Фредерик Тейлър. Биография и идеи

Фредерик Тейлър е американски инженер и един от първите консултанти по управление.

Тейлър посвещава професионалния си живот в търсене на методи за повишаване на производствената ефикасност, с което става известен като “Баща на научното управление”.

Преди повече от 100 години Тейлър е автор на ключови идеи в управлението и бизнеса, които имат своето значение и приложение и в наши дни.

Как преминава животът на Фредерик Тейлър? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Тейлър

Фредерик Тейлър е роден през 1856 г. в Джърмънтаун, щат Пенсилвания, САЩ в семейнство на ревностни християни – пуритани.

След завършване на средното си образование Тейлър пътува известно време из Европа, след което се записва да учи право в “Harvard Law School”, каквото е и желанието на родителите му. Той обаче има проблеми със зрението, което го възпрепятства да продължи юридическото си образование.

Тейлър се залавя с физически труд, като четири години работи като формовчик и механик в компания-производител на помпи от Филаделфия. Там на свой собствен гръб изпитва проблеми, свързани с некомпетентно управление.

През 1878 г. Тейлър се прехвърля да работи в друга фирма от Филаделфия – металообработващата компания “Midvale Steel Company”. В тази компания той остава в продължение на дванадесет години и в крайна сметка се издига до длъжността “Главен инженер”.

За да не работи цял живот нискоквалициран труд, Тейлър постъпва във вечерния факултет на “Stevens Institute” и го завършва със степен „Магистър по машиностроене”. В качеството си на дипломиран специалист, Тейлър провежда серия от изследвания на технологичните операции в “Midvale Steel”. Първите му изследвания са свързани с анализ на скоростта на рязане на метала от гледна точка на повишаване на производителността на труда. Именно резултатите от тези изследвания стават основата на развитие на школата на научното управление.

В периода 1890 – 1893 г. Фредерик Тейлър сменя местоработата си, като става Генерален директор на компанията “Manufacturing Investing Company”, специализирана в производството на хартия. След това той напуска компанията и става консултант по управление, с богат опит както като обикновен работник, така и като професионален мениджър.

От услугите на Тейлър се възползва голямата стоманодобивна компания “Bethlehem Steel”, която го наема за консултант през 1893 г. Именно тук Тейлър съумява да внедри идеите си за научен мениджмънт в пълна степен. Във фирмата Тейлър е подкрепян всячески от Джон Уортън – създател на първото бизнес училище в САЩ и основен акционер в “Bethlehem Steel”.

Оперативното управление на “Bethlehem Steel” в тези години е слабо и Тейлър веднага набелязва области за подобрение на работата. Предложенията му обаче се посрещат негативно от мениджърите, като тяхна защитна реакция и стремеж за запазване на статуквото. Въпреки това, Тейлър успява да въведе нов метод за термообработка на стомана за инструментална екипировка, с което увеличава производителността на компанията с 200-300%.

През 1901 г. Тейлър е уволнен от “Bethlehem Steel”. Това се случва, след като във фирмата възниква брожение срещу методите му от страна на работниците, които намират идеите му за повишение на производителността за експлоататорски. Президентът на “Bethlehem Steel” пише писмо до Тейлър със следния текст:

“Смея да Ви уведомя, че Вашите услуги не ще бъдат желателни за компанията ни след 1-ви Май 1901 г.”

Оттук до края на живота си Тейлър се посвещава в работа по усъвършенстване на своята система за управление. През 1903 г. издава книгата си “Управление на фабриката” (“Shop Management”) и получава широка известност като автор, лектор и консултант по управление.

През 1906 г. Тейлър получава сериозно признание – избран е за Президент на “Американското общество на инженер-механиците” (ASME). В това си качество издава своя труд “On the Art of Cutting Metals”, определен от експерти като шедьовър в тази област на инженерно-научната мисъл. През членовете на ASME Тейлър представя за обсъждане два свои значими доклада – „Системата за сделно заплащане” и „Управление на фабриката”.

