Социалната отговорност на управлението на организацията е тясно свързана с решението на етични проблеми. На практика в процеса на своята работа ръководителите се сблъскват с деликатната област, наречена “етика”.
Етичните проблеми в мениджмънта са своебразни управленски дилеми, защото изразяват конфликта между приходите, разходите и печалбата на фирмата и нейната социална отговорност.
Ако една фирма например произвежда бисквити и има на склад брашно, чийто срок на годност е изтекъл, пита се какво трябва да направят ръководителите? Да изпълнят социалното си задължение към потребителите, които винаги са харесвали и купували техните бисквити и да бракуват брашното, с което ще претърпят загуби? Или “да затворят очи” и да пуснат брашното в производство, за да не загубят собствениците от брака на брашното с изтекъл срок на годност?
Съществува мнение, че управленската етична дилема въобще не съществува, защото единственото задължение на ръководителите е да увеличават печалбата на фирмата. Има и друго мнение – етичните управленски дилеми могат да имат много алтернативи, а всяка една от тях може да има различни икономически и социални последици.
Етичните решения в управленските дилеми в никакъв случай не са избор само между “правилно” и “неправилно”. Те са изключително сложни и комплексни съждения за баланса между икономическите и социалните резултати на организацията.
Нека да видим защо се получава така.
Какво е “етика”?
Етиката е понятие, употребено за първи път от древногръцкия философ Аристотел. С него той обозначил една област от знания, която разработил в своите съчинения. Гръцката дума “ethos” означава “навик”, “нрав”, “характер”. Целта на етиката според Аристотел е била възпитанието на добродетели в хората.
Няколко столетия по-късно римският император Цицерон въвел в латински език думата “moralis”. Етимологически “ethos” и “moralis” са сходни думи.
В съвременните езици, включително и в българския език, когато казваме “етика” подразбираме областта на знания. Когато казваме “морал” – разбираме реалната практика, поведението на хората. Ние също така употребяваме и думата “нравственост” и подразбираме емоционалните индивидуално-етичните личностни страни на моралното. Често пъти взаимно ги заменяме, например “етично поведение” и “морално поведение”.
Етичното е качеството на отношенията на съгласие между моралните представи и поведение на двама души (две страни). Етичното, било то стандарт, или поведение се договаря между двете страни и те се съгласяват, че това е едно приемливо за тях нещо. Това е една сравнително нова тенденция в съвременното общество, съгласно която не е разумно да се търси единно мнение за това, кое е правилно и кое не е правилно, кое е добро и кое не е добро. Има много видове морал, тъй като има много видове субекти, които го изповядват. Общият диалог и съгласие определят кои норми, стандарти, поведение биха могли да бъдат етични.
Така този начин на мислене води до създаване на една нетрадиционна идея, че “съществува етика, без морал”. По друг начин казано, човешкият морал е неприкосновен избор на всеки. Обществото може и трябва да търси приемливите за всички етични норми. Тази сравнително нова тенденция за “етиката без морал” е съвсем различна от класическата тенденция, съгласно която моралът е в основата на етиката.
Етиката изучава моралните съждения. А моралните съждения са тези, които изразяват ценности. Те фокусират върху личните предпочитания, върху това, което се харесва на индивида, върху нагласата му да възприема някого или нещо. Моралните съждения също така фокусират върху това, което не се харесва, върху нагласата му да не приема някого или нещо.
Етиката изследва ценностното битие на човека, а ценностите винаги се изразяват чрез моралните съждения, които са нормативни съждения. Моралните съждения се отнасят до правилното, до доброто и злото. Кое е правилно или неправилно, добро или зло, се определя от така наречените “етични стандарти”.
Какво включват етичните стандарти?
Няма сериозен бизнес, който функционира извън определени етични стандарти. Ако някой не ги познава или не ги спазва, трудно ще бъде допуснат до сериозните бизнес среди в дългосрочен план. Осъзнаването и спазването на етичните стандарти е условие, без което не може да се формират модерни, професионални и етични взаимоотношения в бизнеса.
Науката, която изучава моралните съждения, отнасящи се до правилното или неправилното, доброто или злото от гледна точка на моралните ценности, е етиката. А кое е правилно или неправилно, добро или зло от морална гледна точка, се определя от т.нар. етични стандарти.
Етичните стандарти включват:
- Морални норми – това са етичните стандарти, които изискват, забраняват, повеляват, поощряват поведението. Например “не лъжи”, “не кради”, “уважавай другия”.
- Етични принципи – това са тази част от етичните стандарти, която служи за моралното оправдание при вземане на съответните решения.
Когато мениджърите работят, те не могат без аргументи, без изтъкване на някакви основания за предприеманите действия. Аргументите и действията се съдържат в етичните принципи, освен в законовите и подзаконовите нормативни актове. Именно поради това най-важният етичен език на бизнеса е езикът на принципите, т.е. езикът на моралното оправдание. А осъзнаването и спазването на етичните принципи е условие за формиране на модерни професионални и етични взаимоотношения в бизнеса.
