Епиктет. Биография и идеи

Епиктет е философ от Римския период на Античната философия, останал в историята като един от най-известните представители на стоицизма.

Епиктет е един от най-влиятелните учители в късните години на стоицизма. Тъй като много малко от оригиналните ранни произведения на стоицизма са оцелели, ученията му са основен източник на нашите познания за тази философска школа.

Как преминава животът на Епиктет? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Епиктет

Епиктет е роден през 50 г. сл.н.е. в римския град Хиераполис (сега Памуккале в Турция).

Като младеж, Епиктет е доведен в Рим като роб и служи при Епафродит – освободен роб и секретар на император Нерон. Още като роб започва да се обучава при Гай Музоний Руф – най-известният стоически учител за времето си.

От млад, Епиктет е куц, като съществуват различни версии за недъга му. Според една, той е сакат по рождение, а според друга е осакатен от своя господар след тежък побой.

Епиктет получава свободата си, след като Епафродит е екзекутиран по заповед на наследника на Нерон – император Домициан. Като свободен гражданин, Епиктет започва да преподава стоицизъм в Рим.

След декрет, издаден от Домициан през 94 г., от Рим са прогонени всички философи, тъй като са смятани за причинители на вълнения и врагове на държавата. Това принуждава Епиктет да се изсели и той се установява да живее в град Никополис в Северозападна Гърция.

Именно там Епиктет разгръща сериозна философско-просветителска дейност и до смъртта си обучава ученици чрез беседи и личен пример. Той привлича многобройни последователи, в т.ч. сред представители на висшата класа на Римската империя, които чрез учението му откриват мъдрост и нов начин на живот.

Според Епиктет, мъдростта се постига чрез опит, а обучението – чрез примери. Той вярва, че стремежът към мъдрост и добродетелност е достъпен за всички човешки същества и може да бъде осъществен независимо от външните обстоятелства, благодарение на разума.

Епиктет живее простичък живот с минимална лична собственост. Притежава отлични ораторски умения и според някои сведения е по-популярен за времето си, отколкото самият Платон за своето време. Император Адриан силно го почита и дори посещава философската му школа в Никополис.

Епиктет, подобно на Сократ, не оставя свои съчинения. Благодарение на най-известния му ученик Ариан, учението на Епиктет стига до нас днес, чрез книгите “Наръчник за живота” и “Беседи”, написани по записките на Ариан от лекции на Епиктет.

Епиктет става толкова влиятелен учител, че днес е символ на късния стоицизъм, заедно с император Марк Аврелий. Неслучайно Епиктет се нарежда сред философите, които са образец за мъдрост, редом със Зенон, Диоген и Сократ – като онеправдан и куц роб, постигнал чрез философията свобода и равенство с боговете.

Епиктет не се жени и няма деца. Почти цял живот живее сам, като на стари години осиновява сина на свой приятел, който впоследствие го наследява.

Епиктет умира през 138 г. сл.н.е., на 88 годишна възраст.

Епиктет и стоицизма

Школата на стоицизма възниква четири века преди Епиктет, благодарение на учението на Зенон от Китион. От този период обаче са останали много малко източници, ето защо голяма част от това, което знаем днес за стоицизма, дължим на Епиктет, въпреки, че е трудно да се каже в каква степен той запазва оригиналните идеи на ранните стоици и доколко ги обновява и видоизменя.

В сравнение с ранните стоици, Епиктет се фокусира главно върху етиката и по-малко върху логиката или метафизиката. Според него, учителят-стоик трябва да насърчава учениците си да търсят и откриват неизменната и неприкосновена истинска природа на нещата.

Според Епиктет, природата на нещата се свежда до две категории:

• Неща, които зависят от нас – преценката, влечението, стремежът, отбягването, с една дума – нашите собствени дела.
• Неща, които не зависят от нас – тялото, собствеността, мнението на другите, постовете, с една дума – всичко, което не е наше дело.

Нещата, които зависят от нас, според Епиктет са по природа свободни, невъзпрепятствани и без пречки. Онези неща, които не зависят от нас, са слаби, робски, препятствани, чужди.

Следователно, за да се постигне т.нар. “атараксия” – “вътрешен мир” или “освобождаване от безпокойството”, мъдрият човек следва да се концентрира върху нещата, които зависят от него и върху които има контрол, и да не се влияе от външните обстоятелства в живота, върху които няма контрол.

В “Наръчник за живота” Епиктет казва:

“Ти запомни, значи, че ако сметнеш по природа робското за свободно, а чуждото за свое, ще се изправиш пред пречки, ще си навлечеш скръб и смут, ще отправиш укор към богове и хора; но приемеш ли за свое само онова, което е собствено твое, а за чуждо онова, което си е чуждо, никой вече не ще може да те принуждава, никой не ще може да ти попречи, никого не ще упрекнеш или обвиниш, не ще извършиш нищо срещу своята воля, никой не ще ти навреди, не ще имаш врагове и няма да те сполети беда!”

На практика, учението на Епиктет се свежда до следното: “Нашите мисли зависят от нас”. Стоицизмът на Епиктет учи хората да развиват своя самоконтрол и сила на духа като средство за преодоляване на деструктивните емоции, с които да се развие ясна преценка и вътрешно хладнокръвие с основна цел освобождаване от страданието.

