Епикур. Биография и идеи

Епикур е известен философ от Елинистичния период на философията, останал в историята като основател на школата на епикурейството.

От всички антични философи, Епикур вероятно е най-недоразбраният. Неговото име става нарицателно за точно обратното на това, което е проповядвал. Ако се погледне в речника, “епикуреец” означава “човек, който обича удоволствията в живота”, което извиква образи на прекален хедонизъм и самоугаждане.

Истината е, че Епикур посвещава живота си на напълно различна философия, която може да се обобщи с фразата “по-малкото е повече”.

Как преминава животът на Епикур? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Епикур

Епикур е роден през 341 г. пр.н.е. на остров Самос в Егейско море, близо до Мала Азия, по това време атинска колония. Бащата и майката на Епикур са граждани на Атина, които емигрират в Самос десет години преди раждането на техния син.

Още като момче, Епикур изучава четири години философия, като негов учител е Памфил, който е последовател на Платон. На осемнадесетгодишна възраст заминава за Атина, за да отслужи двегодишна военна служба.

Междувременно през 323 г. пр.н.е. умира Александър Велики. Следват политически размирици и смут в цялото Средиземноморие и остров Самос вече не е безопасен. Поради това, Епикур се преселва със семейството си в град Колофон, където продължава обучението си по философия, този път под опеката на учителя Навсифан, последовател на Демокрит и ученик на Пирон. По-късно Епикур намира Навсифан за недостатъчно добър учител и дори в своите творби заявява за себе си, че е самоук.

С течение на времето, Епикур създава свои собствени философски идеи. Влиянието му нараства и той преподава философия за кратко на остров Лесбос и в континенталната част на Древна Гърция, преди да се премести в Атина през 306 г. пр.н.е.

В Атина Епикур основава собствена философска школа, известна като “Градината на Епикур”, която се посещава от тесен кръг лоялни приятели и последователи. На входа ѝ стоял надписът: „Страннико, тук е върховното благо – удоволствието“. Именно в своята школа Епикур разработва детайлно философията, станала известна като “епикурейство”. За “Градината” се твърди, че е първата древногръцка философска школа, която приема жени за свои членове, при това като правило, а не като изключение (както е било в школата на Питагор, например).

На Епикур се приписва авторство на около 300 трактата. Основното му произведение е „За природата“ и включва 37 книги.

Епикур не се жени и не е известно да има деца. Страда от камъни в бъбреците и именно те са причина за смъртта му през 270 г. пр.н.е., когато е на 72-годишна възраст. Въпреки силната болка, в последния ден от живота си Епикур е бодър и не се оплаква нито веднъж.

Епикур и теорията за атомите

Епикур не е създател на теорията за атомите, разбира се, тъй като това е дело на Демокрит около един век по-рано. Но теорията за атомите става фундаментална основа за начина на живот и философията на Епикур.

Съгласно теорията на атомите, всичко в нашия свят се свежда до основополагащи неделими частици, от които е изградено всичко останало. Атомите са в празното пространство и са в постоянно движение. Те се свързват след сблъсък и образуват съединения – предметите и телата, които виждаме в света.

Идеята за атомите по това време изглежда ексцентрична на повечето гърци. Как атомите създават моралните качества на човека? Как изграждат неговата доброта, красота или свободна воля? Къде изобщо са доказателствата за атомния строеж на света и човека?

За Епикур обаче този свят от атомни частици означава истинска свобода: ние сме материални създания, които живеят в материална вселена и няма за какво да се тревожим, освен за материята.

Епикур и лекарството срещу нещастието

Със своя минимализъм и опростеност, теорията за атомите идеално отговаря на аскетичния характер на Епикур. Ако можеш да повярваш в материализма, наистина да повярваш, то се отърсваш от много от товарите, които измъчват останалите. Не е необходимо да се тревожиш за много неща, които те правят нещастен, следователно така е възможно да постигнеш щастие.

Лекът срещу нещастието на Епикур е известен като “тетрафармакос” или “лекарство от четири части” (от гръцки – “τετραφάρμακος”) и се състои от четири важни максими:

1. Не трябва да се страхуваш от Бог;
2. Не трябва да се страхуваш за смъртта;
3. Лесно е да придобиеш добри неща в живота;
4. Лесно е да преодолееш лошите неща в живота.

Тези четири съставки на лекарството на Епикур срещу нещастието са на практика главните доктрини на епикурианството.

За своя тетрафармакос Епикур отбелязва следното:

“Размишлявай върху тези идеи ден и нощ и върху онези, свързани с тях, както сам, така и с някой като теб, и никога няма да си лошо разстроен, без значение дали си буден или спиш.”