Етичните принципи са формулирани в различни теории на етиката. Тук ще се спра на три от тях:
- Принцип на утилитаризма;
- Принцип на формализма;
- Принцип на справедливостта.
Тези три принципа са приети в бизнес етиката като база за три типа морална аргументация на поведението на мениджърите.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.1. Принцип на утилитаризма
Принципът на утилитаризма (от utilis – полезен) гласи, че “дадено действие е правилно от етична гледна точка, ако общата сума от приложените крайни резултати от това действие е по-голяма от сумата на общите резултати на всяко друго действие, което субектът би могъл да извърши вместо него”.
Този принцип е изведен от английският учен, философ и икономист Джеръми Бентън (1748-1832 г.) Според утилитарния принцип при извършването и оценяването на дадени постъпки, винаги трябва да се извърши следното:
- Да се определят какви са другите алтернативни действия;
- За всяко действие да се определи пряката и косвена печалба и загуба;
- Като етично приемливо поведение да се приеме тази алтернатива, която води до най-голяма сума от полезни ефекти.
Утилитаризмът предполага, че ние можем по някаква форма да измерим чистите предимства на всяка постъпка. На тази основа в мениджмънта се поставя въпроса за ефективността. Ако сте банков инспектор и имате възможност да дадете само един кредит, на кого ще го дадете – на организация, която иска да разшири производството на хляб и хлебни изделия, или на организация, която ще използва кредита за игрални казина и шоу бизнес.
По какъв начин ще измерите всички положителни и отрицателни ефекти от една такова действие?
Очевидно е, че по всяка вероятност този въпрос, който се предизвиква от самата същност на утилитаризма, може да се разреши само, ако банковият инспектор приеме произволно, че ценностите на една социална група са по-приемливи от ценностите на друга социална група. Това практически означава, че утилитарните измервания на полезните ефекти, се основават на субективизма и предпочитанията на вкусовите на една избрана група.
2. Принцип на формализма
Принципът на формализма е известен и като принцип на универсализма. Това е принцип за правата на човека. В етиката “правото е система от норми, която осигурява съвместен живот на хората, на основа на личната свобода и минимум наказания за нарушаването им”.
Моралните права са свързани със задълженията. Обикновено моралното право на дадена личност може да бъде определено и реализирано чрез моралните задължения на други личности. Моралните права са основа за оправдание на определено поведение, както и за предпазване от някакви действия и поведения.
Моралните права не съвпадат с юридическите права. Те се определят на основа на етичните стандарти – норми и принципи. Така например правото на труд е морално право в тези страни, чийто правни системи не го включват като конституционно право.
Особеностите на моралните права са по-различна база за етична оценка в сравнение с тази, която предлага утилитаризма. Има различни видове морални права:
- Негативни права – определят се чрез задълженията на другите да не се намесват в определени дейности на личността, тъй като тя притежава дадените права;
- Позитивни права – в тях се изтъква, че някои други субекти имат задължението да осигурят реализирането на правото дадена личност да действа свободно и в съответствие със своя интерес;/li>
- Договорни права и задължения – в тях има морални изисквания като например договорящите се страни да се информират своемвременно една други за настъпили обстоятелства по изпълнение на договора; договарящите се страни стъпват доброволно в договорни отношения; договарящите се страни трябва да са информирани напълно за същността на съглашението и т.н.
3. Принцип на справедливостта
Приципът на справедливостта е изискване за съответствие между деяние и възмездие, между право и задължение, между вложено и придобито. Справедливостта е древен идеал в соцално-политическите доктрини. В този аспект са познати различни разбирания за справедливостта като:
- Справедливостта като равенство, съгласно което се пледира за равно разпределение на благата и вредите между всички хора в групата или обществото;
- Справедливостта според участието и приноса на всеки;
- Справедливостта според нуждите и потребностите (социалистическа справедливост);
- Справедливостта като свобода, която се опира на принципа “от всеки според избора му, всекиму според избраното от него”.
Тъй като принципът на справедливостта има по-широк социално-политически смисъл, а не само морално-етичен, някои изследователи го изключват и оставят като основни етични принципи само тези на утилитаризма и формализма.
В заключение
Трите разгледани по-горе принципа са база за три типа морална аргументация. Всеки един от трите принципа акцентира на различен аспект от човешкото повединие.
Утилитаризмът акцентира върху общото благо, но игнорира индивидуалните потребности.
Универсализмът акцентира върху индивидуалните потребности, но игнорира общото благо и разпределението на благата.
Справедливостта акцентира върху разпределението на благата, но игнорира индивидуалните потребности и общото благо.
Прочети повече: Кратка история на философията.
