Ерих Фром. Биография и идеи

Ерих Фром е германски психоаналитик и ярък представител на неофройдизма и хуманистическата психоанализа.

През своята богата академична и терапевтична практика, Ерих Фром изучава човешката природа, типовете личност, откриването на смисъла на живота, любовта, методите и задачите на психологията и др.

Как преминава животът на Ерих Фром? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Фром

Ерих Фром е роден в Франкфурт на Майн, Германия през 1900 г. в еврейско ортодоксално семейство. Желанието на родителите му е синът им да стане равин и поради това го записват в училище с преподаване на юдаизъм.

През 1918 г. Фром завършва училище и е приет за студент в Хайделбергския университет. Там той изучава философия и психология, а в края на своето следване защитава докторска дисертация под ръководството на Алфред Вебер – брат на известния учен Макс Вебер.

След това Фром продължава своето образование в Института по психоанализ в Берлин, където се запознава с Карен Хорни – влиятелна фигура сред студентите по въпросите на неофройдизма. С нейна помощ по-късно Фром е назначен на работа за професор по психология в университета в Чикаго, САЩ.

В средата на 20-те години на ХХ век Фром разкрива частна практика на психоаналитик-терапевт. Общуването с пациенти му предоставя богат материал за анализ на биологическите и социални фактори, участващи във формирането на човешката психика и личност.

Ерих Фром работи и като изследовател в Института социални изследвания във Франкфурт в периода от 1929 до 1932 г. Това му помага да осмисли и класифицира методите и задачите на психологията. Част от неговите книги са посветени на тази тема.

Идването на Хитлер на власт в Германия през 1933 г. принуждава Фром да напусне страната. Установява се първо в Швейцария, а след това заминава за САЩ, където намира работа като преподавател по психология и социология в Колумбийския университет. В САЩ Фром е активен и в създаването и организацията на научни кръгове, в частност Школата по психиатрия във Вашингтон. Малко по-късно основава и ръководи Институт по психиатрия.

През 1950 г. Фром се премества в Мексико, където 11 години работи като университетски преподавател. По-късно се завръща в САЩ и чете лекции по психиатрия в университета в Ню Йорк.

Освен практиката на психоаналитик-терапевт, Ерих Фром се занимава с изследване на човешката природа, откриване на смисъла на живота, развитие на интелекта, същността и значението на любовта, личностните типове. На тази тема са посветени неговите книги “Човекът сам за себе си” (1947), “Мъжът и жената” (1949), “Изкуството да обичаш” (1956), “Природата на човека” (1968), “Да имаш или да бъдеш” (1976) и др. Творчеството на Фром в тази област с право го определя като един от основоположниците на хуманистичното направление в психоанализата.

Част от творчеството на Фром съдържа обективна критика на капиталистическата система, кино, радио, телевизия и други институции в капиталистическото общество. Според Фром те провокират зло, насилие, неврози и морални поражения на хората и пораждат бедност и нещета. Тези свои тези Фром излага в книги като “Бягство от свободата” (1941), “Душевно здравото общество” (1955) и “Анатомия на човешката деструктивност” (1973).

Научното творчество на Ерих Фром включва още и теми от теорията и практиката на психоанализа: “Психоанализ и религия” (1950), “Забравеният език: въведение в науката за разбиране на сънища, приказки и легенди” (1951), “Криза на психоанализата” (1970), “Величие и ограниченост на теорията на Фройд” (1979) и др.

В своите изследвания Ерих Фром е повлиян в най-силна степен от идеите на Зигмунд Фройд и Карл Маркс. Неслучайно Фром е считан за основател на движението на неофройдизма в психологията, а политическите му възгледи са социалистически. Той е член на Социалистическата партия на САЩ от 1960 г. и е автор на нейни партийни програмни документи.

Ерих Фром има три брака и документирана романтична връзка с Карен Хорни, която оказва влияние на тяхната взаимопомощ и обогатяване на професионалните знания и умения на двамата.

Ерих Фром умира в Швейцария през 1980 г. след прекаран трети инфаркт.

Фром и смисълът на живота

Една от големите теми на Ерих Фром в неговото психологическо творчество е свързана с темата за смисъла на живота.

Според Фром животът е изпълнен с тревожност и безсилие, защото човек живее в състояние на борба. Той постоянно се опитва да намери баланс между своята индивидуална природа – съществуването си като отделно създание, и своята нужда от обвързване.

