Фриц Перлс е немски психолог, оставил следа като един от основателите на т.нар. “гещалт терапия”.
Фриц Перлс счита, че ние хората сме склонни да възприемаме нашето разбиране за света за обективната истина, вместо да признаем ролята на възприятието и неговото влияние за създаването на перспективата ни. Според Перлс единствената истина, която някога можем да имаме, е нашата собствена истина.
Как преминава животът на Фриц Перлс? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Перлс
Фриц Перлс е роден през 1893 г. в Берлин в еврейско семейство от средната класа. Баща му е бил търговец на вино, който официално се представял за част от фамилията Ротшилд.
Фриц е способно дете, но поради бунтарската си природа го възприемат за проблемно дете, а по-късно и за проблемен юноша. Като младеж той сериозно се увлича по театъра и обръща голямо внимание на езика на тялото и съчетанието му с речта. Съхранява за цял живот любовта си към театъра и вкуса на свободния живот в артистичните кръгове.
Въпреки театралните си увлечения, Фриц Перлс се насочва към изучаването на медицина. През 1916 г. постъпва в немската армия като санитарен офицер, а след края на Първата световна война, когато завършва медицинското си образование, започва собствена кариера като психиатър в Берлин.
Берлин след войната преживява период на културен разцвет. Появяват се нови архитектурни форми, художествени групи, писателски кръгове, философски учения. Фриц Перлс установя контакти с известни интелектуалци и провява силен интерес към психоанализата. Първоначален тласък му дават курсовете на Карен Хорни.
По-късно Перлс се премества да живее и работи във Франкфурт на Майн, където продължава обучението си по психоанализа, като се задълбочава в темата за семейните взаимоотношения и обществените ценности.
Като асистент на известния психолог Голдщайн в Института за изследване на последствията от поражения на главния мозък, а така също и под влияние на психолозите Вертхаймер, Кофка, Келер и Левин, Перлс се заема с ново за него направление – това е т.нар. “гещалт терапия”.
През 1928 г., под менторството на известния по това време психоаналитик Вилхелм Райх, Фриц Перлс разкрива психоаналитична практика. Райх използва революционен метод в психоаналитичната терапия – управление на процеса на анализа на пациента от психотерапевта, вместо да се разчита само на неговите свободни асоциации.
След като на власт в Германия идва Хитлер, Фриц Перлс напуска страната. С помощта на организация, която помага на застрашените от нацистите евреи, той се установява отначало в Холандия, а след известно време заминава със семейството си за Южна Африка. Там той създава Институт по психоанализ и развива заедно със съпругата си добра кариера.
През 1936 г. Перлс пропътува 6500 км. от дома си в Южна Африка за дългоочаквана среща със Зигмунд Фройд. По този повод се открива подходящ случай – годишният психоаналитичен конгрес, който тогава се провежда в Чехословакия. Перлс е много ентусиазиран от това пътуване и от доклада, който се готви да изнесе. Той е подготвил нещо, което смята за новаторски принос и усъвършенстване на психоанализата и с нетърпение очаква да види каква ще е реакцията на колегите му.
Цялото събитие се оказва унизителна катастрофа за Перлс. Докладът му не е приет добре, а новите му идеи не са приветствани от ортодоксалното психоаналитично общество. Вилхелм Райх, който някога бил ментор на Перлс и много му е помагал, почти не забелязва присъствието му. Но най-големият удар идва от самия Фройд. Перлс така и не успява да прекрачи прага на стаята му. Когато му казва, че е изминал целия път от Южна Африка, за да се срещне с него, Зигмунд Фройд му отвръща: “Добре, и кога се връщате?“
Пърлс си отива смазан и засрамен. В този период той изживява вътрешна криза – дали да продължи да живее по строгите правила на ортодоксалната психоанализа или напълно да промени своя метод на терапия. Тези свои виждания излага в книгата “Его, глад и агресия” (1942).
През 1942 г. Перлс постъпва в южноафриканската армия, където служи четири години като психиатър с военно звание “капитан”. През 1946 г. Перлс напуска Южна Африка и заминава за Ню Йорк, САЩ, където се установява да живее трайно. В Ню Йорк Фриц Перлс се отдалечава все по-категорично от психоанализата като терапия.
