В зората на индустриалната революция в началото на XX век предприятията търсят начини за повишаване на производителността си. С появата на първите експерти и изследователи от школата на научното управление се откриват реални възможности това да се случи.
Основна заслуга за повишаване на производителността в онези години имат съпрузите Франк Гилбрет и Лилиан Гилбрет. Счита се, че двамата дават началото на т.нар. “наука за работните движения” от началото на XX век.
Как преминава животът на съпрузите Гилбрет? Каква са техните открития? И какво е значението на идеите им в наши дни?
Биография на съпрузите Гилбрет
Франк Гилбрет (някъде е възможно да се срещне и като Джилбрет, на английски език се изписва Gilbreth) е роден през 1868 г. в гр. Феърфийлд, щата Мейн, САЩ. Започва трудовата си кариера с тежка физическа работа – като зидар.
Гилбрет има стремеж към усъвършенстване и през 1885 г. завършва висшето английско училище в Бостън, където се дипломира като строителен инженер. Усвоява тънкостите на строителството и има многобройни патенти в тази област – за бетонобъркалки, профили за арматура и др.
През 90-те години на XIX век Франк Гилбрет вече има просперираща строителна фирма с дейност на цялата територия на САЩ. Той се специализира в непривичните за времето си железобетонни конструкции. Строи всичко – домове, фабрики, шахти, канали и всякакви съоръжения. В щата Мейн, например, захваща строителството на цяло градче. Сключва договори за строителство и с множество европейски компании, като в определен период от време има и представителство в Лондон, на “Victoria Street”.
През 1903 г. става член на Американското общество на инженерите-механици. Именно там се запознава с Фредерик Тейлър. Франк Гилбрет опознава идеите на Тейлър за нормативите от време за всеки елемент на работата и ги обогатява.
Лилиан Гилбрет е родена през 1878 г. в гр. Оукланд, Калифорния, САЩ. Тя е дъщеря на богат индустриалец, който развива успешен бизнес с рафинирана захар.
Лилиан получава отлично академично образование, като става бакалавър и магистър по английски език и литература в Калифорнийския университет. Записва се да учи и за доктор на науките, но се запознава с Франк Гилбрет и през 1904 г. двамата се женят.
След сключването на брака им, Лилиан решава да смени професионалната си област, за да е по-близка до тази на съпруга й. Ето как, тя завършва психология.
Франк и Лилиан Гилбрет за първи път насочват вниманието на предприемачи и мениджъри към психофизиологическите аспекти на труда. Двамата съпрузи основават консултантската фирма по управление “Gilbreth Inc”, чиито клиенти са различни предприятия.
Основните трудове на Гилбрет са “Изучаване на движенията (1911 г.), “Основи на научното управление” (1912 г.), “Фактори на умората” (1916 г.) и “Практическо приложение на движенията” (1917 г.)
Франк Гилбрет почива от сърдечен удар през 1924 г., на 55 годишна възраст, в момент, в който разговаря по телефона със съпругата си на една ЖП гара. Лилиан Гилбрет надживява съпруга си с 38 години. Двамата имат общо 12 деца.
Повишаване на производителността чрез работните движения
Още по времето, когато е обикновен чирак в една строителна фирма (едва 17 годишен), Франк Гилбрет посещава вечерни курсове, за да повиши знанията си по строителство. На 27 годишна възраст става главен управляващ на въпросната фирма.
Като чирак, Гилбрет е поразен от безполезното изразходване на ресурси, което очевидно е резултат от съществуващите тогава методи за работа в строителството. Ето как, той решава да открие най-добрите начини за полагане на тухлите при зидарията, както и най-добрите начини за използването на строителни материали.
По-късно Гилбрет прилага тези свои методи, обучавайки старателно другите работници как да работят. Това води да намаляване на производствените разходи, както и до възможността да се повиши работната заплата в строителната фирма.
Усилията в тази насока са подплатени научно. Гилбрет доразвива идеята на Фредерик Тейлър за разработването на норми на труд поотделно за всеки елемент на дадена операция, но конкретно с фокус върху работата на зидарите.
Докато Тейлър е търсел отговор на въпроса “Какъв може да е размерът на една добре свършена работа за един ден при добра надница?”, Франк Гилбрет поставя за разрешение следващия важен въпрос – “Как добрата дневна надница може да се използва по най-производителния начин?”