Епикур и Бог

Епикур смята, че за да не е нещастен, човек не трябва да се страхува от Бог.

Традиционната религия представя боговете като свръхмогъщи същества. Зевс владее светкавиците, Посейдон може да причинява земетресения и т.н. Изглежда, че боговете изискват принасяне в жертва на овен или петел, за да бъдат умилостивени. Някои хора получават “видения” и други знаци, с които става ясно каква е Божията воля. Всичко това е източник на много тревоги, стрес и разходи.

Загърби тези приказки, игнорирай “знаците”, препоръчва Епикур. Не трябва да се страхуваш от боговете, защото те нямат власт над движението на атомите. Метеорологичните феномени, затъмненията, изгревите, залезите и всички други природни явления се осъществяват без някакъв бог да помага или да се разпорежда. Гледната точка на Епикур към Бог не е като към създател на природата и нейните феномени.

Епикур е убеден, че така както атомите се движат по собствен път в празното пространство, така и боговете оставят човечеството само да намери щастието си и да оформи бъдещето си.

Епикур казва, че ако приемем Бог като едно неуязвимо и щастливо живо същество, тогава Бог изобщо не трябва да се тревожи от човешките дейности и не изпитва нито гняв, нито състрадание, защото това са видове страдание, несъвместими с божественото съвършенство.

Според Епикур е нечестиво да смятаме, че Бог налага наказания на хората, както и е несвещено да прилагаме дарове в жертва, все едно можем да повлияем на един Бог.

Епикур и смъртта

Епикур смята, че една от пречките да се можем да се радваме на щастлив живот се крие в страха от смъртта. Този страх се увеличава от религиозното вярване, че ако си навлечем гнева на боговете, ще бъдем сурово наказани в живота след смъртта.

Епикур предлага обяснение на природата на смъртта. Той казва, че когато умрем, ние не си даваме сметка за нашата смърт, защото съзнанието (душата) ни престава да съществува от момента на смъртта.

Епикур отново се обръща към теорията за атомите, за да аргументира своите възгледи. Според него, душата функционира динамично с тялото, следователно също трябва да е изградена от атоми. Тези атоми са разпръснати из цялото тяло, но са толкова крехки, че се разтварят, когато умрем, и затова ние вече не сме в състояние да усещаме нищо.

А ако не си в състояние да усещаш нищо, когато умреш, значи е глупаво да позволиш страхът от смъртта да ти причинява болка, докато си жив. Няма и нематериална душа, която да бъде възнаградена или измъчвана в отвъдния живот.

С други думи, тезата на Епикур е, че смъртта е нищо за нас. Тя е краят на усещанията, така че не може да е физически мъчителна. Тя е и краят на осъзнаването, следователно не може да бъде емоционално мъчителна. Не може да те засегне, докато си жив, защото още не си мъртъв, и не може да те засегне, когато си мъртъв, понеже тогава не съществуваш.

Епикур счита, че след като човек премахне страха от смъртта, почти всички други страхове изчезват. Така, превъзмогвайки страха от смъртта, можем да се наслаждаваме на живота, който имаме и да бъдем щастливи.

Епикур и добрите неща в живота

По-горните разсъждения ни отвеждат към третата максима от тетрафармакос на Епикур, а именно, че добрите неща в живота са лесни за получаване.

Епикур си задава въпроса кои са фундаменталните потребности в живота на човека и кои – излишества. Той заключава, че има три типа неща, от които хората казват, че имат нужда, а всъщност имат нужда от само едно от тях.

Това са:

1. Естествени и нужни неща;
2. Естествени, но ненужни неща;
3. Неестествени и ненужни неща.

Например, една естествена и нужна потребност за всеки човек е желанието за храна. Всеки има нужда от храна, за да поддържа живота си. Значи е мъдро да искаш храна и тя може да те направи щастлив, ако я имаш. Това е една естествена и необходима потребност.

Тази потребност обаче може да доведе до друга потребност, която отново е естествена, но ненужна – скъпата храна. Да, любителят на подобна храна винаги ще има аргументи защо трябва да консумира скъпа, рядка или екзотична храна, но на практика така само излишно ще усложнява потребностите си, а това е път към нещастието. Това ще е проявление на погрешната философия, че повече означава повече.

Стигаме и до третата потребност – неестествена и ненужна. Желанията за известност, богатства, слава, власт и дори безсмъртие принадлежат към тази трета група. Епикур нарича тези потребности “пусти” или “празни”. Тяхното преследване създава повече нещастие, отколкото щастие, не само защото са трудни или невъзможни за постигане, но и защото са неограничени, т.е. и парите, и властта, и славата, и по-продължителният живот никога няма да са достатъчни и човек все ще иска още и още.