През 1911 г. Фредерик Тейлър публикува своя вероятно най-важен труд – книгата “Принципите на научното управление” (“The Principles of Scientific Management”). Годината на излизане на тази книга бележи и рождената дата на научния мениджмънт. Счита се, че от 1911 г. насам книгата на Тейлър спомага за увеличение на производителността на труда повече от 100 пъти и служи като инструмент за изкореняване на бедността на много места по света.

Благодарение на „Принципите на научното управление” името на Тейлър придобива небивала популярност в деловите среди в САЩ и по света. Принципите за управление на Тейлър започват да се внедряват мащабно в много предприятия в САЩ. Самият той ги популяризира, вече в качеството си на консултант по управлението на оръжейните заводи “Watertown” в Масачузетс, като провежда многобройни срещи с едри индустриалци и авторитетни представители на бизнес средите.

Междувременно, Фредерик Тейлър става и лектор в наскоро откритото бизнес училище “Harvard” и изнася лекции в него до края на живота си, който настъпва внезапно през 1915 г. след заболяване от пневмония.

Тейлър и научното управление

Принципите на научното управление на Тейлър призовават към оптимизиране на времето за изпълнение на работните задачи чрез тяхното изучаване, опростяване и разбиване на прости операции. Веднъж опростени, работните задачи се възлагат на работниците и те могат лесно да бъдат обучени да се справят със тясно специализираната си последователност от работни операции, движения и действия по възможно най-добрия начин.

Това поставя началото на разделението на труда в масовото производство, което бива използвано изключително успешно от Хенри Форд а автомобилостроенето, например.

Според Тейлър, има само един, най-добър начин за работа на всеки работник и той трябва да бъде открит чрез научни методи на изследване на труда.

Преди откритията на Тейлър за повишаване на производителността, производството е в ръцете на опитни работници – майстори, които придобивали занаята си в течение на дълги години на чиракуване и усъвършенстване. Майсторите самостоятелно решавали как да вършат и да разпределят работата си.

Научният мениджмънт и идеите на Тейлър отнемат автономията на майсторите и превръщат сложния им занаятчийски труд в поредица от опростени действия, които се научават и извършват от далеч по-неопитни работници. Тези неопитни работници пък получават лесно и бързо обучение за справяне с по-опростената работа.

В края на XIX век собствениците и мениджърите на големите компании в САЩ са разтревожени от ниската производителност и неефективността на индустрията и търсят нови начини за справяне с предизвикателствата на управлението. Тейлър също се интересува от темата за повишаване на производителността, особено след като установява голямата неефективност на колегите си от стоманообработващата промишленост.

По време на работата си в този бранш, той констатира интересен феномен – работниците умишлено ряботят много под нивото на реалния си капацитет на производителност.

Според самия Тейлър, причините за този феномен са три:

• Масово разпространеното сред работниците схващане, че ако те са по-производителни, мнозина от тях ще бъдат излишни за компанията и ще загубят работните си места.
• Съществуващите по това време системи за възнаграждение, които насърчават ниската производителност. Според тези системи един работник получава едно и също възнаграждение, независимо дали е ниско или високо производителен, стига работникът да успее някак си да убеди работодателя си, че неговата иначе слаба производителност всъщност е една добра производителност. Работниците се страхуват да дадат повече от себе си и правят всичко възможно да не работят добре, защото това означава, че ще им бъдат поставени нови, по-високи стандарти за изпълнение на тяхната работа в количествено отношение. Тейлър открива, че ако заплатата на работниците е обвързана с произведеното от тях качество, те ще се страхуват, че доходите им на бройка произведена продукция ще намалеят, ако се увеличи изискването за количество.
• Работниците губят твърде много време поради техните старомодни правила за работа и не използват методи за оптимизиране на дейността си, които могат да бъдат открити чрез научно изследване на задачите и работното поведение.

С цел оптимизация на работата Тейлър въвежда в практиката използването на хронометри, за да се определят и спазват строги нормативи от време за изпълнение на различните работни операции.