Една част от нашия Аз съществува само в състояние на единение с другите и живее в едно с природата и другите хора. Друга част от нашия Аз се възприема като отделна от природата и изолирана от другите. Дори по-лошо, ние имаме уникалната способност да разглеждаме тази отделеност като факт и да разсъждаваме относно изолацията си. Човекът, надарен с разум, е животът, осъзнаващ себе си.

Фром пише, че израстването на интелекта обуславя нашата отделеност от природата и ни помага да осъзнаем тази дистанция. Именно способността ни да мислим и да се свързваме ни позволява да се издигнем над природата. Тя ни осигурява интелектуално превъзходство, но и ни помага да осъзнаем, че съществуваме сами на този свят, както и че ние и любимите ни хора сме смъртни.

Това съзнание е постоянен източник на напрежение и безнадеждност, но Фром смята, че надежда има, защото човек може да преодолее това чувство и да открие смисъл в живота.

Според Ерих Фром, целта на живота е да определим себе си, като прегърнем собствената си индивидуалност, открием собствените си идеи и способности и развием способността си да обичаме. Основна задача е човека да създаде сам себе си, като по пътя към тази цел той се освобождава от тревожността, самотността и апатията.

Фром и любовта

Идеята на Фром за любовта се различава от популярното значение на думата “любов”.

Ерих Фром счита,че любовта не е емоция, а междуличностна творческа способност, която човек трябва да развива активно, тъй като тя е част от неговата индивидуалност. В този смисъл Фром възприема любовта като “връзка на индивида с целия свят”.

Фром обяснява, че любовта се изразява в грижа, отговорност, уважение и опознаване на другия човек – какъв е той, какви са ценностите му, убежденията, целите, мненията по различни въпроси, желанията. В този смисъл любовта не е смесване на две индивидуалностите в едно цяло.

Изрази от типа на “Аз ще стана Ти”, “Виждам себе си в теб” и “Ти ще си мой (моя)” не са израз на любов, а израз на желание да изгубим своята уникалност или да откраднем уникалността на другия. В стремежа си да сме “като един” и да се виждаме отразени в другите хора, ние изкуствено налагаме своите отличителни черти върху другия или го подтикваме той да направи същото спрямо нас.

Затова Фром счита, че любовта е съюз с друг човек (или с нещо друго), който се гради на условието да се съхранят и двете страни като индивидуалности. Хора, които са склонни само да приемат любов и не могат да обичат, разбират любовта като получаване на материални и нематериални придобивки. За тях източникът на любов е извън тях.

Единственият начин да обичаме, казва Фром, е да го правим свободно, като предоставяме на другия човек неговата пълна индивидуалност, да уважаваме различните мнения, предпочитания и убеждения. Любовта не е нагаждане към човека и не е откриване на идеалното съответствие.

Фром и личностните типове

За Ерих Фром критерите за типовете личност са непродуктивността и продуктивността на човека. Той разбира непродуктивната личност като неспособна да приема и носи отговорност за своите действия и с това се лишава от възможността да израства.

Според Фром има четири типа непродуктивни личности:

1. Рецептивен тип. Приема безропотно своята роля, пасивен е, не се бори да промени своя статус. Тези хора са по-скоро последователи, не водачи. В най-лошия случай са в позата на жертва, в най-добрия случай са всеотдайни. Фром счита, че този тип личност е характерен за селяните и мигриращите работници в историята.
2. Експлоататорски тип. Отнема от другите (експлоатира) и процъфтява благодарение на това, че взема наготово, без да се труди, както правят другите. В най-лошия случай хората с този тип личност са агресивни и егоцентрични, в нй-добрия показват крайно самочувствие и силна инициатива. Типични представители са аристократите, които живеят на гърба на другите.
3. Скъпернически тип. Бори се да задържи, каквото притежава и вечно търси да придобие още. Търси приятелство сред хора, които заемат важни позиции и оценява стойността на хората според това какво биха могли да получат от тях. В най-лошия случай са алчни за власт и пари, а в най-добрия случай са прагматични и икономични. Типичен представител са хората от буржоазната класа или средната класа.
4. Пазарен тип. Обсебен е от собствения си образ и от стремежа успешно да се рекламира и продава. Хората с този тип личност в най-лошия случай са нетактини и повърхностни, в най-добрия случай са силно мотивирани, целенасочени и енергични. Този тип е най-представителен за съвременното общество със своята постоянно нарастваща алчност и самочувствие.