Какъв е отговорът на този въпрос?
Гилбрет разчленява технологичния процес на зидарията на взаимозаменяеми техники и чрез комбинирането им в различна последователност, получава определена технологична операция. Например, една операция може да включва да кажем вдигане, преместване, изчакване и т.н. Гилбрет идентифицира общо 17 работни движения, които могат да бъдат комбинирани в различни последователности.
Този начин на формиране на технологичната операция Гилбрет докладва на едно от заседанията на Обществото за подобряване на организацията на производство през 1912 г. Методът става известен с наименованието “Терблиг” (от изписването в обратен ред на името “Гилбрет”).
След тригодишни изследвания и анализи на научните закономерности на зидарския труд, Гилбрет намалява движенията за полагане на тухла в зид от 18 на 5. Това определено е по-производителен начин на работа!
Използвайки собствените си открития, Гилбрет основава своя строителна компания, в която прилага собствените си методи. Работниците, които наема на работа, подбира и обучава най-внимателно. Уговорката с тях е да работят задължително по неговите методи.
Производителността на един зидар от средна величина в компанията на Гилбрет нараства от 1000 тухли на 2700 тухли за един работен ден. Гилбрет не само обучава своите работници как да увеличат производителността на труда, без да им се налага да работят по-бързо, но обяснява търпеливо и защо е необходимо да работят по този начин.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Има ли най-добър метод за работа?
В резултат на работата на Гилбрет по повишаване на производителността става ясно, че има резон в работата да се търси най-добрият метод за работа. Съществува ли такъв, обаче?
На практика, всяка работа може да се свърши по няколко начина. При анализирането й става възможно да се каже кой от тях е най-добрият. Вероятно никой от използваните в практиката начини не може да бъде сметнат за най-добър, но може да се открие възможност да се открие и развие именно най-добрият, като се комбинират различни елементи от използваните в момента методи.
Франк Гилбрет вярва в съществуването на единствен, най-добър начин да се свърши една работа. Той счита, че е погрешно работниците да бъдат обучавани от обикновен наставник как да работят съгласно най-разпространения начин на работа.
Правилното, според Гилбрет, е работниците да бъдат обучавани на най-добрия метод за работа, и то от най-добрия наставник.
Гилбрет и японското момиче
Известна е една история, в която Франк Гилбрет е на изложение в Лондон. Там той вижда японско момиче, което слагало с невероятна бързина хартийки за лъскане на обувки в кутии за обувки. Някой предизвикал Гилбрет да покаже как тази работа може да се извършва по-бързо и той приел.
Гилбрет винаги носел в джоба си хронометър. Той измерил времето на момичето и се оказало, че за 40 секунди то зареждало с хартийки общо 24 кутии. Гилбрет се произнесъл, че това е твърде бавно и направил няколко предложения за подобряване на работата, което момичето приело с голяма неохота, защото смятало, че работи по най-бързия възможен начин.
Методът на Гилбрет обаче съкратил времето за работа на момичето от 40 секунди на 20 секунди, без допълнително натоварване.
Тази случка показва, че чрез опростяване и систематизиране на работните движения обикновено да бъде открит по-добър метод за работа, колкото и да не изглежда вероятно това първоначално.
Намаляване на умората по време на работа
Лилиан Гилбрет, подпомагана от съпруга си, проявява интерес в още една важна сфера, пряко свързана с производителността и работните движения – човешката умора по време на работа.
В книгата “Фактори на умората”, издадена от съпрузите Гилбрет през 1916 г., те заявяват следното:
“Последните 25 години бяха ознаменувани от отчетливо осъзнаване на това, че един от най-важните фактори във всяка производствена дейност се явява човешкият фактор, или човешкият елемент.”
Всяко едно усъвършенстване на работната апаратура или инструменти има особено значение за човека, който ги използва. Когато разглеждаме работника, който е източник на работни действия, ясно разграничаваме два елемента, всеки от които се нуждае от оценка.
Първият елемент, това е самата трудова активност на работника. Тук се отнасят работните движения, техният смисъл и способ за изпълнение.
Вторият елемент е умората. Под това се разбира продължителността и характера на периодите на почивка, която е необходима за възстановяване на първоначалните производствени възможности на работника.