Според Епикур, когато осъзнаем, че имаме достатъчно не само за оцеляването ни, но и да облекчим по-голямата част от болката си, стават възможни истинското спокойствие, удовлетворение и щастие. Така, на свой ред, можем да се фокусираме върху по-възвишени и задълбочени дейности, свързани със съзерцанието и разбирането на красотата и величието на света.

Подобно състояние Епикур описва като “богоподобно”, тъй като докато сме в него, ние сме неуязвими и щастливи (подобно на Бог) създания, които не се страхуват, а се наслаждават на живота.

Да се научиш да се наслаждаваш на по-простите удоволствия е централна идея във философията на епикурейството. Това прави насладата от по-луксозните удоволствия още по-сладка.

Самият Епикур дава личен пример в това отношение, като живее основно на хляб и вода. Само от време на време той иска да му донесат сирене, за да се поглези.

Разбира се, Епикур вероятно може да яде сирене (и какво ли още не) всеки ден, но не това е философията на хедонистичния философ. Епикур разбира, че елиминирайки едно желание днес и отлагайки едно удоволствие за по-късно, той всъщност му се наслаждава по-силно.

По аналогичен начин, често човек следва да премине през определено количество болка днес, за да не преминава през по-голяма болка по-късно.

Епикур и лошите неща в живота

Всичко това отвежда до четвъртата максима от тетрафармакос на Епикур, а именно, че лошите неща в живота са лесни за преодоляване. Това е възможно, ако към живота се подхожда с разбиране на максимите за Бог, смъртта и човешките потребности.

Според Епикур, когато човек положи подобно интелектуално усилие, под формата на философско проучване и обсъждане, то често възнаграждава повече от достатъчно, че неутрализира и компенсира тъгите, болките и страданията в живота.

На смъртния си одър, в последното си писмо до неговия приятел Хермарх и въпреки силните болки в бъбреците, Епикур споделя чувствата си:

“В най-щастливия и последен ден от живота ми страдам от болести на пикочния мехур и червата във възможно най-тежка форма.

Ала всичките ми страдания се заличават от удоволствието на душата, което извличам при спомена за разсъжденията и откритията ни.”

Епикур и смисъла на живота

В крайна сметка, философията на Епикур за живота се състои в щастливото и спокойно съществуване без страх и болка, което е възможно да се постигне чрез култивиране на умереност, приятелство, освобождаване от страха и самоопознаване.

Епикур насочва към три ключови житейски идеи:

• Да ценим малките неща в живота. Удоволствията на душата са по-висши от тези на тялото, но и двете трябва да се задоволяват разумни, стремейки се да достигнат до безметежно телесно-душевно състояние, наречено “атараксия”.
• Да си намерим добри приятели. Наличието на кръг от приятели, на които да можем да се доверим, е едно от най-важните средства за осигуряване на спокоен живот. Не е случайно, че в много отношения школата “Градината на Епикур” е съпоставима със съвременните комуни.
• Да се отнасяме към другите така, както бихме искали те да се отнасят към нас. Тази максима, известна в наши дни и като т.нар. “Златно правило”, е залегнала в основата на всички световни религии, както и е основа на съвременната концепция за правата на човека.

Цитати от Епикур

Епикур е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Дали Бог иска да предотврати злото, но не може? Тогава не е всемогъщ. Дали може, но не иска? Тогава е зъл. Дали и иска, и може? Тогава откъде идва злото? Дали нито иска, нито може? Тогава защо го наричаме Бог?”
• “При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи, и какво — ако не се осъществи.”
• “Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.”
• “Когато забогатееш, ти променяш грижите си.”
• “При философски спор повече печели победеният, защото умножава знанията си.”
• “Не разваляй това, което имаш, мечтаейки за това, което нямаш; запомни, че това, което имаш сега, някога е било сред нещата, за които само си се надявал.”
• “От копривата извличай нишки, от пелина — лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата — пълно буре, в градината — свежо цвете.”
• “Смъртта: когато ние сме, нея я няма; когато тя е, ние не сме.”

В резюме

Философията на Епикур оставя дълбока следа в културната история на човечеството.

През целия си живот самият Епикур живее според принципите, на които учи останалите. Основавайки се на минимализма, той предлага цялостен модел на живот и поведение, който може да се възприеме на много нива в съвременния свят.

Основното послание на Епикур е ясно и мощно – в живота по-малкото означава повече. Ако се съсредоточим върху няколко естествени и необходими потребности, вероятно ще открием, че животът е много по-лесен и приятен.

Прочети повече: Кратка история на философията.