По-късно, през 1968 г., Фриц Перлс публикува в съавторство още една книга – “Гещалт терапия, изложена дословно”, а след смъртта му излиза и самостоятелната му книга, посветена на същата тема, със заглавие “Гещалт подходът и очевидец на терапията” (1773). По инициатива на Перлс се създава Нюйоркски институт по гещалт терапия, а централният офис на тази организация се разполага в квартирата му. В края на 50-те години на ХХ век подобни групи за гещалт терапия са организирани в цялата страна.
През целия си живот Фриц Перлс не спира да се самообразова – изучава учението Дзен, посещава японски манастири и т.н. През 1969 г. той се премества в Британска Колумбия и основава заедно със свои последователи и пациенти гещалт община. Лидер е и в движението за разкриване на човешкия потенциал. В Британска Колумбия пише още книги, част от които са издадени посмъртно.
Фриц Перлс е женен за Лора Познер – доктор по психология, на която дължи опознаването на философията на екзистенциализма.
Фриц Перлс почива на 76-годишна възраст през 1970 г.
Перлс и гещалт терапията
Думата “гещалт” означава цялостност, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност. Идеята на гещалт е, че ако се опишат и анализират отделни части и елементи, може да се достигне до цялото.
Гещалт терапията използва тази идея и прилага подход за психологическа терапия, който е основан върху анализ на възприятията, чувствата и поведението, както и осъзнаването на нуждата от откриване на собствени цели и собствен избор.
Фриц Перлс е считан за един от основателите на гещалт терапията, която има известна предистория.
Например, още през ХVІІІ век немският философ Имануел Кант отбелязва, че човешкото знание е крайно ограничено за умовете и сетивата ни и поради това не можем да знаем истината за събитията и явленията, но бихме могли да съдим за тях по своите преживявания. По-късно Карл Юнг, Макс Вертхаймер, Карен Хорни и др. добавят редица ценни идеи към основите на бъдещата гещалт терапията.
Приносът на Фриц Перлс е в структурирането на гещалт терапията. Основната му теза е, че хората вярват, че тяхната гледна точка за света е самата обективна истина, но това не е така. Човешкият опит е оцветен от собствения “обектив”, през който ние разглеждаме света. Личните ни възприятия оформят нашите лични преживявания.
В резултат на това е възможно да променим нашите вътрешни реалности и в крайна сметка нашите външни реалности. За целта ние трябва да се откажем от ценностите, придобити от семейството и обществото, и да открием наши собствени, истински ценности. По този начин ние започваме да осъзнаваме, че изграждаме наш собствен свят или “истина”.
В синтезиран вид същността на гещалт терапията е изразена в една забележителна мисъл на Перлс:
“Изгуби си ума и намери себе си!”
Заслуга на Фриц Перлс към гещалт терапията са също и основните принципи на този вид терапия:
- Поемане на лична отговорност от самия пациент;
- Признаване силата на вътрешните преживявания;
- Използване на езика;
- Изразяване на интимния свят.
По-долу ще разгледаме накратко тези принципи.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Перлс и поемането на отговорност
Първият принцип на Перлс за гещалт терапията е пациентът да поеме лична отговорност.
През 40-те години на ХХ век в психианализата е популярен съвсем друг принцип на терапия. Съгласно него човешкият ум се свежда до биологични импулси, търсещи начини да се проявяват, а терапевтът следва да остави тяхното свободно (неконтролирано) откриване до момента, в който не спаси ума от тях.
Фриц Перлс счита това за неподходящо, тъй като така терапията се генерализира и прилага по еднакъв начин за всички случаи. Той иска пациентът да разбере силата на собствената си роля и да поеме отговорност за участието си в терапията, а терапевтът да спомага това да се случи. Никой друг не може да го стори вместо нас, ние сами избираме начина, по който да гледаме на себе си и на света около нас – твърди Перлс.
Перлс и силата на вътрешните преживявания
Вторият принцип на Перлс за гещалт терапията е свързан с признаване на силата на вътрешните преживявания и изграждане на вътрешен контрол.
