Франсис Бейкън. Биография и идеи

Франсис Бейкън е английски философ, считан често за първия представител на т.нар. “английски емпиризъм” във философията.

Бейкън счита, че знанието трябва да дойде от сетивен опит и е застъпник на научните методи и фокуса върху практическото експериментиране. Големият му принос за философията е свързан с индуктивните методи за разсъждение, а посланието, което оставя е, че “знанието е сила”.

Как преминава животът на Франсис Бейкън? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Бейкън

Франсис Бейкън е роден през 1561 г. в Лондон, Великобритания, в семейство на благородници. Баща му е пазител на английския печат в двора на кралица Елизабет I.

Като дете Бейкън има крехко здраве, поради което първоначално получава домашно образование, а когато навършва 12 години е изпратен да учи в Тринити Колидж в Кеймбридж. По време на следването си той за първи път се среща с кралицата, която е впечатлена от нетипично зрелия за възрастта му интелект.

Когато се дипломира, Бейкън започва да учи право, но изоставя юридическата кариера, за да поеме дипломатически пост във Франция. След смъртта на баща си изпада в бедност, което го принуждава да се върне към правото.

Франсис Бейкън е избран за член на парламента през 1584 г., но приятелството с предателя граф Есекс задържа политическата му кариера до възкачването на трона на Джеймс I през 1603 г. През 1618 г. Бейкън е назначен за лорд-канцлер, но е свален две години по-късно по обвинение, че взема подкупи.

Остатъка от живота си Бейкън прекарва в писане и научна работа. Сред основните философски му съчинения спадат „За усъвършенстване на науките“ (1605) „Нов органон“ (1620) и „Нова Атлантида“ (1624).

Франсис Бейкън умира от бронхит през 1626 г., докато пълни едно пиле със сняг като част от експеримента си за съхраняване на храни.

Бейкън и знанието

Бейкън е роден по време, в което интересът на Ренесанса към преоткриване на постиженията от древността се насочва към по-научен подход в търсенето на знания. В този период вече са създадени творби на някои ренесансови учени като Николай Коперник, например, а научната революция ражда и голям брой други мислители като Йохан Кеплер, Галилео Галилей и др.

Макар, че Църквата е относително благосклонна към науката през по-голямата част от Средновековието, тази тенденция се преустановява заради нарастването на съпротивата срещу властта на Ватикана през Ренесанса. Религиозни реформатори като Мартин Лутер се оплакват, че Църквата не се противопоставя подобаващо на научните предизвикателства на описанията на света, поради което католическата църква втвърдява тона и се обръща срещу научните начинания.

Бейкън твърди, че приема ученията на християнството, но същевременно настоява, че науката трябва да е отделена от религията, за да се улесни и ускори придобиването на знания. Той изразява недоволство, че науката до този момент е ползвана преди всичко за придобиване на академична или лична слава за определени хора, а не за да подобри човешкото съществуване.

За Франсис Бейкън, единственото важно знание за човека е емпирично вкоренено в естествения свят и използването на ясна система от научни изследвания би гарантирала господството на човека над света. Подобни идеи са в традицията на емпирично мислене на един друг британски философ, живял 3 века преди това – Роджър Бейкън.

Бейкън счита, че науката, а не религията, е ключ към знанието, и че научното знание се гради върху самото себе си. То напредва постепенно с натрупване, като открива нови закони и прави възможни нови изобретения.

Или, научното знание дава възможност на хората да правят неща, които иначе не могат да бъдат направени. Оттук, Бейкън прави и извода, че знанието е сила.

Бейкън и индукцията

Франсис Бейкън изпитва огромно уважение към личността на Аристотел, но в същото време счита, че философията му е безплодна и погрешна в целите си.

Философията до този момент използва главно дедуктивни методи за разсъждение – от общото към частното. Например, още Аристотел формулира т.нар. “силогизми” – модели на дедуктивно логическо мислене, които използват две предпоставки и едно умозаключение.

