява ролята на роба. Обаче самосъзнанието, макар и да заема положението на господар, може да познае себе си само като се обръща към съзнанието. А съзнанието е роб. Господарят познава себе си чрез роба – съзнанието, а робът на свой ред познава себе си, обръщайки се към самосъзнанието – господаря. Налице е взаимна връзка и отношение между противоположностите – на съзнанието и самосъзнанието, на роба и господаря.

Благодарение на роба, господарят има достъп до луксозни неща, които му доставят удоволствие и наслада. Но господарят има достъп до тези неща, само докато има роб, следователно робът се явява посредник между господаря и неговия предметен, материален свят. Излиза, че господарят зависи силно от дейността на роба и следователно далеч не е свободен човек, а сам е роб.

Робът (съзнанието) е връзката на господаря (самосъзнанието) с материалния свят и заздравява тази връзка. Тази връзка се поддържа и задълбочава чрез труда. Робът изменя и формира нещата в материалния свят. Те са резултат от неговата дейност. Нещата се съпротивляват на роба, но с труда си той преодолява тази съпротива и с това овладява материалния свят.

Какво на практика се извършва в резултат на тази дейност на роба и бездействие на господаря? Извършва се удивително превръщане – онова, което е правило роба роб, т.е. трудът, го освобождава сега. Робът става господар на нещата, а господаря става зависим от дейността на роба, т.е. става роб. Робът и господарят си сменят местата.

Нерядко неравностойното положение между господар и роб поражда борба, при която е единият умира. Това, според Хегел, е самоподкопаващо и може да се преустанови, когато господар и роб осъзнаят взаимната си нужда един от друг и нуждата да уважават взаимно свободата си.

Хегел твърди, че истинската свобода става възможна единствено при християнството, което отключва осъзнаване на духовната стойност на човека. Така обществото може да се организира според принципите на разума. Следователно, истинската свобода се поражда само от подходящо организирано общество.

Цитати от Хегел

Георг Хегел е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Идеята е абсолютът, а цялата действителност е само реализация на идеята.”
• “История е само онова, което представлява значителна епоха в развитието на духа.”
• “За този, който сам не е свободен, не са свободни и другите.”
• “В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.”
• “Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.”
• “Случайността е все още непозната закономерност.”
• “Нищо велико на света не е направено без страст.”
• “Всяко художествено произведение принадлежи на своето време, на своя народ, на своята среда.”
• “Възпитанието има за цел да направи човека самостоятелно същество, т.е. същество със свободна воля.”
• “Да бъдеш свой собствен господар и роб изглежда предимство в сравнение с това състояние, в което човек е роб на някой друг.”
• “Чистата светлина е чиста тъмнина.”
• “Каквото човек прави, такова е и той.”
• “Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига.”
• “Ирония – това е синтез от абсолютни анти-тези, чрез които не скоро всеки познава истината.”
• “Благодарение на войните се съхранява нравственото здраве на народите.”
• “Изкуството има своята задача да разкрива истината в чувствена форма.”
• “Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите.”
• “В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.”
• “Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.”
• “Държавата е реалността на моралната идея.”
• “Идеал е всяка действителност в своята най-висша истина.”
• “Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.”
• “Постепенната отмяна на робството е по-добра от внезапната.”

В резюме

Георг Хегел е най-известният представител на германския идеализъм във философията. Той счита, че всички неща са аспект на едно-единствено нещо, наречено “Дух” и че реалността в крайна сметка не е нещо материално. Диалектическият метод на Хегел е опит за обхващане на всички феномени на нашия свят в една цялостна философска система.

Със своето творчество Хегел повлиява на редица други философи и философски течения, сред които си заслужава да се откроят марксизмът на Карл Маркс, национализмът, британският идеализъм, логическият позитивизъм и др.

Прочети повече: Кратка история на философията.