4 принципа на научното управление

След като изследва работното поведение и използва научни методи, Фредерик Тейлър предлага на бизнеса следните революционни за времето си четири принципа за справяне с “кръшкането” и повишаване на производителността:

1. Заменете досегашната работа по усет и здрав разум с научни методи за управление. Изучавайте начина, по който работниците вършат работата си и експериментирайте с нови варианти, при които тази тяхна работа да се извършва по един по-ефикасен начин. Формализирайте новите начини за работа чрез създаването на писмени правила и стандартизирани работни процедури.
2. Вместо просто да назначавате някакви работници на която и да е работа, подбирайте ги внимателно така, че да притежават подходящите умения и качества да се справят с изискванията на задачите и ги обучавайте активно да изпълняват задачите според правилата и процедурите, създадени в т.1. Не бъдете пасивни и не оставяйте работниците сами да се обучават.
3. Наблюдавайте изпълнението на работата на работниците и им предоставяйте инструкции и надзор, за да сте сигурни, че използват най-ефективните начини на работа. Това е задължение преди всичко на управата, тъй като ако тя не следи за това, работниците ще продължават да работят според метода, който им е по-удобен, т.е. няма да има гаранция, че ще използват научнообоснования начин на работа.
4. Разпределете работата между мениджъри и работници, така че мениджърите да прекарват време в планиране и обучение, с което да позволяват на работниците да изпълняват задачите си по-ефективно. Насърчавайте сътрудничеството между двете групи.

5 стъпки за ефективна работа

С оглед на принципите за научно управление, Тейлър предлага и процес от пет стъпки за разработване на норми, с чиято помощ да се върши по-ефективна работа:

1. Изберете 10 или 15 отделни работници, особено изкусни в дадена работа, по-добре от различни предприятия и райони на страната;
2. Подложете на точно изследване целия ред от елементарни операции и движения, които се ползват от всеки един от тези работници в производството. На изучаване трябва да бъдат подложени и използваните инструменти.
3. Регистрирайте със секундомер в ръце точната продължителност на времето, необходимо за произвеждане на всяка една от тези елементарни операции и изберете след това най-бързия начин за произвеждане на всеки отделен елемент на работата.
4. Отстранете всички неправилни, бавни и излишни движения.
5. Обединете всички избрани на-добри и бързи движения с най-добрите типове инструменти. С този нов метод на работа обучете инструктор или майстор, който след това ще обучава работниците.

Други принципи на Тейлър

Освен тези принципи, много значим е и принципът на Тейлър за заплащането. Тейлър доказва, че високата работна заплата осигурява евтина продукция. Ето защо, той съветва да се установи справедливо и приемливо минимално ниво на изпълнение на работата, а после да се разработи система, която да стимулира и възнаграждава онези, които работят над приетото минимално ниво на изпълнение.

Тези принципи се прилагат по времето на Тейлър в множество заводи в САЩ, като производителността в тях се вдига чувствително, в съотношение 3:1 и повече.

Тейлър също така се опитва да популяризира свой принцип за организиране на административния труд, съгласно който работата в един завод следва да бъде разпределена между 8 мениджъри от средно управленско ниво, като всеки един от тях се занимава с различен род функционални дейности. Това дава повод на някои по-късни изследователи да определят Тейлър като родоначалник на функционалната организационна структура, както и на отделите по „Планиране”, „Персонал” и „Качество”.

Става ясно, че идеите на Фредерик Тейлър дават реални резултати. Така, те оказват огромен ефект върху организацията на работа и начина, по който се управлява персонала в промишлеността на най-развитите икономики като САЩ, Япония, държави от Европа и много други страни, включително вече бившия СССР.

Целта на научния мениджмънт е да се постигне хармония между ръководителя и работниците. Тейлър вярва, че ако двете страни обединят усилия, вместо да се боричкат, ще могат да увеличат производителността многократно и така работещите ще получат по-високи заплати, а фирмата – по-високи дивиденти при по-ниски цени и себестойност.

Ето как самият Фредерик Тейлър описва същността на научното управление:

“Научното управление не е способ за повишаване на ефективността в производството. Внердяването му изисква продължителна умствена революция в съзнанието на работниците, която да промени отношението им към работата, към колегите и към собственика.

Подобна умствена революция в отношението към работата, към подчинените и към всички ежедневни проблеми на свой ред следва да се случи и в съзнанието на мениджърите – майстора в цеха, управителя на фабриката, собственика на предприятието, съвета на директорите.