Предпоставки:

1. “Всички хора са смъртни”;
2. “Сократ е човек”.

Умозаключение: Сократ е смъртен.

Франсис Бейкън твърди, че за да се тълкува природата и да се придобиват научни знания, следва да се използват индуктивни разсъждения – от частното към общото, от факт към закон.

Все пак той предупреждава, че преди философът да започне да мисли индуктивно, той трябва да освободи ума си от няколко основни бариери пред придобиването на научни знания, които нарича “идоли на ума” – фалшиви представи, които изкривяват истината.

Четирите идола на ума на Бейкън са:

1. Племенни идоли – склонността на човешките същества като вид (или “племе”) да генерализират;
2. Пещерни идоли – склонността на хората по-скоро да налагат предварително създадени идеи за природата, вместо да проверят какво има в действителност там.
3. Пазарни идоли – склонността на хората да позволяват на социалните условности да изкривяват сетивния опит;
4. Театрални идоли – изкривяващото въздействие на преобладаващата философска и научна догма.

Според Франсис Бейкън, философите и учените трябва да се борят срещу тези четири недъга, за да придобиват знания за света чрез научни методи. Той смята, че науката зависи от формулирането на все по-обобщаващи (индуктивни) закони.

Например, вместо да се прави поредица от изследвания върху метали, които се разширяват при нагряване, и после да се заключи, че загряването предизвиква разширяване при всички метали, Бейкън предлага да се наблегне върху необходимостта да се експериментира с нова теория, при която се търсят отрицателни примери – в случая всички метали, които не се разширяват при нагряване.

Цитати от Бейкън

Франсис Бейкън е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Знанието е сила.”
• “Човек може толкова, колкото знае.”
• “Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.”
• “Завистта няма почивен ден.”
• “Парите са добър слуга, но лош господар.”
• “Човек, който властва над другите, губи личната си свобода.”
• “Мълчанието е добродетелта на глупаците.”
• “Атеизмът е тънък лед, по който един човек би преминал, а цял един народ би пропаднал в бездната.”
• “Надежатата – хубава закуска, но лоша вечеря.”
• “Искам да живея, за да се уча, а не да се уча, за да живея.”
• “Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.”
• “Има две книги, които са ни дадени, за да ги изучаваме и за да ни предпазват от грешки: първата книга е Библията, която ни разкрива волята на Бога, а втората е книгата на Природата, която съдържа всички творения на Бога и изразява Неговата сила.”
• “Вярно е, че една не много задълбочена философия насочва човешкия ум към атеизма, но задълбочаването във философията го връща обратно към религията. Когато човешкият ум разглежда разпръснатите причини на нещата, той може да остане при тях и да не отиде по-надълбоко, но когато види, че те са тясно свързани помежду си и образуват верига, тогава той непременно ще се обърне към Провидението и Бога.”
• “Съществуването на Бога се отрича само от тези, за които е изгодно Той да не съществува. Нищо не показва по-добре, че безбожието е по-скоро на устата, отколкото в душата на хората, от това, че безбожниците постоянно изказват мнението си, сякаш сами не са твърдо убедени в своето безбожие и биха се радвали да бъдат подкрепени от одобрението на други хора. А ако те наистина смятат, че Бог не съществува, защо тогава се безпокоят?”
• “Тези, които отричат Бога, убиват благородното у човека; защото безспорно човекът е близо до животните по отношение на своето телесно устройство и ако не е близо до Бога по дух, човекът става едно долно и презряно същество.”

В резюме

Със своите идеи за знанието, науката и индуктивните разсъждения, Франсис Бейкън оставя важна следа във философията и в частност в едно от нейните важни течения – емпиризма.

Влиянието на Бейкън води до фокусиране върху практическото експериментиране в науката. Критикуват го обаче, че пренебрегва важността на прозренията, подхванвани от въображението, което движи научния напредък.

Прочети повече: Кратка история на философията.