В двата края на спектъра с непродуктивни личности се разполагат още два личностни типа:

1. Некрофил. Това е най-негативният тип личност, който притежава единствено отрицателни черти и се стреми единствено да разрушава. Дълбоко в себе си тази личност е ужасена от хаотичната и неконтролируема природа на живота, обича да говори за болести и смърт и е обсебена да налага “закон и ред”. Предпочита механичните предмети пред другите хора. В умерен вариант тези хора са песимисти, чиито чаши са винаги наполовина празни. Адолф Хитлер е пример за крайно некрофилна личност.
2. Продуктивен тип. Искрено търси и намира закономерни решения в живота чрез гъвкавост, общителност и стремеж към учене и развитие. Стреми се да бъде в едно със света и така да избяга от самотата на отделеността, продуктивната личност отговаря на обществото с отворен ум, рационално мислене и готовност да променя възгледите си в светлината на новите факти. Продуктивният човек може искрено да обича другиго заради това, което е, а не като трофей или защита от света. Фром нарича този тип личност “човекът без маска”.

Цитати от Фром

Ерих Фром е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “В любовта има парадокс: две същества стават едно и въпреки това остават две.”
• “Незрялата любов казва: “Аз те обичам, защото се нуждая от теб. Зрялата любов казва: Нуждая се от теб, защото те обичам.”
• “Любовта е активна заинтересованост от живота и развитието на това, което обичаме. Там, където липсва активна заинтересованост, там няма любов.”
• “Недостатъкът на любов води до егоизъм. Който не се обича и не се одобрява, се намира в състояние на постоянна тревога за себе си. Никога не може да усети себе си като уверен човек. Затова му се налага да доказва на самия себе си, а и на обкръжаващите го, че не е по-лош от тях.”
• “Човек се нуждае от драматизъм и преживявания и ако не намира удовлетворение от своите постижения, сам си създава драма за разрушение”.
• “Съвременният човек е реалист, който е измислил отделна дума за всеки тип кола, но само една дума „любов“, за да изрази голямо разнообразие от емоционални преживявания.”
• “Човек може да играе много роли и субективно да е уверен, че всяка от тях е той. Всъщност човек играе всяка роля в съответствие с представите си за това какво другите очакват от него и при много хора, ако не и при повечето хора, истинската личност е напълно задушена от псевдо-личността.”
• “Всяка нова стъпка може да завърши с провал – това е една от причините, поради които хората се страхуват от свободата.”
• “Изборът между живота и смъртта е повече въображаем, отколкото реален; истинският човешки избор е между добър и лош живот.”
• “Да познаете истинските си желания е много по-трудно, отколкото повечето от нас си мислят; това е един от най-трудните проблеми на човешкото съществуване. Ние отчаяно се опитваме да избягаме от този проблем, като възприемаме стандартните цели като наши собствени. “
• “Правото да изразяваме мислите си има смисъл само ако можем да имаме свои собствени мисли.”
• “Нашето общество е общество на хронично нещастни хора, измъчвани от самота и страхове, зависими и унизени, склонни към разрушение и изпитващи радост от факта, че са успели да „убият времето”, което непрекъснато се опитват да спестят.”
• “Колкото и да е важно да избягвате празните приказки, също толкова важно е да избягвате лошата компания. Под „лоша компания“ имам предвид не само порочните хора; компанията им трябва да се избягва, защото влиянието им е потискащо и вредно. Имам предвид и обществото на „зомбитата“, чиято душа е мъртва, но тялото е живо; хора с празни мисли и думи, хора, които не говорят, а бърборят, не мислят, а изказват общи мнения.”
• “Няма друг смисъл в живота освен този, който човек сам му придава.”

В резюме

Ерих Фром е германски психоаналитик и ярък представител на неофройдизма и хуманистическата психоанализа. Той посвещава своето творчество и практика на терапевт на изучаването на човешката природа. Автор е на много книги, които предлагат идеи за смисъла на човешкия живот, любовта между хората, типовете личност и др.

Научната дейност на Фром разкрива уникална гледна точка и използва идеи и концепции от психологията, социологията и политическата философия. Приносът на Фром в хуманистичната психология е всепризнат.

Прочети повече: Ейбрахам Маслоу. Биография и идеи.