Фридрих Ницше. Биография и идеи

Фридрих Ницше е германски философ от 19-ти век, представител на школата на екзистенциализма, чиито идеи оказват огромно въздействие не само върху философията, но и на европейската и световната култура.

Според Ницше Бог е мъртъв, а християнската представа за “човек” ни омаловажава. Следователно, трябва да превъзмогнем ограничаващите идеи на християнството и традиционния морал. Ницше аргументира концепцията за “Свръхчовека” и апелира за преоценка на всички висши ценности, които можем да имаме.

Как преминава животът на Фридрих Ницше? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Ницше

Фридрих Ницше е роден през 1844 г. в Прусия в религиозно семейство – баща му, дядо му и чичовците му са лутерански пастори.

Когато е на пет години, баща му умира от заболяване на мозъка, а на следващата година умира и по-малкият му брат. Ето как, Ницше е отгледан от майка си, баба си и от две лели, с които се премества да живее в градчето Наумбург.

Началното си образование Фридрих Ницше получава в частно училище, а през 1854 г. постъпва в гимназия. След като показва големи заложби в музиката и езиците, той е приет в известното средно училище “Шулпфорта”, в което получава много добра подготовка в сферата на литературата, най-вече древногръцката и римската класика.

През 1864 г. Ницше отива да учи теология и класическа филология в Бонския университет. В този период се запознава с идеите на Артур Шопенхауер, чиито творби оказват значително влияние върху философските му възгледи. След университета за кратко служи като доброволец в пруско артилерийско подразделение, но тежък инцидент при езда го прави негоден за военна служба.

На 24 години Фридрих Ницше става професор по класическа филология в Базелския университет, където се запознава с композитора Рихард Вагнер. Той му оказва силно влияние до момента, в който антисемитизмът на Вагнер става причина Ницше да сложи край на приятелството им.

През 1870 г. Ницше служи като санитар в Пруската армия по време на Френско-пруската война. В армията той преживява и става свидетел на травматични събития. В този период се заразява от дифтерит и дизентерия и оттогава постоянно има проблеми със здравето си. През 1872 г. Ницше публикува първата си книга “Раждането на трагедията”.

От детството си Ницше е тормозен от различни болести, в т.ч. късогледство, мигрена, нарушено храносмилане. Злополуката при езда през 1868 г. и болестите през 1870 г. усложняват здравословното му състояние и това го кара да си взема все по-големи почивки до момент, в който редовната му работа в Базел става невъзможна.

Фридрих Ницше се принуждава да се откаже от преподавателската си работа и следващите 10 години пътува из Европа – в Италия, Франция и Швейцария, и се прехранва като независим автор. В този период започва да приема опиум.

През 1882 г. Ницше пише книгата “Веселата наука”, а през 1883 г. само за десет дни написва първата част на една от най-известните си книги – “Тъй рече Заратустра”. Други негови известни книги са “Отвъд доброто и злото” (1886) и “Залезът на кумирите” (1888). Приживе творчеството на Ницше не получава сериозно внимание, но след смъртта му творбите му са редактирани от сестра му Елизабет, с която той винаги е бил в сложни отношения.

През 1889 г. Ницше преживява психически срив, след като на улица в Торино вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята. Оттук до края на дните си Ницше страда от нервно разстройство, от което така и не се възстановява.

През 1899 г. получава два мозъчни инсулта, които го парализират и го оставят в състояние, в което не може да говори и ходи. След пореден инсулт и прекарана пневмония, Фридрих Ницше умира през 1900 г.

Ницше и Бог

Най-прочутите думи на Фридрих Ницше са:

“Бог е мъртъв”.

Думите са от книгата на Ницше “Веселата наука” и са вложени в устата на персонаж, който държи фенер и търси навсякъде Бог, но не може да го открие. Селяните го мислят за луд.