Фриц Перлс твърди, че ако пациентът разбере как възприятията му формират неговите преживявания, той би могъл да промени своята реалност. Перлс се придържа към придобиването на силен вътрешен контрол, независимо от влиянието на околната среда. По този начин се балансират множество чувства, мисли и емоции. Ролята на терапевта е да помогне в създаването на така нар. “вътрешен пейзаж” тук и сега, а не в миналото.
Фриц Перлс счита, че гещалт терапията трябва да се фокусира върху въпросите “Как?” и “Какво?”, вместо върху въпроса “Защо?”. Това на свой ред изисква топла емпатична връзка между терапевт и пациент, които са партньори в хода на терапията.
Перлс и използването на езика
Третият принцип на Перлс за гещалт терапията е свързан с използване на езика. Перлс казва, че поемането на отговорност за личната реалност означава правилно да използваме езика – начина, по който се изразяваме.
Перлс насърчава пациентите си да употребяват израза “Искам да направя това” вместо “Аз не искам да направя това”, както и да употребяват израза “Искам да си тръгна”, вместо ”Трябва да си тръгна”. Подобни изрази с “искам”, вместо с “не искам” и “трябва”, подчертават личния избор, желаното преживяване и поемането на лична отговорност.
Езикът е важен, защото разкрива отношението ни към света – дали пасивно оставяме събитията да имат власт над нас или сме отговорни за своя избор. Перлс е убеден, че проактивното отношение към света повишава самоувереността, самопознанието, израстването на личността.
Перлс и изразяването на интимния свят
Четвъртият принцип на Перлс за гещалт терапията е да живеем в настоящето, за да намерим собствени цели, идеи и път.
Принципът за изразяване на тази интимна сфера е фокусиран върху индивидуалността или върху израстването на автентичния Аз. Перлс счита, че връзката между двама души е възможна само на основа на автентични Аз-ове – това според него е от изключителна важност за човешките взаимоотношения.
В тази връзка Фриц Перлс написва т.нар. “Гещалт молитва” – кратък манифест на гещалт терапията, който подчертава колко важно е да развиваме собствения си интимен свят и да живеем според собствените си нужди, вместо да търсим осъществяване чрез другите.
Гещалт молитвата звучи така:
“Аз вървя по моя път,
ти вървиш по твоя.
Не съм на този свят,
за да оправдая очакванията ти,
и ти не си на този свят,
за да оправдаеш моите.
Ти си ти, аз съм аз,
и ако случайно се открием,
това е прекрасно.
Ако ли не –
нищо не може да се направи.”
Личната отговорност, отнесена към нашия вътрешен интимен свят, е избор да се откажем от събития, обстоятелства или връзки, които са неподходящи за нашия автентичен Аз. Гещалт терапията насърчава да одобряваме убеждения, които най-добре развиват автентичния ни Аз, да изграждаме собствено мнение, философия, желания и интереси.
Цитати от Перлс
Фриц Перлс е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Истината може да се понесе само ако я откриеш сам.”
- “Познание е откритието, че нещо е възможно.”
- “Ако се нуждаете всеки да ви насърчава, хвали и потупва по рамото, тогава превръщате всекиго в свой съдник.”
- “Светът е действително такъв, какъвто е. И вашата позиция за него ще бъде такава, каквато изберете от това, което ви предлага светът.”
- “Не бутайте реката, тя тече сама по себе си!”
- “Настоящето е непрекъснато движещата се нулева отправна точка, от двете страни на която се намират бъдещето и миналото.”
- “Доказването на своите способности е може би най-опасната от самозаблудите”.
- “Скуката е следствие от блокиране на истинските интереси.”
В резюме
Фриц Перлс е немски психолог и един от основателите на гещалт терапията. Той се ръководи от убеждението, че личното чувство на човека за реалността се създава не от събитията, а от неговите лични възприятия и от начините, с които обяснява преживяванията си.
Въпреки че през 70-те години на ХХ век гещалт терапията губи своята популярност, принципите на Перлс залягат в други форми на терапия. Тук можем да споменем Карл Роджърс, който признава изцяло ролята на пациента за формата и посоката на терапията му, както и Ричард Бандлър – един от основателите на невролингвистичното програмиране.
Прочети повече: Теория за моралното развитие на Колберг.