Всеки специалист, който се занимава със сериозно изучаване на работните движения или анализ на съответните данни, не може да не забележи връзката между тези два проблема – проблема с работните движения и проблема с умората.”
Съпрузите Гилбрет предлагат методи за намаляване на умората, както чрез оптимизиране на трудовите движения и рационална организация на работното място, така и чрез внедряване на по-съвременни методи за работа и въвеждане на достатъчен брой почивки. Гилбрет също така предлагат и намаляване на продължителността на работния ден и въвеждането на платени отпуски.
Подобни идеи се разминават с идеите на Тейлър, например, който по онова време счита, че с достатъчно висока надница може да се преодолее проблемът с умората. Изследванията на Фанк и Лилиан Гилбрет доказват, че това не е така.
По този повод Гилбрет пишат:
“Справянето с умората, което е свързано с желанието да се предпази живота на работника и да не се довежда той до изтощение, трябва да способства за увеличение на производителността през тези “щастливи минути”, в противен случай не можем да постигнем нашата главна цел.
Има ли у вас основания да смятате, че работниците ви са станали по-щастливи, след като се захванахте да решавате проблема с умората? Изглеждат ли работниците ви по-щастливи? Говорят ли работниците ви, че са по-щастливи?
Ако да, то значи вашият труд не е пропаднал напразно, каквато и да е била финансовата му цена.”
Гилбрет и Тейлър
Въпреки, че Франк Гилбрет работи напълно независимо от бащата на научното управление Фредерик Тейлър, редица аспекти на техните открития и изводи съвпадат.
Гилбрет работи в строителството, а не в машиностроенето и поради това се интересува повече от природата на работните движения, а не от засичане на времетраенето им с хронометри, какъвто е бил фокусът на Тейлър. Във всички случаи обаче, Гилбрет познава отлично идеите на Тейлър, изучава неговите основополагащи книги и членува заедно с него в “Американското общество на инженер-механиците” (ASME).
В определен момент и Гилбрет, и Тейлър се стремят към едно и също – стандартизация на работата, системен анализ на работните процеси и всеобхватно повишение на ефективността на труда.
Ето как Тейлър обяснява резултатите, постигнати от Гилбрет пред експертната комисия на Камарата на американските представители на САЩ:
“Искам да подчертая, че г-н Гилбрет постига тези високи резултати благодарение на посочените от мен 4 принципа на управление, а именно:
Първо, разработване от страна на управата, а не от работниците, на научно обоснована зидарска техника, която се състои от твърдо установени правила за всяко едно движение на всеки един работник, както и усъвършенстване и стандартизиране на всички инструменти и работни условия.
Второ, грижлив подбор и последващ тренинг на зидарите, за да могат да постигнат първокласно майсторство, а също така и отстраняване на тези работници, които отказват да приемат най-добрите методи, или пък са неспособни да ги научат.
Трето, осигуряване на условия за прилагането на знанията на първокласния зидар, както чрез оказване на постоянна помощ и надзор от страна на управата, така и плащане на по-голямо възнаграждение на тези, които работят бързо и правят точно това, което им е наредено.
Четвърто, приблизително равно разпределение на работата и отговорността между работнците и управата. Управата работи през целия ден рамо до рамо с работниците, като ги подпомага и окуражава, евентуално отстранява възникнали трудности. В миналото ръководството стоеше настрани, помагаше в незначителна степен на работниците и прехвърляше почти цялата отговорност за методи, инструменти, бързина и хармонично сътрудничество на работниците.”
(Виж: Тейлър, Фр. Научното управление. Свидетелски изложения на Фр. Тейлър пред експертната комисия на Камарата на представителите. София, “Профиздат”, 1989, с. 76)
В резюме
Двамата съпрузи Франк и Лилиан Гилбрет правят сериозни открития за повишаване на производителността чрез изучаванена работните движения и справяне с проблема с умората на работното място.
В този смисъл, двамата попадат сред пионерите в областта на научното управление на работните движения и психофизиологията на труда.
Благодарение на откритията на Гилбрет бизнесът постига изключителни резултати в производителността на труда и намаляването на производствените разходи.
Прочети повече: 14 принципа за управление на Файол.