Но как би могъл Бог да умре? Знае се, че той е безсмъртен, а безсмъртните създания не умират. Те живеят вечно.

Ницше умишлено използва това. Той не твърди, че Бог е бил жив, след което е умрял, а по-скоро казва, че вярата в Бог е престанала да бъде жива и приемлива.

Идеята за смъртта на Бог е развита по-подробно от Ницше в книгата му “Тъй рече Заратустра”. Заратустра е пророк, който на 30 години отива да живее в планината. Там той прекарва десет години, но един ден се събужда при изгрев слънце и установява, че е изморен от мъдростта, която е натрупал и решава да слезе долу при хората, за да им разкаже какво е научил.

А Заратустра е открил, че Бог е мъртъв. Това не е буквалният Бог, на когото се молят религиозните хора, а е събирателен образ на всички висши ценности, които можем да имаме. Смъртта на Бог не е смърт на някакво божество, а е смърт на висшите ценности, които човешкият род е наследил.

Проследявайки историята на човечеството и развитието на философската мисъл, Фридрих Ницше посочва огромното влияние на Платон за развитието на човешкия род, морала и идеята за Бог.

Известната Теория на формите на Платон твърди, че на всяко земно нещо, което сме в състояние да възприемем с нашите сетива в материалния свят, съответства “форма” (или “идея”) – вечна и съвършена реалност на това нещо, която живее в “Света на идеите”. Според Платон с човешките си сетива ние имаме достъп до света на явленията, но чрез интелекта можем да получим достъп до целия свят от Идеални форми, който е реален и непроменлив.

Платоновата идея за два свята се приема охотно от християнството, при което също има два свята – земен и небесен. Според Ницше християнството гледа на света, в който живеем сега, като на нещо, което не е толкова реално, а истинският “реален” свят е бъдещият небесен свят, обещан на добродетелните хора, които следват християнските правила в този живот.

И Платоновият, и християнският вариант, разделят света на две части – “феноменален” (материален) свят и “реален” (нематериален) свят. Твърдението, че всичко стойностно в света е непостижимо в материалния свят и се намира в нематериалния свят според Ницше води до начин на мислене, който всъщност отрича живота.

В резултат на това от Платон и християнството насам ние сме започнали да гледаме на света като на свят, който трябва да презираме, над който да се извисяваме и на който да не се наслаждаваме. Така ние се отвръщаме от самия живот в името на един мит, казва Ницше, в името на някакъв въображаем “реален” свят, който се намира другаде.

Но да се върнем на идеята на Ницше, че “Бог е мъртъв”. За да я разберем още по-добре това, следва да се обърнем към творчеството на влиятелния германски философ Имануел Кант, чиито идеи са от ключово значение, за да разберем идеите на Ницше.

Кант също счита, че съществуват два свята – светът на опита (“феноменален свят”), усещан от нашите тела, и светът, какъвто е сам в себе си (“ноументален свят”). Тази голяма идея той разгръща в книгата си “Критика на чистия разум” (1781).

Ние можем да опознаваме феноменалния свят чрез сетивата си, но не можем да видим т.нар. “ноуменален свят”. Той съществува, но е напълно недостижим за нас – следователно, дори и за най-добродетелните и религиозни хора, това е една безполезна и ненужна идея. Ето защо е необходимо да се избавим от нея, смята Ницше. Бог е мъртъв.

Ницше и Свръхчовекът

Ницше смята, че веднъж, след като приемем, че няма Бог, не можем просто да продължим да се придържаме към християнския възглед за правилно и грешно. Това би било самоизмама. Ценностите, които човешкият род е наследил по линия на християнството – като състрадание, доброта и зачитане на интересите на другите, – до една могат да бъдат оспорени.

В книгата си “Към генеалогията на морала” (1887) Фридрих Ницше описва ситуацията в Древна Гърция, когато най-уважаваните хора с аристократичен произход са изграждали живота си около ценности като чест, позор и героизъм в битка, вместо около християнските ценности за добродетелност, щедрост или вина от прегрешения. В този свят на герои, описан от Омир в “Одисея” и “Илиада”, безсилните – робите и слабите – изпитвали завист към могъщите.