Епиктет и съдбата

Универсална идея на стоицизма е, че човек трябва да се научи да приема Съдбата. Каквото се случва – се случва, и няма смисъл да се оплакваш.

Съдбата отрежда на Епиктет нерадостен живот. Като роб, той понася множество лишения и познава болката и глада. Но Епиктет смята, че умът на човека може да остане свободен, дори когато тялото е поробено и това съвсем не е абстрактна теория.

Епиктет отбелязва:

“Помни, че си актьор в пиеса, която се определя от драматурга; ако иска пиесата да бъде кратка – в кратка, ако е дълга – в дълга. Ако иска да играеш бедняк – и тази роля изиграй талантливо; по същия начин играй, ако ще бъдеш сакат, началник, плебей. От теб прочее зависи добре да изиграеш отредената ти роля, но друг прави подбора.”

Следователно, стоицизмът дава на човек нужната сила, за да преживее болката, която иначе би погубила повечето хора.

Епиктет и свободата

Тъй като Епиктет дълго време е роб, темата за свободата е важна за него и за философията на стоицизма, на която учи последователите си.

Епиктет счита, че свободен е онзи, който живее така, както иска и който не може да бъде нито принуден, нито възпрян, нито насилен, и чиито стремежи са невъзпрепятствани, чиито желания са постижими и не го застига това, което избягва.

Но как да да постигнем това? Как да се чувстваме свободни?

Епиктет е на мнение, че можем да постигнем свобода само като сме отговорни за това, което мислим и чувстваме. Дори и робът е свободен да избира реакцията си спрямо своя лош късмет. Това, което изпитваме по отношение на дадена ситуация или събитие, е въпрос на избор. Не сме длъжни да се натъжаваме, когато не успеем да получим онова, което искаме, не е нужно да се ядосваме, когато някой ни измами.

Епиктет счита, че емоциите замъгляват разсъдъка и вредят на преценката. Следователно, ние трябва не просто да контролираме емоциите си, но и да се освобождаваме напълно от тях винаги, когато е възможно. Хората, които не съумяват да се освободят от привидността на преценките си, са нещастни и несвободни.

Ето какво казва Епиктет за свободата в “Беседи”:

“Кой иска да живее в заблуда? – Никой. Кой иска да живее заблуден, сприхав, несправедлив, необуздан, окаян, малодушен? – Никой. Следователно никой лош човек не живее така, както иска; съответно никой лош човек не е свободен. Кой пък би искал да живее в мъка, страх, завист, съжаление, да не постига желанията си, да бъде сполитан от това, което избягва? – Никой. Има ли обаче лош човек, незастигнат от огорчения, страхове, неуспехи? – Няма. – Значи, никой лош човек не е свободен.”

Епиктет и Бог

Стоиците по своята същност са материалисти и възприемат Бог като вид огнено дихание, което се смесва перфектно с другата материя във Вселената, за да я трансформира във всички разнообразни нейни форми, които виждаме около нас.

За Епиктет и другите стоици, човешкият ум е частица от Бог, а разумът, който всеки от нас притежава, е частица от Божествения разум.

Следователно, за да прилага това, което Божият разум повелява, човек следва да живее в хармония с природата и нейните закони, както и да приема това, което му поднася съдбата.

Спазването на тези два важни стоически принципа ще ни направи щастливи. Епиктет твърди, че никога не можем да не бъдем щастливи, ако се научим да желаем нещата да бъдат точно такива, каквито са – в съответствие с постановеното от върховния законодател.

Цитати от Епиктет

Епиктет е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.”
• “Ако искаш да бъдеш добър, преди всичко считай себе си за лош.”
• “Богат е доволният от себе си.”
• “Владей страстите си, иначе ще те владеят те.”
• “Завистта е враг на щастливите.”
• “Истинското добро се заключава в правилните понятия и добрите желания. Истинското зло – в неправилните понятия и порочните желания.”
• “Не е важно какво ти се случва, а как реагираш на него.”
• “Обстоятелствата не правят човека, те само разкриват истинската му същност.”
• “Поддаващият се на някакъв порок има склонност да порицава другите.”
• “Свобода значи да искаш нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават.”
• “Умният се бори със страстта, а глупавият й става роб.”
• “Хората биват мъчени не от вещите, от представите за тях.”
• “Не искай всичко да се случва така, както ти желаеш, но желай всичко да е такова, каквото се случва. Тогава ще се радваш на сполука.”
• “Не се превъзнасяй за чужда сметка. Ако ти, в своето възгордяване, кажеш: “Имам хубав кон”, знай, че се надуваш за сметка на коня.”
• “Не съм вечен, а смъртен – човек, част от света, както и часът е част от деня. Ще настъпя като час и ще отмина като час.”

В заключение

Епиктет е един от най-влиятелните представители на философската школа на стоицизма.

Според Епиктет, основна задача на философията е да показва разликата между това, което е по силите на човека, и това, което е невъзможно за постигане.

Етиката на Епиктет разграничава доброто от злото и истината от неистината чрез действията на самия човек, който е пряко отговорен както за личното си нещастие, така и за личното си щастие.

Прочети повече: Кратка история на философията.