Без подобна умствена революция от двете страни, използването на научно управление е невъзможно.”

Тейлър и работата на ръководителя

В различните индустриални компании по това време е било обичайна практика на ръководни постове да се назначават най-вече дипломирани инженери – хора с опит в техническата част на работата.

Фредерик Тейлър открива, че добрият инженер не винаги е добър мениджър. Управлението е отделна научна дисциплина и следователно следва да се изучава самостоятелно. Това според Тейлър включва изучаване на човешките отношения, планирането на бюджет, управление и контрол.

Тейлър ясно разбира, че един слаб и неефективен мениджър означава на практика неефективно ръководство на цялата фирма. Затова, обучението е от съществено значение за жизненоспособността на всяка фирма, независимо дали е малка или голяма. Научният мениджмънт следва да се изучава и практикува.

Критика към идеите на Тейлър

От самото начало, системата за научно управление на Тейлър, известна още като “Тейлъризъм”, се сблъсква със сериозна съпротива от страна на профсъюзите в различни предприятия.

Фредерик Тейлър бива обвинен, че защитава правата на работодателите и че неимоверно увеличава тяхната власт над работниците. През 1910 г. профсъюзите дори се опитват да спрат рационализациите му, като протестират срещу прекомерната употреба на хронометри на работните места в една от военните фабрики, където се прилага „тейлъризмът”.

Профсъюзите успяват да издействат назначението на специална комисия към Конгреса на САЩ, която да разследва методите на Тейлър. На Тейлър му се налага да даде показания за своите методи пред комисията, в обем от цели 280 страници. Разследването не дава еднозначен резултат, но в редиците на работниците и профсъюзите Тейлър е обявен за враг на работещите хора. Във военните фабрики е забранено използването на хронометри.

Тейлър не може да проумее голямата съпротива срещу научния мениджмънт, за който смята, че е от полза за всички. Проблемът на Тейлър е, че вижда начини за повишаване на производителността, но не знае как да въодушеви хората за работа. Тейлър гледа на хората по-скоро като на машини, но те не са такива.

Оказва се, че именно това е проблем. Принципите на научното управление, приведени в изпълнение до степен на крайност, засилват монотонността в работата и пропускат да отчетат фактори, важни за работника като разнообразието от умения, значимостта на задачите, автономията на работното място, обратната връзка от мениджъра към служителя и други, далеч по-човешки аспекти на трудовото ежедневие.

Пример с танковите заводи

Известен е примерът с два завода, произвеждащи танкове, който показва до какво води научното управление, ако се приведе в действие без отчитане на човешката страна на работните отношения.

Завод А се помещава в стара сграда. Организацията на работа не е поточна, а планирането е “на парче”, като е сведено на равнище цех – чрез прекия началник и работниците.

Завод Б е модерен и разположен в нова сграда. Той е организиран по правилата на научното управление. Всяко нещо е планирано до последния детайл. Всеки работник е специализиран в изпълнението на конкретна задача.

Заводът Б, от който се очаква да бъде пример за добра организация, се оказва неприятна грешка. Текучеството е високо, моралът е нисък, процъфтява пиянството. Работниците са потиснати и не показва ентусиазъм в работата. В същото време, Завод А пращи от активност. Текучеството там е незначително, преобладава дух на другарство.

Централизираното планиране, прекалената специализация на труда и монотонността изличават човешкия интерес към работата. В резултат на всичко това, производителността в Завод Б спрямо Завод А е с 16% по-висока, напук на първоначалните очаквания.

В резюме

Независимо от съпротивата срещу научното управление, откритията на Фредерик Тейлър са революционни за времето си и допринасят в огромна степен за бурното индустриалното развитие.

Целта на научното управление е да анализира и контролира работните процеси, с цел рационализация и стандартизация на методите за производство и постигане на по-висока производителност и ефективност, в условията на взаимно отговорно отношение от ръководители и работници.

По своята същност, в много държави идеите на Тейлър продължават да се прилагат и до днес, но в подобрен вариант и пременени в „по-хуманни” одежди.

Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.