Робите канализирали завистта си към могъщите и от негативните си чувства към тях създали нови ценности, с които преобърнали ценностите на аристократите. Вместо да възхваляват силата и властта като тях, робите превърнали в добродетели великодушието и грижата за слабите. Този робски морал, както го нарича Ницше, третирал действията на хората с власт като зли, а чувствата на събратята им – като добри.

Фридрих Ницше показва силно предпочитание към ценностите на аристократите и към прославянето на силните войнствени герои спрямо християнския морал на състрадание. Християнството и произтичащият от него морал третират хората като еднакво ценни, което според Ницше е сериозна грешка.

В “Тъй рече Заратустра” Ницше пише за “Übermensch”, или Свръхчовека. Това е въображаемият човек на бъдещето, който не е възпиран от общоприетите ценности, а прекрачва отвъд тях, създавайки нови ценности. Ницше смята, че Свръхчовекът е следващата стъпка в развитието на човечеството.

Свръхчовекът притежава огромна сила и независимост на ума и тялото. Според Ницше такъв човек все още не е съществувал, но назовава Наполеон, Шекспир и Сократ като модели.

Около 30 години след смъртта на Ницше, някъде през 30-те години на XX век, идеите му за Свръхчовека дават храна за реториката на нацизма, когато Адолф Хитлер изчита творбите на Ницше и особено харесва идеята за премахване на юдео-християнския морал, контролиращ цяла Европа. Въпреки, че Ницше се стреми по-скоро към връщане на по-простите, утвърждаващи живота ценности на езическа Европа, Хитлер вижда в написаното обосновка за собствените си цели и извинение за насилието и престъпленията в огромни мащаби, които предстоят да се случат.

Заслужава да се отбележи, че Елизабет, сестрата на Ницше, поема контрола над произведенията му, след като той изгубва разсъдъка си и в продължение на 35 години след смъртта му. Тя е убедена германска националистка, която редактира и цензурира бележките на брат си, подбира онова, с което е съгласна и изключва онова, с което не е съгласна. Нейната орязана версия на идеите на Ницше е публикувана като книгата “Воля за власт” и превръща съчиненията на Ницше в пропаганда на нацизма.

Едва ли Ницше е искал да има нещо общо с идеологията на нацизма, но все пак трябва да се признае, че в творчеството му има много редове, които защитават правото на силните да унищожават слабите.

Идеите на Ницше за Свръхчовека, за религията и важността на самооценката са важни за много философи след края на Втората световна война и могат да бъдат проследени особено ярко в творчеството на следващи представители на екзистенциализма като Жан-Пол Сартр, който, по подобие на Свръхчовека на Ницше казва, че всеки от нас трябва сам да дефинира смисъла на своето съществуване.

Цитати от Ницше

Фридрих Ницше е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.”
• “Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.”
• “Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.”
• “Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.”
• “За да живееш в самота, трябва да си животно…, или бог.”
• “Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.”
• “Имаш ли своето “защо?” в живота, ще можеш да понесеш почти всяко “как?”.
• “Красотата е работа на малцина.”
• “Там, където не може да обича, човек трябва да отмине!”
• “Човекът започва там, където свършва държавата.”
• “Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.”

В резюме

Фридрих Ницше е оригинален германски философ, известен с безкомпромисната си критика на традиционния европейски морал и религия, както и на конвенционалните философски идеи и социални догми.

Ницше аргументира идеята, че Бог е мъртъв, създава концепцията за “Свръхчовека” и апелира за преоценка на всички висши ценности, които можем да имаме. Творчеството му оказва въздействие върху огромен брой философи, писатели и хора на изкуството през XX век.

Прочети повече: Кратка история на философията.